Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
6
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
Намерени са
30602
резултата от
1737
текста в
31
страници с части от думите : '
Съзнателен Живот
'.
На страница
6
:
1000
резултата в
89
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
Хората познават
живот
а и собствеността на един такъв човек, какъвто е този, при който Герхард е изхвърлен от бурята при своето завръщане в отечеството си, едва тогава, когато съдбата ги отнесе непосредствено на съответното място.
Нека погледнем, как в епохата на Съзнателната душа светът се е "прояснил" така да се каже пред погледа на човешката душа за всяко схващане на физическото битие и развитие. Герхард пътува със своите кора би някакси в мъгла. Той винаги познава само една частица от света, с който иска да се свърже. В Кьолн не се узнава нищо за това, което става в Англия, и години наред трябва да се търси един човек, който се намира в Кьолн.
Хората познават живота и собствеността на един такъв човек, какъвто е този, при който Герхард е изхвърлен от бурята при своето завръщане в отечеството си, едва тогава, когато съдбата ги отнесе непосредствено на съответното място.
В сравнение с днешните възможности за узнаване на отношенията в света, тогавашните възможности изглеждат като напипване в гъста мъгла, докато днес човек чувствува, че се на мира в това отношение като в една обширна, осветена от слънцето местност. Това, което се разказва във връзка с "добрия Герхард", няма нищо общо с това, което днес се счита за "историческо". Но то има толкова повече общо с душевното настроение и цялото духовно положение на епохата. Това душевно настроение и това духовно положение са тези, които са описани в имагинации, а не отделните събития на физическия свят.
към текста >>
Имагинациите е имало; но те са се явявали в едно такова устройство на човешката душа, което вече силно се е стремяло към мисловен
живот
.
Но така, както някога едно сумрачно /съновидно/ ясновидство е показало на човечеството духовния свят, то не е съществувало вече през горепосоченото време.
Имагинациите е имало; но те са се явявали в едно такова устройство на човешката душа, което вече силно се е стремяло към мисловен живот.
Това става причина, хората да не знаят вече, в какво отношение се намира към физическото съществуване светът, който се изявява в имагинации. Ето защо на хората, които вече значително се бяха отдали на мисловния живот, имагинациите, им се струваха като произволни "измислици" без действителност. Хората не знаеха вече, че чрез имагинацията те поглеждат в един свят, в който човек се намира с една част на своето човешко същество различна от тази, с която той е потопен във физическия свят.
към текста >>
Ето защо на хората, които вече значително се бяха отдали на мисловния
живот
, имагинациите, им се струваха като произволни "измислици" без действителност.
Но така, както някога едно сумрачно /съновидно/ ясновидство е показало на човечеството духовния свят, то не е съществувало вече през горепосоченото време. Имагинациите е имало; но те са се явявали в едно такова устройство на човешката душа, което вече силно се е стремяло към мисловен живот. Това става причина, хората да не знаят вече, в какво отношение се намира към физическото съществуване светът, който се изявява в имагинации.
Ето защо на хората, които вече значително се бяха отдали на мисловния живот, имагинациите, им се струваха като произволни "измислици" без действителност.
Хората не знаеха вече, че чрез имагинацията те поглеждат в един свят, в който човек се намира с една част на своето човешко същество различна от тази, с която той е потопен във физическия свят.
към текста >>
Луцифер би искал в съновидното имагинативно виждане на света от страна на човека да не допусне да се влее чисто мисловният
живот
, който е насочен към схващането на физическото съществуване.
Луцифер би искал в съновидното имагинативно виждане на света от страна на човека да не допусне да се влее чисто мисловният живот, който е насочен към схващането на физическото съществуване.
Наистина той може да възпрепятствува по един неправилен начин човека да насочи своите зрителни способности към физическия свят. Но той не може да запази по един правилен начин изживяването на древните имагинации. Така той го кара да мисли в имагинации, без да може да го постави душевно напълно в света, в който имагинациите имат пълна стойност.
към текста >>
Същото е "легендата за нибелунгите" виждаме, как онази форма на виждане на духовния свят се запазва по-чиста в северните страни, докато в Средна Европа имагинациите са свързани с физическия
живот
.
Същото е "легендата за нибелунгите" виждаме, как онази форма на виждане на духовния свят се запазва по-чиста в северните страни, докато в Средна Европа имагинациите са свързани с физическия живот.
В северната форма на разказа е изразено, че имагинациите се отнасят към един "астрален свят"; в средноевропейската форма на песента на нибелунгите имагинациите са вмъкнати в това, което хората виждат във физическия свят.
към текста >>
2.
32. 2. Второ съзерцание: Как силите на Михаел действуват в първото развитие на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
През времето на навлизането на Съзнателната душа в развитието на човечеството за Съществата на най-близкия да земното съществуване духовен
живот
беше трудно да се приближат до човечеството.
През времето на навлизането на Съзнателната душа в развитието на човечеството за Съществата на най-близкия да земното съществуване духовен живот беше трудно да се приближат до човечеството.
Земните събития приемат една форма, която показва, че са необходими отношения и условия от съвършено особен род, за да се намери възможен път за проникване на духовното във физическия живот на човечеството. Но от друга страна тази форма показва по много ясен начин, как там, където Силите на миналото още действуват и Силите на бъдещето вече започват да действуват, едно духовно естество търси енергично своя път в земния живот на човечеството срещу друго духовно естество.
към текста >>
Земните събития приемат една форма, която показва, че са необходими отношения и условия от съвършено особен род, за да се намери възможен път за проникване на духовното във физическия
живот
на човечеството.
През времето на навлизането на Съзнателната душа в развитието на човечеството за Съществата на най-близкия да земното съществуване духовен живот беше трудно да се приближат до човечеството.
Земните събития приемат една форма, която показва, че са необходими отношения и условия от съвършено особен род, за да се намери възможен път за проникване на духовното във физическия живот на човечеството.
Но от друга страна тази форма показва по много ясен начин, как там, където Силите на миналото още действуват и Силите на бъдещето вече започват да действуват, едно духовно естество търси енергично своя път в земния живот на човечеството срещу друго духовно естество.
към текста >>
Но от друга страна тази форма показва по много ясен начин, как там, където Силите на миналото още действуват и Силите на бъдещето вече започват да действуват, едно духовно естество търси енергично своя път в земния
живот
на човечеството срещу друго духовно естество.
През времето на навлизането на Съзнателната душа в развитието на човечеството за Съществата на най-близкия да земното съществуване духовен живот беше трудно да се приближат до човечеството. Земните събития приемат една форма, която показва, че са необходими отношения и условия от съвършено особен род, за да се намери възможен път за проникване на духовното във физическия живот на човечеството.
Но от друга страна тази форма показва по много ясен начин, как там, където Силите на миналото още действуват и Силите на бъдещето вече започват да действуват, едно духовно естество търси енергично своя път в земния живот на човечеството срещу друго духовно естество.
към текста >>
Той действува, макар и това да е възможно до по-малка степен и да е по-малко видимо за външния исторически
живот
, и чрез други души.
Тя се подчинява на смътните вдъхновения на духовния свят. На Земята царува обърканост, чрез която трябва да бъде възпрепятствувана епохата на Съзнателната душа. Михаел трябва да подготви своята по-късна мисия от духовния свят. Той може да стори това там, където неговите импулси могат да бъдат приети в човешките души. Йоана д, Арк е една такава душа.
Той действува, макар и това да е възможно до по-малка степен и да е по-малко видимо за външния исторически живот, и чрез други души.
В такива събития, каквито са тези създадени във войната между Англия и Франция, той намира своя ариманически противник.
към текста >>
Това, което голяма част от човечеството носи в себе си несъзнателно като душевно настроение, като несъзнателни чувства и подтици в
живот
а, той го изразява като философ в своите идеи.
Ясно се показва сега също в определени духовни стремежи на човечеството, както не може вече да намери пътя към Божествено-духовното без трудности, даже и когато усилено ги търси. Това са трудности, които не съществуваха в епохите, когато можеше да се създаде разбиране, вникване чрез имагинациите. За да оценим правилно гореказаното, нужно е само да видим в ясна светлина личностите, които се явяват като философи Един философ не може да бъде разгледан само според неговото въздействие върху неговата епоха, той не може да бъде разглеждан само според това, колко хора са възприели неговите идеи. Напротив той е израз, изявената същност на своята епоха.
Това, което голяма част от човечеството носи в себе си несъзнателно като душевно настроение, като несъзнателни чувства и подтици в живота, той го изразява като философ в своите идеи.
Както термометърът показва температурата на околната среда, така и той по казва душевното състояние на своята епоха. Както термометрите не са причина за температурното състояние на околната среда, така и философите не са причина за душевното настроение на тяхната епоха.
към текста >>
3.
34. 3. Продължение на второто съзерцание: Пречки и съдействие за силите на Михаел при изгрева на епохата на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Това, което в историята се нарича затруднения в
живот
а на вероизповеданията, с което в началото на действието на Съзнателната душа се занимаваха великите събори на реформацията, всичко това е свързано с
живот
а на онези човешки души, които още не чувствуваха в себе си Съзнателната душа, но които също в наследената Разсъдъчна или Чувствуваща душа не можеха вече да имат нещо, което да им даде вътрешната сила и сигурност.
Колко много неща се разколебаха от тези, които бяха свързани с най-вътрешното и най-свещено изживяване на душа та! Личности, в които същността на Съзнателната душа беше проблеснала най-ясно, които имаха такова душевно устройство, което ги свързваше със силите на Михаел с такава сила, до каквато другите трябваше да стигнат едвам след столетия, Хус, Уйклиф и други, се явиха на сцената на историята. От гласа на Михаела, който звучеше в техните сърца, те наложиха правото на Съзнателната душа да се издигне до схващането на най-дълбоките религиозни тайни. Те чувствуваха: интелектуалността, която възникна със съзнателната душа, трябва да бъде способна да обхване в областта на своите идеи това, което в древни времена можеше да се постигне чрез имагинацията. Срещу това схващане стоеше положението, че древното, исторически предадено положение на човешката душа беше изгубило всяка вътрешна сила за по-голяма част от хората.
Това, което в историята се нарича затруднения в живота на вероизповеданията, с което в началото на действието на Съзнателната душа се занимаваха великите събори на реформацията, всичко това е свързано с живота на онези човешки души, които още не чувствуваха в себе си Съзнателната душа, но които също в наследената Разсъдъчна или Чувствуваща душа не можеха вече да имат нещо, което да им даде вътрешната сила и сигурност.
към текста >>
Ние проникваме с нашия поглед дълбоко в характерните черти на това време, когато разгледаме случая с кардинала Николай от Куза /За него може да се прочете в моята книга "Мистика в зората на модерния духовен
живот
"/.
Ние проникваме с нашия поглед дълбоко в характерните черти на това време, когато разгледаме случая с кардинала Николай от Куза /За него може да се прочете в моята книга "Мистика в зората на модерния духовен живот"/.
Неговата личност е като една гранична колона на времето. Той искаше да доведе до всеобща валидност възгледа, който не се бори с неуредиците на света с мечтателски тенденции, а със здравия човешки разум искаше да вкара в неговите релси това, което беше излязло от тях. Нека погледнем неговото действие на събора от Базел, а и иначе сред неговата църковна общи на, и ще забележим това.
към текста >>
Така Николай от Куза е онази личност, която чувствувайки в собствения духовен
живот
смущението на космическото равновесие чрез Михаела си искала интуитивно да допринесе колкото е възможно повече за това, щото това смущение да бъде насочено за доброто на човечеството.
Така Николай от Куза е онази личност, която чувствувайки в собствения духовен живот смущението на космическото равновесие чрез Михаела си искала интуитивно да допринесе колкото е възможно повече за това, щото това смущение да бъде насочено за доброто на човечеството.
към текста >>
Отделни личности, които имаха чувство и разбиране за положението на Михаеловите Сили във вселената, искаха така за подготвят силите на своята душа, че да намерят
съзнателен
достъп до духовната област, която граничи непосредствено със земната област, в която област Михаел полага своите усилия за човечеството.
Между това, което по този начин излизаше духовно наяве, скритом живееше нещо друго.
Отделни личности, които имаха чувство и разбиране за положението на Михаеловите Сили във вселената, искаха така за подготвят силите на своята душа, че да намерят съзнателен достъп до духовната област, която граничи непосредствено със земната област, в която област Михаел полага своите усилия за човечеството.
към текста >>
Те се стремяха да добият правото за това смело духовно начинание благодарение на това, че външно в
живот
а по отношение на тяхната професия, а и иначе се държаха така, че не можеше да се забележи разликата в тяхното съществуване с това на другите хора.
Те се стремяха да добият правото за това смело духовно начинание благодарение на това, че външно в живота по отношение на тяхната професия, а и иначе се държаха така, че не можеше да се забележи разликата в тяхното съществуване с това на другите хора.
Благодарение на това, че изпълняваха така в обикновения смисъл и с любов своите задължения към земното, те можеха да обърнат свободно вътрешността на своето човешко същество към горепосочената духовна област. Това, което те направиха в тази насока, беше тяхна работа и работа на онези, с които "тайно" се свързаха. Отначало светът съвсем не беше засегнат от този духовен стремеж по отношение на това, което ставаше във физическата област. Но всичко това беше необходимост, за да доведе душите в необходимата връзка със света на Михаела. Не се касаеше за "тайни общества"в никакъв лош смисъл, нито за нещо, което търси скришното, понеже се страхува от светлина та на деня.
към текста >>
Тези задачи се състояха на първо място в едно действуване в духовни течения, които не протичат сред зимния
живот
, а граничещия духовен свят, но изпращат своите импулси в земния
живот
.
Отначало светът съвсем не беше засегнат от този духовен стремеж по отношение на това, което ставаше във физическата област. Но всичко това беше необходимост, за да доведе душите в необходимата връзка със света на Михаела. Не се касаеше за "тайни общества"в никакъв лош смисъл, нито за нещо, което търси скришното, понеже се страхува от светлина та на деня. Напротив касаеше се да се съберат хора, които в това събиране се убеждават, че, който принадлежи към тях, има едно правилно съзнание за мисията на Михаел. Работещите по този начин задружно не говорят тогава за своята работа пред тези, които поради неразбиране биха само могли да смущават тяхната задача.
Тези задачи се състояха на първо място в едно действуване в духовни течения, които не протичат сред зимния живот, а граничещия духовен свят, но изпращат своите импулси в земния живот.
към текста >>
Трудностите, даже невъзможностите на Михаел да действува в човешките души, които бяха описани, са свързани с това, че той самият не иска да дойде със своето същество в никакъв допир с физическото настояще на земния
живот
.
Трудностите, даже невъзможностите на Михаел да действува в човешките души, които бяха описани, са свързани с това, че той самият не иска да дойде със своето същество в никакъв допир с физическото настояще на земния живот.
Той иска да остане в онова отношение на силите, които са съществували в миналото за духове от новия ред и за хората. Всякакъв допир с това, с което човек трябва да дойде в допир като живеещ в настоящия физически земен живот, Михаел би могъл да го счита като едно очистване на неговото същество. Но в обикновения човешки живот действува духовното изживяване на душата във физическия земен живот и обратно, този последният действува върху първия. Това е едно обратно действие, което се изразява именно в настроението към нещо земно. Подобно действие едно в друго става по правило не винаги с личности, които стоят в обществения живот.
към текста >>
Всякакъв допир с това, с което човек трябва да дойде в допир като живеещ в настоящия физически земен
живот
, Михаел би могъл да го счита като едно очистване на неговото същество.
Трудностите, даже невъзможностите на Михаел да действува в човешките души, които бяха описани, са свързани с това, че той самият не иска да дойде със своето същество в никакъв допир с физическото настояще на земния живот. Той иска да остане в онова отношение на силите, които са съществували в миналото за духове от новия ред и за хората.
Всякакъв допир с това, с което човек трябва да дойде в допир като живеещ в настоящия физически земен живот, Михаел би могъл да го счита като едно очистване на неговото същество.
Но в обикновения човешки живот действува духовното изживяване на душата във физическия земен живот и обратно, този последният действува върху първия. Това е едно обратно действие, което се изразява именно в настроението към нещо земно. Подобно действие едно в друго става по правило не винаги с личности, които стоят в обществения живот. Ето защо за Михаел препятствията бяха особено големи в неговото действие при реформаторите.
към текста >>
Но в обикновения човешки
живот
действува духовното изживяване на душата във физическия земен
живот
и обратно, този последният действува върху първия.
Трудностите, даже невъзможностите на Михаел да действува в човешките души, които бяха описани, са свързани с това, че той самият не иска да дойде със своето същество в никакъв допир с физическото настояще на земния живот. Той иска да остане в онова отношение на силите, които са съществували в миналото за духове от новия ред и за хората. Всякакъв допир с това, с което човек трябва да дойде в допир като живеещ в настоящия физически земен живот, Михаел би могъл да го счита като едно очистване на неговото същество.
Но в обикновения човешки живот действува духовното изживяване на душата във физическия земен живот и обратно, този последният действува върху първия.
Това е едно обратно действие, което се изразява именно в настроението към нещо земно. Подобно действие едно в друго става по правило не винаги с личности, които стоят в обществения живот. Ето защо за Михаел препятствията бяха особено големи в неговото действие при реформаторите.
към текста >>
Подобно действие едно в друго става по правило не винаги с личности, които стоят в обществения
живот
.
Трудностите, даже невъзможностите на Михаел да действува в човешките души, които бяха описани, са свързани с това, че той самият не иска да дойде със своето същество в никакъв допир с физическото настояще на земния живот. Той иска да остане в онова отношение на силите, които са съществували в миналото за духове от новия ред и за хората. Всякакъв допир с това, с което човек трябва да дойде в допир като живеещ в настоящия физически земен живот, Михаел би могъл да го счита като едно очистване на неговото същество. Но в обикновения човешки живот действува духовното изживяване на душата във физическия земен живот и обратно, този последният действува върху първия. Това е едно обратно действие, което се изразява именно в настроението към нещо земно.
Подобно действие едно в друго става по правило не винаги с личности, които стоят в обществения живот.
Ето защо за Михаел препятствията бяха особено големи в неговото действие при реформаторите.
към текста >>
Трудностите от тази страна розенкройцерите преодоляха благодарение на това, че те държаха своя външен
живот
в смисъла на земните задължения съвършено настрана от тяхната работа с Михаела.
Трудностите от тази страна розенкройцерите преодоляха благодарение на това, че те държаха своя външен живот в смисъла на земните задължения съвършено настрана от тяхната работа с Михаела.
Когато със своите импулси Михаел се натъкваше на това, което един розенкройцер подготвяше за него, той в никой случай не беше изложен на опасността да се докосне до нещо земно. Защото такъв допир беше отстранен от това, което свързваше розенкройцера с Михаела, благодарение на особеното състояние на душата, което беше създадено.
към текста >>
4.
35. Принципи 131-133
GA_26 Мистерията на Михаил
Чрез това душевния
живот
на човека трябва да изпита едно разколебаване.
131. В започващата епоха на Съзнателната душа еманципиралата се в човека Интелектуалност иска да се занимае с истините на вероизповедание и на култа.
Чрез това душевния живот на човека трябва да изпита едно разколебаване.
Хората искат да докажат логически нещо съставляващо, което по-рано беше изживява но в душата. Те искат да обхванат с логическо умозаключение съдържанието на култа, които трябва да бъдат обхванати в имагинации; искат даже да ги оформят според тези умозаключения.
към текста >>
133. Мисията на Михаел е улеснена благодарение на това, че определени личности истинските розенкройцери устройват своя външен земен
живот
така, че този
живот
не действува с нищо в техния вътрешен душевен
живот
.
133. Мисията на Михаел е улеснена благодарение на това, че определени личности истинските розенкройцери устройват своя външен земен живот така, че този живот не действува с нищо в техния вътрешен душевен живот.
Благодарение на това те могат да развият вътре в себе си сили, чрез които действуват в духовния свят задружно с Михаел, без този последният да бъде изложен на опасността да бъде вплетен в настоящите земни събития, което би било невъзможно за него.
към текста >>
5.
36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност
GA_26 Мистерията на Михаил
До 19то столетие най-добрите хора развиват в най-различни области на европейския духовен
живот
идеи по различен начин исторически, естествено-научен, философски, мистични които представляват един стремеж да бъде намерен човекът в това, което е станало интелектуалистичен светоглед.
До 19то столетие най-добрите хора развиват в най-различни области на европейския духовен живот идеи по различен начин исторически, естествено-научен, философски, мистични които представляват един стремеж да бъде намерен човекът в това, което е станало интелектуалистичен светоглед.
към текста >>
Едно разколебаване на духовния
живот
.
Възраждане, духовно новораждане, хуманизъм бързат, даже щурмуват към една духовност в една посока, в която тя не може да бъде намерена; безсилие, илюзия, заглушаване в посоката, в която тя трябва да бъде търсена. Изблик на силите на Михаел, в изкуството, в познанието, в човека, само още не в оживяващите сили на Съзнателната душа.
Едно разколебаване на духовния живот.
Михаел насочва всички свои сили назад в космическото развитие, за да добие сила да държи "змея" под нозете си в равновесие. Именно под тези напрежения на силите от страна на Михаел се раждат най-великите творения на ренесанса. Но те са още едно възобновяване чрез Михаел на силите на Разсъдъчната или Чувствена душа, а не едно действие на новите сили.
към текста >>
Той вижда, как хората си представят, че еди кое си свойство на едно
живот
но се усъвършенствува, еди коя си органическа връзка става по-хармонична и чрез това "се ражда" човекът.
един образ на човека. Михаел вижда, как е наблюдавана природата и как от това, което хората наричат "природни закони" те искат да създадат един образ на човека.
Той вижда, как хората си представят, че еди кое си свойство на едно животно се усъвършенствува, еди коя си органическа връзка става по-хармонична и чрез това "се ражда" човекът.
Обаче пред духовното око на Михаела не се ражда "един човек", защото това, което хората си представят като усъвършенствуване, като хармонизиране, то е именно само "мислено" никой не може да види, че то действително става, защото то никъде не се случва.
към текста >>
Че в колебанието на космическо-духовното равновесие Луцифер би могъл да вземе надмощие, тази е другата голяма загриженост в
живот
а на Михаел.
Михаел гледа сериозно и на това търсене на човека. Това, което е в неговия смисъл, то се влива и в човешкото духовно развитие; това е човекът, който някога беше съзерцавал истинската интелигентност, когато Михаел я управляваше от космоса. Но ако това не би било обхванато от одухотворената сила на Съзнателната душа, накрая то би се изтръгнало от действието на Михаел и би попаднало под властта на Луцифер.
Че в колебанието на космическо-духовното равновесие Луцифер би могъл да вземе надмощие, тази е другата голяма загриженост в живота на Михаел.
към текста >>
Разбира се, всичко това важи за европейския и американския духовен
живот
.
Разбира се, всичко това важи за европейския и американския духовен живот.
За азиатския духовен живот би трябвало да говорим по друг начин.
към текста >>
За азиатския духовен
живот
би трябвало да говорим по друг начин.
Разбира се, всичко това важи за европейския и американския духовен живот.
За азиатския духовен живот би трябвало да говорим по друг начин.
към текста >>
6.
38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса
GA_26 Мистерията на Михаил
Тази божествено-духовна Същност действува и тече във всичко, което той вижда като раждане и умиране на
живот
инските същества, което вижда в растението и разцъфтяването на растителния свят, в дейността на изворите и реките, в образуването на вятъра и на облаците.
И постепенно с това, как човешката душа изгубва възможността да живее заедно с божествено-духовните Същества, около нея изплува това, което днес се нарича "природа". Човекът не вижда вече същността на човека в божествено-духовния Космос; той вижда произведението на божествено-духовното в земната област. Първо той не го вижда в отвлечената форма, в която хората днес го виждат; сетивно-физическите същества, които се задържат с помощта на онези отвлечени идейни съдържания, които хората наричат "природни закони". Той ги вижда първо като божествено-духовна същност.
Тази божествено-духовна Същност действува и тече във всичко, което той вижда като раждане и умиране на животинските същества, което вижда в растението и разцъфтяването на растителния свят, в дейността на изворите и реките, в образуването на вятъра и на облаците.
Всички тези същества и процеси около него са за него жестове, деяния, те са говор на божествената Същност, която стои на основата на "природата".
към текста >>
Живот
инският свят не е приел в себе си силите на "земните глъбини".
Растенията израстват в техните разнообразни форми, изявяват се в техните прекрасни светове. В това действуват силите на Слънцето, на Луната и на звездите заедно със силите от земните глъбини. Основата за това дават минералите, които са получили своята същност изцяло благодарение на това, което от мировата същност е станало земно Минералите възникват само от "долния свят" чрез небесните сили, които са станали земни сили.
Животинският свят не е приел в себе си силите на "земните глъбини".
Той се ражда само чрез мировите сили, които действуват от околността на Земята. Той дължи своето развитие, растеж, разцъфтяване, способността да се храни, възможността да се движи на слънчевите сили, които се разливат върху Земята. Той може да се размножава под влиянието на лунните сили, които се разливат върху Земята. Този животински свят се явява в много форми и видове, понеже положенията на звездите действуват по най-разнообразен начин оформяйки животинския живот. Но животните са поставени на Земята от вселената.
към текста >>
Този
живот
ински свят се явява в много форми и видове, понеже положенията на звездите действуват по най-разнообразен начин оформяйки
живот
инския
живот
.
Основата за това дават минералите, които са получили своята същност изцяло благодарение на това, което от мировата същност е станало земно Минералите възникват само от "долния свят" чрез небесните сили, които са станали земни сили. Животинският свят не е приел в себе си силите на "земните глъбини". Той се ражда само чрез мировите сили, които действуват от околността на Земята. Той дължи своето развитие, растеж, разцъфтяване, способността да се храни, възможността да се движи на слънчевите сили, които се разливат върху Земята. Той може да се размножава под влиянието на лунните сили, които се разливат върху Земята.
Този животински свят се явява в много форми и видове, понеже положенията на звездите действуват по най-разнообразен начин оформяйки животинския живот.
Но животните са поставени на Земята от вселената. Те вземат участие в земното само с техния тъп живот; с тяхното раждане, растеж, с всичко, което са, за да могат да възприемат и се движат, те не са никакви земни същества.
към текста >>
Но
живот
ните са поставени на Земята от вселената.
Животинският свят не е приел в себе си силите на "земните глъбини". Той се ражда само чрез мировите сили, които действуват от околността на Земята. Той дължи своето развитие, растеж, разцъфтяване, способността да се храни, възможността да се движи на слънчевите сили, които се разливат върху Земята. Той може да се размножава под влиянието на лунните сили, които се разливат върху Земята. Този животински свят се явява в много форми и видове, понеже положенията на звездите действуват по най-разнообразен начин оформяйки животинския живот.
Но животните са поставени на Земята от вселената.
Те вземат участие в земното само с техния тъп живот; с тяхното раждане, растеж, с всичко, което са, за да могат да възприемат и се движат, те не са никакви земни същества.
към текста >>
Те вземат участие в земното само с техния тъп
живот
; с тяхното раждане, растеж, с всичко, което са, за да могат да възприемат и се движат, те не са никакви земни същества.
Той се ражда само чрез мировите сили, които действуват от околността на Земята. Той дължи своето развитие, растеж, разцъфтяване, способността да се храни, възможността да се движи на слънчевите сили, които се разливат върху Земята. Той може да се размножава под влиянието на лунните сили, които се разливат върху Земята. Този животински свят се явява в много форми и видове, понеже положенията на звездите действуват по най-разнообразен начин оформяйки животинския живот. Но животните са поставени на Земята от вселената.
Те вземат участие в земното само с техния тъп живот; с тяхното раждане, растеж, с всичко, което са, за да могат да възприемат и се движат, те не са никакви земни същества.
към текста >>
Но човекът не е в състояние да се държи така далече от Земята, както
живот
ните.
Но човекът не е в състояние да се държи така далече от Земята, както животните.
Изказвайки това, ние се приближаваме до тайната на човечеството, както и до тайните на животинското царство. Тези тайни се отразяват в култа на древните народи към животните, преди всичко в култа на египтяните. Те са виждали в животните същества, които са гости на Земята, в които може да се види същността и дейността на духовния свят, който граничи със земния. И в свързването на човешката форма с животинската споменатите народи са виждали формите на онези елементарни междинни същества, който в мировото развитие са на път да станат човеци, но не навлизат в земната област, за да не станат човеци. Такива междинни елементарни същества съществуват.
към текста >>
Изказвайки това, ние се приближаваме до тайната на човечеството, както и до тайните на
живот
инското царство.
Но човекът не е в състояние да се държи така далече от Земята, както животните.
Изказвайки това, ние се приближаваме до тайната на човечеството, както и до тайните на животинското царство.
Тези тайни се отразяват в култа на древните народи към животните, преди всичко в култа на египтяните. Те са виждали в животните същества, които са гости на Земята, в които може да се види същността и дейността на духовния свят, който граничи със земния. И в свързването на човешката форма с животинската споменатите народи са виждали формите на онези елементарни междинни същества, който в мировото развитие са на път да станат човеци, но не навлизат в земната област, за да не станат човеци. Такива междинни елементарни същества съществуват. Изобразявайки ги, египтяните са предавали само това, което са виждали.
към текста >>
Тези тайни се отразяват в култа на древните народи към
живот
ните, преди всичко в култа на египтяните.
Но човекът не е в състояние да се държи така далече от Земята, както животните. Изказвайки това, ние се приближаваме до тайната на човечеството, както и до тайните на животинското царство.
Тези тайни се отразяват в култа на древните народи към животните, преди всичко в култа на египтяните.
Те са виждали в животните същества, които са гости на Земята, в които може да се види същността и дейността на духовния свят, който граничи със земния. И в свързването на човешката форма с животинската споменатите народи са виждали формите на онези елементарни междинни същества, който в мировото развитие са на път да станат човеци, но не навлизат в земната област, за да не станат човеци. Такива междинни елементарни същества съществуват. Изобразявайки ги, египтяните са предавали само това, което са виждали. Но такива същества не притежават пълното себесъзнание на човека.
към текста >>
Те са виждали в
живот
ните същества, които са гости на Земята, в които може да се види същността и дейността на духовния свят, който граничи със земния.
Но човекът не е в състояние да се държи така далече от Земята, както животните. Изказвайки това, ние се приближаваме до тайната на човечеството, както и до тайните на животинското царство. Тези тайни се отразяват в култа на древните народи към животните, преди всичко в култа на египтяните.
Те са виждали в животните същества, които са гости на Земята, в които може да се види същността и дейността на духовния свят, който граничи със земния.
И в свързването на човешката форма с животинската споменатите народи са виждали формите на онези елементарни междинни същества, който в мировото развитие са на път да станат човеци, но не навлизат в земната област, за да не станат човеци. Такива междинни елементарни същества съществуват. Изобразявайки ги, египтяните са предавали само това, което са виждали. Но такива същества не притежават пълното себесъзнание на човека. За да постигне това, човекът трябваше да навлезе така пълно в земния свят, че да приеме нещо в своето същество от земната същност.
към текста >>
И в свързването на човешката форма с
живот
инската споменатите народи са виждали формите на онези елементарни междинни същества, който в мировото развитие са на път да станат човеци, но не навлизат в земната област, за да не станат човеци.
Но човекът не е в състояние да се държи така далече от Земята, както животните. Изказвайки това, ние се приближаваме до тайната на човечеството, както и до тайните на животинското царство. Тези тайни се отразяват в култа на древните народи към животните, преди всичко в култа на египтяните. Те са виждали в животните същества, които са гости на Земята, в които може да се види същността и дейността на духовния свят, който граничи със земния.
И в свързването на човешката форма с животинската споменатите народи са виждали формите на онези елементарни междинни същества, който в мировото развитие са на път да станат човеци, но не навлизат в земната област, за да не станат човеци.
Такива междинни елементарни същества съществуват. Изобразявайки ги, египтяните са предавали само това, което са виждали. Но такива същества не притежават пълното себесъзнание на човека. За да постигне това, човекът трябваше да навлезе така пълно в земния свят, че да приеме нещо в своето същество от земната същност.
към текста >>
С това човека се получава необходимостта да направи проникнатото от Луцифер и Ариман произведение местопребиваването на една част от неговия
живот
а именно на земния
живот
.
Той трябваше да бъде посветен в положението, че в този земен свят пред него да сто и произведението на свързаните с него божествено-духовни Същества, но само тяхното произведение. И понеже пред не го стои само откъснатото от своя произход произведение, в него имат достъп луциферическите и ариманическите същества.
С това човека се получава необходимостта да направи проникнатото от Луцифер и Ариман произведение местопребиваването на една част от неговия живот а именно на земния живот.
към текста >>
Защото това развитие е само един член, едно звено в един гигантски миров ритъм, в който човечеството преди то да стане човек е било нещо съвършено различно и след това ще бъде нещо съвършено различно, докато растителния
живот
се повтаря като такъв в кратки ритми.
Срещу това събитие, което става като космическо събитие на Земята, стои слизането на Логоса за човечеството. Персефона слиза, за да доведе природата в нейната първоначална посока, в нейното първоначално ориентиране. На основата на това трябва да има ритъм; защото процесите в природата стават ритмично. Логосът слиза в човечеството. Това става веднъж в цялото развитие на човечеството.
Защото това развитие е само един член, едно звено в един гигантски миров ритъм, в който човечеството преди то да стане човек е било нещо съвършено различно и след това ще бъде нещо съвършено различно, докато растителния живот се повтаря като такъв в кратки ритми.
към текста >>
Той би умрял в студенината на интелектуалното съзнание, или би останала в един духовен
живот
, който не напредва към развитието на Съзнателната душа.
Да насочи човек с любов своето сърце към тези велики космически отношения, това е истинското съдържа ние на празничното възпоминание което всяка година настъпва с оглед на мировата Коледа. Ако в човешкото сърце живее такава любов, тогава тя разгаря студения елемент от светлина на Съзнателната душа. Ако тази Съзнателна душа би останала без това разгаряне; тогава човек никога не би стигнал до нейното одухотворяване.
Той би умрял в студенината на интелектуалното съзнание, или би останала в един духовен живот, който не напредва към развитието на Съзнателната душа.
Тогава той би останал на степента на развитие на Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Но по своята същност Съзнателната душа не е студена. Тя само изглежда такава в началото на нейното развитие, защото там тя може първо да се изяви своето изпълнено със светлина съдържание, но още не може да изяви мировата топлина, от която произхожда.
към текста >>
7.
40. 6. Небесна история. Митологическа история. Земна история. Тайната на Голгота
GA_26 Мистерията на Михаил
Ако хвърлим поглед назад върху духовния
живот
на народите, у хората съществува в миналото едно съзнание за съвместното пребиваване и за съвместната воля с божествено-духовните Същества така, че тяхната /на хората/ история е Небесна История.
Ако хвърлим поглед назад върху духовния живот на народите, у хората съществува в миналото едно съзнание за съвместното пребиваване и за съвместната воля с божествено-духовните Същества така, че тяхната /на хората/ история е Небесна История.
Когато говори върху "произходи", човек разказва не земни, а космически процеси. Даже и това, което става в неговата земна околна среда, за неговото настоящето му се явява така незначително в сравнение с космическите процеси, че той обръща внимание само на тези последните, а не на първите.
към текста >>
Така египтяните виждаха света, в който има същества, които са спрели преждевременно в пътя на тяхното развитие към човека и не са станали земни човеци; и те виждаха човека след неговия земен
живот
да се намира във всичко това, което е свързано с тези същества.
А за земната област народите се развиват така, че запазват за различно продължително време едно или друго съдържание на светоглед, така че един до друг живеят светогледи, които по тяхното същество са съществували един след друг. Но различните светогледи на народите не произтичат само от този факт, а и от това, че според техните заложби народите виждаха различни неща.
Така египтяните виждаха света, в който има същества, които са спрели преждевременно в пътя на тяхното развитие към човека и не са станали земни човеци; и те виждаха човека след неговия земен живот да се намира във всичко това, което е свързано с тези същества.
Халдейските народи виждаха повече, как извънземни духовни същества добри или зли влизаха в земния живот да действуват там.
към текста >>
Халдейските народи виждаха повече, как извънземни духовни същества добри или зли влизаха в земния
живот
да действуват там.
А за земната област народите се развиват така, че запазват за различно продължително време едно или друго съдържание на светоглед, така че един до друг живеят светогледи, които по тяхното същество са съществували един след друг. Но различните светогледи на народите не произтичат само от този факт, а и от това, че според техните заложби народите виждаха различни неща. Така египтяните виждаха света, в който има същества, които са спрели преждевременно в пътя на тяхното развитие към човека и не са станали земни човеци; и те виждаха човека след неговия земен живот да се намира във всичко това, което е свързано с тези същества.
Халдейските народи виждаха повече, как извънземни духовни същества добри или зли влизаха в земния живот да действуват там.
към текста >>
Човекът прекарва своя
живот
между раждането и смъртта така, че в това, което е изчисляемо, е създадена телесната основа за развитието на вътрешното, неизчисляемо духовно-душевно свободно естество.
Човекът прекарва своя живот между раждането и смъртта така, че в това, което е изчисляемо, е създадена телесната основа за развитието на вътрешното, неизчисляемо духовно-душевно свободно естество.
Неговият живот между смъртта и едно ново раждане протича в областта на неизчисляемото, но така, че там като във "вътрешността" на духовно-душевното битие изчисляемото се разгръща под формата на мисли. Изхождайки от това изчисляемо, той става чрез това строител на своя бъдещ земен живот.
към текста >>
Неговият
живот
между смъртта и едно ново раждане протича в областта на неизчисляемото, но така, че там като във "вътрешността" на духовно-душевното битие изчисляемото се разгръща под формата на мисли.
Човекът прекарва своя живот между раждането и смъртта така, че в това, което е изчисляемо, е създадена телесната основа за развитието на вътрешното, неизчисляемо духовно-душевно свободно естество.
Неговият живот между смъртта и едно ново раждане протича в областта на неизчисляемото, но така, че там като във "вътрешността" на духовно-душевното битие изчисляемото се разгръща под формата на мисли.
Изхождайки от това изчисляемо, той става чрез това строител на своя бъдещ земен живот.
към текста >>
Изхождайки от това изчисляемо, той става чрез това строител на своя бъдещ земен
живот
.
Човекът прекарва своя живот между раждането и смъртта така, че в това, което е изчисляемо, е създадена телесната основа за развитието на вътрешното, неизчисляемо духовно-душевно свободно естество. Неговият живот между смъртта и едно ново раждане протича в областта на неизчисляемото, но така, че там като във "вътрешността" на духовно-душевното битие изчисляемото се разгръща под формата на мисли.
Изхождайки от това изчисляемо, той става чрез това строител на своя бъдещ земен живот.
към текста >>
8.
42. 7. Какво се открива, когато насочим поглед назад в миналото върху повтарящите се земни съществувания?
GA_26 Мистерията на Михаил
Когато духовното познание може да хвърли поглед назад в миналите земни съществувания на един човек, разкрива се, че съществуват известен брой такива земни
живот
и, в които човекът беше вече лице.
Когато духовното познание може да хвърли поглед назад в миналите земни съществувания на един човек, разкрива се, че съществуват известен брой такива земни животи, в които човекът беше вече лице.
Неговата външност приличаше вече на настоящата и той имаше един вътрешен живот който носеше индивидуален отпечатък. Явяват се земни съществувания, които разкриват, как в тях вече беше налице Разсъдъчната или Чувствуваща душа, но още не Съзнателна душа, и такава, в които едвам беше развита Сетивната душа и така нататък.
към текста >>
Неговата външност приличаше вече на настоящата и той имаше един вътрешен
живот
който носеше индивидуален отпечатък.
Когато духовното познание може да хвърли поглед назад в миналите земни съществувания на един човек, разкрива се, че съществуват известен брой такива земни животи, в които човекът беше вече лице.
Неговата външност приличаше вече на настоящата и той имаше един вътрешен живот който носеше индивидуален отпечатък.
Явяват се земни съществувания, които разкриват, как в тях вече беше налице Разсъдъчната или Чувствуваща душа, но още не Съзнателна душа, и такава, в които едвам беше развита Сетивната душа и така нататък.
към текста >>
Там ние намираме човека вплетен в света на божественодуховните Същества както по отношение на неговия вътрешен
живот
така и по отношение на неговото външно формиране.
Но в ретроспективното разглеждане на епохите, ние стигаме до такива епохи, в които положението не беше такова.
Там ние намираме човека вплетен в света на божественодуховните Същества както по отношение на неговия вътрешен живот така и по отношение на неговото външно формиране.
Човекът съществува като земен човек, обаче не откъснат от божествено-духовната същност, мислене и воля.
към текста >>
Както в настоящия земен
живот
човекът носи в себе си своите преживявания като спомен, така носи той всичко, през което е минал по гореописания начин, като космически спомен в себе си.
Както в настоящия земен живот човекът носи в себе си своите преживявания като спомен, така носи той всичко, през което е минал по гореописания начин, като космически спомен в себе си.
Що е земният душевен живот? Светът на спомените, който е готов във всеки момент да има нови възприятия. В това взаимодействие между спомен и нова опитност живее човекът своето вътрешно земно съществуване.
към текста >>
Що е земният душевен
живот
?
Както в настоящия земен живот човекът носи в себе си своите преживявания като спомен, така носи той всичко, през което е минал по гореописания начин, като космически спомен в себе си.
Що е земният душевен живот?
Светът на спомените, който е готов във всеки момент да има нови възприятия. В това взаимодействие между спомен и нова опитност живее човекът своето вътрешно земно съществуване.
към текста >>
В
живот
а между смъртта и едно ново раждане човек изживява всеки път отново този стадий.
В живота между смъртта и едно ново раждане човек изживява всеки път отново този стадий.
Само че той внася цялото свое индивидуално съществуване, образувано в земния живот, в света на божествено-духовните Същества, който отново го приема, както някога го имаше в себе си. През времето между смъртта и едно ново раждане той е същевременно в настоящото, но също и във всички времена, в които е живял със своите повтарящи се земни съществувания и повтарящи се съществувания между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Само че той внася цялото свое индивидуално съществуване, образувано в земния
живот
, в света на божествено-духовните Същества, който отново го приема, както някога го имаше в себе си.
В живота между смъртта и едно ново раждане човек изживява всеки път отново този стадий.
Само че той внася цялото свое индивидуално съществуване, образувано в земния живот, в света на божествено-духовните Същества, който отново го приема, както някога го имаше в себе си.
През времето между смъртта и едно ново раждане той е същевременно в настоящото, но също и във всички времена, в които е живял със своите повтарящи се земни съществувания и повтарящи се съществувания между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Така в света на чувствата действуват заедно настоящият човешки душевен
живот
и това, което продължава да действува в него от едно далечно минало време.
Така в света на чувствата действуват заедно настоящият човешки душевен живот и това, което продължава да действува в него от едно далечно минало време.
към текста >>
В
живот
а между смъртта и едно ново раждане човек изживява съдържанието на времето, за което става ду ма тук, като граница на своя Космос.
В живота между смъртта и едно ново раждане човек изживява съдържанието на времето, за което става ду ма тук, като граница на своя Космос.
Това, което във физическия земен живот е за човека звездното небе, то е духовно взето, в живота между смъртта и едно ново раждане неговото съществуване, което се намира между неговата пълна свързаност с божествено-духовния свят и неговото откъсване от този свят. Тук на "границата на света" не се явяват физическите небесни тела, а на мястото на всяка една звезда сборът от божествено-духовни Същества, които съставляват действително звездата.
към текста >>
Това, което във физическия земен
живот
е за човека звездното небе, то е духовно взето, в
живот
а между смъртта и едно ново раждане неговото съществуване, което се намира между неговата пълна свързаност с божествено-духовния свят и неговото откъсване от този свят.
В живота между смъртта и едно ново раждане човек изживява съдържанието на времето, за което става ду ма тук, като граница на своя Космос.
Това, което във физическия земен живот е за човека звездното небе, то е духовно взето, в живота между смъртта и едно ново раждане неговото съществуване, което се намира между неговата пълна свързаност с божествено-духовния свят и неговото откъсване от този свят.
Тук на "границата на света" не се явяват физическите небесни тела, а на мястото на всяка една звезда сборът от божествено-духовни Същества, които съставляват действително звездата.
към текста >>
В
живот
а между смъртта и едно ново раждане тази област на човешкото същество се намира вън от "границите на света".
В живота между смъртта и едно ново раждане тази област на човешкото същество се намира вън от "границите на света".
Човекът го представя там като нещо, което отново ще му принадлежи в новия земен живот.
към текста >>
Човекът го представя там като нещо, което отново ще му принадлежи в новия земен
живот
.
В живота между смъртта и едно ново раждане тази област на човешкото същество се намира вън от "границите на света".
Човекът го представя там като нещо, което отново ще му принадлежи в новия земен живот.
към текста >>
В своя организъм на обмяната на веществата и на крайниците, служащ за основа на разгръщането на воля та, човекът живееше така, че в този организъм продължава да действува всичко онова, през което той е минал откакто е навлязъл в лично-индивидуалните земни съществувания, както в тези земни съществувания така и в
живот
ите между смъртта и едно ново раждане.
В своя организъм на обмяната на веществата и на крайниците, служащ за основа на разгръщането на воля та, човекът живееше така, че в този организъм продължава да действува всичко онова, през което той е минал откакто е навлязъл в лично-индивидуалните земни съществувания, както в тези земни съществувания така и в животите между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Чувствуващото и носещото мислите астрално тяло и неговата етерно-физическа основа, всяко движение на
живот
а в етерното тяло, даже и това, което във физическото тяло действува физико-химически, има извънземен произход.
От силите на Земята човекът има само това, което му дарява себесъзнанието. Също и физическата основа на това себесъзнание произхожда от това, което Земята произвежда. Всичко друго в човека има извънземен, космически произход.
Чувствуващото и носещото мислите астрално тяло и неговата етерно-физическа основа, всяко движение на живота в етерното тяло, даже и това, което във физическото тяло действува физико-химически, има извънземен произход.
Колкото и странно да изглежда това: физико-химическите сили, които действуват вътре в човека не произхождат от земята.
към текста >>
9.
44. 8. Първа част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в миналите съществувания между смъртта и едно ново раждане
GA_26 Мистерията на Михаил
В предидущото съзерцание бе проследен човешкия
живот
по такъв начин, че погледът беше насочен върху редуващите се земни съществувания.
В предидущото съзерцание бе проследен човешкия живот по такъв начин, че погледът беше насочен върху редуващите се земни съществувания.
Другата гледна точка, която може да хвърли още по-ясно светлина върху това, което първата открива, е да разгледаме редуващите се съществувания между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Въпросното съдържание се определя от това, че минавайки през вратата на смъртта човек занася със себе си вътрешната сила на себесъзнанието, която е добил в земния
живот
.
Тук също се показва, че съдържанието на тези съществувания, каквито то е в настоящото време, се простира само до определен момент на земната развитие.
Въпросното съдържание се определя от това, че минавайки през вратата на смъртта човек занася със себе си вътрешната сила на себесъзнанието, която е добил в земния живот.
Благодарение на това човекът стои като пълна индивидуалност и срещу божествено-духовните Същества, сред които навлиза.
към текста >>
А именно, когато проследяваме назад в миналото
живот
а на един човек, ние намираме едно божествено-духовно Същество, а всички Същества, които принадлежат на тази Йерархия.
А именно, когато проследяваме назад в миналото живота на един човек, ние намираме едно божествено-духовно Същество, а всички Същества, които принадлежат на тази Йерархия.
към текста >>
Йерархията на Архаите или на Първичните Сили счита като своя задача, да въведат всички прачовеци, у които и душевният
живот
отговаряше на тяхната едностранчива форма, в общата човешка форма.
Йерархията на Архаите или на Първичните Сили счита като своя задача, да въведат всички прачовеци, у които и душевният живот отговаряше на тяхната едностранчива форма, в общата човешка форма.
към текста >>
Още в този период може да се говори за един нататък на разликата между земния
живот
и
живот
а между смъртта и едно ново раждане.
Още в този период може да се говори за един нататък на разликата между земния живот и живота между смъртта и едно ново раждане.
Йерархията на Архаите твори именно в ритмически епохи върху развитие то на човешката форма. При това те веднъж насочват мислите, които ръководят волята на всеки един от тях, повече към извънземния Космос. Другият път те гледат към Земята. И от задружното действие на това, което е подбуждано от извънземния Космос и от Земята, се образува човешката форма, която по този начин е израз на това, че човекът е едновременно същество на Земята и на извънземния Космос.
към текста >>
Всичко това се подготвя в
живот
а, който и за този период може да се нарече
живот
между смъртта и идно ново раждане.
Че човекът може да застане в изправено положение в отношенията на земното притегляне, че в тези отношения на земната притегателна сила може да запази равновесие при свободно движение, че може да изтръгне своите ръце и крака от притегателната сила и да ги използува свободно, това и още други неща, които са вътрешно естество, но все пак съставляват неговата форма: всичко това човек дължи на това творение на йерархията на Архаите.
Всичко това се подготвя в живота, който и за този период може да се нарече живот между смъртта и идно ново раждане.
То се подготвя тук така, че после в третия период, който е нашият настоящ период, през времето между смъртта и едно ново раждане човекът има способността сам да работи в създаването на своята форма за неговото земно съществуване.
към текста >>
10.
46. 9. Втора част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в минали съществувания между смъртта и едно ново раждане?
GA_26 Мистерията на Михаил
С незначителни промени, очертанията на човека остават твърди, непроменени за земния
живот
; способностите за движение се втвърдяват в навици и т. н.
телната душа, така етерното тяло е приспособено към извънземните космически отношения на силите. Във физическото тяло живее земята, а в етерното тяло живее звездният свят. Това, което човекът носи в себе си като вътрешни сили, за да бъде на Земята така, че със своето държане, движение, жестове едновременно да се изтръгва от Земята, това той дължи на творчеството на Архангелите и неговото етерно тяло. Както във физическото тяло земните сили могат да живеят чрез формата, така и етерното тяло живеят силите, които от окръжността на Космоса се вливат от всички страни към Земята. Земните сили, които живеят в явяващата се по физически начин форма, са тези, които правят от тази форма нещо относително втвърдено и завършено.
С незначителни промени, очертанията на човека остават твърди, непроменени за земния живот; способностите за движение се втвърдяват в навици и т. н.
към текста >>
В етерното тяло царува непрестанно движение, което е едно отражение на изменящите се през време на земния
живот
съчетания на звездите.
В етерното тяло царува непрестанно движение, което е едно отражение на изменящите се през време на земния живот съчетания на звездите.
Даже и промените на небето, които стават през деня и нощта, се отразяват върху формата на етерното тяло. То получава форми съответствуващи на тези промени. Но то изменя своята форма и в съответствие с промените, които стават в течение на човешкия живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Но то изменя своята форма и в съответствие с промените, които стават в течение на човешкия
живот
между раждането и смъртта.
В етерното тяло царува непрестанно движение, което е едно отражение на изменящите се през време на земния живот съчетания на звездите. Даже и промените на небето, които стават през деня и нощта, се отразяват върху формата на етерното тяло. То получава форми съответствуващи на тези промени.
Но то изменя своята форма и в съответствие с промените, които стават в течение на човешкия живот между раждането и смъртта.
към текста >>
Но сега именно през време на този втори период в човешкия
живот
влизат по един особен начин луциферическите и ариманическите Същества.
Но сега именно през време на този втори период в човешкия живот влизат по един особен начин луциферическите и ариманическите Същества.
Това тяхно влизане е необходимо, въпреки че първо изглежда така, като че то би тласнало човека надолу под равнището на неговата същност. За да развие в земния живот себесъзнанието, човекът трябва да се откъсне от божествено-духовния свят, от който е произлязъл първоначално, до по-голяма степен, отколкото това би могло да стане чрез самия този божествено-духовен свят. Това става през епохата, когато Архангелите работят над него, защото тогава връзката с духовния свят не е вече така здрава, каквато беше през времето, когато Архаите работеха над него. Луцифер и Ариман могат да се справят по-лесно с повече от духовните сили, които изхождат от Архангелите, отколкото с помощните сили на Архаите /които се простират до оформянето на физическата материя. Бележка на превод. /.
към текста >>
За да развие в земния
живот
себесъзнанието, човекът трябва да се откъсне от божествено-духовния свят, от който е произлязъл първоначално, до по-голяма степен, отколкото това би могло да стане чрез самия този божествено-духовен свят.
Но сега именно през време на този втори период в човешкия живот влизат по един особен начин луциферическите и ариманическите Същества. Това тяхно влизане е необходимо, въпреки че първо изглежда така, като че то би тласнало човека надолу под равнището на неговата същност.
За да развие в земния живот себесъзнанието, човекът трябва да се откъсне от божествено-духовния свят, от който е произлязъл първоначално, до по-голяма степен, отколкото това би могло да стане чрез самия този божествено-духовен свят.
Това става през епохата, когато Архангелите работят над него, защото тогава връзката с духовния свят не е вече така здрава, каквато беше през времето, когато Архаите работеха над него. Луцифер и Ариман могат да се справят по-лесно с повече от духовните сили, които изхождат от Архангелите, отколкото с помощните сили на Архаите /които се простират до оформянето на физическата материя. Бележка на превод. /.
към текста >>
В техния
живот
групите се отнасяха едни към други като същества, които на драго сърце и с любов дават нещо духовно едни на други и приемат едни от други.
Без влиянието на Луцифер и на Ариман човеците на Земята биват диференцирани чрез въздействието от небето.
В техния живот групите се отнасяха едни към други като същества, които на драго сърце и с любов дават нещо духовно едни на други и приемат едни от други.
В расите и народите земната притегателна сила се проявява чрез тялото на човека; в духовното групиране би се проявило едно отражение на божествено-духовния свят.
към текста >>
Защото Луцифер непрестанно се стреми да запази за човека предишните форми на
живот
.
По отношение на мисленето през онези времена стана това, че поради влиянието на луциферическите същества човекът бе надарен със склонността да се потопява и по-нататък в старите форми на духовното и да не се приспособява към новите форми.
Защото Луцифер непрестанно се стреми да запази за човека предишните форми на живот.
към текста >>
Чрез това мисленето на човека се разви така, че в
живот
а между смъртта и едно ново раждане той постепенно бе надарен с онази способност, която в прадревни времена образуваше в него мисли.
Чрез това мисленето на човека се разви така, че в живота между смъртта и едно ново раждане той постепенно бе надарен с онази способност, която в прадревни времена образуваше в него мисли.
Тогава тази способност можеше да вижда духовното, въпреки че беше такава, каквато днес е чистото сетивно схващане, сетивно разбиране. Защото тогава физическото носеше на своята повърхност духовното. Обаче сега запазена та от прадревните времена мислителна способност може да действува само като сетивно възприятие. По степенно способността, която позволяваше на човека да се издигне с мисълта към духовното, намалява. И това се прояви напълно едва тогава, когато в епохата на Съзнателната душа духовният свят бе напълно обвит в тъмнина за човека.
към текста >>
Така съвременният човек съдържа в
живот
а между смъртта и едно ново раждане космическия спомен на миналите стадии на това изживяване.
Така съвременният човек съдържа в живота между смъртта и едно ново раждане космическия спомен на миналите стадии на това изживяване.
Също и там, където във физическия свят се проявява ръководство от духа, по начина, както това става за расите и народите, космическия спомен е ясно налице.
към текста >>
11.
48. 10. Какво е в действителност земята в макрокосмоса?
GA_26 Мистерията на Михаил
В минералната основа на Земята са настанени други царства: растителното и
живот
инското царства.
В минералната основа на Земята са настанени други царства: растителното и животинското царства.
към текста >>
През пролетта и лятото в
живот
а на растенията се проявяват покълващи, растящи сили.
Във всичко това живеят силите, които в течение на годината се показват в различните форми на явление. Нека погледнем към растителния свят. През есента и зимата то показва умиращи сили. Ясновидското съзна ние вижда в тези форми на явление същността на онези сили, които са довели Космоса до неговото умира не.
През пролетта и лятото в живота на растенията се проявяват покълващи, растящи сили.
Ясновидското съзнание вижда в това покълване и растеж не само това, което прави да се развие благодатта на растенията за годината, но и един излишък. Този излишък е една зародишна сила. Растенията съдържат повече зародишна сила, отколкото използуват за растежа на листата и на плодовете. Пред ясновидското съзнание този излишък на зародишна сила се разлива навън в извънземното пространство, в извънземния Макрокосмос.
към текста >>
Също така съществуват сили излизащи от
живот
инското царство.
Също така съществуват сили излизащи от животинското царство.
Но тези сили не действуват в смисъла, в който действуват минералите и растителните сили, излъчвайки се от Земята, а така, че това, което произхожда от растителните сили и е отнесено и оформено в извънземния Космос, се събира във форма на сфера и чрез това се ражда образът на едно всестранно затворен Космос.
към текста >>
Ние се научаваме да разбираме природните царства само благодарение на това, че чувствуваме в тях покълващия
живот
.
Това е истинското виждане на същността на Земята, което намира навсякъде в нея един покълващ свят.
Ние се научаваме да разбираме природните царства само благодарение на това, че чувствуваме в тях покълващия живот.
към текста >>
Сред този покълващ
живот
прекарва човекът своето земно съществуване.
Сред този покълващ живот прекарва човекът своето земно съществуване.
Той взема участие както в този покълващ живот, така и в умрелия живот. От умрелия живот той има своите мислителни сили. Докато в миналото тези мислителни сили идваха от още живия Макрокосмос, те не бяха основа на себесъзнателния човек. Те живееха като растежни сили в човека, който още нямаше никакво себесъзнание. Мислителните си ли не могат да имат в себе си никакъв собствен живот, ако трябва да образуват основата за свободното човешко себесъзнание.
към текста >>
Той взема участие както в този покълващ
живот
, така и в умрелия
живот
.
Сред този покълващ живот прекарва човекът своето земно съществуване.
Той взема участие както в този покълващ живот, така и в умрелия живот.
От умрелия живот той има своите мислителни сили. Докато в миналото тези мислителни сили идваха от още живия Макрокосмос, те не бяха основа на себесъзнателния човек. Те живееха като растежни сили в човека, който още нямаше никакво себесъзнание. Мислителните си ли не могат да имат в себе си никакъв собствен живот, ако трябва да образуват основата за свободното човешко себесъзнание. Те трябва да бъдат за себе си с умрелия Макрокосмос мъртвите сенки на нещо живо от космическа древност.
към текста >>
От умрелия
живот
той има своите мислителни сили.
Сред този покълващ живот прекарва човекът своето земно съществуване. Той взема участие както в този покълващ живот, така и в умрелия живот.
От умрелия живот той има своите мислителни сили.
Докато в миналото тези мислителни сили идваха от още живия Макрокосмос, те не бяха основа на себесъзнателния човек. Те живееха като растежни сили в човека, който още нямаше никакво себесъзнание. Мислителните си ли не могат да имат в себе си никакъв собствен живот, ако трябва да образуват основата за свободното човешко себесъзнание. Те трябва да бъдат за себе си с умрелия Макрокосмос мъртвите сенки на нещо живо от космическа древност.
към текста >>
Мислителните си ли не могат да имат в себе си никакъв собствен
живот
, ако трябва да образуват основата за свободното човешко себесъзнание.
Сред този покълващ живот прекарва човекът своето земно съществуване. Той взема участие както в този покълващ живот, така и в умрелия живот. От умрелия живот той има своите мислителни сили. Докато в миналото тези мислителни сили идваха от още живия Макрокосмос, те не бяха основа на себесъзнателния човек. Те живееха като растежни сили в човека, който още нямаше никакво себесъзнание.
Мислителните си ли не могат да имат в себе си никакъв собствен живот, ако трябва да образуват основата за свободното човешко себесъзнание.
Те трябва да бъдат за себе си с умрелия Макрокосмос мъртвите сенки на нещо живо от космическа древност.
към текста >>
Те са
живот
, но затова пък човекът не взема участие в тяхната същност със своето себесъзнание.
От друга страна човекът взема участие в покълващите сили на Земята. От тези покълващи сили произхождат силите на неговата воля.
Те са живот, но затова пък човекът не взема участие в тяхната същност със своето себесъзнание.
В човешкото същество те изпращат своите лъчи в мислите-сенки. Те са пронизани от струите на тези сенки и в пронизването на развиващата се свободна мисъл в покълващата земна същност живее пълното, свободно човешко себесъзнание в епохата на Съзнателната душа в човека
към текста >>
И тази среща е настоящия човешки
живот
.
Миналото, което хвърля сенки, бъдещето, което съдържа зародиши на действителността, се срещат в човешкото същество.
И тази среща е настоящия човешки живот.
към текста >>
Живот
ът на всичко земно става прозрачен, когато на неговата основа чувствуваме мировия зародиш.
Животът на всичко земно става прозрачен, когато на неговата основа чувствуваме мировия зародиш.
Всяка растителна форма, всеки камък, се явяват за човешката душа в една нова светлина, когато тя съзира, как всяко едно от тези същества допринася със своя живот, чрез своята форма, щото Земята като единство да бъде зародиш на един от ново оживяващ Макрокосмос.
към текста >>
Всяка растителна форма, всеки камък, се явяват за човешката душа в една нова светлина, когато тя съзира, как всяко едно от тези същества допринася със своя
живот
, чрез своята форма, щото Земята като единство да бъде зародиш на един от ново оживяващ Макрокосмос.
Животът на всичко земно става прозрачен, когато на неговата основа чувствуваме мировия зародиш.
Всяка растителна форма, всеки камък, се явяват за човешката душа в една нова светлина, когато тя съзира, как всяко едно от тези същества допринася със своя живот, чрез своята форма, щото Земята като единство да бъде зародиш на един от ново оживяващ Макрокосмос.
към текста >>
12.
50. 11. Сън и будност в светлината на разглежданото в предидущите съзерцания
GA_26 Мистерията на Михаил
Обаче разбирането на такива факти на
живот
а трябва постоянно да бъдат отново задълбочени, кога то вече са разгледани други съществуващи в света факти.
В обясненията дадени от Антропософията сънят и будността бяха често разглеждани от най-различни страни.
Обаче разбирането на такива факти на живота трябва постоянно да бъдат отново задълбочени, кога то вече са разгледани други съществуващи в света факти.
Обясненията дадени върху въпроса, че Земята е един зародиш на Макрокосмоса, който ще се роди, дават възможност за едно по-дълбоко разбиране на възгледите за съня и будността.
към текста >>
Обаче живата същност на Земята се затваря за този "
живот
в мъртвото", за да може да бъде зародиш за новата Вселена.
Той няма съзнание за това. Едно същество може да има съзнание само за това, в което то участвува със собствени умиращи сили, а не с растежните сили, които оживяват самото същество. Така човекът живее себе си, когато изгубва от духовния поглед това, което стои на основата на неговото вътрешно същество. Но именно благодарение на това той е в състояние да се чувствува през време на будното състояние напълно в мислите-сенки. Никакво оживяване не пречи на вътрешното съществуване да вземе участие в умрялото.
Обаче живата същност на Земята се затваря за този "живот в мъртвото", за да може да бъде зародиш за новата Вселена.
В будно състояние човекът не възприема, не вижда Земята такава, каквато тя е; на него му избягва нейният начеващ космически живот.
към текста >>
В будно състояние човекът не възприема, не вижда Земята такава, каквато тя е; на него му избягва нейният начеващ космически
живот
.
Едно същество може да има съзнание само за това, в което то участвува със собствени умиращи сили, а не с растежните сили, които оживяват самото същество. Така човекът живее себе си, когато изгубва от духовния поглед това, което стои на основата на неговото вътрешно същество. Но именно благодарение на това той е в състояние да се чувствува през време на будното състояние напълно в мислите-сенки. Никакво оживяване не пречи на вътрешното съществуване да вземе участие в умрялото. Обаче живата същност на Земята се затваря за този "живот в мъртвото", за да може да бъде зародиш за новата Вселена.
В будно състояние човекът не възприема, не вижда Земята такава, каквато тя е; на него му избягва нейният начеващ космически живот.
към текста >>
При това състояние човекът живее в своето астрално тяло и в своя Аз в зародишния
живот
на Земята.
Различно е положението при състоянието на сън.
При това състояние човекът живее в своето астрално тяло и в своя Аз в зародишния живот на Земята.
Когато човекът се намира в дълбокия сън без сънища, а него вата заобикаляща среда действува най-силния "стремеж към живота, воля за живота". А сънищата са проникнати от този живот, но не така силно, поради което човекът ги изживява в един вид полу-съзнателност. В това полусъзнателно гледане на сънищата ние виждаме силите, чрез които се изтъкава човешкото същество от Космоса. В проблясването на съновидението става видимо, как астралното естество се влива в етерното тяло оживявайки човека. В това проблясване още живее мисълта.
към текста >>
Когато човекът се намира в дълбокия сън без сънища, а него вата заобикаляща среда действува най-силния "стремеж към
живот
а, воля за
живот
а".
Различно е положението при състоянието на сън. При това състояние човекът живее в своето астрално тяло и в своя Аз в зародишния живот на Земята.
Когато човекът се намира в дълбокия сън без сънища, а него вата заобикаляща среда действува най-силния "стремеж към живота, воля за живота".
А сънищата са проникнати от този живот, но не така силно, поради което човекът ги изживява в един вид полу-съзнателност. В това полусъзнателно гледане на сънищата ние виждаме силите, чрез които се изтъкава човешкото същество от Космоса. В проблясването на съновидението става видимо, как астралното естество се влива в етерното тяло оживявайки човека. В това проблясване още живее мисълта. Едвам след събуждането тя е обхваната от онези сили, чрез които тя умира, превръща се в сянка.
към текста >>
А сънищата са проникнати от този
живот
, но не така силно, поради което човекът ги изживява в един вид полу-съзнателност.
Различно е положението при състоянието на сън. При това състояние човекът живее в своето астрално тяло и в своя Аз в зародишния живот на Земята. Когато човекът се намира в дълбокия сън без сънища, а него вата заобикаляща среда действува най-силния "стремеж към живота, воля за живота".
А сънищата са проникнати от този живот, но не така силно, поради което човекът ги изживява в един вид полу-съзнателност.
В това полусъзнателно гледане на сънищата ние виждаме силите, чрез които се изтъкава човешкото същество от Космоса. В проблясването на съновидението става видимо, как астралното естество се влива в етерното тяло оживявайки човека. В това проблясване още живее мисълта. Едвам след събуждането тя е обхваната от онези сили, чрез които тя умира, превръща се в сянка.
към текста >>
В своите мисли той има мъртвия образ на това, което го изгражда от пълната с
живот
действителност.
Тук се намира точката, където може да се получи едно истинско разбиране, защо човек обхваща действителността чрез мисленето.
В своите мисли той има мъртвия образ на това, което го изгражда от пълната с живот действителност.
към текста >>
Вярно е, че образът е напуснат от
живот
а.
Мъртвия образ: обаче този мъртъв образ е резултат на дейността на най-великия художник, самият космос.
Вярно е, че образът е напуснат от живота.
Ако не би го напуснал животът, Азът не би могъл да се разгърне. Обаче в него е цялото съдържание на Вселената в нейното величие.
към текста >>
Ако не би го напуснал
живот
ът, Азът не би могъл да се разгърне.
Мъртвия образ: обаче този мъртъв образ е резултат на дейността на най-великия художник, самият космос. Вярно е, че образът е напуснат от живота.
Ако не би го напуснал животът, Азът не би могъл да се разгърне.
Обаче в него е цялото съдържание на Вселената в нейното величие.
към текста >>
За обикновеното съзнание сънят действува заличаващ съзнание то затова, защото той води в покълващия
живот
на Земята, който се разраства в развиващия се Макрокосмос.
Доколкото беше възможно във връзка с изложението, аз вече обърнах вниманието в моята книга "Философия на свободата" върху тази вътрешна връзка между мислене и мирова действителност. Това бе направено на онова място, където говоря за това, че един мост води от дълбините на мислещия Аз до дълбините на природната действителност.
За обикновеното съзнание сънят действува заличаващ съзнание то затова, защото той води в покълващия живот на Земята, който се разраства в развиващия се Макрокосмос.
Когато това заличаване на съзнанието е премахнато чрез имагинативното съзнание, пред човешката душа не стои една Земя с резки очертания в минералното, растителното и животинското царства. Тогава пред човешката душа стои един жив процес, който се запалва вътре в Земята и пламти навън в Макрокосмоса.
към текста >>
Когато това заличаване на съзнанието е премахнато чрез имагинативното съзнание, пред човешката душа не стои една Земя с резки очертания в минералното, растителното и
живот
инското царства.
Доколкото беше възможно във връзка с изложението, аз вече обърнах вниманието в моята книга "Философия на свободата" върху тази вътрешна връзка между мислене и мирова действителност. Това бе направено на онова място, където говоря за това, че един мост води от дълбините на мислещия Аз до дълбините на природната действителност. За обикновеното съзнание сънят действува заличаващ съзнание то затова, защото той води в покълващия живот на Земята, който се разраства в развиващия се Макрокосмос.
Когато това заличаване на съзнанието е премахнато чрез имагинативното съзнание, пред човешката душа не стои една Земя с резки очертания в минералното, растителното и животинското царства.
Тогава пред човешката душа стои един жив процес, който се запалва вътре в Земята и пламти навън в Макрокосмоса.
към текста >>
Тогава в съзнанието влиза всичко, което през време на земния буден
живот
му избягваше.
В състоянието между смъртта и едно ново раждане човешкият Аз живее сред съществата на духовния свят.
Тогава в съзнанието влиза всичко, което през време на земния буден живот му избягваше.
Явяват се макрокосмическите сили започвайки от техния пълен живот в пра-далечното минало и стигайки до умирането в настоящето. Но явяват се също и земните сили, които са зародиш на развиващия се Макрокосмос. И в своите състояния на сън човекът вижда, той проглежда в тези състояния сега, както през време на земния живот гледаше озарената от Слънцето Земя. Само благодарение на това, че Макрокосмосът, какъвто е той в настоящето, е нещо мъртво, през периода между смъртта и едно ново раждане човешкото същество може да прекара един живот, който в сравнение с будния земен живот представлява едно по-висше пробуждане. Едно пробуждане, благодарение на което човекът става способен да овладее напълно силите, които при сънуването показват само едно бегло проблясване.
към текста >>
Явяват се макрокосмическите сили започвайки от техния пълен
живот
в пра-далечното минало и стигайки до умирането в настоящето.
В състоянието между смъртта и едно ново раждане човешкият Аз живее сред съществата на духовния свят. Тогава в съзнанието влиза всичко, което през време на земния буден живот му избягваше.
Явяват се макрокосмическите сили започвайки от техния пълен живот в пра-далечното минало и стигайки до умирането в настоящето.
Но явяват се също и земните сили, които са зародиш на развиващия се Макрокосмос. И в своите състояния на сън човекът вижда, той проглежда в тези състояния сега, както през време на земния живот гледаше озарената от Слънцето Земя. Само благодарение на това, че Макрокосмосът, какъвто е той в настоящето, е нещо мъртво, през периода между смъртта и едно ново раждане човешкото същество може да прекара един живот, който в сравнение с будния земен живот представлява едно по-висше пробуждане. Едно пробуждане, благодарение на което човекът става способен да овладее напълно силите, които при сънуването показват само едно бегло проблясване. Тези сили изпълват целия Космос.
към текста >>
И в своите състояния на сън човекът вижда, той проглежда в тези състояния сега, както през време на земния
живот
гледаше озарената от Слънцето Земя.
В състоянието между смъртта и едно ново раждане човешкият Аз живее сред съществата на духовния свят. Тогава в съзнанието влиза всичко, което през време на земния буден живот му избягваше. Явяват се макрокосмическите сили започвайки от техния пълен живот в пра-далечното минало и стигайки до умирането в настоящето. Но явяват се също и земните сили, които са зародиш на развиващия се Макрокосмос.
И в своите състояния на сън човекът вижда, той проглежда в тези състояния сега, както през време на земния живот гледаше озарената от Слънцето Земя.
Само благодарение на това, че Макрокосмосът, какъвто е той в настоящето, е нещо мъртво, през периода между смъртта и едно ново раждане човешкото същество може да прекара един живот, който в сравнение с будния земен живот представлява едно по-висше пробуждане. Едно пробуждане, благодарение на което човекът става способен да овладее напълно силите, които при сънуването показват само едно бегло проблясване. Тези сили изпълват целия Космос. Те проникват всичко. От тях човешкото същество взема импулсите, с помощта на които при слизането на Земята то образува своето тяло, най-великото произведение на изкуството на Макрокосмоса.
към текста >>
Само благодарение на това, че Макрокосмосът, какъвто е той в настоящето, е нещо мъртво, през периода между смъртта и едно ново раждане човешкото същество може да прекара един
живот
, който в сравнение с будния земен
живот
представлява едно по-висше пробуждане.
В състоянието между смъртта и едно ново раждане човешкият Аз живее сред съществата на духовния свят. Тогава в съзнанието влиза всичко, което през време на земния буден живот му избягваше. Явяват се макрокосмическите сили започвайки от техния пълен живот в пра-далечното минало и стигайки до умирането в настоящето. Но явяват се също и земните сили, които са зародиш на развиващия се Макрокосмос. И в своите състояния на сън човекът вижда, той проглежда в тези състояния сега, както през време на земния живот гледаше озарената от Слънцето Земя.
Само благодарение на това, че Макрокосмосът, какъвто е той в настоящето, е нещо мъртво, през периода между смъртта и едно ново раждане човешкото същество може да прекара един живот, който в сравнение с будния земен живот представлява едно по-висше пробуждане.
Едно пробуждане, благодарение на което човекът става способен да овладее напълно силите, които при сънуването показват само едно бегло проблясване. Тези сили изпълват целия Космос. Те проникват всичко. От тях човешкото същество взема импулсите, с помощта на които при слизането на Земята то образува своето тяло, най-великото произведение на изкуството на Макрокосмоса.
към текста >>
13.
51. Принципи 156-158
GA_26 Мистерията на Михаил
157. В състоянието на сън човекът живее с
живот
а на заобикалящия Земята свят; но този
живот
загасва неговото себесъзнание.
157. В състоянието на сън човекът живее с живота на заобикалящия Земята свят; но този живот загасва неговото себесъзнание.
към текста >>
В земния
живот
това изпълнено със сила мирово битие е доведено в човека до умъртвяване в мислите-сенки, понеже само така то може да послужи за основа на себесъзнателния човек.
158. При сънуването в полусъзнанието блещука пълното със сила мирово битие, от което е изтъкано човешкото същество и от което при слизането от духовния свят той изгражда своето тяло.
В земния живот това изпълнено със сила мирово битие е доведено в човека до умъртвяване в мислите-сенки, понеже само така то може да послужи за основа на себесъзнателния човек.
към текста >>
14.
52. 12. Гнозис и Антропософия
GA_26 Мистерията на Михаил
Или той се оттегля в своята вътрешност, в своя вътрешен
живот
откъсвайки се от външния свят, и тогава той изпитва в своята вътрешност едно тъпо чувство на
живот
.
В тази епоха не съществуваше още едно особено развитие на един "ум", който да живее наред със сетивното възприятие в човека. Със своето същество човекът или се отдава на външния свят, тогава чрез сетива та му се изявяват Боговете.
Или той се оттегля в своята вътрешност, в своя вътрешен живот откъсвайки се от външния свят, и тогава той изпитва в своята вътрешност едно тъпо чувство на живот.
към текста >>
Това е епохата на същинското раждане и
живот
на Гнозиса.
Това е епохата на същинското раждане и живот на Гнозиса.
Живее едно чудесно познание, за което човек знае, че го притежава, когато развие своето вътрешно същество в чистота така, че божественото съдържа ние да може да се изяви в него. Този Гнозис живее от 4-то до 1-то хилядолетие преди настъпването на Тайната на Голгота в онази част от човечеството, която е напреднала в познанието.
към текста >>
Така зад обикновения културен
живот
съществуваше именно в епохата на Разсъдъчната или Чувствуваща душа един богато развит
живот
на мистериите.
Обаче зад всичко това стоеше светът на мистериите. В него се пазеше с вярност това, което още съществуваше в Гнозиса от епохата на Усещащата душа. Душите бяха обучавани за това вярно съхранение. По пътя на обикновеното развитие се роди Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Чрез едно особено обучение Усещащата душа биваше отново оживена.
Така зад обикновения културен живот съществуваше именно в епохата на Разсъдъчната или Чувствуваща душа един богато развит живот на мистериите.
към текста >>
Обаче това беше един
живот
на мистериите, който се държеше съвършено на страна от
живот
а в света, за да може да развие в чистота света на духовните образи.
Обаче това беше един живот на мистериите, който се държеше съвършено на страна от живота в света, за да може да развие в чистота света на духовните образи.
А това развитие ставаше все по-трудно за човешки те души.
към текста >>
15.
54. 13. Свободата на човека и епохата на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Тя действува като растежна сила, като оживяващ импулс на основата на човешкия
живот
.
Във възпоминателната способност на човека живее едно копие под лична форма на една космическа сила, която е действувала над човешкото същество така, както бе показано в последните съзерцания. Но тази космическа сила действува и днес.
Тя действува като растежна сила, като оживяващ импулс на основата на човешкия живот.
Там действува тя в нейната по-голяма част. Тя отделя от себе си само една малка част, коя то прониква като дейност в Съзнателната душа. Там действува тя като възпоминателна способност.
към текста >>
Протича един такъв процес, който остава повече в зад кулисите на душевния
живот
.
Обаче едновременно с всяко възприятие между човешката душа и външния свят протича един друг процес.
Протича един такъв процес, който остава повече в зад кулисите на душевния живот.
Той протича имен но там, където действуват растежните сили, където действуват жизнените импулси. В тази част на душевния живот се отпечатва при всяко възприятие не само един преходен образ, но едно трайно, реално копие. Човекът може да понася това, защото то е свързано с битието на човека като мирова съдържание. Когато се извършва този процес, той не може да изгуби себе си, както не изгубва себе си, когато расте и се храни, без неговото пълно съзнание да участвува в това.
към текста >>
В тази част на душевния
живот
се отпечатва при всяко възприятие не само един преходен образ, но едно трайно, реално копие.
Обаче едновременно с всяко възприятие между човешката душа и външния свят протича един друг процес. Протича един такъв процес, който остава повече в зад кулисите на душевния живот. Той протича имен но там, където действуват растежните сили, където действуват жизнените импулси.
В тази част на душевния живот се отпечатва при всяко възприятие не само един преходен образ, но едно трайно, реално копие.
Човекът може да понася това, защото то е свързано с битието на човека като мирова съдържание. Когато се извършва този процес, той не може да изгуби себе си, както не изгубва себе си, когато расте и се храни, без неговото пълно съзнание да участвува в това.
към текста >>
Човекът не ще задържи Имагинациите в себе си; те са нарисувани в космическото битие; и от там той винаги може да си ги пренарисува отново в
живот
а на образните представи.
Обаче силата в повече, която чрез Луцифер напира нагоре от човешката вътрешност, ще бъде превърната в епохата на Михаел в имагинираща сила/в сила, създаваща Имагинация, астрални образи, бележка на преводача./. Защото постепенно в общото интелектуално съзнание на човечеството ще проникне силата на Имагинацията. С това обаче човекът не ще обременява своето настоящо съзнание с нещо трайно реално; това остава да действува във възникващи и изчезващи образи. Но със своите Имагинации човекът се издига в един по-висш духовен свят, както със своите спомени той прониква в собственото човешко същество.
Човекът не ще задържи Имагинациите в себе си; те са нарисувани в космическото битие; и от там той винаги може да си ги пренарисува отново в живота на образните представи.
към текста >>
Докато не беше свързана със Земята, а действуваше върху Земята от вън като слънчева Сила, всички импулси на растеж и
живот
отиваха във вътрешността на човека.
Така това, което Михаел предпазва от втвърдяване във вътрешността на човека, бива прието от духовния свят. Това, което човекът изживява от силата на съзнателното имагиниране, то става същевременно съдържание на света. Че това може да бъде така, е един резултат на Тайната на Голгота. Силата на Христа отпечатва имагинацията на човека в Космоса. Тази Сила на Христа, която е свързана със Земята.
Докато не беше свързана със Земята, а действуваше върху Земята от вън като слънчева Сила, всички импулси на растеж и живот отиваха във вътрешността на човека.
Чрез тях човекът беше изграден и подържан от Космоса. Откакто Христовия Импулс живее със човекът в неговата себесъзнателна същност е отново възвърнат на Космоса.
към текста >>
-Но когато в образуването на представите /мисленето/ човекът се освобождава от космоса, все пак в своя не
съзнателен
живот
той е свързан със своите минали
живот
и и с
живот
а между смъртта и едно ново раждане.
Ако би било само така, тогава в човека би просветнала свободата за един космически момент; но в същия момент човешкото същество би се заличило.
-Но когато в образуването на представите /мисленето/ човекът се освобождава от космоса, все пак в своя несъзнателен живот той е свързан със своите минали животи и с живота между смъртта и едно ново раждане.
Като съзнателен човек той е в образа на битието, а с несъзнателната част на своята душа той се държи в духовната действителност. Докато в настоящия Аз той изживява свободата, неговият минал Аз го държи в битието.
към текста >>
Като
съзнателен
човек той е в образа на битието, а с несъзнателната част на своята душа той се държи в духовната действителност.
Ако би било само така, тогава в човека би просветнала свободата за един космически момент; но в същия момент човешкото същество би се заличило. -Но когато в образуването на представите /мисленето/ човекът се освобождава от космоса, все пак в своя несъзнателен живот той е свързан със своите минали животи и с живота между смъртта и едно ново раждане.
Като съзнателен човек той е в образа на битието, а с несъзнателната част на своята душа той се държи в духовната действителност.
Докато в настоящия Аз той изживява свободата, неговият минал Аз го държи в битието.
към текста >>
16.
56. 14. Къде е човекът като мислещо и спомнящо си същество?
GA_26 Мистерията на Михаил
Вярно е, че в земния
живот
човекът мисли само това, което му доставят сетивата; обаче нищо от всичко това, което той мисли, не му дава силата за мислене.
В мисленето се явява Себесъзнанието. В смисъла на предидущите изложения това е една придобивка, коя то човекът има от силите на земното естество. Но тези земни сили са такива, че те остават скрити за възприятието на сетивата.
Вярно е, че в земния живот човекът мисли само това, което му доставят сетивата; обаче нищо от всичко това, което той мисли, не му дава силата за мислене.
към текста >>
Следовател но раждането на това себесъзнание се дължи на сили, на процеси, които в земния
живот
стават с човека като духовни процеси.
човек има общуване само с "духовната земя". И от това общуване се ражда неговото себесъзнание.
Следовател но раждането на това себесъзнание се дължи на сили, на процеси, които в земния живот стават с човека като духовни процеси.
Когато обгърнем с духовния поглед това, което е описано тук, ние имаме пред този поглед "Човешкия Аз".
към текста >>
Това са ритмичните процеси в
живот
а на природата и на човека.
Но той има общение с това, което наистина не е физическо, което превръща физическото в процеси, в събития.
Това са ритмичните процеси в живота на природата и на човека.
В природата се сменят ритмично денят и нощта, редуват се ритмично сезоните и т.н. В човека дишането и кръвообращението стават в ритъм. Ритмично става също спането и будността и т.н.
към текста >>
Западният духовен
живот
не трябва да подтиска Аза, за да стигне до познанието.
Индийският йога иска да се пренесе изцяло в изживяването на ритъма. Той иска да на пусне областта на мисленето, на Аза и в едно вътрешно изживяване, което е подобно на спомнянето, да вижда в света, който се намира зад това, което обикновеното съзнание може да познае.
Западният духовен живот не трябва да подтиска Аза, за да стигне до познанието.
Той трябва да доведе Аза до възприемането на духовното.
към текста >>
17.
58. Човекът в неговата макрокосмическа същност
GA_26 Мистерията на Михаил
Живот
ът го учи върху това родство с голяма яснота.
Човекът се чувствува сроден със Земята и нейните сили.
Животът го учи върху това родство с голяма яснота.
към текста >>
Не и
живот
инското царство, нито човешкото царство.
В настоящата космическа епоха само минералното и растителното царство могат да дойдат в непосредствено отношение с астралното, което се влива в Земята на вълни на етера.
Не и животинското царство, нито човешкото царство.
към текста >>
Духовното виждане показва при
живот
инското царство, как в зародишно състояние /в ембриона/ живее не настоящото астрално естество, което се влива в Земята, а онова, което се е вливало още през време на стара та Лунна епоха.
Духовното виждане показва при животинското царство, как в зародишно състояние /в ембриона/ живее не настоящото астрално естество, което се влива в Земята, а онова, което се е вливало още през време на стара та Лунна епоха.
към текста >>
При
живот
инското царство се вижда, как астралното, което действувало в минали времена от духовното през време на Лунното развитие е било запазено и като запазено действува, без в настоящото време да излиза от етерния свят, а остава в духовния свят.
При животинското царство се вижда, как астралното, което действувало в минали времена от духовното през време на Лунното развитие е било запазено и като запазено действува, без в настоящото време да излиза от етерния свят, а остава в духовния свят.
към текста >>
Следователно в
живот
инското царство имаме резултата от импулси, които в предишния стадий на Земята /Лунния стадий/ са се изявявали външно по природен начин, докато в настоящата космическа епоха те са се оттеглили в духовния свят, който пронизва действено Земята със своите течения.
Следователно в животинското царство имаме резултата от импулси, които в предишния стадий на Земята /Лунния стадий/ са се изявявали външно по природен начин, докато в настоящата космическа епоха те са се оттеглили в духовния свят, който пронизва действено Земята със своите течения.
към текста >>
На духовния поглед се показва, че в
живот
инското царство за проникването на физическото тяло и на етерното тяло с астралното тяло имат значение само запазените в настоящото земно астрални сили от предишната епоха /Лунната епоха/.
На духовния поглед се показва, че в животинското царство за проникването на физическото тяло и на етерното тяло с астралното тяло имат значение само запазените в настоящото земно астрални сили от предишната епоха /Лунната епоха/.
Но веднъж щом животното има своето астрално тяло, тогава в него започват да действуват слънчеви импулси. Слънчевите сили не могат да дадат на животното нищо от астралното; но щом това астрално се намира вече в животното, те трябва да действуват на растежа, храненето и т.н.
към текста >>
Но веднъж щом
живот
ното има своето астрално тяло, тогава в него започват да действуват слънчеви импулси.
На духовния поглед се показва, че в животинското царство за проникването на физическото тяло и на етерното тяло с астралното тяло имат значение само запазените в настоящото земно астрални сили от предишната епоха /Лунната епоха/.
Но веднъж щом животното има своето астрално тяло, тогава в него започват да действуват слънчеви импулси.
Слънчевите сили не могат да дадат на животното нищо от астралното; но щом това астрално се намира вече в животното, те трябва да действуват на растежа, храненето и т.н.
към текста >>
Слънчевите сили не могат да дадат на
живот
ното нищо от астралното; но щом това астрално се намира вече в
живот
ното, те трябва да действуват на растежа, храненето и т.н.
На духовния поглед се показва, че в животинското царство за проникването на физическото тяло и на етерното тяло с астралното тяло имат значение само запазените в настоящото земно астрални сили от предишната епоха /Лунната епоха/. Но веднъж щом животното има своето астрално тяло, тогава в него започват да действуват слънчеви импулси.
Слънчевите сили не могат да дадат на животното нищо от астралното; но щом това астрално се намира вече в животното, те трябва да действуват на растежа, храненето и т.н.
към текста >>
Обаче слънчевите сили съдържат астрални импулси, които остават недействени за
живот
инско то царство, но които продължават да действуват в човешкото астрално тяло така, както са действували лунните сили при първото проникване на човека с астралното естество.
Различно стоят нещата за човешкото царство. И то също приема първо своето астрално тяло от запазените лунни сили.
Обаче слънчевите сили съдържат астрални импулси, които остават недействени за животинско то царство, но които продължават да действуват в човешкото астрално тяло така, както са действували лунните сили при първото проникване на човека с астралното естество.
към текста >>
В
живот
инското астрално тяло ние виждаме лунния свят; в човешкото астрално тяло хармоничното съзвучие на слънчевия и лунен свят.
В животинското астрално тяло ние виждаме лунния свят; в човешкото астрално тяло хармоничното съзвучие на слънчевия и лунен свят.
към текста >>
От това описание се вижда същевременно, как
живот
инското царство съществува като един резултат на предишни развойни сили на съществото Земя, както използува запазените астрални сили, но както трябва да изчезне, когато тези сили са изразходвани Напротив при човека от Слънцето се добиват нови астрални сили.
От това описание се вижда същевременно, как животинското царство съществува като един резултат на предишни развойни сили на съществото Земя, както използува запазените астрални сили, но както трябва да изчезне, когато тези сили са изразходвани Напротив при човека от Слънцето се добиват нови астрални сили.
Тези сили му дават възможност да пренесе своето развитие в бъдещето.
към текста >>
Понеже човекът трябва да намери своето себесъзнание в земното, той така се сраства с него в началото на епохата на неговата Съзнателна душа, че то действува много по-силно, отколкото това е допустимо за правилното протичане на неговия душевен
живот
.
Можем да кажем, че в настоящата космическа епоха чувството на принадлежност към извънземния Космос у човека е така притъпено, че той не го забелязва в своето съзнание. И то е не само притъпено, но е заглушено от чувството на принадлежност към земното.
Понеже човекът трябва да намери своето себесъзнание в земното, той така се сраства с него в началото на епохата на неговата Съзнателна душа, че то действува много по-силно, отколкото това е допустимо за правилното протичане на неговия душевен живот.
Човекът е така да се каже заглушен от впечатленията на сетивния свят. Той не може да се повдигне сред тази заглушеност със своето свободно, живеещо себе си мислене.
към текста >>
Тази е великата илюзия на тази епоха, че в нея хората взеха силния сетивен
живот
за истински.
Цялата епоха започвайки от средата на 19-то столетие насам беше една такава епоха на заглушаване от сетивните впечатления.
Тази е великата илюзия на тази епоха, че в нея хората взеха силния сетивен живот за истински.
Онзи сетивен живот, който се стреми да заличи напълно живота в извънземния Космос.
към текста >>
Онзи сетивен
живот
, който се стреми да заличи напълно
живот
а в извънземния Космос.
Цялата епоха започвайки от средата на 19-то столетие насам беше една такава епоха на заглушаване от сетивните впечатления. Тази е великата илюзия на тази епоха, че в нея хората взеха силния сетивен живот за истински.
Онзи сетивен живот, който се стреми да заличи напълно живота в извънземния Космос.
към текста >>
18.
59. 1. Сетивната и мислителна организация на човека в нейното отношение към света
GA_26 Мистерията на Михаил
През време на своя земен
живот
човекът не оставя заобикалящия земен свят да се влее в него, но между раждането и смъртта той се разраства навън в този външен свят.
В епохата, която в космическото развитие човекът току що е изминал, се явиха хора на познанието, които казваха: цвят, звук, впечатления на топлина всъщност не съществуват в света, а в човека. "червеният цвят", казват те, не се намира вън в окръжаващия човека свят, а е само действие на нещо не познато върху човека. Но истината е точно противоположното на този възглед. На цветът принадлежи заедно с окото на човешкото същество, а окото принадлежи заедно с цвета на света.
През време на своя земен живот човекът не оставя заобикалящия земен свят да се влее в него, но между раждането и смъртта той се разраства навън в този външен свят.
към текста >>
В мислителния организъм човекът простира вътре духовно-душевното естество на своето същество, което не принадлежи нито на земния, нито на звездния свят, което е изцяло от духовно естество и съществува в човека от един земен
живот
в друг земен
живот
.
В мислителния организъм човекът простира вътре духовно-душевното естество на своето същество, което не принадлежи нито на земния, нито на звездния свят, което е изцяло от духовно естество и съществува в човека от един земен живот в друг земен живот.
Това духовно-душевно естество е достъпно само на Инспирацията.
към текста >>
При духовното изживяване в него се запазва в пълен
живот
нуждата да възприеме отново чрез сетивата това, което изживява по духовен начин.
Понеже това е така, при действителното духовно познаващият не царува едно аскетично настроение спрямо това, което сетивата възприемат.
При духовното изживяване в него се запазва в пълен живот нуждата да възприеме отново чрез сетивата това, което изживява по духовен начин.
И както при цялостния човек, който се стреми към изживяването на цялата действителност, сетивното възприятие събужда копнежа към противоположния полюс, към света на елементарните същества, така виждането на елементарните същества събужда отново копнежа към съдържанието на сетивното възприятие.
към текста >>
В цялостния човешки
живот
изявява желание към сетивното и сетивното към духа.
В цялостния човешки живот изявява желание към сетивното и сетивното към духа.
-В духовното съществуване би съществувала празнота, ако в него не биха се намирали изживяванията на сетивните възприятия под формата на спомени; в сетивното изживяване би съществувала тъмнина, ако в него не би действувало светейки духовното, макар отначало несъзнателно.
към текста >>
Също и чувственият
живот
не ще клони към това, да се откъсне от сетивното изживяване, а ще съществува една радостна склонност към възприемането на чудесата на сетивния свят.
Ето защо, когато човекът ще узрее, за да може да съизживява дейността на Михаел, не ще настъпи никакво обедняване на душите по отношение на изживяванията на природата, а напротив едно обогатяване.
Също и чувственият живот не ще клони към това, да се откъсне от сетивното изживяване, а ще съществува една радостна склонност към възприемането на чудесата на сетивния свят.
към текста >>
19.
60. Принципи 171-173
GA_26 Мистерията на Михаил
171. Човешкият организъм на сетивата не принадлежи на човешкото същество, а през време на земния
живот
той е изграден от окръжаващия свят в човешкото същество.
171. Човешкият организъм на сетивата не принадлежи на човешкото същество, а през време на земния живот той е изграден от окръжаващия свят в човешкото същество.
Възприемащото око се намира пространствено в човека, но по съществото е в света. И човекът простира своето духовно-душевно същество вътре в това, което светът изживява в него чрез неговите сетива. През време на своя земен живот човекът не прие ма в себе си окръжаващия го физически свят, а със своето духовно-душевно същество той се враства в този окръжаващ го свят.
към текста >>
През време на своя земен
живот
човекът не прие ма в себе си окръжаващия го физически свят, а със своето духовно-душевно същество той се враства в този окръжаващ го свят.
171. Човешкият организъм на сетивата не принадлежи на човешкото същество, а през време на земния живот той е изграден от окръжаващия свят в човешкото същество. Възприемащото око се намира пространствено в човека, но по съществото е в света. И човекът простира своето духовно-душевно същество вътре в това, което светът изживява в него чрез неговите сетива.
През време на своя земен живот човекът не прие ма в себе си окръжаващия го физически свят, а със своето духовно-душевно същество той се враства в този окръжаващ го свят.
към текста >>
20.
61. 2. Памет и Съвест
GA_26 Мистерията на Михаил
В този ритъм: отдаденост на космоса и оттегляне от космоса протича
живот
ът между раждането и смъртта.
В този ритъм: отдаденост на космоса и оттегляне от космоса протича животът между раждането и смъртта.
към текста >>
Следователно ние имаме пред себе си областта на вътрешния човешки
живот
, в която божествено-духовният свят, който е свързан с човека, го освобождава, за да може той да стане в пълния смисъл човек.
Следователно ние имаме пред себе си областта на вътрешния човешки живот, в която божествено-духовният свят, който е свързан с човека, го освобождава, за да може той да стане в пълния смисъл човек.
към текста >>
Обаче непосредствено под мислителния организъм, там където става сетивното възприятие, където се развива фантазията и се образуват спомените, в човешкия
живот
живее заедно божествено-духовният свят.
Обаче непосредствено под мислителния организъм, там където става сетивното възприятие, където се развива фантазията и се образуват спомените, в човешкия живот живее заедно божествено-духовният свят.
Можем да кажем, че при будното състояние в развитието на паметта живее божествено-духовното. Защото двете други дейности, сетивното възприятие и фантазията, са само изменения на образуването на образите на спомените. В сетивното възприятие образуването на съдържанието на спомените се намира в своя процес на раждане; в съдържанието на фантазията просиява това, което се запазва от това съдържание в съществуването на душата.
към текста >>
Защото човекът е буден само в
живот
а, който е наклонен към мислителната област.
Тези процеси пренася човек в техните последствия от спящото в будното състояние. Това последствие остава в спящо състояние.
Защото човекът е буден само в живота, който е наклонен към мислителната област.
Това, което става всъщност в неговата волева сфера, то и през време на будността е обвита с такава тъпота, както през време на съня целият душевен живот. Обаче в този спящ живот на волята Божествено-духовното продължава да тъче в будното състояние. Морално човекът е толкова добър или лош, колкото той може да бъде според това, доколко е могъл да се приближи в спящото си състояние до божествено-духовните същества. И той се приближава повече или остава по-далече според това, доколко неговите минали земни съществувания са били морални. От глъбините на будното душевно същество прозвучава нагоре това, което през време на съня е могло да бъде всадено в това душевно същество в общение с божествено-ду ховния свят.
към текста >>
Това, което става всъщност в неговата волева сфера, то и през време на будността е обвита с такава тъпота, както през време на съня целият душевен
живот
.
Тези процеси пренася човек в техните последствия от спящото в будното състояние. Това последствие остава в спящо състояние. Защото човекът е буден само в живота, който е наклонен към мислителната област.
Това, което става всъщност в неговата волева сфера, то и през време на будността е обвита с такава тъпота, както през време на съня целият душевен живот.
Обаче в този спящ живот на волята Божествено-духовното продължава да тъче в будното състояние. Морално човекът е толкова добър или лош, колкото той може да бъде според това, доколко е могъл да се приближи в спящото си състояние до божествено-духовните същества. И той се приближава повече или остава по-далече според това, доколко неговите минали земни съществувания са били морални. От глъбините на будното душевно същество прозвучава нагоре това, което през време на съня е могло да бъде всадено в това душевно същество в общение с божествено-ду ховния свят. Това, което прозвучава нагоре, е гласът на съвестта.
към текста >>
Обаче в този спящ
живот
на волята Божествено-духовното продължава да тъче в будното състояние.
Тези процеси пренася човек в техните последствия от спящото в будното състояние. Това последствие остава в спящо състояние. Защото човекът е буден само в живота, който е наклонен към мислителната област. Това, което става всъщност в неговата волева сфера, то и през време на будността е обвита с такава тъпота, както през време на съня целият душевен живот.
Обаче в този спящ живот на волята Божествено-духовното продължава да тъче в будното състояние.
Морално човекът е толкова добър или лош, колкото той може да бъде според това, доколко е могъл да се приближи в спящото си състояние до божествено-духовните същества. И той се приближава повече или остава по-далече според това, доколко неговите минали земни съществувания са били морални. От глъбините на будното душевно същество прозвучава нагоре това, което през време на съня е могло да бъде всадено в това душевно същество в общение с божествено-ду ховния свят. Това, което прозвучава нагоре, е гласът на съвестта.
към текста >>
21.
63. 3. Привидно угасване на духовното познание в ново време
GA_26 Мистерията на Михаил
Тогава познанието започва да не се интересува за голяма част от човешкия душевен
живот
.
Това положение се изменя, когато се яви зората на епохата на Съзнателната душа.
Тогава познанието започва да не се интересува за голяма част от човешкия душевен живот.
То искаше да проучи, какво отношение развива човекът към съществуването, когато насочва своите сетива и своя разсъждаващ ум към "природата". Но то не искаше вече да се занимава с това, което човекът развива като отношение към духовния свят, когато използува своята вътрешна възприемателна способност, както използува своите сетива.
към текста >>
Така се роди необходимостта, духовният
живот
на човека да не се включва в познанието на съвремието, а да се позовава на познания от миналото, на преданието.
Така се роди необходимостта, духовният живот на човека да не се включва в познанието на съвремието, а да се позовава на познания от миналото, на преданието.
към текста >>
Човешкият душевен
живот
бе разделен на две части.
Човешкият душевен живот бе разделен на две части.
Пред човека стоеше познанието на природата, стремя що се все по-напред от една страна, развиващо се в живо настояще. От друга страна беше изживяването на едно отношение към духовния свят, за което съответното познание беше получено в по-стари времена. За това изживяване постепенно бе изгубено всяко разбиране, как е било постигнато в миналото съответното познание. Хората притежаваха преданието, но не вече и пътя, по който предадените истини са би ли познати. Те можеха само да вярват в преданието.
към текста >>
Чрез духовния
живот
преждевременно действуващ в посоката на Съзнателната душа, той предлагаше възможност да се влее в него една духовна вълна идваща от Азия през Африка, Южна Европа, Западна Европа, която изпълни определени хора на Европа с един интелектуализъм, който трябваше да се яви едвам по-късно; В 7-то, 8-то столетие южна и западна Европа получиха импулси, който би трябвало да дойдат едва в епохата на съзнателната душа.
Но то бе обхванато от онова ориенталско течение, което можем да наречем арабизъм. От една страна Арабизмът е едно преждевременно развитие на Съзнателната душа.
Чрез духовния живот преждевременно действуващ в посоката на Съзнателната душа, той предлагаше възможност да се влее в него една духовна вълна идваща от Азия през Африка, Южна Европа, Западна Европа, която изпълни определени хора на Европа с един интелектуализъм, който трябваше да се яви едвам по-късно; В 7-то, 8-то столетие южна и западна Европа получиха импулси, който би трябвало да дойдат едва в епохата на съзнателната душа.
към текста >>
Навлизащият в европейския духовен
живот
Арабизъм задържаше познаващите души от проникването им в духовния свят.
Навлизащият в европейския духовен живот Арабизъм задържаше познаващите души от проникването им в духовния свят.
Той раздвижи преждевременно интелекта, който можеше да обхване само външната при рода.
към текста >>
Пред това положение се намери поставен средновековният духовен
живот
.
И този арабизъм се оказа като много мощен. Който беше обхванат от него, в него започваше да се развива една вътрешна до голяма част напълно несъзнателна-гордост на душата. Той чувствуваше силата на интелектуализма; но не чувствуваше неспособността на чистия интелектуализъм да проникне в действителността. Така той се изоставяше на външната, достъпна на сетивата действителност, която от само себе си заставаше пред хората; но не стигна никак до там, да пристъпи към духовната действителност.
Пред това положение се намери поставен средновековният духовен живот.
Той притежаваше мощни предания за духовния свят; но душевният живот на хората беше така силно пропит интелектуално бихме могли да кажем: тайнствено от действуващия арабизъм, че на познанието не се предлагаше никакъв достъп до изворите, от които в край на сметка произхождаше съдържанието на това предание.
към текста >>
Той притежаваше мощни предания за духовния свят; но душевният
живот
на хората беше така силно пропит интелектуално бихме могли да кажем: тайнствено от действуващия арабизъм, че на познанието не се предлагаше никакъв достъп до изворите, от които в край на сметка произхождаше съдържанието на това предание.
И този арабизъм се оказа като много мощен. Който беше обхванат от него, в него започваше да се развива една вътрешна до голяма част напълно несъзнателна-гордост на душата. Той чувствуваше силата на интелектуализма; но не чувствуваше неспособността на чистия интелектуализъм да проникне в действителността. Така той се изоставяше на външната, достъпна на сетивата действителност, която от само себе си заставаше пред хората; но не стигна никак до там, да пристъпи към духовната действителност. Пред това положение се намери поставен средновековният духовен живот.
Той притежаваше мощни предания за духовния свят; но душевният живот на хората беше така силно пропит интелектуално бихме могли да кажем: тайнствено от действуващия арабизъм, че на познанието не се предлагаше никакъв достъп до изворите, от които в край на сметка произхождаше съдържанието на това предание.
към текста >>
Той знаеше за действителността на идейния свят; но не можеше да стигне до нея в
живот
о познание.
Това, което се вълнуваше в тези течения, то продължи да живее по-нататък до 19-то столетие. Номинализмът стана начин на мислене на природопознанието. Това природопознание изгради една величествена система от възгледи за сетивния свят, но унищожи вникването в същността на идейния свят. Реализмът водеше едно мъртво съществуване.
Той знаеше за действителността на идейния свят; но не можеше да стигне до нея в живото познание.
към текста >>
22.
65. 4. Исторически сътресения при възникването на съзнателната душа
GA_26 Мистерията на Михаил
Всичко, което се крие в Разсъдъчната душа като съдържание на духа и на душата, излиза наяве в богатия
живот
в съществуването на гърците и римляните.
Гърция и Рим разцъфтяват във времето, когато в човечеството се развива Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Да, гърците и римляните са същинските носители на това развитие. Обаче развитието на този етап на душата при тези народи не носи в себе си един зародиш, който би могъл да развие из себе си по един правилен начин Съзнателната душа.
Всичко, което се крие в Разсъдъчната душа като съдържание на духа и на душата, излиза наяве в богатия живот в съществуването на гърците и римляните.
То не може да се влее със собствена сила в Съзнателната душа.
към текста >>
В този разцъфтяващ се
живот
на възникващата Съзнателна душа тези народи приеха християнското съдържание.
В този разцъфтяващ се живот на възникващата Съзнателна душа тези народи приеха християнското съдържание.
Те го чувствуваха като нещо оживяващо в душата, а не като нещо дадено от вън.
към текста >>
Във външната за човека Съзнателна душа на римлянина и на гърка действуваше божествено-духовната Същност, която не можеше да се съедини напълно със земния
живот
, а можеше само да изпраща своите лъчи в него.
Във външната за човека Съзнателна душа на римлянина и на гърка действуваше божествено-духовната Същност, която не можеше да се съедини напълно със земния живот, а можеше само да изпраща своите лъчи в него.
В току що зазоряващата Съзнателна душа на Франките, Германците и т.н. действуваше само още слабо това, което от Божественодуховното можеше да се съедини с човечеството.
към текста >>
Следващото беше това, че християнското съдържание, което живееше във висящата над човека Съзнателна душа, се разпространи в
живот
а; от това съдържание остана нещо свързано с душата, то остана като подтик, като импулс във вътрешността на човека и очакваше своето развитие, което може да настъпи едвам тогава, когато в развитието на съзнателната душа бъде достигнат определен стадий на напредък.
Следващото беше това, че християнското съдържание, което живееше във висящата над човека Съзнателна душа, се разпространи в живота; от това съдържание остана нещо свързано с душата, то остана като подтик, като импулс във вътрешността на човека и очакваше своето развитие, което може да настъпи едвам тогава, когато в развитието на съзнателната душа бъде достигнат определен стадий на напредък.
към текста >>
Времето от първите столетия на Християнството до епохата на развитието на Съзнателната душа е такова, в което като меродавен духовен
живот
царува над човечеството едно духовно съдържание, с което човекът не може да се съедини в своето познание.
Времето от първите столетия на Християнството до епохата на развитието на Съзнателната душа е такова, в което като меродавен духовен живот царува над човечеството едно духовно съдържание, с което човекът не може да се съедини в своето познание.
Ето защо той се съединява външно; той го "обяснява", размишлява върху него, доколко силите на душата не са достатъчни, за да произведат една връзка чрез познанието. Той прави разлика между областта, в която достига познанието, е тази, до която то не достига. Проявява се един отказ от поставяне в действие на душевните сили, които могат да се издигат чрез познание в духовния свят. И така идва времето, на завоя на 17-ия към 18-ия век, когато хората се отвръщат от духовното със силите на душата, кои то трябва да бъдат обърнати към това духовно. Те започват да живеят само в онези сили на душата, които са насочени към сетивно възприемаемото.
към текста >>
Именно ръководните личности в духовния
живот
на епохата не знаят първо, какво иска тя /Антропософията/.
Именно ръководните личности в духовния живот на епохата не знаят първо, какво иска тя /Антропософията/.
С това са задържани и широки кръгове, които следват тези ръководители. Ръководителите живеят в едно душевно съдържание, което постепенно е отвикнало напълно да употребява духовните сили. За тях е, като че бихме искали да накара ме един човек, който има един парализиран орган, да употреби този орган. Защото по-висшите познавателни сили бяха парализирани, осакатени във времето от 16-то столетие до втората половина на 19-то столетие. И човечеството остана без никакво съзнание за това; то считаше едно странната употреба на насоченото към сетивния свят познание като един особен напредък.
към текста >>
23.
66. Принципи 180-182
GA_26 Мистерията на Михаил
Техният душевен
живот
потъва в Разсъдъчната или Чувствуваща душа.
180. Гърците и Римляните са народи, които имат особени заложби за развитието на Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Те развиват този стадий на душата до съвършенство. Но те не носят в себе си зародишите, за да могат да напреднат праволинейно до Съзнателната душа.
Техният душевен живот потъва в Разсъдъчната или Чувствуваща душа.
към текста >>
Вътрешният
живот
на тези народи изчаква времето, когато отново ще бъде възможно съединяването на душата с духовния свят.
182. У народите, които в резултат на така нареченото "велико преселение на народите " нахлуват от североизток към Римската Империя, живее едно чувствено схващане на Разсъдъчната или Чувствуваща душа. Напротив в техните души се оформя настанената в това чувствено схващане Съзнателна душа.
Вътрешният живот на тези народи изчаква времето, когато отново ще бъде възможно съединяването на душата с духовния свят.
към текста >>
24.
67. 5. От природата към под-природата
GA_26 Мистерията на Михаил
Всичко това отговаря на пътищата на познанието, за които е вървяло новото време, но то не отговаря на пътищата на
живот
а.
Всичко това отговаря на пътищата на познанието, за които е вървяло новото време, но то не отговаря на пътищата на живота.
Със своите представи човекът още живее в природата, въпреки че внася в схващане то на природата механическото мислене. Но със своята воля човекът живее до такава голяма степен в една механика на техническия процес, че отдавна вече това е предало на епохата на естествената наука нова отсенка Ако искаме да разберем човешкия живот, ние трябва първо да го разгледаме от две страни. От свои те минали земни съществувания човек донася със себе си способността да си образува представи за космическото естество, намиращо се в окръжността на Земята и за това, което действува в областта на Земята. Чрез своите сетива той възприема космическото, което действува на Земята и със своята мислителна организация си представя космическото, което действува от окръжността на Земята върху самата Земя Така живее той чрез своето физическо тяло във възприемането, чрез своето етерно тяло в мисленето.
към текста >>
Но със своята воля човекът живее до такава голяма степен в една механика на техническия процес, че отдавна вече това е предало на епохата на естествената наука нова отсенка Ако искаме да разберем човешкия
живот
, ние трябва първо да го разгледаме от две страни.
Всичко това отговаря на пътищата на познанието, за които е вървяло новото време, но то не отговаря на пътищата на живота. Със своите представи човекът още живее в природата, въпреки че внася в схващане то на природата механическото мислене.
Но със своята воля човекът живее до такава голяма степен в една механика на техническия процес, че отдавна вече това е предало на епохата на естествената наука нова отсенка Ако искаме да разберем човешкия живот, ние трябва първо да го разгледаме от две страни.
От свои те минали земни съществувания човек донася със себе си способността да си образува представи за космическото естество, намиращо се в окръжността на Земята и за това, което действува в областта на Земята. Чрез своите сетива той възприема космическото, което действува на Земята и със своята мислителна организация си представя космическото, което действува от окръжността на Земята върху самата Земя Така живее той чрез своето физическо тяло във възприемането, чрез своето етерно тяло в мисленето.
към текста >>
Но първо човек не трябва да го търси в сложните отношения на съдбата, а в елементарните, в простите процеси на
живот
а.
Това, което става в неговото Астрално тяло и в неговия Аз, царува в скритите области на душата. То царува например в съдбата.
Но първо човек не трябва да го търси в сложните отношения на съдбата, а в елементарните, в простите процеси на живота.
към текста >>
Огромна част от това, което днес действува чрез техниката върху културата и в което човекът е вплетен до най-висока степен със своя
живот
; не е природа, а под-природа.
Огромна част от това, което днес действува чрез техниката върху културата и в което човекът е вплетен до най-висока степен със своя живот; не е природа, а под-природа.
То е един свят, което се еманципира от природата, отивайки надолу /по посока на долу/.
към текста >>
Който познава моите съчинения, той знае, как в това отношение източният духовен
живот
се различава от западния. /
Нека погледнем, как ориенталецът, който се стреми към духа, търси да излезе от състоянията на равновесие, които идват от земното. Той заема едно положение на медитация, което го пренася в чистото космическо равновесие. Тогава Земята не действува вече върху ориентирането на неговия организъм. /Казвам това не за да бъде то подражавано, а за изяснение на изнесеното тук.
Който познава моите съчинения, той знае, как в това отношение източният духовен живот се различава от западния. /
към текста >>
Епохата се нуждае от едно познание издигащо се над природата, защото вътрешно човечеството трябва да се справи с едно опасно действуващо съдържание на
живот
а, което е потънало под природата.
Обаче в досегашното протичане на епохата на техниката той не намира възможност да се постави в едно правилно отношение спрямо ариманическата култура. Човек трябва да намери силата, вътрешната сила на познанието, за да не бъде надделян, овладян от ариманическото естество в техническата култура. Следователно под-природата трябва да бъде разбрана. Но тя може да бъда разбрана само тогава, когато в духовното познание човекът ще може да се издигне най-малко толкова високо към извънземната над-природа, колко то дълбоко е слязъл с техниката в под-природата.
Епохата се нуждае от едно познание издигащо се над природата, защото вътрешно човечеството трябва да се справи с едно опасно действуващо съдържание на живота, което е потънало под природата.
Естествено тук не ще говорим за това, и не трябва да говорим, че трябва отново да се върнем към предишни състояния на културата, а за това, човек да намери пътя, по който да постави новите отношения на културата в едно правилно отношение към себе си и към Космоса.
към текста >>
25.
Съдържание
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
3. Явленията на
живот
а
3. Явленията на живота
към текста >>
5. Растение,
живот
но и човек
5. Растение, животно и човек
към текста >>
26.
Предговор
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
- Нека обаче този първи том, бе коригиран от него с радост и вътрешно задоволство три дни преди смъртта на Рудолф Щайнер, да намери своя път при всички онези, които от загадките на
живот
а се стремят да стигнат до разбиране на
живот
а в неговото великолепие и величие.
Ние имахме намерението, тази малка книга да бъде последвана от още една, която да бъде плод на нашата обща работа. За съжаление това не беше вече възможно. Въпреки това аз възнамерявам, от многото подбуди и бележки, които притежавам, да напиша един втори, а може би също и един трети том.
- Нека обаче този първи том, бе коригиран от него с радост и вътрешно задоволство три дни преди смъртта на Рудолф Щайнер, да намери своя път при всички онези, които от загадките на живота се стремят да стигнат до разбиране на живота в неговото великолепие и величие.
към текста >>
27.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Обаче положението се изменя веднага, когато не спираме при мисленето, докато човекът стига първо чрез
живот
а и възпитанието.
За да добие човек едно разбиране за тези методи, нека помисли върху следното: всички резултати на признатата днес естествена наука са добити всъщност от впечатленията на човешките сетива. Защото макар в експеримента или в наблюдението човекът да разширява с инструментите това, което сетивата могат да дадат, чрез това не се прибавя нещо съществено ново към опи та върху света, в който човекът живее чрез своите сетива. Но също и чрез мисленето, доколкото то действува при изследването на физическия свят, не се прибавя нищо ново към даденото чрез сетивата. Мисленето комбинира, анализира и т.н. впечатленията на сетивата, за да стигне до закони (природни закони); обаче изследователят на сетивния свят трябва да си каже: това мислене, което извира от мене, не прибавя нещо действително към действителността на сетивния свят.
Обаче положението се изменя веднага, когато не спираме при мисленето, докато човекът стига първо чрез живота и възпитанието.
Той може да усили, да укрепне това мислене в себе си. Човек може да постави в центъра на съзнанието прости, лесно обозрими мисли и след това, изключвайки всички други мисли, да насочи и държи силата на душата върху такива представи. Както един мускул се усилва, когато постоянно и отново се напряга в посоката на същата сила, така се усилва и психическата сила по отношение на онази област, която царува в мисленето, когато прави упражнения по посочения начин. Трябва да подчертаем, на основата на тези упражнения трябва да стоят прости, лесно обозрими мисли. Защото през времето, когато прави такива упражнения, душата не трябва да бъде изложена на никакви влияния на нещо полусъзнателно или напълно несъзнателно.
към текста >>
Тези действуващи в етерното тяло сили развиват тяхната дейност в началото на човешкия земен
живот
най-ясно през време на развитието на човешкия зародиш в утробата на майката като формиращи и произвеждащи растежа сили.
Светът на растенията е възможен на Земята благодарение на това, че в земната област съществуват вещества, които не остават затворени сред физическите закони, а които не се подчиняват на никаква физическа закономерност и приемат една такава закономерност, която е противоположна на физическата. Физическите закони действуват като разливащи се от Земята; етерните закони действуват като вливащи се от всички страни на мировата окръжност към земята. Ние разбираме развитие то на растителния свят само тогава, когато виждаме в него съвместното действие на земно-физическото и на космическо-етерното. Така е и по отношение на етерното тяло на човека. Чрез него в човека става нещо, което не е едно продължение на закономерното действие на силите на физическото тяло, а има за основа това, че физическите вещества, вливайки се в етерното, се освобождават първо от техните физически сили.
Тези действуващи в етерното тяло сили развиват тяхната дейност в началото на човешкия земен живот най-ясно през време на развитието на човешкия зародиш в утробата на майката като формиращи и произвеждащи растежа сили.
В течение на земния живот една част от тези сили се освобождава от работа по изграждането и растежа на човешкото физическо тяло и се превръща в сили на мисленето, а именно в онези сили, които за обикновеното съзнание произвеждат сянкообразния свят на мислите.
към текста >>
В течение на земния
живот
една част от тези сили се освобождава от работа по изграждането и растежа на човешкото физическо тяло и се превръща в сили на мисленето, а именно в онези сили, които за обикновеното съзнание произвеждат сянкообразния свят на мислите.
Физическите закони действуват като разливащи се от Земята; етерните закони действуват като вливащи се от всички страни на мировата окръжност към земята. Ние разбираме развитие то на растителния свят само тогава, когато виждаме в него съвместното действие на земно-физическото и на космическо-етерното. Така е и по отношение на етерното тяло на човека. Чрез него в човека става нещо, което не е едно продължение на закономерното действие на силите на физическото тяло, а има за основа това, че физическите вещества, вливайки се в етерното, се освобождават първо от техните физически сили. Тези действуващи в етерното тяло сили развиват тяхната дейност в началото на човешкия земен живот най-ясно през време на развитието на човешкия зародиш в утробата на майката като формиращи и произвеждащи растежа сили.
В течение на земния живот една част от тези сили се освобождава от работа по изграждането и растежа на човешкото физическо тяло и се превръща в сили на мисленето, а именно в онези сили, които за обикновеното съзнание произвеждат сянкообразния свят на мислите.
към текста >>
Защото това духовно се явява след това в течение на
живот
а като духовна сила на мисленето.
От най-голямо значение е да се знае, че обикновените сили, с които човек мисли, са префинените сили, които формират физическото тяло и произвеждат неговия растеж. Във формирането и растежа на човешкия физически организъм се изявява нещо духовно.
Защото това духовно се явява след това в течение на живота като духовна сила на мисленето.
И тази сила на мисленето е само една част от силата на формирането и растежа, която е имала в началото на човешкия живот. Само затова, че когато неговото формиране и растеж са напреднали, т.е., когато те са завършени до определена степен, човекът още се развива по-нататък, етерно-духовното, като тъче и живее в организма, може да се яви по-нататък в живота като сила на мисленето. Така на имагинативното духовно виждане формиращата (пластична) сила се явява от една страна като нещо етерно-духовно, което от друга страна се явява като душевно съдържание на мисленето.
към текста >>
И тази сила на мисленето е само една част от силата на формирането и растежа, която е имала в началото на човешкия
живот
.
От най-голямо значение е да се знае, че обикновените сили, с които човек мисли, са префинените сили, които формират физическото тяло и произвеждат неговия растеж. Във формирането и растежа на човешкия физически организъм се изявява нещо духовно. Защото това духовно се явява след това в течение на живота като духовна сила на мисленето.
И тази сила на мисленето е само една част от силата на формирането и растежа, която е имала в началото на човешкия живот.
Само затова, че когато неговото формиране и растеж са напреднали, т.е., когато те са завършени до определена степен, човекът още се развива по-нататък, етерно-духовното, като тъче и живее в организма, може да се яви по-нататък в живота като сила на мисленето. Така на имагинативното духовно виждане формиращата (пластична) сила се явява от една страна като нещо етерно-духовно, което от друга страна се явява като душевно съдържание на мисленето.
към текста >>
Само затова, че когато неговото формиране и растеж са напреднали, т.е., когато те са завършени до определена степен, човекът още се развива по-нататък, етерно-духовното, като тъче и живее в организма, може да се яви по-нататък в
живот
а като сила на мисленето.
От най-голямо значение е да се знае, че обикновените сили, с които човек мисли, са префинените сили, които формират физическото тяло и произвеждат неговия растеж. Във формирането и растежа на човешкия физически организъм се изявява нещо духовно. Защото това духовно се явява след това в течение на живота като духовна сила на мисленето. И тази сила на мисленето е само една част от силата на формирането и растежа, която е имала в началото на човешкия живот.
Само затова, че когато неговото формиране и растеж са напреднали, т.е., когато те са завършени до определена степен, човекът още се развива по-нататък, етерно-духовното, като тъче и живее в организма, може да се яви по-нататък в живота като сила на мисленето.
Така на имагинативното духовно виждане формиращата (пластична) сила се явява от една страна като нещо етерно-духовно, което от друга страна се явява като душевно съдържание на мисленето.
към текста >>
Да се издигне човек до етерно-
живот
о същество на човека, както това бе описано тук, е нещо съществено различно от ненаучното твърдение, че съществува една "жизнена сила", което твърдение беше нещо общо прието до средата на 19-то столетие, за да се обяснят живите тела.
Ако проследим сега веществеността на земните материи в етерното формиране, ние трябва да кажем: тези материи, тези вещества приемат навсякъде, където влизат в етерните формиращи сили, една същност, чрез която се отчуждават от тяхната физическа природа. В това отчуждава не те влизат в един свят, в който насреща им идва духовното и ги превръща в своята собствена същина.
Да се издигне човек до етерно-живото същество на човека, както това бе описано тук, е нещо съществено различно от ненаучното твърдение, че съществува една "жизнена сила", което твърдение беше нещо общо прието до средата на 19-то столетие, за да се обяснят живите тела.
Тук става дума за действително виждане за духовното възприемане на една жива същност, която съществува в човека както и във всичко живо, така както съществува физическото тяло. И за да се развие това виждане, не се постъпва така, че да се мисли по-нататък с обикновеното мислене; също така не се измисля един друг свят чрез силата на въображението; напротив човешкото познание бива разширено по един съвършено точен начин и това разширение дава също опитността върху един разширен свят.
към текста >>
Опразнено то от всички физически, а също и от етерно-образни впечатления съзнание се изпълва с едно съдържание, което се влива в него от един действителен духовен
живот
, както във физическите сетива се вливат впечатленията от физическия свят.
Както се прилага една повишена сила, за да може човек да се концентрира върху мисли, които поставя в центъра на свое то съзнание, прилагайки също така една повишена сила, той може да подтисне имагинациите (образите на една духовно-етерна действителност). Тогава той постига състоянието на изцяло празното съзнание. Той е само буден, без първото състояние на будност да има едно съдържание. (По-точни указания по въпроса се намират в горецитираните книги. )Обаче това будно състояние без съдържание не остава така.
Опразнено то от всички физически, а също и от етерно-образни впечатления съзнание се изпълва с едно съдържание, което се влива в него от един действителен духовен живот, както във физическите сетива се вливат впечатленията от физическия свят.
към текста >>
Както човекът има своето етерно тяло общо с растителния свят, така той има своето астрално тяло като нещо общо със
живот
инския свят.
Земните вещества трябва да се вливат също и в това астрално тяло. С това те се отчуждават по-нататък от тяхната физическа същност.
Както човекът има своето етерно тяло общо с растителния свят, така той има своето астрално тяло като нещо общо със животинския свят.
Истинската човешка същина, която го издига над животинския свят, може да бъде позната чрез една още по-висша форма на познанието. Антропософия та говори тук за интуиция. В Инспирацията се изявява един свят на духовни Същества; в интуицията отношението на познаващия човек става по-близко до този свят. Той има пълно съзнание за това, което е чисто духовно, за което знае непосредствено в пълно съзнателно изживяване, че то няма нищо общо с изживяването чрез тялото. С това човек се пренася в един живот, в който се чувствува като човешки дух между други духовни същества.
към текста >>
Истинската човешка същина, която го издига над
живот
инския свят, може да бъде позната чрез една още по-висша форма на познанието.
Земните вещества трябва да се вливат също и в това астрално тяло. С това те се отчуждават по-нататък от тяхната физическа същност. Както човекът има своето етерно тяло общо с растителния свят, така той има своето астрално тяло като нещо общо със животинския свят.
Истинската човешка същина, която го издига над животинския свят, може да бъде позната чрез една още по-висша форма на познанието.
Антропософия та говори тук за интуиция. В Инспирацията се изявява един свят на духовни Същества; в интуицията отношението на познаващия човек става по-близко до този свят. Той има пълно съзнание за това, което е чисто духовно, за което знае непосредствено в пълно съзнателно изживяване, че то няма нищо общо с изживяването чрез тялото. С това човек се пренася в един живот, в който се чувствува като човешки дух между други духовни същества. В Инспирацията се изявяват духовните Същества на света; чрез интуицията човек живее с тези същества.
към текста >>
С това човек се пренася в един
живот
, в който се чувствува като човешки дух между други духовни същества.
Както човекът има своето етерно тяло общо с растителния свят, така той има своето астрално тяло като нещо общо със животинския свят. Истинската човешка същина, която го издига над животинския свят, може да бъде позната чрез една още по-висша форма на познанието. Антропософия та говори тук за интуиция. В Инспирацията се изявява един свят на духовни Същества; в интуицията отношението на познаващия човек става по-близко до този свят. Той има пълно съзнание за това, което е чисто духовно, за което знае непосредствено в пълно съзнателно изживяване, че то няма нищо общо с изживяването чрез тялото.
С това човек се пренася в един живот, в който се чувствува като човешки дух между други духовни същества.
В Инспирацията се изявяват духовните Същества на света; чрез интуицията човек живее с тези същества.
към текста >>
Физическата материя изпитва едно по-нататъшно образуване на нейната същина, като преминава в тъкането и
живот
а на етерното.
Те носят в себе си последствията на астралното и азовото същество. В момента, в който не биха носили в себе си тези последствия трябва да настъпи събуждане. Едно човешко физическо тяло, едно човешко етерно тяло не трябва да подлежи никога само на физическите и на етерните действия. Чрез това те биха се разложили. Но Инспирацията и Интуицията показват сега и нещо друго.
Физическата материя изпитва едно по-нататъшно образуване на нейната същина, като преминава в тъкането и живота на етерното.
И животът зависи от това, че органическото тяло е изтръгнато от същността на земното и е изградено от извънземната вселена. Обаче това изграждане води само до живот, но не и до съзнание и не и до себесъзнание. Астралното тяло трябва да изгради своята организация във физическото и етерното; нещо подобно трябва да направи и азът по отношение на азовата организация. Обаче в това изграждане не се получава никакво развитие на душевния живот. За да се роди един такъв душевен живот, трябва изграждането да стои пред едно разграждане.
към текста >>
И
живот
ът зависи от това, че органическото тяло е изтръгнато от същността на земното и е изградено от извънземната вселена.
В момента, в който не биха носили в себе си тези последствия трябва да настъпи събуждане. Едно човешко физическо тяло, едно човешко етерно тяло не трябва да подлежи никога само на физическите и на етерните действия. Чрез това те биха се разложили. Но Инспирацията и Интуицията показват сега и нещо друго. Физическата материя изпитва едно по-нататъшно образуване на нейната същина, като преминава в тъкането и живота на етерното.
И животът зависи от това, че органическото тяло е изтръгнато от същността на земното и е изградено от извънземната вселена.
Обаче това изграждане води само до живот, но не и до съзнание и не и до себесъзнание. Астралното тяло трябва да изгради своята организация във физическото и етерното; нещо подобно трябва да направи и азът по отношение на азовата организация. Обаче в това изграждане не се получава никакво развитие на душевния живот. За да се роди един такъв душевен живот, трябва изграждането да стои пред едно разграждане. Астралното тяло си изгражда свои органи; то отново ги разгражда, като прави да се развие дейността на чувствуването в съзнанието на душата; Азът си изгражда своята "азова организация"; то отново я разгражда, когато дейността на волята се развива в себе съзнанието.
към текста >>
Обаче това изграждане води само до
живот
, но не и до съзнание и не и до себесъзнание.
Едно човешко физическо тяло, едно човешко етерно тяло не трябва да подлежи никога само на физическите и на етерните действия. Чрез това те биха се разложили. Но Инспирацията и Интуицията показват сега и нещо друго. Физическата материя изпитва едно по-нататъшно образуване на нейната същина, като преминава в тъкането и живота на етерното. И животът зависи от това, че органическото тяло е изтръгнато от същността на земното и е изградено от извънземната вселена.
Обаче това изграждане води само до живот, но не и до съзнание и не и до себесъзнание.
Астралното тяло трябва да изгради своята организация във физическото и етерното; нещо подобно трябва да направи и азът по отношение на азовата организация. Обаче в това изграждане не се получава никакво развитие на душевния живот. За да се роди един такъв душевен живот, трябва изграждането да стои пред едно разграждане. Астралното тяло си изгражда свои органи; то отново ги разгражда, като прави да се развие дейността на чувствуването в съзнанието на душата; Азът си изгражда своята "азова организация"; то отново я разгражда, когато дейността на волята се развива в себе съзнанието. Духът се развива сред човешкото същество не на основата на съграждащата дейност на материята, а на основата на разграждащата.
към текста >>
Обаче в това изграждане не се получава никакво развитие на душевния
живот
.
Но Инспирацията и Интуицията показват сега и нещо друго. Физическата материя изпитва едно по-нататъшно образуване на нейната същина, като преминава в тъкането и живота на етерното. И животът зависи от това, че органическото тяло е изтръгнато от същността на земното и е изградено от извънземната вселена. Обаче това изграждане води само до живот, но не и до съзнание и не и до себесъзнание. Астралното тяло трябва да изгради своята организация във физическото и етерното; нещо подобно трябва да направи и азът по отношение на азовата организация.
Обаче в това изграждане не се получава никакво развитие на душевния живот.
За да се роди един такъв душевен живот, трябва изграждането да стои пред едно разграждане. Астралното тяло си изгражда свои органи; то отново ги разгражда, като прави да се развие дейността на чувствуването в съзнанието на душата; Азът си изгражда своята "азова организация"; то отново я разгражда, когато дейността на волята се развива в себе съзнанието. Духът се развива сред човешкото същество не на основата на съграждащата дейност на материята, а на основата на разграждащата. Там, където в човека трябва да действува духът, там материята трябва да се оттегли от своята дейност. Още раждането на мисленето сред етерното тяло почива не на продължението на етерната същност, а на едно разграждане на същата.
към текста >>
За да се роди един такъв душевен
живот
, трябва изграждането да стои пред едно разграждане.
Физическата материя изпитва едно по-нататъшно образуване на нейната същина, като преминава в тъкането и живота на етерното. И животът зависи от това, че органическото тяло е изтръгнато от същността на земното и е изградено от извънземната вселена. Обаче това изграждане води само до живот, но не и до съзнание и не и до себесъзнание. Астралното тяло трябва да изгради своята организация във физическото и етерното; нещо подобно трябва да направи и азът по отношение на азовата организация. Обаче в това изграждане не се получава никакво развитие на душевния живот.
За да се роди един такъв душевен живот, трябва изграждането да стои пред едно разграждане.
Астралното тяло си изгражда свои органи; то отново ги разгражда, като прави да се развие дейността на чувствуването в съзнанието на душата; Азът си изгражда своята "азова организация"; то отново я разгражда, когато дейността на волята се развива в себе съзнанието. Духът се развива сред човешкото същество не на основата на съграждащата дейност на материята, а на основата на разграждащата. Там, където в човека трябва да действува духът, там материята трябва да се оттегли от своята дейност. Още раждането на мисленето сред етерното тяло почива не на продължението на етерната същност, а на едно разграждане на същата. Съзнателното мислене става не в процеси на формирането и растежа, а в такива на разрушението на формата и на увяхването, на умиране то, които постоянно стават в етерните процеси.
към текста >>
28.
2. Защо се разболява човек?
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Обаче тук изниква от тази гледна точка един въпрос, на който не може да се отговори: как се раждат в човека за
живот
ното не ще говорим тук природни процеси, които са противоположни на тези на здравето?
Който размишлява върху факта, че човек може да се разболее, той навлиза в едно противоречие, когато иска да мисли чисто естествено-научно, за което противоречие трябва първо да приеме, че то лежи в саматасъщност на съществуванието. Това, което става в процеса на разболяването, то е, разгледано повърхностно, един природен процес. Това, което на дадено място става в здравото състояние, е обаче също един природен процес. Ние познаваме първо природни процеси само чрез наблюдение в извън човешкия свят и чрез наблюдение на човека само до толкова, като устройваме това наблюдение точно така, както това на външната природа. При това ние си представяме човека като една част от природата; като една такава част на природата, в която процесите, които могат да се наблюдават вън от нея, са много сложни, но все пак от същия род, както тези външни природни процеси.
Обаче тук изниква от тази гледна точка един въпрос, на който не може да се отговори: как се раждат в човека за животното не ще говорим тук природни процеси, които са противоположни на тези на здравето?
Здравият човешки организъм изглежда разбираем като една част на природата; болният не. Ето за що той трябва да бъде разбираем от самия него чрез нещо, което не е от природата. Хората си представят, че духовното в човека има за физическа основа един сложен природен процес като едно продължение на намиращите се вън от човека природни процеси. Обаче нека се вгледаме добре, дали някога основаното в здравия човешки организъм продължение на един природен процес предизвиква духовното изживяване като такова? Точно противоположното е случаят.
към текста >>
Нека разгледаме напротив, как се изостря духовния
живот
, когато единорган се разболява.
Нека разгледаме напротив, как се изостря духовния живот, когато единорган се разболява.
Настъпва болка или най-малко неприятност и неразположение. Животът на чувствата получава едно съдържание, което той иначе няма. И волевият живот е възпрепятствуван. Едно движение на крайниците, което в здраво състояние се извършва като нещо самопонятно, не може да бъде извършено, защото болката или неприятността се противопоставят възпрепятствуващо. Нека обърнем внимание на приемането на едно придружено с болка движение на един крайник към неговото парализиране.
към текста >>
Живот
ът на чувствата получава едно съдържание, което той иначе няма.
Нека разгледаме напротив, как се изостря духовния живот, когато единорган се разболява. Настъпва болка или най-малко неприятност и неразположение.
Животът на чувствата получава едно съдържание, което той иначе няма.
И волевият живот е възпрепятствуван. Едно движение на крайниците, което в здраво състояние се извършва като нещо самопонятно, не може да бъде извършено, защото болката или неприятността се противопоставят възпрепятствуващо. Нека обърнем внимание на приемането на едно придружено с болка движение на един крайник към неговото парализиране. В придруженото с болка движение се крие начало то на парализирания крайник. Активно духовното се намесва в организма.
към текста >>
И волевият
живот
е възпрепятствуван.
Нека разгледаме напротив, как се изостря духовния живот, когато единорган се разболява. Настъпва болка или най-малко неприятност и неразположение. Животът на чувствата получава едно съдържание, което той иначе няма.
И волевият живот е възпрепятствуван.
Едно движение на крайниците, което в здраво състояние се извършва като нещо самопонятно, не може да бъде извършено, защото болката или неприятността се противопоставят възпрепятствуващо. Нека обърнем внимание на приемането на едно придружено с болка движение на един крайник към неговото парализиране. В придруженото с болка движение се крие начало то на парализирания крайник. Активно духовното се намесва в организма. В здравото състояние това се изявява в живота на образуване представите и на мисленето.
към текста >>
В здравото състояние това се изявява в
живот
а на образуване представите и на мисленето.
И волевият живот е възпрепятствуван. Едно движение на крайниците, което в здраво състояние се извършва като нещо самопонятно, не може да бъде извършено, защото болката или неприятността се противопоставят възпрепятствуващо. Нека обърнем внимание на приемането на едно придружено с болка движение на един крайник към неговото парализиране. В придруженото с болка движение се крие начало то на парализирания крайник. Активно духовното се намесва в организма.
В здравото състояние това се изявява в живота на образуване представите и на мисленето.
Човек активизира една представа и следва едно движение на крайник. Той не прониква с представата съзнателно в органическите процеси, които водят накрая до движението на крайника.
към текста >>
В обикновения
живот
това начало на заболяване е регулирано веднага след неговото пораждане чрез едно самоизлечение.
В обикновения живот това начало на заболяване е регулирано веднага след неговото пораждане чрез едно самоизлечение.
Определената формана заболяването се явява тогава, когато духовното и душевното естество на човека проникват прекалено дълбоко в организма, така че самоизлечението или не може да стане или става само бавно. Следователно причините на заболяването трябва да се търсят в духовната и душевна способност. А лечението трябва да се състои в едно отвързване, в едно освобождаване на духовното и душевното естество на човека от физическия организъм.Това е единият вид на заболяването. Съществува и една друга форма.Азовият организъм и астралното тяло могат да бъдат възпрепятствувани да стигнат до едно леко свързване с организма на физическото тяло, което в обикновеното съществуване обуславя самостоятелното чувствуване, мислене и воление. Тогава в органите или процесите, с които душата и духът не могат да се свържат нормално, на стъпва едно продължение на здравите процеси превишаващо онази мярка, която е подходяща за организма.
към текста >>
29.
3. Явленията на живота
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
3. ЯВЛЕНИЯТА НА
ЖИВОТ
А
3. ЯВЛЕНИЯТА НА ЖИВОТА
към текста >>
Обаче тя все пак образува една основа за развитието на
живот
а.
Не се задава въпросът: какво изпитва веществото, което се явява като водород, през време, когато се намира в организма. Когато задаваме този въпрос, ние веднага сме заставени да насочим вниманието върху разликата между спящия и будния организъм. В спящия организъм неговата материална същност не образува никаква основа за съзнателните и себесъзнателни изживявания.
Обаче тя все пак образува една основа за развитието на живота.
В това отношение се различава спящият организъм от мъртвия. В този последния материалната основа не е вече една такава на живота. Докато виждаме тази разлика в различния състав на веществата при мъртвия и живия организъм, ние не ще отидем по-далече с нашето разбиране. Преди близо половин столетие знаменитият физиолог Дю Боа-Реймонд обърна внимание върху това, че никога съзнанието не може да бъде обяснено от действията на веществата. Той каза, че ние никога не ще раз берем, защо на определен брой атоми въглерод не ще да е безразлично, в какво съчетание се намират, са се намирали и ще се намират, и защо чрез промяната на тяхното състояние и положение в организма предизвикват едно усещане: аз виждам червено; помирисвам уханието на розата.
към текста >>
В този последния материалната основа не е вече една такава на
живот
а.
Не се задава въпросът: какво изпитва веществото, което се явява като водород, през време, когато се намира в организма. Когато задаваме този въпрос, ние веднага сме заставени да насочим вниманието върху разликата между спящия и будния организъм. В спящия организъм неговата материална същност не образува никаква основа за съзнателните и себесъзнателни изживявания. Обаче тя все пак образува една основа за развитието на живота. В това отношение се различава спящият организъм от мъртвия.
В този последния материалната основа не е вече една такава на живота.
Докато виждаме тази разлика в различния състав на веществата при мъртвия и живия организъм, ние не ще отидем по-далече с нашето разбиране. Преди близо половин столетие знаменитият физиолог Дю Боа-Реймонд обърна внимание върху това, че никога съзнанието не може да бъде обяснено от действията на веществата. Той каза, че ние никога не ще раз берем, защо на определен брой атоми въглерод не ще да е безразлично, в какво съчетание се намират, са се намирали и ще се намират, и защо чрез промяната на тяхното състояние и положение в организма предизвикват едно усещане: аз виждам червено; помирисвам уханието на розата.
към текста >>
Той вярваше, че от начина на действие на веществата не се получават наистина явленията на съзнанието, но се получават тези на
живот
а.
Понеже това е така, мислеше Дю Боа-Реймонд, естествено научният начин на мислене не може никога да обясни будния, изпълнен с усещания човек, а само спящия. С този свой възглед той се подаде на една илюзия.
Той вярваше, че от начина на действие на веществата не се получават наистина явленията на съзнанието, но се получават тези на живота.
В действителност обаче също както Дю Боа-Реймонд каза за явленията на съзнанието ние трябва да кажем за тези на живота: защо на определен брой атоми въглерод, кислород, азот, водород ще им хрумне, от начина, по който са били разположени, по кой то са разположени и по който ще бъдат разположени, да произведат явленията на живота? Наблюдението показва все пак, че явленията на живота имат една ориентация съвършено различна от тази, която протича в неживата материя. За тези последните ще можем да кажем: те се показват господствувани от сили, които се излъчват от същността на материята, от относителния център към периферията. Явленията на живота показват материята господствувана от сили, които действуват от вън навътре, към относителния център. При преминаването в живота материята трябва да се освободи от излъчващите се сили и да се подчини на влъчващите се.
към текста >>
В действителност обаче също както Дю Боа-Реймонд каза за явленията на съзнанието ние трябва да кажем за тези на
живот
а: защо на определен брой атоми въглерод, кислород, азот, водород ще им хрумне, от начина, по който са били разположени, по кой то са разположени и по който ще бъдат разположени, да произведат явленията на
живот
а?
Понеже това е така, мислеше Дю Боа-Реймонд, естествено научният начин на мислене не може никога да обясни будния, изпълнен с усещания човек, а само спящия. С този свой възглед той се подаде на една илюзия. Той вярваше, че от начина на действие на веществата не се получават наистина явленията на съзнанието, но се получават тези на живота.
В действителност обаче също както Дю Боа-Реймонд каза за явленията на съзнанието ние трябва да кажем за тези на живота: защо на определен брой атоми въглерод, кислород, азот, водород ще им хрумне, от начина, по който са били разположени, по кой то са разположени и по който ще бъдат разположени, да произведат явленията на живота?
Наблюдението показва все пак, че явленията на живота имат една ориентация съвършено различна от тази, която протича в неживата материя. За тези последните ще можем да кажем: те се показват господствувани от сили, които се излъчват от същността на материята, от относителния център към периферията. Явленията на живота показват материята господствувана от сили, които действуват от вън навътре, към относителния център. При преминаването в живота материята трябва да се освободи от излъчващите се сили и да се подчини на влъчващите се.
към текста >>
Наблюдението показва все пак, че явленията на
живот
а имат една ориентация съвършено различна от тази, която протича в неживата материя.
Понеже това е така, мислеше Дю Боа-Реймонд, естествено научният начин на мислене не може никога да обясни будния, изпълнен с усещания човек, а само спящия. С този свой възглед той се подаде на една илюзия. Той вярваше, че от начина на действие на веществата не се получават наистина явленията на съзнанието, но се получават тези на живота. В действителност обаче също както Дю Боа-Реймонд каза за явленията на съзнанието ние трябва да кажем за тези на живота: защо на определен брой атоми въглерод, кислород, азот, водород ще им хрумне, от начина, по който са били разположени, по кой то са разположени и по който ще бъдат разположени, да произведат явленията на живота?
Наблюдението показва все пак, че явленията на живота имат една ориентация съвършено различна от тази, която протича в неживата материя.
За тези последните ще можем да кажем: те се показват господствувани от сили, които се излъчват от същността на материята, от относителния център към периферията. Явленията на живота показват материята господствувана от сили, които действуват от вън навътре, към относителния център. При преминаването в живота материята трябва да се освободи от излъчващите се сили и да се подчини на влъчващите се.
към текста >>
Явленията на
живот
а показват материята господствувана от сили, които действуват от вън навътре, към относителния център.
С този свой възглед той се подаде на една илюзия. Той вярваше, че от начина на действие на веществата не се получават наистина явленията на съзнанието, но се получават тези на живота. В действителност обаче също както Дю Боа-Реймонд каза за явленията на съзнанието ние трябва да кажем за тези на живота: защо на определен брой атоми въглерод, кислород, азот, водород ще им хрумне, от начина, по който са били разположени, по кой то са разположени и по който ще бъдат разположени, да произведат явленията на живота? Наблюдението показва все пак, че явленията на живота имат една ориентация съвършено различна от тази, която протича в неживата материя. За тези последните ще можем да кажем: те се показват господствувани от сили, които се излъчват от същността на материята, от относителния център към периферията.
Явленията на живота показват материята господствувана от сили, които действуват от вън навътре, към относителния център.
При преминаването в живота материята трябва да се освободи от излъчващите се сили и да се подчини на влъчващите се.
към текста >>
При преминаването в
живот
а материята трябва да се освободи от излъчващите се сили и да се подчини на влъчващите се.
Той вярваше, че от начина на действие на веществата не се получават наистина явленията на съзнанието, но се получават тези на живота. В действителност обаче също както Дю Боа-Реймонд каза за явленията на съзнанието ние трябва да кажем за тези на живота: защо на определен брой атоми въглерод, кислород, азот, водород ще им хрумне, от начина, по който са били разположени, по кой то са разположени и по който ще бъдат разположени, да произведат явленията на живота? Наблюдението показва все пак, че явленията на живота имат една ориентация съвършено различна от тази, която протича в неживата материя. За тези последните ще можем да кажем: те се показват господствувани от сили, които се излъчват от същността на материята, от относителния център към периферията. Явленията на живота показват материята господствувана от сили, които действуват от вън навътре, към относителния център.
При преминаването в живота материята трябва да се освободи от излъчващите се сили и да се подчини на влъчващите се.
към текста >>
Стигне ли до
живот
, то трябва да престане да бъде само една част от земята.
Но всяко земно вещество, а също всеки земен процес има своите излъчващи се сили от Земята и в съдружие с нея. То е едно такова вещество, както химията го разглежда, само като съставна част на Земното тяло.
Стигне ли до живот, то трябва да престане да бъде само една част от земята.
То излиза от общността със земята. То бива включено в силите, които се влъчват в Земята от всички страни на извънземния свят. Когато виждаме едно вещество или един процес да се развиват като живот, ние трябва да си представим, че то се освобождава от силите, които действуват върху него като от центъра на Земята, и навлиза в областта на други, които нямат никакъв център, а само една окръжност. Тези сили действуват от всички страни, като стремящи се към центъра на Земята. Те би трябвало да разтурят, да разкъсат напълно формата на веществото на земното царство, ако в това пространство на силите не биха намесили действията на извънземните небесни тела, които изменят разлагането.
към текста >>
Когато виждаме едно вещество или един процес да се развиват като
живот
, ние трябва да си представим, че то се освобождава от силите, които действуват върху него като от центъра на Земята, и навлиза в областта на други, които нямат никакъв център, а само една окръжност.
Но всяко земно вещество, а също всеки земен процес има своите излъчващи се сили от Земята и в съдружие с нея. То е едно такова вещество, както химията го разглежда, само като съставна част на Земното тяло. Стигне ли до живот, то трябва да престане да бъде само една част от земята. То излиза от общността със земята. То бива включено в силите, които се влъчват в Земята от всички страни на извънземния свят.
Когато виждаме едно вещество или един процес да се развиват като живот, ние трябва да си представим, че то се освобождава от силите, които действуват върху него като от центъра на Земята, и навлиза в областта на други, които нямат никакъв център, а само една окръжност.
Тези сили действуват от всички страни, като стремящи се към центъра на Земята. Те би трябвало да разтурят, да разкъсат напълно формата на веществото на земното царство, ако в това пространство на силите не биха намесили действията на извънземните небесни тела, които изменят разлагането. Можем да наблюдаваме при растението това , за което става дума. В растението веществата на Земята са изтръгнати от областта на земните действия. Те се стремят да преминат в безформеното.
към текста >>
През време на сън у човека изчезват явленията на съзнанието и на себесъзнанието; обаче явленията на
живот
а продължават да съществуват, даже когато слънчевият етер от мировото пространство не действува вече.
Доколкото човекът е едно живо същество, това етерно царува също и в него. Обаче все пак при човека се явява по отношение на жизнените явления една важна разлика в сравнение с растението. Растението оста вя да действува в него физическото, когато етерното от мировото пространство не развива вече своето действие, какъвто е случаят през нощта, когато слънчевият етер престава да действува. Човешкото същество оставя да действува в него физическото, т.е. в неговото тяло, едвам когато настъпва смъртта.
През време на сън у човека изчезват явленията на съзнанието и на себесъзнанието; обаче явленията на живота продължават да съществуват, даже когато слънчевият етер от мировото пространство не действува вече.
През време на своя живот растението приема непрестанно в себе си влъчващите се в Земята етерни сили. Обаче човекът ги носи индивидуализирани в себе си още от своето зародишно вре ме. Това, което растението получава така от света, човекът го взема през време на своя живот от себе си, защото го е получил още в тялото на майката за по-нататъшно развитие. Една сила, която всъщност е първоначално космическа, определена да действува влъчващо се върху Земята, действува от белите дробове или от черния дроб.
към текста >>
През време на своя
живот
растението приема непрестанно в себе си влъчващите се в Земята етерни сили.
Обаче все пак при човека се явява по отношение на жизнените явления една важна разлика в сравнение с растението. Растението оста вя да действува в него физическото, когато етерното от мировото пространство не развива вече своето действие, какъвто е случаят през нощта, когато слънчевият етер престава да действува. Човешкото същество оставя да действува в него физическото, т.е. в неговото тяло, едвам когато настъпва смъртта. През време на сън у човека изчезват явленията на съзнанието и на себесъзнанието; обаче явленията на живота продължават да съществуват, даже когато слънчевият етер от мировото пространство не действува вече.
През време на своя живот растението приема непрестанно в себе си влъчващите се в Земята етерни сили.
Обаче човекът ги носи индивидуализирани в себе си още от своето зародишно вре ме. Това, което растението получава така от света, човекът го взема през време на своя живот от себе си, защото го е получил още в тялото на майката за по-нататъшно развитие. Една сила, която всъщност е първоначално космическа, определена да действува влъчващо се върху Земята, действува от белите дробове или от черния дроб.
към текста >>
Това, което растението получава така от света, човекът го взема през време на своя
живот
от себе си, защото го е получил още в тялото на майката за по-нататъшно развитие.
Човешкото същество оставя да действува в него физическото, т.е. в неговото тяло, едвам когато настъпва смъртта. През време на сън у човека изчезват явленията на съзнанието и на себесъзнанието; обаче явленията на живота продължават да съществуват, даже когато слънчевият етер от мировото пространство не действува вече. През време на своя живот растението приема непрестанно в себе си влъчващите се в Земята етерни сили. Обаче човекът ги носи индивидуализирани в себе си още от своето зародишно вре ме.
Това, което растението получава така от света, човекът го взема през време на своя живот от себе си, защото го е получил още в тялото на майката за по-нататъшно развитие.
Една сила, която всъщност е първоначално космическа, определена да действува влъчващо се върху Земята, действува от белите дробове или от черния дроб.
към текста >>
През време на съня това етерно тяло остава свързано с физическото тяло и му дава
живот
; само при смъртта то се отделя от него.
Ето защо ще трябва да кажем, че човекът носи в себе си етерното в една индивидуализирана форма. Както носи физическото в индивидуализираната форма на своето физическо тяло и на органите на своето тяло, така носи той и етерното. Той има своето особено етерно тяло, както има своето особено физическо тяло.
През време на съня това етерно тяло остава свързано с физическото тяло и му дава живот; само при смъртта то се отделя от него.
към текста >>
30.
4. За същността на усещащия организъм
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Формата на растението и неговият организъм са изключително резултат на двете области на силите: на тези излъчващи се от земята и на тези, които се влъчват в земята; човешката и
живот
инската форма и техният организъм не са изключителен резултат на тези две области на силите.
Формата на растението и неговият организъм са изключително резултат на двете области на силите: на тези излъчващи се от земята и на тези, които се влъчват в земята; човешката и животинската форма и техният организъм не са изключителен резултат на тези две области на силите.
Един растителен лист стои под изключителното влияние на тези две области на силите; белият дроб на животното също стои под тяхното влияние, обаче не изключително. За растителния лист всички формиращи сили се намират в тези области; за белия дроб съществуват такива сили намиращи се вън от тези две области. Това важи също и за онези формиращи сили, които да ват външната форма, както и за онези, които регулират вътрешното движение на веществата, дават им определено направление, съединяват ги или ги разделят. Можем да кажем, че на веществата, които растението приема, не им остава безразлично, дали живеят или не живеят чрез това, че достигат в областта на влъчващите се в Земята сили. Те са безжизнени в растението, когато върху тях не действуват силите от окръжността на Земята; навлизат в живота, когато достигат под влиянието на тези сили.
към текста >>
Един растителен лист стои под изключителното влияние на тези две области на силите; белият дроб на
живот
ното също стои под тяхното влияние, обаче не изключително.
Формата на растението и неговият организъм са изключително резултат на двете области на силите: на тези излъчващи се от земята и на тези, които се влъчват в земята; човешката и животинската форма и техният организъм не са изключителен резултат на тези две области на силите.
Един растителен лист стои под изключителното влияние на тези две области на силите; белият дроб на животното също стои под тяхното влияние, обаче не изключително.
За растителния лист всички формиращи сили се намират в тези области; за белия дроб съществуват такива сили намиращи се вън от тези две области. Това важи също и за онези формиращи сили, които да ват външната форма, както и за онези, които регулират вътрешното движение на веществата, дават им определено направление, съединяват ги или ги разделят. Можем да кажем, че на веществата, които растението приема, не им остава безразлично, дали живеят или не живеят чрез това, че достигат в областта на влъчващите се в Земята сили. Те са безжизнени в растението, когато върху тях не действуват силите от окръжността на Земята; навлизат в живота, когато достигат под влиянието на тези сили.
към текста >>
Те са безжизнени в растението, когато върху тях не действуват силите от окръжността на Земята; навлизат в
живот
а, когато достигат под влиянието на тези сили.
Формата на растението и неговият организъм са изключително резултат на двете области на силите: на тези излъчващи се от земята и на тези, които се влъчват в земята; човешката и животинската форма и техният организъм не са изключителен резултат на тези две области на силите. Един растителен лист стои под изключителното влияние на тези две области на силите; белият дроб на животното също стои под тяхното влияние, обаче не изключително. За растителния лист всички формиращи сили се намират в тези области; за белия дроб съществуват такива сили намиращи се вън от тези две области. Това важи също и за онези формиращи сили, които да ват външната форма, както и за онези, които регулират вътрешното движение на веществата, дават им определено направление, съединяват ги или ги разделят. Можем да кажем, че на веществата, които растението приема, не им остава безразлично, дали живеят или не живеят чрез това, че достигат в областта на влъчващите се в Земята сили.
Те са безжизнени в растението, когато върху тях не действуват силите от окръжността на Земята; навлизат в живота, когато достигат под влиянието на тези сили.
към текста >>
Живот
инското вещество попада в областта на действия, които са независими от тези сили.
Но на растителното вещество му е безразлично и като живо, как неговите части са разположени, са били разположени или ще бъдат разположени по отношение на тяхната собствена дейност. Те се изоставят на действието на излъчващите се и влъчващите се външни сили.
Животинското вещество попада в областта на действия, които са независими от тези сили.
То се движи вътре в организма или се движи като цял организъм така, че тези движения не следват само от излъчващите се и влъчващите се сили. Благодарение на това животинската форма се ражда независимо от областите на излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея сили. Чрез посочената игра на силите при растението се получава една смяна между включването във влъчващите се от окръжността сили и едно изключване от тях. Чрез това растението се разпада на две части. Едната се стреми към живота, стои изцяло в областта на силите действуващи от окръжността на Земята.
към текста >>
Благодарение на това
живот
инската форма се ражда независимо от областите на излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея сили.
Но на растителното вещество му е безразлично и като живо, как неговите части са разположени, са били разположени или ще бъдат разположени по отношение на тяхната собствена дейност. Те се изоставят на действието на излъчващите се и влъчващите се външни сили. Животинското вещество попада в областта на действия, които са независими от тези сили. То се движи вътре в организма или се движи като цял организъм така, че тези движения не следват само от излъчващите се и влъчващите се сили.
Благодарение на това животинската форма се ражда независимо от областите на излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея сили.
Чрез посочената игра на силите при растението се получава една смяна между включването във влъчващите се от окръжността сили и едно изключване от тях. Чрез това растението се разпада на две части. Едната се стреми към живота, стои изцяло в областта на силите действуващи от окръжността на Земята. Това са покълващите, носещи растеж и разцъфтяване органи. Другата част има стремеж към безжизненото, остава в областта на излъчващите се от Земята сили, тя обхваща всичко, което втвърдява растежа, служи за опора на живота и т.н.
към текста >>
Едната се стреми към
живот
а, стои изцяло в областта на силите действуващи от окръжността на Земята.
Животинското вещество попада в областта на действия, които са независими от тези сили. То се движи вътре в организма или се движи като цял организъм така, че тези движения не следват само от излъчващите се и влъчващите се сили. Благодарение на това животинската форма се ражда независимо от областите на излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея сили. Чрез посочената игра на силите при растението се получава една смяна между включването във влъчващите се от окръжността сили и едно изключване от тях. Чрез това растението се разпада на две части.
Едната се стреми към живота, стои изцяло в областта на силите действуващи от окръжността на Земята.
Това са покълващите, носещи растеж и разцъфтяване органи. Другата част има стремеж към безжизненото, остава в областта на излъчващите се от Земята сили, тя обхваща всичко, което втвърдява растежа, служи за опора на живота и т.н. Между тези две части се запалва и угасва животът; и умирането на растение то е само едно надделяване на действията, упражнявани от излъчващите се над влъчващите се сили.
към текста >>
Другата част има стремеж към безжизненото, остава в областта на излъчващите се от Земята сили, тя обхваща всичко, което втвърдява растежа, служи за опора на
живот
а и т.н.
Благодарение на това животинската форма се ражда независимо от областите на излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея сили. Чрез посочената игра на силите при растението се получава една смяна между включването във влъчващите се от окръжността сили и едно изключване от тях. Чрез това растението се разпада на две части. Едната се стреми към живота, стои изцяло в областта на силите действуващи от окръжността на Земята. Това са покълващите, носещи растеж и разцъфтяване органи.
Другата част има стремеж към безжизненото, остава в областта на излъчващите се от Земята сили, тя обхваща всичко, което втвърдява растежа, служи за опора на живота и т.н.
Между тези две части се запалва и угасва животът; и умирането на растение то е само едно надделяване на действията, упражнявани от излъчващите се над влъчващите се сили.
към текста >>
Между тези две части се запалва и угасва
живот
ът; и умирането на растение то е само едно надделяване на действията, упражнявани от излъчващите се над влъчващите се сили.
Чрез посочената игра на силите при растението се получава една смяна между включването във влъчващите се от окръжността сили и едно изключване от тях. Чрез това растението се разпада на две части. Едната се стреми към живота, стои изцяло в областта на силите действуващи от окръжността на Земята. Това са покълващите, носещи растеж и разцъфтяване органи. Другата част има стремеж към безжизненото, остава в областта на излъчващите се от Земята сили, тя обхваща всичко, което втвърдява растежа, служи за опора на живота и т.н.
Между тези две части се запалва и угасва животът; и умирането на растение то е само едно надделяване на действията, упражнявани от излъчващите се над влъчващите се сили.
към текста >>
При
живот
ното нещо от веществата на организма е изтръгнато напълно от областта на двете горепосочени категории сили.
При животното нещо от веществата на организма е изтръгнато напълно от областта на двете горепосочени категории сили.
Чрез това се получава още едно разчленение различно от това на растението. Раждат се образувания на органи, които остават в обсега на двете силови области, и такива, които се отлъчват от тях. Получават се взаимодействия между двете образования на органите. И в тези взаимодействия се крие причината, поради която животинското вещество може да бъде носител на усещането. Едно последствие от това е различието във външния изглед, в устройството на животинското вещество в сравнение с това на растението.
към текста >>
И в тези взаимодействия се крие причината, поради която
живот
инското вещество може да бъде носител на усещането.
При животното нещо от веществата на организма е изтръгнато напълно от областта на двете горепосочени категории сили. Чрез това се получава още едно разчленение различно от това на растението. Раждат се образувания на органи, които остават в обсега на двете силови области, и такива, които се отлъчват от тях. Получават се взаимодействия между двете образования на органите.
И в тези взаимодействия се крие причината, поради която животинското вещество може да бъде носител на усещането.
Едно последствие от това е различието във външния изглед, в устройството на животинското вещество в сравнение с това на растението.
към текста >>
Едно последствие от това е различието във външния изглед, в устройството на
живот
инското вещество в сравнение с това на растението.
При животното нещо от веществата на организма е изтръгнато напълно от областта на двете горепосочени категории сили. Чрез това се получава още едно разчленение различно от това на растението. Раждат се образувания на органи, които остават в обсега на двете силови области, и такива, които се отлъчват от тях. Получават се взаимодействия между двете образования на органите. И в тези взаимодействия се крие причината, поради която животинското вещество може да бъде носител на усещането.
Едно последствие от това е различието във външния изглед, в устройството на животинското вещество в сравнение с това на растението.
към текста >>
В
живот
инския организъм имаме една област на силите, която е независима по отношение на излъчващи те се от Земята и влъчващите се в нея сили.
В животинския организъм имаме една област на силите, която е независима по отношение на излъчващи те се от Земята и влъчващите се в нея сили.
Това е областта на астралните сили, която съществува при животното освен физическата и етерната област на силите и за която вече говорихме от една друга гледна точка. Изразът "астрално" не трябва да ни шокира. Излъчващите се сили са земните, влъчващите се са онези на света заобикалящ Земята; В "астралните" сили има нещо, което е над първите два вида сили. Едвам това прави Земята едно небесно тяло, една "звезда" (от латинската дума "astrum"). Чрез физическите сили тя се отделя от вселената, чрез етерните сили тя оставя вселената да действува върху нея; чрез "астралните" сили земята става една самостоятелна индивидуалност във вселената.
към текста >>
Това е областта на астралните сили, която съществува при
живот
ното освен физическата и етерната област на силите и за която вече говорихме от една друга гледна точка.
В животинския организъм имаме една област на силите, която е независима по отношение на излъчващи те се от Земята и влъчващите се в нея сили.
Това е областта на астралните сили, която съществува при животното освен физическата и етерната област на силите и за която вече говорихме от една друга гледна точка.
Изразът "астрално" не трябва да ни шокира. Излъчващите се сили са земните, влъчващите се са онези на света заобикалящ Земята; В "астралните" сили има нещо, което е над първите два вида сили. Едвам това прави Земята едно небесно тяло, една "звезда" (от латинската дума "astrum"). Чрез физическите сили тя се отделя от вселената, чрез етерните сили тя оставя вселената да действува върху нея; чрез "астралните" сили земята става една самостоятелна индивидуалност във вселената. "Астралното" е една самостоятелна организация, една цялостна в себе си организация в животинския организъм както етерният и физическият организъм.
към текста >>
"Астралното" е една самостоятелна организация, една цялостна в себе си организация в
живот
инския организъм както етерният и физическият организъм.
Това е областта на астралните сили, която съществува при животното освен физическата и етерната област на силите и за която вече говорихме от една друга гледна точка. Изразът "астрално" не трябва да ни шокира. Излъчващите се сили са земните, влъчващите се са онези на света заобикалящ Земята; В "астралните" сили има нещо, което е над първите два вида сили. Едвам това прави Земята едно небесно тяло, една "звезда" (от латинската дума "astrum"). Чрез физическите сили тя се отделя от вселената, чрез етерните сили тя оставя вселената да действува върху нея; чрез "астралните" сили земята става една самостоятелна индивидуалност във вселената.
"Астралното" е една самостоятелна организация, една цялостна в себе си организация в животинския организъм както етерният и физическият организъм.
Ето защо за тази организация можем да говорим като за "астрално тяло". Ние можем да разберем животинския организъм тогава, когато вземем под внимание взаимните отношения между физическото, етерното и астралното тяло. Защото и трите са самостоятелни като членове на животинския организъм и съществуват като такива самостоятелни организации; и трите са също различни от това, което съществува вън от тях като неживи (минерални) тела и като растителни оживени организми.
към текста >>
Ние можем да разберем
живот
инския организъм тогава, когато вземем под внимание взаимните отношения между физическото, етерното и астралното тяло.
Излъчващите се сили са земните, влъчващите се са онези на света заобикалящ Земята; В "астралните" сили има нещо, което е над първите два вида сили. Едвам това прави Земята едно небесно тяло, една "звезда" (от латинската дума "astrum"). Чрез физическите сили тя се отделя от вселената, чрез етерните сили тя оставя вселената да действува върху нея; чрез "астралните" сили земята става една самостоятелна индивидуалност във вселената. "Астралното" е една самостоятелна организация, една цялостна в себе си организация в животинския организъм както етерният и физическият организъм. Ето защо за тази организация можем да говорим като за "астрално тяло".
Ние можем да разберем животинския организъм тогава, когато вземем под внимание взаимните отношения между физическото, етерното и астралното тяло.
Защото и трите са самостоятелни като членове на животинския организъм и съществуват като такива самостоятелни организации; и трите са също различни от това, което съществува вън от тях като неживи (минерални) тела и като растителни оживени организми.
към текста >>
Защото и трите са самостоятелни като членове на
живот
инския организъм и съществуват като такива самостоятелни организации; и трите са също различни от това, което съществува вън от тях като неживи (минерални) тела и като растителни оживени организми.
Едвам това прави Земята едно небесно тяло, една "звезда" (от латинската дума "astrum"). Чрез физическите сили тя се отделя от вселената, чрез етерните сили тя оставя вселената да действува върху нея; чрез "астралните" сили земята става една самостоятелна индивидуалност във вселената. "Астралното" е една самостоятелна организация, една цялостна в себе си организация в животинския организъм както етерният и физическият организъм. Ето защо за тази организация можем да говорим като за "астрално тяло". Ние можем да разберем животинския организъм тогава, когато вземем под внимание взаимните отношения между физическото, етерното и астралното тяло.
Защото и трите са самостоятелни като членове на животинския организъм и съществуват като такива самостоятелни организации; и трите са също различни от това, което съществува вън от тях като неживи (минерални) тела и като растителни оживени организми.
към текста >>
Живот
инският растителен организъм може наистина да се счита като нежив; обаче той се различава от не
живот
о минерално вещество.
Животинският растителен организъм може наистина да се счита като нежив; обаче той се различава от неживото минерално вещество.
Първо той е отчужден от минералното вещество чрез етерния и астрален организъм, а след това е възвърнат отново на неживата материя чрез оттеглянето на етерните и астрални сили. Той е една формация, върху която действуващите в минералното, в чисто земната област си ли могат да упражняват само разрушително действие. Той може да служи на общия животински организъм само до тогава, докато етерните и астрални сили имат надмощие над разрушаващото действие на минералното. Животинският етерен организъм живее както растителния, обаче не по същия начин. Чрез астралните сили животът е доведен до едно чуждо на самия него състояние; той е издигнат от влъчващите се в земята сили и след това отново пренесен в тяхната област.
към текста >>
Той може да служи на общия
живот
ински организъм само до тогава, докато етерните и астрални сили имат надмощие над разрушаващото действие на минералното.
Животинският растителен организъм може наистина да се счита като нежив; обаче той се различава от неживото минерално вещество. Първо той е отчужден от минералното вещество чрез етерния и астрален организъм, а след това е възвърнат отново на неживата материя чрез оттеглянето на етерните и астрални сили. Той е една формация, върху която действуващите в минералното, в чисто земната област си ли могат да упражняват само разрушително действие.
Той може да служи на общия животински организъм само до тогава, докато етерните и астрални сили имат надмощие над разрушаващото действие на минералното.
Животинският етерен организъм живее както растителния, обаче не по същия начин. Чрез астралните сили животът е доведен до едно чуждо на самия него състояние; той е издигнат от влъчващите се в земята сили и след това отново пренесен в тяхната област. Етерният организъм е една формация, в която чисто растителните сили имат едно много тъпо за животинския организъм съществува ние. Той може да служи на общия животински организъм само чрез това, че астралните сили просветляват неговия начин на действие. Ако той получи надмощие, настъпва сънят; ако астралният организъм получава надмощие, тогава съществува будното състояние.
към текста >>
Живот
инският етерен организъм живее както растителния, обаче не по същия начин.
Животинският растителен организъм може наистина да се счита като нежив; обаче той се различава от неживото минерално вещество. Първо той е отчужден от минералното вещество чрез етерния и астрален организъм, а след това е възвърнат отново на неживата материя чрез оттеглянето на етерните и астрални сили. Той е една формация, върху която действуващите в минералното, в чисто земната област си ли могат да упражняват само разрушително действие. Той може да служи на общия животински организъм само до тогава, докато етерните и астрални сили имат надмощие над разрушаващото действие на минералното.
Животинският етерен организъм живее както растителния, обаче не по същия начин.
Чрез астралните сили животът е доведен до едно чуждо на самия него състояние; той е издигнат от влъчващите се в земята сили и след това отново пренесен в тяхната област. Етерният организъм е една формация, в която чисто растителните сили имат едно много тъпо за животинския организъм съществува ние. Той може да служи на общия животински организъм само чрез това, че астралните сили просветляват неговия начин на действие. Ако той получи надмощие, настъпва сънят; ако астралният организъм получава надмощие, тогава съществува будното състояние. И двете, сън и будност, не трябва да превишават определена граница на тяхната дейност.
към текста >>
Чрез астралните сили
живот
ът е доведен до едно чуждо на самия него състояние; той е издигнат от влъчващите се в земята сили и след това отново пренесен в тяхната област.
Животинският растителен организъм може наистина да се счита като нежив; обаче той се различава от неживото минерално вещество. Първо той е отчужден от минералното вещество чрез етерния и астрален организъм, а след това е възвърнат отново на неживата материя чрез оттеглянето на етерните и астрални сили. Той е една формация, върху която действуващите в минералното, в чисто земната област си ли могат да упражняват само разрушително действие. Той може да служи на общия животински организъм само до тогава, докато етерните и астрални сили имат надмощие над разрушаващото действие на минералното. Животинският етерен организъм живее както растителния, обаче не по същия начин.
Чрез астралните сили животът е доведен до едно чуждо на самия него състояние; той е издигнат от влъчващите се в земята сили и след това отново пренесен в тяхната област.
Етерният организъм е една формация, в която чисто растителните сили имат едно много тъпо за животинския организъм съществува ние. Той може да служи на общия животински организъм само чрез това, че астралните сили просветляват неговия начин на действие. Ако той получи надмощие, настъпва сънят; ако астралният организъм получава надмощие, тогава съществува будното състояние. И двете, сън и будност, не трябва да превишават определена граница на тяхната дейност. Ако това се случи със съня, тогава растителното естество в общия организъм би клонило към минералното; като болестно състояние би се родило едно прекалено разрастване на растителното естество.
към текста >>
Етерният организъм е една формация, в която чисто растителните сили имат едно много тъпо за
живот
инския организъм съществува ние.
Първо той е отчужден от минералното вещество чрез етерния и астрален организъм, а след това е възвърнат отново на неживата материя чрез оттеглянето на етерните и астрални сили. Той е една формация, върху която действуващите в минералното, в чисто земната област си ли могат да упражняват само разрушително действие. Той може да служи на общия животински организъм само до тогава, докато етерните и астрални сили имат надмощие над разрушаващото действие на минералното. Животинският етерен организъм живее както растителния, обаче не по същия начин. Чрез астралните сили животът е доведен до едно чуждо на самия него състояние; той е издигнат от влъчващите се в земята сили и след това отново пренесен в тяхната област.
Етерният организъм е една формация, в която чисто растителните сили имат едно много тъпо за животинския организъм съществува ние.
Той може да служи на общия животински организъм само чрез това, че астралните сили просветляват неговия начин на действие. Ако той получи надмощие, настъпва сънят; ако астралният организъм получава надмощие, тогава съществува будното състояние. И двете, сън и будност, не трябва да превишават определена граница на тяхната дейност. Ако това се случи със съня, тогава растителното естество в общия организъм би клонило към минералното; като болестно състояние би се родило едно прекалено разрастване на растителното естество. Ако то би се случило с будността, тогава растителното естество би трябвало да се отчужди напълно от минералното; това минерално естество би приело в организма форми, които не биха били негови, а така на извънорганическото неживо естество.
към текста >>
Той може да служи на общия
живот
ински организъм само чрез това, че астралните сили просветляват неговия начин на действие.
Той е една формация, върху която действуващите в минералното, в чисто земната област си ли могат да упражняват само разрушително действие. Той може да служи на общия животински организъм само до тогава, докато етерните и астрални сили имат надмощие над разрушаващото действие на минералното. Животинският етерен организъм живее както растителния, обаче не по същия начин. Чрез астралните сили животът е доведен до едно чуждо на самия него състояние; той е издигнат от влъчващите се в земята сили и след това отново пренесен в тяхната област. Етерният организъм е една формация, в която чисто растителните сили имат едно много тъпо за животинския организъм съществува ние.
Той може да служи на общия животински организъм само чрез това, че астралните сили просветляват неговия начин на действие.
Ако той получи надмощие, настъпва сънят; ако астралният организъм получава надмощие, тогава съществува будното състояние. И двете, сън и будност, не трябва да превишават определена граница на тяхната дейност. Ако това се случи със съня, тогава растителното естество в общия организъм би клонило към минералното; като болестно състояние би се родило едно прекалено разрастване на растителното естество. Ако то би се случило с будността, тогава растителното естество би трябвало да се отчужди напълно от минералното; това минерално естество би приело в организма форми, които не биха били негови, а така на извънорганическото неживо естество. Би се образувало едно болестно състояние чрез прекаленото разрастване на минералното.
към текста >>
Астралният организъм образува органи, които се отчуждават от вегетативния
живот
.
Астралният организъм образува органи, които се отчуждават от вегетативния живот.
Те могат да съществуват само тогава, когато този вегетативен живот постоянно ги обхваща отново. Защото тъй като нямат никакво родство нито с излъчващите се от Земята, нито с влъчващите се в нея сили, те би трябвало да отпаднат напълно от областта на земното, ако не биха били постоянно отново обхващани от горепосочени те две категории сили. В тези органи трябва да става едно ритмично взаимодействие на животинското и растителното естество. Това обуславя сменящите се състояния на спането и будността. В съня органите на астралните сили също се намират в тъпотата на растителния живот.
към текста >>
Те могат да съществуват само тогава, когато този вегетативен
живот
постоянно ги обхваща отново.
Астралният организъм образува органи, които се отчуждават от вегетативния живот.
Те могат да съществуват само тогава, когато този вегетативен живот постоянно ги обхваща отново.
Защото тъй като нямат никакво родство нито с излъчващите се от Земята, нито с влъчващите се в нея сили, те би трябвало да отпаднат напълно от областта на земното, ако не биха били постоянно отново обхващани от горепосочени те две категории сили. В тези органи трябва да става едно ритмично взаимодействие на животинското и растителното естество. Това обуславя сменящите се състояния на спането и будността. В съня органите на астралните сили също се намират в тъпотата на растителния живот. Те не упражняват тогава никакво действие върху етерната и физическа област.
към текста >>
В тези органи трябва да става едно ритмично взаимодействие на
живот
инското и растителното естество.
Астралният организъм образува органи, които се отчуждават от вегетативния живот. Те могат да съществуват само тогава, когато този вегетативен живот постоянно ги обхваща отново. Защото тъй като нямат никакво родство нито с излъчващите се от Земята, нито с влъчващите се в нея сили, те би трябвало да отпаднат напълно от областта на земното, ако не биха били постоянно отново обхващани от горепосочени те две категории сили.
В тези органи трябва да става едно ритмично взаимодействие на животинското и растителното естество.
Това обуславя сменящите се състояния на спането и будността. В съня органите на астралните сили също се намират в тъпотата на растителния живот. Те не упражняват тогава никакво действие върху етерната и физическа област. Тогава те са изоставени напълно на излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея области на силите.
към текста >>
В съня органите на астралните сили също се намират в тъпотата на растителния
живот
.
Астралният организъм образува органи, които се отчуждават от вегетативния живот. Те могат да съществуват само тогава, когато този вегетативен живот постоянно ги обхваща отново. Защото тъй като нямат никакво родство нито с излъчващите се от Земята, нито с влъчващите се в нея сили, те би трябвало да отпаднат напълно от областта на земното, ако не биха били постоянно отново обхващани от горепосочени те две категории сили. В тези органи трябва да става едно ритмично взаимодействие на животинското и растителното естество. Това обуславя сменящите се състояния на спането и будността.
В съня органите на астралните сили също се намират в тъпотата на растителния живот.
Те не упражняват тогава никакво действие върху етерната и физическа област. Тогава те са изоставени напълно на излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея области на силите.
към текста >>
31.
5. Растение, животно и човек
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
5. РАСТЕНИЕ,
ЖИВОТ
НО, ЧОВЕК
5. РАСТЕНИЕ, ЖИВОТНО, ЧОВЕК
към текста >>
В астралното тяло
живот
инското формиране възниква и се проявява навън като цяла форма, а вътре като образуване на органи.
В астралното тяло животинското формиране възниква и се проявява навън като цяла форма, а вътре като образуване на органи.
И усещащото животинско вещество е резултат на това формиращо астрално тяло. Ако това формиране е доведено до своя край, образува се животинското. Но при човека това формира не, това изграждане не е доведено до неговия край. То бива задържано, спряно в определени точки на неговия път.
към текста >>
И усещащото
живот
инско вещество е резултат на това формиращо астрално тяло.
В астралното тяло животинското формиране възниква и се проявява навън като цяла форма, а вътре като образуване на органи.
И усещащото животинско вещество е резултат на това формиращо астрално тяло.
Ако това формиране е доведено до своя край, образува се животинското. Но при човека това формира не, това изграждане не е доведено до неговия край. То бива задържано, спряно в определени точки на неговия път.
към текста >>
Ако това формиране е доведено до своя край, образува се
живот
инското.
В астралното тяло животинското формиране възниква и се проявява навън като цяла форма, а вътре като образуване на органи. И усещащото животинско вещество е резултат на това формиращо астрално тяло.
Ако това формиране е доведено до своя край, образува се животинското.
Но при човека това формира не, това изграждане не е доведено до неговия край. То бива задържано, спряно в определени точки на неговия път.
към текста >>
Това е
живот
о вещество.
В растението съществува веществото (материята), което е преобразено чрез влъчващите се в Земята сили.
Това е живото вещество.
То стои във взаимодействия с неживата материя. Трябва да си представим, че в растителното същество постоянно се отделя от неживата материя това живо вещество. В него формата на растението се явява като резултат на влъчващите се в Земята сили. Това дава един веществен поток. Неживото се превръща в нещо живо; живото се превръща в нещо неживо.
към текста >>
Не
живот
о се превръща в нещо живо;
живот
о се превръща в нещо неживо.
Това е живото вещество. То стои във взаимодействия с неживата материя. Трябва да си представим, че в растителното същество постоянно се отделя от неживата материя това живо вещество. В него формата на растението се явява като резултат на влъчващите се в Земята сили. Това дава един веществен поток.
Неживото се превръща в нещо живо; живото се превръща в нещо неживо.
В този поток се раждат растителните органи.
към текста >>
При
живот
ното усещащото вещество се ражда от
живот
о, както при растението
живот
о се ражда от не
живот
о.
При животното усещащото вещество се ражда от живото, както при растението живото се ражда от неживото.
Тук има един двоен поток на веществата. В етерното животът не е доведен до оформения живот. Той е подържан в течение; и формирането се вмъква чрез астралната организация в течащия живот.
към текста >>
В етерното
живот
ът не е доведен до оформения
живот
.
При животното усещащото вещество се ражда от живото, както при растението живото се ражда от неживото. Тук има един двоен поток на веществата.
В етерното животът не е доведен до оформения живот.
Той е подържан в течение; и формирането се вмъква чрез астралната организация в течащия живот.
към текста >>
Той е подържан в течение; и формирането се вмъква чрез астралната организация в течащия
живот
.
При животното усещащото вещество се ражда от живото, както при растението живото се ражда от неживото. Тук има един двоен поток на веществата. В етерното животът не е доведен до оформения живот.
Той е подържан в течение; и формирането се вмъква чрез астралната организация в течащия живот.
към текста >>
Чрез това тази форма става носител на себесъзнателния духовен
живот
.
Усещащото вещество е въвлечено в областта на един друг организъм. Можем да наречем този последния азов организъм. Усещащото вещество се преобразява още веднъж. Ражда се един троичен поток на вещества. В този поток възниква вътрешната и външна форма на човека.
Чрез това тази форма става носител на себесъзнателния духовен живот.
И до най-малките части на неговото вещество човекът в неговата форма е резултат на този азов организъм.
към текста >>
При растението от неживата материя се отделя
живот
о вещество.
Сега ние можем да проследим тази форма според нейната вещественост. При превръщането на веществото от една степен в друга веществото се явява като отделяне на горната степен от по-долната и едно изграждане на формата от отделното вещество.
При растението от неживата материя се отделя живото вещество.
В това отделено вещество действуват влъчващите се в Земята етерни сили като сили създаващи формата. Първо става не едно отделяне, а едно пълно превръщане на физическото вещество чрез етерните сили. Този е случаят обаче само при образуването на семето. При това образуване може да стане това пълно превръщане, защото семето е предпазено от въздействието на физическите сили чрез обвиващия го майчин организъм. Щом образуването на семето се освобождава от организма на майката, действието на силите в растението се подрежда в едно такова, в което образуването на веществото се стреми към областта на етерното, и в едно такова друго, в което веществото отново се стреми към физическото преобразуване.
към текста >>
Раждат се части на растителното същество, които се намират в пътя на
живот
а, и такива, които се стремят към умиране.
В това отделено вещество действуват влъчващите се в Земята етерни сили като сили създаващи формата. Първо става не едно отделяне, а едно пълно превръщане на физическото вещество чрез етерните сили. Този е случаят обаче само при образуването на семето. При това образуване може да стане това пълно превръщане, защото семето е предпазено от въздействието на физическите сили чрез обвиващия го майчин организъм. Щом образуването на семето се освобождава от организма на майката, действието на силите в растението се подрежда в едно такова, в което образуването на веществото се стреми към областта на етерното, и в едно такова друго, в което веществото отново се стреми към физическото преобразуване.
Раждат се части на растителното същество, които се намират в пътя на живота, и такива, които се стремят към умиране.
Тези последни части се явяват като части на отделянето в растителния организъм. В образуване на кората на дървото можем да наблюдаваме това отделяне като един особен характерен пример.
към текста >>
При
живот
ното имаме едно двойно отделяне и също една двойна екскреция.
При животното имаме едно двойно отделяне и също една двойна екскреция.
Към растителното естество, което не е доведено до завършване, а е подържано в течение, се прибавя превръщането на живото вещество в усещащо. Това усещащо вещество се отделя от просто живото. Имаме работа с едно вещество, което се стреми към усещащата същност, и едно такова, което се отдалечава от него и се стреми към само живото. Обаче в организма се стига до едно взаимодействие на всички негови членове. Чрез това и отлъчването клонящо към неживото, което при растението се приближава много силно до външното неживо вещество, е още твърде отдалечено от минералното.
към текста >>
Към растителното естество, което не е доведено до завършване, а е подържано в течение, се прибавя превръщането на
живот
о вещество в усещащо.
При животното имаме едно двойно отделяне и също една двойна екскреция.
Към растителното естество, което не е доведено до завършване, а е подържано в течение, се прибавя превръщането на живото вещество в усещащо.
Това усещащо вещество се отделя от просто живото. Имаме работа с едно вещество, което се стреми към усещащата същност, и едно такова, което се отдалечава от него и се стреми към само живото. Обаче в организма се стига до едно взаимодействие на всички негови членове. Чрез това и отлъчването клонящо към неживото, което при растението се приближава много силно до външното неживо вещество, е още твърде отдалечено от минералното. Това, което в образуването на кората на растението се явява като образува не на вещество, което се намира в пътя към минералното и се отделя, колкото става повече минерално, то се явява при животното като продукти на екскрецията на храносмилането.
към текста >>
Това усещащо вещество се отделя от просто
живот
о.
При животното имаме едно двойно отделяне и също една двойна екскреция. Към растителното естество, което не е доведено до завършване, а е подържано в течение, се прибавя превръщането на живото вещество в усещащо.
Това усещащо вещество се отделя от просто живото.
Имаме работа с едно вещество, което се стреми към усещащата същност, и едно такова, което се отдалечава от него и се стреми към само живото. Обаче в организма се стига до едно взаимодействие на всички негови членове. Чрез това и отлъчването клонящо към неживото, което при растението се приближава много силно до външното неживо вещество, е още твърде отдалечено от минералното. Това, което в образуването на кората на растението се явява като образува не на вещество, което се намира в пътя към минералното и се отделя, колкото става повече минерално, то се явява при животното като продукти на екскрецията на храносмилането. То е още повече отдалечено от минералното отколкото растителното отделяне.
към текста >>
Имаме работа с едно вещество, което се стреми към усещащата същност, и едно такова, което се отдалечава от него и се стреми към само
живот
о.
При животното имаме едно двойно отделяне и също една двойна екскреция. Към растителното естество, което не е доведено до завършване, а е подържано в течение, се прибавя превръщането на живото вещество в усещащо. Това усещащо вещество се отделя от просто живото.
Имаме работа с едно вещество, което се стреми към усещащата същност, и едно такова, което се отдалечава от него и се стреми към само живото.
Обаче в организма се стига до едно взаимодействие на всички негови членове. Чрез това и отлъчването клонящо към неживото, което при растението се приближава много силно до външното неживо вещество, е още твърде отдалечено от минералното. Това, което в образуването на кората на растението се явява като образува не на вещество, което се намира в пътя към минералното и се отделя, колкото става повече минерално, то се явява при животното като продукти на екскрецията на храносмилането. То е още повече отдалечено от минералното отколкото растителното отделяне.
към текста >>
Чрез това и отлъчването клонящо към не
живот
о, което при растението се приближава много силно до външното неживо вещество, е още твърде отдалечено от минералното.
При животното имаме едно двойно отделяне и също една двойна екскреция. Към растителното естество, което не е доведено до завършване, а е подържано в течение, се прибавя превръщането на живото вещество в усещащо. Това усещащо вещество се отделя от просто живото. Имаме работа с едно вещество, което се стреми към усещащата същност, и едно такова, което се отдалечава от него и се стреми към само живото. Обаче в организма се стига до едно взаимодействие на всички негови членове.
Чрез това и отлъчването клонящо към неживото, което при растението се приближава много силно до външното неживо вещество, е още твърде отдалечено от минералното.
Това, което в образуването на кората на растението се явява като образува не на вещество, което се намира в пътя към минералното и се отделя, колкото става повече минерално, то се явява при животното като продукти на екскрецията на храносмилането. То е още повече отдалечено от минералното отколкото растителното отделяне.
към текста >>
Това, което в образуването на кората на растението се явява като образува не на вещество, което се намира в пътя към минералното и се отделя, колкото става повече минерално, то се явява при
живот
ното като продукти на екскрецията на храносмилането.
Към растителното естество, което не е доведено до завършване, а е подържано в течение, се прибавя превръщането на живото вещество в усещащо. Това усещащо вещество се отделя от просто живото. Имаме работа с едно вещество, което се стреми към усещащата същност, и едно такова, което се отдалечава от него и се стреми към само живото. Обаче в организма се стига до едно взаимодействие на всички негови членове. Чрез това и отлъчването клонящо към неживото, което при растението се приближава много силно до външното неживо вещество, е още твърде отдалечено от минералното.
Това, което в образуването на кората на растението се явява като образува не на вещество, което се намира в пътя към минералното и се отделя, колкото става повече минерално, то се явява при животното като продукти на екскрецията на храносмилането.
То е още повече отдалечено от минералното отколкото растителното отделяне.
към текста >>
В човешкия организъм
живот
инското съществува като едно постоянно отделяне.
При човека от усещащото вещество се отделя онова, което след това става носител на себесъзнателния дух Но постоянно се произвежда едно отлъчване, като се ражда едно вещество, което се стреми към чистата усещаща способност.
В човешкия организъм животинското съществува като едно постоянно отделяне.
В будното състояние на животинския организъм отделянето и формирането на отделеното както и отлъчва нето на усещащото вещество стоят под влиянието на астралното тяло и неговата дейност. При човека към това се прибавя и дейността на азовия организъм. В съня астралното тяло и азовият организъм не са непосредствено дейни. Обаче веществото е обхванато от тази дейност и я продължава като чрез един стремеж на инерция. Едно вещество, което е било веднъж оформено така, както става чрез астралното тяло и азовия организъм, действува след това също и през време на съня в смисъла на тези организми, продължава да действува така да се каже в смисъла на инерцията.
към текста >>
В будното състояние на
живот
инския организъм отделянето и формирането на отделеното както и отлъчва нето на усещащото вещество стоят под влиянието на астралното тяло и неговата дейност.
При човека от усещащото вещество се отделя онова, което след това става носител на себесъзнателния дух Но постоянно се произвежда едно отлъчване, като се ражда едно вещество, което се стреми към чистата усещаща способност. В човешкия организъм животинското съществува като едно постоянно отделяне.
В будното състояние на животинския организъм отделянето и формирането на отделеното както и отлъчва нето на усещащото вещество стоят под влиянието на астралното тяло и неговата дейност.
При човека към това се прибавя и дейността на азовия организъм. В съня астралното тяло и азовият организъм не са непосредствено дейни. Обаче веществото е обхванато от тази дейност и я продължава като чрез един стремеж на инерция. Едно вещество, което е било веднъж оформено така, както става чрез астралното тяло и азовия организъм, действува след това също и през време на съня в смисъла на тези организми, продължава да действува така да се каже в смисъла на инерцията. Следователно при спящия човек не може да говорим за една само вегетативна дейност на организма.
към текста >>
Разликата между съня и будността не е една такава, в която човешко-
живот
инката дейност и растително-физическата да се сменят.
Разликата между съня и будността не е една такава, в която човешко-животинката дейност и растително-физическата да се сменят.
Фактическото положение е съвършено друго. Усещащото вещество и онова, което може да носи себесъзнателния Аз, са извлечени при събуждането от общия организъм и поставени в служба на астралното тяло и на азовия организъм. Тогава физическият и етерният организъм трябва да работят така, че в тях да действуват само излъчващите се от Земята и влъчващите се в нея сили. В тази форма на действието те са обхванати от астралното тяло и от азовия организъм само отвън. През време на съня обаче те са обхванати вътрешно от веществата, които възникват под влиянието на астралното тяло и на азовата организация; докато върху спящия човек от вселената действуват само излъчващите се от земята и влъчващите се в нея сили, в него действуват от вътре веществени сили, които са приготвени от астралното тяло и от азовия организъм.
към текста >>
32.
6. Кръв и нерви
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Азът действува само леко като организираща сила в мозъка; тази организираща сила на Аза потъва в
живот
о действие на етерното тяло и в собствените сили на физическото.
Скелетът е физическия образ на азовия организъм. Стремящото се към неживо-минералното човешко органическо вещество е подчинено в раждането на костите напълно на азовия организъм. В мозъка Азът е деен като духовна същност. Обаче неговата образуваща форма действуваща във физическото сила е надделяна там напълно от етерното организиране, даже от собствените сили на физическото.
Азът действува само леко като организираща сила в мозъка; тази организираща сила на Аза потъва в живото действие на етерното тяло и в собствените сили на физическото.
към текста >>
33.
8. Дейности в човешкия организъм. Daibetes mellitus
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Човек може да бъде
съзнателен
само чрез това, което действува в неговия азов организъм така, че този организъм не е заглушен или смущаван от нищо, така че той може да разгърне напълно своята дейност.
Човек може да бъде съзнателен само чрез това, което действува в неговия азов организъм така, че този организъм не е заглушен или смущаван от нищо, така че той може да разгърне напълно своята дейност.
Такъв е случаят в областта, където се развиват действията на птиалина. В областта на действията на пепсина астралното тяло заглушава азовия организъм. Дейността на Аза потъва под астралната.
към текста >>
Там, където има захар, там е и азовият организъм; там, където се ражда захар в човешкия организъм, там се появява азовият организъм, за да ориентира подчовешката (вегететивната,
живот
инската) телесност към човешкото.
Следователно в областта на материалното можем да проследим азовия организъм по присъствието на захарта.
Там, където има захар, там е и азовият организъм; там, където се ражда захар в човешкия организъм, там се появява азовият организъм, за да ориентира подчовешката (вегететивната, животинската) телесност към човешкото.
Но захарта се явява като продукт на отделяне то при diabetes mellitus. В този случай имаме работа с едно действие на азовия организъм в човешкия организъм в една такава форма, че този азов организъм действува разрушаващо. Ако насочим поглед върху всяка друга област на действието на азовия организъм, констатираме, че той се потопява в астралния организъм. Захарта, консумирана непосредствено, се намира в азовия организъм. Там тя предизвиква вкуса на сладкото.
към текста >>
34.
9. Ролята на белтъка в човешкия организъм и албуминурията
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Белтъкът е онова вещество на
живот
о тяло, което може да бъде преобразено по най-разнообразен начин от неговите строителни сили, така че, това, което се получава от преобразеното белтъчно вещество, се явява във формите на органите и на целия организъм.
Белтъкът е онова вещество на живото тяло, което може да бъде преобразено по най-разнообразен начин от неговите строителни сили, така че, това, което се получава от преобразеното белтъчно вещество, се явява във формите на органите и на целия организъм.
За да може да бъде използуван по такъв начин, белтъкът трябва да има свойството, способността да изгубва всяка форма, която се получава от естеството на негови те материални части, да изгубва тази форма в момента, когато е призован в организма да служи за една изискана от него форма. От това виждаме, че в белтъка силите, които се получават от водорода, кислорода, азота и въглерода и от техните взаимни отношения, се разпадат в себе си. Неорганическите образувания на вещества престават и органическите строителни сили започват да действуват в разпадането на белтъка. Тези строителни сили са свързани с етерните сили. Белтъкът е винаги готов, или да бъде приет в дейността на етерното тяло, или да отпадне от него.
към текста >>
Чрез това то действува умъртвяващо върху
живот
о.
В началото на този процес белтъкът е нещо чуждо на човешкия организъм. Накрая той е нещо собствено на организма. Помежду имаме едно състояние, в което приетият като храна белтък не се е освободил още на пълно от предишните етерни действия, не е приел още напълно новите. В това състояние той е станал почти напълно неорганичен. Той се намира там само под въздействието на човешкото физическо тяло, което в неговата форма е един резултат на човешкия азов организъм, носи в себе си неорганично действуващи си ли.
Чрез това то действува умъртвяващо върху живото.
Всичко, което достига в областта на азовия организъм, умира. Ето защо във физическото тяло азовият организъм си присъединява само не органични вещества. Тези неорганични вещества не действуват в човешкия физически организъм както в неживата природа вън от човека; но все пак те действуват неорганично, т.е. умъртвяващо. Това умъртвяващо действие се упражнява върху белтъка там, където в храносмилателната област действува трипсинът, една съставна част на панкреасния сок. Фактът, че в начина на действие на трипсина има не що неорганично, може да се констатира и от това, че това вещество развива своята дейност при помощта на алкални вещества.
към текста >>
35.
10. Ролята на мазнината в човешкия организъм и измамните локални симптомни комплекси
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Мазнината, която е взета например като храна от един
живот
ински организъм, не пренася в човешкия организъм нищо освен своята способност да развива топлина.
Човешкият организъм може лесно да я включи в своята собствена дейност. Това иде от там, че мазнината играе своята особена роля при произвеждането на вътрешната топлина. Тази топлина е обаче онова, в което, намирайки се във физическия организъм, азовият организъм живее предимно. От всяко намиращо се в човешкия организъм вещество за азовия организъм е важно само толкова, доколкото при неговата действеност се развива топлина. Чрез цялото свое поведение мазнината се оказва като едно вещество, което е само пълнеж на тялото, което е само носено от тялото и има значение за действуващия организъм само чрез онези процеси, при които се развива топлина.
Мазнината, която е взета например като храна от един животински организъм, не пренася в човешкия организъм нищо освен своята способност да развива топлина.
Обаче това развиване на топлина става като един от най-късните процеси на обмяната на веществата. Ето защо приета като храна мазнината се запазва минавайки през първите и средните процеси на обмяната на веществата и е приета едвам в областта на вътрешната дейност на тялото, най-рано в панкреаса.
към текста >>
Възникването на такива огнища трябва да се търси в това, че тялото развива склонността да произвежда повече мазнина, отколкото се нуждае азовият организъм в неговия
живот
във вътрешната топлина.
Един нездрав път е онзи, когато мазнината не се изразходва от азовия организъм в топлинни процеси, а се внася неизразходвана в организма. Такава мазнина образува един излишък по отношение на възможността да бъде развита топли на тук или там в организма. Това е топлина, която влиза в действие заблуждаващо за другите жизнени процеси тук или там в организма, и която не е обхваната от азовия организъм. Тогава на тези места възникват така да се каже паразитни топлинни огнища. Тези огнища носят в себе си склонността за възпалителни състояния.
Възникването на такива огнища трябва да се търси в това, че тялото развива склонността да произвежда повече мазнина, отколкото се нуждае азовият организъм в неговия живот във вътрешната топлина.
към текста >>
В здравия организъм
живот
инските (астралните) сили ще развият или ще приемат толкова мазнина, колко то може да бъде превърната в топлинни процеси от азовия организъм, и към това още онези количества, които са необходими, за да поддържа механиката на мускулите и костите в ред.
В здравия организъм животинските (астралните) сили ще развият или ще приемат толкова мазнина, колко то може да бъде превърната в топлинни процеси от азовия организъм, и към това още онези количества, които са необходими, за да поддържа механиката на мускулите и костите в ред.
В този случай ще бъде произведена необходимата на тялото топлина. Ако животинските сили донасят малко мазнина, тогава за азовия организъм настъпва топлинен глад. Азовият организъм трябва да отнеме тогава необходимата топлина от дейностите на органите. Чрез това тези органи стават някакси чупливи в себе си, вдървени, техните необходими процеси протичат лениво. Тогава ще видим да се явяват тук или там болестни процеси, при които ще се касае за това, да познаем, дали те имат тяхната причина в един общ недостатък на мазнина.
към текста >>
Ако
живот
инските сили донасят малко мазнина, тогава за азовия организъм настъпва топлинен глад.
В здравия организъм животинските (астралните) сили ще развият или ще приемат толкова мазнина, колко то може да бъде превърната в топлинни процеси от азовия организъм, и към това още онези количества, които са необходими, за да поддържа механиката на мускулите и костите в ред. В този случай ще бъде произведена необходимата на тялото топлина.
Ако животинските сили донасят малко мазнина, тогава за азовия организъм настъпва топлинен глад.
Азовият организъм трябва да отнеме тогава необходимата топлина от дейностите на органите. Чрез това тези органи стават някакси чупливи в себе си, вдървени, техните необходими процеси протичат лениво. Тогава ще видим да се явяват тук или там болестни процеси, при които ще се касае за това, да познаем, дали те имат тяхната причина в един общ недостатък на мазнина.
към текста >>
36.
11. Изграждането на човешкото тяло и подаграта
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Органическото вещество и органическата сила биха понижили човешкото съзнание до
живот
инското.
При отделянето на пикочна киселина чрез урината действуват главно астралното тяло; азовият организъм участвува в една подчинена форма в този процес. При отделянето на пикочна киселина в мозъка меродавен е на първо място азовият организъм, астралното тяло отстъпва на заден план. В организма астралното тяло е посредникът на дейността на азовия организъм за етерното и физическо тяло. Този азов организъм трябва да носи в органите неживите вещества и сили. Само чрез импрегниране на органите с неорганични вещества човекът може да бъде съзнателно същество, такова, каквото той е.
Органическото вещество и органическата сила биха понижили човешкото съзнание до животинското.
Чрез своята дейност астралното тяло прави органите склонни да приемат неорганичните складирания на азовия организъм. То е за тях така да се каже прокарващо пътя.
към текста >>
Възникват огнища, където в човешкия организъм са внесени под човешки (
живот
ински) процеси.
Тогава този орган бива претоварен с пикочна киселина, която не може да бъде овладяна от азовия организъм. Тогава астралното тяло започва с това, въпреки всичко да отделя по-нататък пикочна киселина. И тъй като на съответното място липсват отвеждащи органи, пикочната киселина се отлага в самия организъм, вместо да бъде изнесена навън. Ако стигне на такива места в организма, където азовият организъм не може да действува достатъчно, там има неорганично вещество, т.е. такова, което принадлежи само на азовия организъм, обаче е изоставено от този последния на астралната дейност.
Възникват огнища, където в човешкия организъм са внесени под човешки (животински) процеси.
Имаме работа с подаграта. Когато се казва, че подаграта се развива повече на основата на наследени заложби, това става именно поради факта, че при преобладаването на наследствените сили е особено дейно астрално-животинското и чрез това азовият организъм е изтласкан на заден план.
към текста >>
Когато се казва, че подаграта се развива повече на основата на наследени заложби, това става именно поради факта, че при преобладаването на наследствените сили е особено дейно астрално-
живот
инското и чрез това азовият организъм е изтласкан на заден план.
И тъй като на съответното място липсват отвеждащи органи, пикочната киселина се отлага в самия организъм, вместо да бъде изнесена навън. Ако стигне на такива места в организма, където азовият организъм не може да действува достатъчно, там има неорганично вещество, т.е. такова, което принадлежи само на азовия организъм, обаче е изоставено от този последния на астралната дейност. Възникват огнища, където в човешкия организъм са внесени под човешки (животински) процеси. Имаме работа с подаграта.
Когато се казва, че подаграта се развива повече на основата на наследени заложби, това става именно поради факта, че при преобладаването на наследствените сили е особено дейно астрално-животинското и чрез това азовият организъм е изтласкан на заден план.
към текста >>
37.
12. Строеж на човешкото тяло и процесът на отделянето
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
При
живот
ното това астрално тяло поема върху себе си също завършването формата на органите.
Това въздухообразно вещество внася продуктите получени от превръщането на въглехидратите в белтъка. Чрез това възникват вещества, които могат да дадат основата за образуване на отделните органи. Тук имаме работа не с готови вещества на органите, не с чернодробно или костно вещество, например, а с едно по-общо вещество, от което могат да бъдат образувани всички отделни органи на тялото. В образуването на завършените форми на органите действува азовият организъм. В горепосоченото, не диференцирано още вещество на органите действува астралното тяло.
При животното това астрално тяло поема върху себе си също завършването формата на органите.
При човека дейността на астралното тяло и с това животинската природа остава да съществува само като основа, като обща основа на азовия организъм. Развитието на животинската форма не стига до край при човека; то е прекъснато в неговия път и му се предава човешката форма чрез азовия организъм. Този азов организъм живее изцяло в топлинни състояния. Той изтръгва отделните органи от общата астрална същност. При това той упражнява своята дейност върху общото, доведено от астралното тяло вещество така, че повишава или понижава топлинното състояние на един подготвящ се орган.
към текста >>
При човека дейността на астралното тяло и с това
живот
инската природа остава да съществува само като основа, като обща основа на азовия организъм.
Чрез това възникват вещества, които могат да дадат основата за образуване на отделните органи. Тук имаме работа не с готови вещества на органите, не с чернодробно или костно вещество, например, а с едно по-общо вещество, от което могат да бъдат образувани всички отделни органи на тялото. В образуването на завършените форми на органите действува азовият организъм. В горепосоченото, не диференцирано още вещество на органите действува астралното тяло. При животното това астрално тяло поема върху себе си също завършването формата на органите.
При човека дейността на астралното тяло и с това животинската природа остава да съществува само като основа, като обща основа на азовия организъм.
Развитието на животинската форма не стига до край при човека; то е прекъснато в неговия път и му се предава човешката форма чрез азовия организъм. Този азов организъм живее изцяло в топлинни състояния. Той изтръгва отделните органи от общата астрална същност. При това той упражнява своята дейност върху общото, доведено от астралното тяло вещество така, че повишава или понижава топлинното състояние на един подготвящ се орган.
към текста >>
Развитието на
живот
инската форма не стига до край при човека; то е прекъснато в неговия път и му се предава човешката форма чрез азовия организъм.
Тук имаме работа не с готови вещества на органите, не с чернодробно или костно вещество, например, а с едно по-общо вещество, от което могат да бъдат образувани всички отделни органи на тялото. В образуването на завършените форми на органите действува азовият организъм. В горепосоченото, не диференцирано още вещество на органите действува астралното тяло. При животното това астрално тяло поема върху себе си също завършването формата на органите. При човека дейността на астралното тяло и с това животинската природа остава да съществува само като основа, като обща основа на азовия организъм.
Развитието на животинската форма не стига до край при човека; то е прекъснато в неговия път и му се предава човешката форма чрез азовия организъм.
Този азов организъм живее изцяло в топлинни състояния. Той изтръгва отделните органи от общата астрална същност. При това той упражнява своята дейност върху общото, доведено от астралното тяло вещество така, че повишава или понижава топлинното състояние на един подготвящ се орган.
към текста >>
Само един остатък от вътрешна дейност на азовия организъм го прониква през време на целия
живот
, защото все пак трябва да остане също организационно звено сред организма и не трябва да изпадне вън от
живот
а.
Чрез това органи, чиято дейност трябва да се извършва в посоката на разтварянето, навлизат в една дейност на втвърдяване. Те получават като болестна онази склонност, която в костите представлява една нормална здрава склонност. Но костта, когато тя е формирана от азовия организъм, е един орган, който азовият организъм из оставя вън от своята област. Той стига в едно състояние, в което не е вече вътрешно обхванат от азовия организъм, а само външно. Той е изведен вън от областта на растежа и организирането и служи вече механически на азовия организъм при изпълнение движението на тялото.
Само един остатък от вътрешна дейност на азовия организъм го прониква през време на целия живот, защото все пак трябва да остане също организационно звено сред организма и не трябва да изпадне вън от живота.
Органите, които поради горе посочената причина могат да преминат в една подобна на костите дейност на ането, са кръвоносните съдове. При тях настъпва тогава така нареченото калциране (склерозис). Азовият организъм е така да се каже изтласкан от тези органични системи.
към текста >>
И този
живот
на азовия организъм има даже едно особено голямо значение.
Така в изверженията се явява резултатът на астрално ориентираната дейност. И ако в изверженията има вещества, които са доведени до неорганическото състояние, тогава в тях също живее азовият организъм.
И този живот на азовия организъм има даже едно особено голямо значение.
Защото силата, която е употребена в такива извержения, произвежда така да се каже едно обратно налягане навътре. И това налягане на вътре е необходимо за здравото съществуване на организма. Пикочната киселина, която е отделена чрез урината, произвежда като такова обратно налягане навътре правилната склонност на организма за съня. Прекалено малкото пикочна киселина в урината и прекалено голямото и количество в кръвта произвежда един такъв кратък сън, че този сън не е достатъчен за здравето на организма.
към текста >>
38.
13. За същността на боледуването и на лечението
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
После през време на съня етерното тяло не добива онази интензивност, която е имало в началото на
живот
а.
В началото на човешкото развитие царува предимно дейността на етерното тяло над тази на астралното тяло; постепенно дейността на това последното става все по-интензивна, а тази на етерното тяло отстъпва.
После през време на съня етерното тяло не добива онази интензивност, която е имало в началото на живота.
То подържа онази интензивност, която е развило в отношението с астралното тяло в течение на живота. За всеки орган на човешкото тяло отговаря във всяка възраст определена сила на етерната дейност полагаща се на органа. Същото се отнася и за астралната дейност. Съществуването на правилното отношение е това, от което зависи, дали астралното тяло може да се включи правилно или не в етерното. Ако то не може да стори това поради понижение на етерната дейност, поражда се болка; ако етерното тяло развива една дейност над нормалната мярка, тогава проникването на астралната и на етерната дейност става особено интензивно.
към текста >>
То подържа онази интензивност, която е развило в отношението с астралното тяло в течение на
живот
а.
В началото на човешкото развитие царува предимно дейността на етерното тяло над тази на астралното тяло; постепенно дейността на това последното става все по-интензивна, а тази на етерното тяло отстъпва. После през време на съня етерното тяло не добива онази интензивност, която е имало в началото на живота.
То подържа онази интензивност, която е развило в отношението с астралното тяло в течение на живота.
За всеки орган на човешкото тяло отговаря във всяка възраст определена сила на етерната дейност полагаща се на органа. Същото се отнася и за астралната дейност. Съществуването на правилното отношение е това, от което зависи, дали астралното тяло може да се включи правилно или не в етерното. Ако то не може да стори това поради понижение на етерната дейност, поражда се болка; ако етерното тяло развива една дейност над нормалната мярка, тогава проникването на астралната и на етерната дейност става особено интензивно. Поражда се удоволствие, приятно чувство.
към текста >>
Също така трябва да бъде внесена сила и в азовия организъм, защото астралното тяло, което е ориентирано
живот
ински в неговата дейност, бива повече възпрепятствувано от подсилването на азовия организъм да действува в посока на човешкия организъм отколкото без това подсилване.
Сега въпросът се касае за това, да бъде възстановена хармонията между етерната и астралната дейност. Етерното тяло трябва да бъде подсилено, астралното тяло разслабено. Това може да стане, като физическите вещества, които етерното тяло преработва, биват доведени в едно състояние, в което те по-лесно се подчиняват на дейността, отколкото това става в болното състояние.
Също така трябва да бъде внесена сила и в азовия организъм, защото астралното тяло, което е ориентирано животински в неговата дейност, бива повече възпрепятствувано от подсилването на азовия организъм да действува в посока на човешкия организъм отколкото без това подсилване.
към текста >>
39.
14. За начина на мислене в терапията
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Този азов организъм се нуждае от процеса на силициевата киселина чак до онези части на организма, където формирането граничи с външния и вътрешния (не
съзнателен
) свят.
Силициевата киселина отнася своите действия чрез пътищата на обмяната на веществата чак до онези части на човешкия организъм, в който живата материя става нежива. Тя се намира в кръвта, чрез която формиращите сили трябва да получат своя път; и силициевата киселина се явява в косите, следователно там, където формирането намира своя завършек към външната страна; намираме я в костите, където формирането намира своя завършек към външната страна на организма. Тя се явява в урината като продукт на отделянето (екскрецията). Силициевата киселина образува физическата основа на азовия организъм.
Този азов организъм се нуждае от процеса на силициевата киселина чак до онези части на организма, където формирането граничи с външния и вътрешния (несъзнателен) свят.
В периферията на организма, където косите носят силициевата киселина, човешкият организъм се свързва с несъзнателния външен свят. В костите този организъм се свързва с несъзнателния вътрешен свят, в който действува волята. Между двете полета на действието на силициевата киселина в здравия човешки организъм трябва да се развие физическата основа на съзнанието. Силициевата киселина има една двойна задача. Тя поставя във вътрешността една граница на процесите на растеж, хранене и пр.
към текста >>
От там силициевата киселина разгръща своята дейност към двете гранични области и създава между тях пространството, в което могат да се образуват органите на съзнателния
живот
.
В своята младост, на местата, където се намират тъканите предвидени (снабдени) с формиращи сили, човешкият организъм е най-много снабден със силициева киселина.
От там силициевата киселина разгръща своята дейност към двете гранични области и създава между тях пространството, в което могат да се образуват органите на съзнателния живот.
В здравия организъм това са предимно сетивните органи.
към текста >>
Обаче трябва да се има предвид това, че
живот
ът на усещанията пронизва целия човешки организъм.
Обаче трябва да се има предвид това, че животът на усещанията пронизва целия човешки организъм.
Взаимодействието на органите почива върху това, че един орган постоянно възприема действието на друг орган. При онези органи, които не са в същинското значение сетивни органи, например черният дроб, далакът, бъбреците и пр., възприятието е слабо до такава степен, че в обикновения буден живот то остава под прага на съзнанието. Всеки орган, освен това, че служи в организма на тази или онази функция, е също и сетивен орган. Но целият човешки организъм е пронизан от взаимно влияещи си възприятия и трябва да бъде така , за да действува в него всичко задружно по един здравословен начин. Всичко това обаче почива на правилното разпределение на действията на силициевата киселина.
към текста >>
При онези органи, които не са в същинското значение сетивни органи, например черният дроб, далакът, бъбреците и пр., възприятието е слабо до такава степен, че в обикновения буден
живот
то остава под прага на съзнанието.
Обаче трябва да се има предвид това, че животът на усещанията пронизва целия човешки организъм. Взаимодействието на органите почива върху това, че един орган постоянно възприема действието на друг орган.
При онези органи, които не са в същинското значение сетивни органи, например черният дроб, далакът, бъбреците и пр., възприятието е слабо до такава степен, че в обикновения буден живот то остава под прага на съзнанието.
Всеки орган, освен това, че служи в организма на тази или онази функция, е също и сетивен орган. Но целият човешки организъм е пронизан от взаимно влияещи си възприятия и трябва да бъде така , за да действува в него всичко задружно по един здравословен начин. Всичко това обаче почива на правилното разпределение на действията на силициевата киселина. Можем да говорим именно за един внедрен в общия организъм специален организъм на силициевата киселина, върху който почива стоящата на основата на здравата жизнена дейност взаимна сетивност на органите и тяхното правилно отношение към вътрешността за разгръщането на душата и на духа, а навън за правилното изолиране на природните действия. Този специален организъм ще действува правилно само тогава, когато силициевата киселина съществува в организма в такива количества, че азовият организъм може да ги използува напълно.
към текста >>
40.
16. Познание на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Ако би настъпило съсирването, тогава
живот
ът би бил поставен в опасност.
Когато при отдалечаването от тялото кръвта се съсирва, тя показва, че от само себе си има тенденцията да се съсирва, обаче в човешкия организъм тя е постоянно възпрепятствувана да се съсирва. Това, което възпрепятствува кръвта да се съсири, е силата, чрез която организмът си я присъединява. Тя се включва във формирането на тялото чрез формиращите сили, които съществуват в нея преди съсирването.
Ако би настъпило съсирването, тогава животът би бил поставен в опасност.
към текста >>
41.
17. Познание на веществата като основа на познанието на лечебните средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Живот
инският организъм трябва да произвежда един такъв продукт, за да може да изпълнява по подходящ начин своята дейност.
Един класически пример можем да намерим в мравчената киселина. Тя се намира в тялото на мравките като едно разяждащо, предизвикващо възпаление вещество. Там тя се явява като един продукт на отделянето.
Животинският организъм трябва да произвежда един такъв продукт, за да може да изпълнява по подходящ начин своята дейност.
Животът лежи в отделящата дейност. Когато продуктът на отделянето е произведен, той няма вече никаква задача в организма. Трябва да бъде изхвърлен.
към текста >>
Живот
ът лежи в отделящата дейност.
Един класически пример можем да намерим в мравчената киселина. Тя се намира в тялото на мравките като едно разяждащо, предизвикващо възпаление вещество. Там тя се явява като един продукт на отделянето. Животинският организъм трябва да произвежда един такъв продукт, за да може да изпълнява по подходящ начин своята дейност.
Животът лежи в отделящата дейност.
Когато продуктът на отделянето е произведен, той няма вече никаква задача в организма. Трябва да бъде изхвърлен.
към текста >>
Когато това, което се развива към не
живот
о състояние, е образувано, то се превръща в бреме вътре в организма.
Обаче той се нуждае именно от процеса на преминаването, а не от това, което се ражда след това от прехода.
Когато това, което се развива към неживото състояние, е образувано, то се превръща в бреме вътре в организма.
То трябва да бъде или непосредствено изхвърляно, или да бъде разтворено, за да излезе навън. Ако обаче за нещо, което трябва да бъде разтворено, това разтваряне не стане, то се натрупва в организма и може да образува основата за подагрени или ревматични състояния. Образуващата се в човешкия организъм мравчена киселина се явява там като разтварящо вещество. Когато е произведена в необходимото количество, организмът отстранява по един правилен начин от себе си продуктите стремящи се към неживото състояние. Ако произвеждащата сила е много слаба, възникват подагрените или ревматичните състояния.
към текста >>
Когато е произведена в необходимото количество, организмът отстранява по един правилен начин от себе си продуктите стремящи се към не
живот
о състояние.
Обаче той се нуждае именно от процеса на преминаването, а не от това, което се ражда след това от прехода. Когато това, което се развива към неживото състояние, е образувано, то се превръща в бреме вътре в организма. То трябва да бъде или непосредствено изхвърляно, или да бъде разтворено, за да излезе навън. Ако обаче за нещо, което трябва да бъде разтворено, това разтваряне не стане, то се натрупва в организма и може да образува основата за подагрени или ревматични състояния. Образуващата се в човешкия организъм мравчена киселина се явява там като разтварящо вещество.
Когато е произведена в необходимото количество, организмът отстранява по един правилен начин от себе си продуктите стремящи се към неживото състояние.
Ако произвеждащата сила е много слаба, възникват подагрените или ревматичните състояния. Ако внесем мравчена киселина в организма от вън, ние го подкрепяме, като му даваме това, което сам не може да произведе.
към текста >>
Оксалната киселина се отделя от растенията както мравчената кисели на се отделя от
живот
инските организми.
Можем да се запознаем с такива начини на действие, когато в човешкия организъм сравним едно вещество с друго в неговото продължаващо в организма действие. Да вземем оксалната киселина. При определени условия тя може да премине в мравчена киселина. Тази последната представлява в нейните действия една метаморфоза на оксалната киселина.
Оксалната киселина се отделя от растенията както мравчената кисели на се отделя от животинските организми.
Създаването на оксалната киселина в растителния организъм представлява една дейност, която е аналогична на тази за създаването на мравчената киселина в животинския организъм. Това значи, създаването на оксалната киселина отговаря на областта на етерното, а произвежда нето на мравчената киселина на тази на астралното. Заболяванията, които се проявяват в подагрените и ревматични състояния се дължат на една недостатъчна дейност на астралното тяло. Има други състояния, които се представят така, че причините, които при подаграта и ревматизма произхождат от астралния организъм, са пренесени в етерния организъм. Тогава възникват не само задръстване на сили към страната на астралното, които застават като препятствие в пътя на азовия организъм, а възпрепятствуващи действия в етерното, които не могат да бъдат преодолени от астралния организъм.
към текста >>
Създаването на оксалната киселина в растителния организъм представлява една дейност, която е аналогична на тази за създаването на мравчената киселина в
живот
инския организъм.
Можем да се запознаем с такива начини на действие, когато в човешкия организъм сравним едно вещество с друго в неговото продължаващо в организма действие. Да вземем оксалната киселина. При определени условия тя може да премине в мравчена киселина. Тази последната представлява в нейните действия една метаморфоза на оксалната киселина. Оксалната киселина се отделя от растенията както мравчената кисели на се отделя от животинските организми.
Създаването на оксалната киселина в растителния организъм представлява една дейност, която е аналогична на тази за създаването на мравчената киселина в животинския организъм.
Това значи, създаването на оксалната киселина отговаря на областта на етерното, а произвежда нето на мравчената киселина на тази на астралното. Заболяванията, които се проявяват в подагрените и ревматични състояния се дължат на една недостатъчна дейност на астралното тяло. Има други състояния, които се представят така, че причините, които при подаграта и ревматизма произхождат от астралния организъм, са пренесени в етерния организъм. Тогава възникват не само задръстване на сили към страната на астралното, които застават като препятствие в пътя на азовия организъм, а възпрепятствуващи действия в етерното, които не могат да бъдат преодолени от астралния организъм. Те се проявяват в една ленива дейност на долната част на тялото, в подтискане дейността на черния дроб и далака, в каменно-подобни отлагания на жлъчката и др. подобни.
към текста >>
Наблюдението може да изходи от растителния
живот
.
Изхождайки от такива наблюдения, можем да се запознаем с действието на лечебните за организма вещества.
Наблюдението може да изходи от растителния живот.
В растението физическата дейност е проникната от етерната. В тази дейност можем да познаем, какво може да се постигне чрез етерната дейност. В животинско-астралния организъм тази дейност е преведена в астрална. Ако е слаба като етерна дейност, тя може да бъде подсилена чрез прибавянето на една такава произхождаща от един внесен в организма растителен продукт. На основата на човешкия организъм лежи животинският организъм.
към текста >>
В
живот
инско-астралния организъм тази дейност е преведена в астрална.
Изхождайки от такива наблюдения, можем да се запознаем с действието на лечебните за организма вещества. Наблюдението може да изходи от растителния живот. В растението физическата дейност е проникната от етерната. В тази дейност можем да познаем, какво може да се постигне чрез етерната дейност.
В животинско-астралния организъм тази дейност е преведена в астрална.
Ако е слаба като етерна дейност, тя може да бъде подсилена чрез прибавянето на една такава произхождаща от един внесен в организма растителен продукт. На основата на човешкия организъм лежи животинският организъм. За онова, което става между човешкото етерно и астрално тяло, важи в определени граници същото както в животинския организъм.
към текста >>
На основата на човешкия организъм лежи
живот
инският организъм.
Наблюдението може да изходи от растителния живот. В растението физическата дейност е проникната от етерната. В тази дейност можем да познаем, какво може да се постигне чрез етерната дейност. В животинско-астралния организъм тази дейност е преведена в астрална. Ако е слаба като етерна дейност, тя може да бъде подсилена чрез прибавянето на една такава произхождаща от един внесен в организма растителен продукт.
На основата на човешкия организъм лежи животинският организъм.
За онова, което става между човешкото етерно и астрално тяло, важи в определени граници същото както в животинския организъм.
към текста >>
За онова, което става между човешкото етерно и астрално тяло, важи в определени граници същото както в
живот
инския организъм.
В растението физическата дейност е проникната от етерната. В тази дейност можем да познаем, какво може да се постигне чрез етерната дейност. В животинско-астралния организъм тази дейност е преведена в астрална. Ако е слаба като етерна дейност, тя може да бъде подсилена чрез прибавянето на една такава произхождаща от един внесен в организма растителен продукт. На основата на човешкия организъм лежи животинският организъм.
За онова, което става между човешкото етерно и астрално тяло, важи в определени граници същото както в животинския организъм.
към текста >>
Пътят, в който трябва да вървят силите в организма, които сили клонят към не
живот
о състояние, е твърде кратък, защото тези сили действуват твърде силно.
И това, което се получава, трябва да бъде в линията, че една недостатъчна собствена дейност на организма е поета от дейността на внесеното лечебно средство. Да вземем примера на една прекалено силна менструация. При нея е отслабена силата на азовия организъм. Тя е използува на едностранчиво в приготвянето на кръвта. От тази сила на азовия организъм остава много малко за абсорбиране на кръвта в организма.
Пътят, в който трябва да вървят силите в организма, които сили клонят към неживото състояние, е твърде кратък, защото тези сили действуват твърде силно.
Те се изчерпват на половината път. Ние можем да дойдем в тяхна помощ, като внесем в организма калций в някое съединение. Калцият взема участие в образуването на кръвта. Той отнема тази дейност от азовия организъм и този последният може да се обърне към абсорбирането на кръвта.
към текста >>
42.
18. Лечебна евритмия
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
От този организъм произтича в първите години на човешкия
живот
говорът.
Тя бе създадена от Д-р Рудолф Щайнер като плод на Антропософията първо като едно ново изкуство. Тя е била често пъти описвана от Д-р Рудолф Щайнер като евритмично изкуство и е намерила вече също като изкуство едно широко разпространение. На сцената Евритмията се представя в движещия се човек: обаче тя не е никакво танцово изкуство. Това проличава още във факта, че у човека в движение са предимно мишците и ръцете, човешки групи в движение издигат цялото до една художествено действаща в себе си сценична картина. Всички движения почиват на вътрешната същност на човешкия организъм.
От този организъм произтича в първите години на човешкия живот говорът.
Така както звукът на говора се изтръгва от устройството на човека, също така при едно действително познание на това устройство от човека и от група хора могат да бъдат изведени движения, които са един действителен видим говор или видима песен. При това в тези движения няма нищо произволно, както няма нищо произволно в самия говор. Както в една дума не може да бъде интонирано едно "О" там където принадлежи едно "И", така и в Евритмията за едно "И" или за едно "ДО ДИЕЗ" може да се яви само един еднозначен жест или движение. С това Евритмията е едно действително откровение на човешката природа, което не се развива от нея несъзнателно както в говора или в песента, а което може да бъде развито съзнателно чрез действително познание на човека. При представлението на сцената имаме движещия се човек или движещите се човешки групи.
към текста >>
43.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Чрез самостоятелността на етерното тяло, което е много малко повлияно от астралното тяло, приетият с храната белтък не може да бъде напълно превърнат от растителен и
живот
ински белтък в човешки белтък.
Поради това се явява безсъние. Слабата отделеност на астралното тяло от етерното тяло се проявява във възбуждащи и неприятни сънища, които се дължат на чувствителността на това тяло към уврежданията на физическия организъм. Характерно е, че сънищата символизират тези увреждания на физическото тяло в образи на човешки обезобразявания. Страхът, уплахата, която всяват тези образи на сънищата в тяхното природосъобразно чувствено подчертаване. Едно последствие на слабо функциониращото астралното тяло в системата на обмяна на веществата е склонността към запичане.
Чрез самостоятелността на етерното тяло, което е много малко повлияно от астралното тяло, приетият с храната белтък не може да бъде напълно превърнат от растителен и животински белтък в човешки белтък.
Ето защо в урината се отделя белтък, така че белтъчната реакция е положителна. Когато астралното тяло функционира незадоволително, във физическото тяло настъпват процеси, които са процеси чужди на човешкия организъм. Резултатът на такива процеси е образуването на гной. Това образуване на гной представлява един извън човешки процес на човека. Ето защо в отлагането на урината се констатира чиста гной.
към текста >>
Астралното тяло преработва опитностите на
живот
а също така малко, както малко преработва и физическите вещества.
Когато астралното тяло функционира незадоволително, във физическото тяло настъпват процеси, които са процеси чужди на човешкия организъм. Резултатът на такива процеси е образуването на гной. Това образуване на гной представлява един извън човешки процес на човека. Ето защо в отлагането на урината се констатира чиста гной. Това образува не на гной има един успореден душевен процес.
Астралното тяло преработва опитностите на живота също така малко, както малко преработва и физическите вещества.
Образуват се извън човешки форми на веществото като гной, а също така психически съдържания с извън човешки характер като интереси за анормални жизнени връзки, предчувствия, предупредителни сигнали и пр.
към текста >>
При нормалното развитие на
живот
а то бива изправено през време на съня чрез градивните сили, когато астралното тяло е отделено от физическото и етерното тяло.
Това се е показало в появата на ставния ревматизъм и по-късно в спазматичните състояния. Поради слабостта на етерното тяло се явява едно особено силно действие на астралното тяло върху физическото тяло. Това действие е разграждащо.
При нормалното развитие на живота то бива изправено през време на съня чрез градивните сили, когато астралното тяло е отделено от физическото и етерното тяло.
към текста >>
Ако освен това слабото астрално тяло е изтощено от
живот
а през деня, ако слабостта се запазва, тогава болките се явяват по-силно.
Само че самото астрално тяло е по-слабо отколкото това на сестрата. Ето за що и тук също има рано настъпване на менструацията, обаче при нея вместо възпаления се явяват само болки, които произхождат от едно дразнене на органите, например на ставите. В ставите етерното тяло трябва да бъде особено дейно, ако жизнеността трябва да върви нормално. Ако дейността на етерното тяло е слаба, тогава дейността на физическото тяло става надделяваща, което тук се показва в подавания и артритис. Върху слабостта на астралното тяло, което действува много малко върху субективното усещане, сочи пристрастието към сладките яденета, които повишават усещането на астралното тяло.
Ако освен това слабото астрално тяло е изтощено от живота през деня, ако слабостта се запазва, тогава болките се явяват по-силно.
Пациентката се оплаква, че болките й се увеличават вечерно време.
към текста >>
Целият
съзнателен
живот
е като проникнат от една лека тъпа сънливост.
Пращана е била от лекар на лекар, при което една след друга са били поставени следните диагнози: катар на върховете на белите дробове, катар на стомаха, малокръвие. В нейното собствено съзнание пациентката чувствувала, че е болна по-малко телесно отколкото душевно. Сега след тази част на анамнезата искаме да опишем констатацията на духовно-научното изследване, за да проверим след това с него всичко останало. При пациентката се показва една висока атония на астралното тяло. Чрез това азовият организъм е задържан в неговото действие от физическото и етерното тяло.
Целият съзнателен живот е като проникнат от една лека тъпа сънливост.
Физическото тяло е изложено на процесите, които произхождат от внесените в организма вещества. Чрез това тези вещества са превърнати в части на човешкия организъм. Етерното тяло е силно понижено в неговата кохерентна жизненост от Аза и от астралното тяло, поради което вътрешните усещания, а именно общото жизнено чувство и чувството на статиката на тялото стават много оживени, а оживеността на външните сетива прекалено затъпена. Ето защо всички телесни функции трябва да приемат един път, чрез кой то те стоят в дисхармония едни с други. Съвсем не е възможно иначе, освен при пациентката да настъпи чувството, че не може да свързва от Аза функциите на тялото.
към текста >>
44.
20. Типични лечебни средства
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Този процес между кръвообращението и дишането, който е същевременно процесът, от който в зародишния
живот
се образуват съответните органи и постоянно се обновяват в по-нататъшния
живот
, може да бъде поет от внесения в организма пирит (желязно-сярно вещество), когато той не протича нормално в организма.
Този процес, който в минерала пирит е задържан в замръзнало състояние, отговаря на това, което може да се роди от съвместното действие на железния процес и на серния процес. Както бе показано вече в минали те раздели на тази книга, желязото възбужда кръвообращението, сярата опосредствува свързването между кръвообращението и дишането. Именно там, където кръвообращението и дишането влизат в отношение, се крие причината на трахеята и на бронхита, както и определени форми на заекването.
Този процес между кръвообращението и дишането, който е същевременно процесът, от който в зародишния живот се образуват съответните органи и постоянно се обновяват в по-нататъшния живот, може да бъде поет от внесения в организма пирит (желязно-сярно вещество), когато той не протича нормално в организма.
Изхождайки от това познание ние приготвихме от пирит едно лекарство против горната форма на заболяване, като превърнахме минерала в препарата така, че при едно вътрешно показание той да намери пътя в заболелите органи. Естествено ние трябва да познаваме пътя, който определени веществени процеси поемат в организма. Железният процес е доведен от обмяната на веществата до кръвообращението. Серният процес преминава от кръвообращението в процеса на дишането.
към текста >>
45.
Съдържание
GA_28 Моят жизнен път
Моят жизнен път или пътят, истината и
живот
ът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
към текста >>
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален
живот
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
към текста >>
Рудолф Щайнер –
живот
и творчество
Рудолф Щайнер – живот и творчество
към текста >>
46.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
ИЛИ ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И
ЖИВОТ
ЪТ
ИЛИ ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ
към текста >>
В последната година на своя
живот
Рудолф Щайнер съвсем неочаквано и изненадващо, при цялата си натовареност решава да пише „Автобиографията“ си.
В последната година на своя живот Рудолф Щайнер съвсем неочаквано и изненадващо, при цялата си натовареност решава да пише „Автобиографията“ си.
към текста >>
Водейки скромен и организиран начин на
живот
, Рудолф Щайнер никак не е възнамерявал да описва
живот
а си, да го прави публично достояние, а всичко, което е искал и имал да каже, го е дал в своите лекции и книги.
Водейки скромен и организиран начин на живот, Рудолф Щайнер никак не е възнамерявал да описва живота си, да го прави публично достояние, а всичко, което е искал и имал да каже, го е дал в своите лекции и книги.
към текста >>
Разбира се, той описва външната причина – множеството нападки към неговата личност и отделните периоди на неговия
живот
са го накарали да внесе едно осветляване за тях.
Разбира се, той описва външната причина – множеството нападки към неговата личност и отделните периоди на неговия живот са го накарали да внесе едно осветляване за тях.
Но каква е била дълбоката вътрешна мотивация за това?
към текста >>
Какъв трябва да бъде
живот
ът на един човек, за да бъде той описан?
И това е общочовешкият елемент.
Какъв трябва да бъде животът на един човек, за да бъде той описан?
Доколко човек осъзнава отговорността си пред обществото и склонен ли е на абсолютна честност по отношение на вътрешния си душевен живот? Подхождайки само по този начин, с пълно доверие към своите читатели, един автор може да ги направи съмишленици, съучастници в своите мисли, чувства и дела.
към текста >>
Доколко човек осъзнава отговорността си пред обществото и склонен ли е на абсолютна честност по отношение на вътрешния си душевен
живот
?
И това е общочовешкият елемент. Какъв трябва да бъде животът на един човек, за да бъде той описан?
Доколко човек осъзнава отговорността си пред обществото и склонен ли е на абсолютна честност по отношение на вътрешния си душевен живот?
Подхождайки само по този начин, с пълно доверие към своите читатели, един автор може да ги направи съмишленици, съучастници в своите мисли, чувства и дела.
към текста >>
А именно – каква е моята връзка с Рудолф Щайнер и как моят
живот
и съдба са били повлияни от срещата ми с Антропософията?
Защото това е връзката, която всеки, който чете тази книга, ще търси.
А именно – каква е моята връзка с Рудолф Щайнер и как моят живот и съдба са били повлияни от срещата ми с Антропософията?
И как можем да развием нашето мислене и съзнателна душа, следвайки неговия пример и да достигнем до истинско духовно познание и себепознание?
към текста >>
Малкият Щайнер Рудолф, както се обръщат към него, е изключително любознателно дете – насочено към природата и практическите дейности от
живот
а.
Малкият Щайнер Рудолф, както се обръщат към него, е изключително любознателно дете – насочено към природата и практическите дейности от живота.
към текста >>
И това става неговата голяма тайна и мъка, с която ще премине през
живот
а, като непрекъснато ще се опитва да уравновесява тези два свята, чрез изграждане на мисловни форми и понятия за всички възприятия и образи, които ще среща.
С удивление наблюдава влаковете, мелниците, фабриките, опитвайки се да схване как функционира всяко нещо. Но той рано открива и една друга реалност, не по-малко действителна от физическия свят – духовния свят в своята душа.
И това става неговата голяма тайна и мъка, с която ще премине през живота, като непрекъснато ще се опитва да уравновесява тези два свята, чрез изграждане на мисловни форми и понятия за всички възприятия и образи, които ще среща.
към текста >>
Детските спомени са извор на жизнени сили в по-късните периоди на
живот
а.
Детските спомени са извор на жизнени сили в по-късните периоди на живота.
Така Р. Щайнер се потапя в своето детство в един труден за него период, изискващ много сили. С много симпатия и любов той описва положенията, в които се намира на 9–10 годишна възраст – „пришълец в селото“ и „чужденец у дома си“. Пее в църковния хор, изживява литургиите на свещеника, помага в къщната работа, има трудности в писането, но обича геометрията, чрез която достига до потвърждение на духовните си изживявания. Познанията по немска литература и естетика получава от лекаря, с когото се сприятелява и от когото взима книги на Гьоте, Шилер, Лесинг.
към текста >>
И тогава се случва едно събитие в
живот
а му – намира в една книжарница „Критика на чистия разум“ на Кант.
И тогава се случва едно събитие в живота му – намира в една книжарница „Критика на чистия разум“ на Кант.
Четенето ѝ внася опора и увереност на мисленето му. Чете я даже в час по история, но най-вече през лятото. Той усеща, че „мисленето може да се развие в сила, която действително да обхване нещата и процесите в света“. Връзката му с учителите по геометрия, математика, химия се усилва, както и със същността на самите предмети. Интересът му към световната история, историята на църквата и религията и на философията нараства през следващите години.
към текста >>
Навършването на 18 години е решителен момент във всеки
живот
.
Навършването на 18 години е решителен момент във всеки живот.
Висшите училища на Виена са най-естественото продължение на многостранните интереси и стремеж към познание на Р. Щайнер. Но преди следването си, той среща произведенията на Фихте – философът на Аз-а. Намира потвърждение, че „човешкият Аз е единствената възможна изходна точка към едно истинско познание“.
към текста >>
Виена е основно място в Европа, където има пълнокръвен духовен и културен
живот
– тук творят водещи композитори на века, учени, медици, художници, философи, литератори.
Годината е 1879. Настъпва важна епоха за развитието на човечеството.
Виена е основно място в Европа, където има пълнокръвен духовен и културен живот – тук творят водещи композитори на века, учени, медици, художници, философи, литератори.
В следващите 11 години в тази среда ще учи и твори Р. Щайнер. Тук среща Карл Юлиус Шрьоер, негов преподавател по немска литература, най-добрия изследовател на Гьоте и Шилер. Р. Щайнер е очарован от лекциите му, благоговее пред него и скоро стават близки приятели. Преподаватели по философия са му Франц Брентано и Роберт Цимерман, личности, които също повлияват младия Щайнер. Тогава той смята чрез философията да търси истината.
към текста >>
Навлиза в социалния
живот
на Австрия, проследявайки парламентарните и партийни борби.
Младият Щайнер е изключително социално ориентиран човек. Младежките му приятелства имат специално значение за него. Той винаги е на различно мнение и успява да го отстоява, запазвайки доверието и обичта на приятелите си. Става антивагнерианец, приемайки само чистата музика. Става член на Немската читалня на Висшето техническо училище, а покъсно библиотекар и неин председател.
Навлиза в социалния живот на Австрия, проследявайки парламентарните и партийни борби.
към текста >>
Изучава анатомия, физиология на растения,
живот
ни и човека и идва до една идея, която почти 30 години изследва в тишина, преди да я публикува и защити – троичния човек, троичната организация на човека.
Приятелството му с Шрьоер води до по-дълбоко навлизане в съчиненията на Гьоте, а и духът на последния невидимо присъства. Щайнер повтаря опитите на Гьоте, търсейки духовно-научно обяснение на феномена на светлината и цветовете, на природните процеси, растенията, намирайки свой път към учението за метаморфозата.
Изучава анатомия, физиология на растения, животни и човека и идва до една идея, която почти 30 години изследва в тишина, преди да я публикува и защити – троичния човек, троичната организация на човека.
към текста >>
Макар че в този
живот
трябва да останат разделени, споменът за този чудесен период го стопля до края на
живот
а му.
По-нататъшното навлизане в естественонаучните съчинения на Гьоте довежда до написването на „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“ през 1886 г. По същото време 25-годишният Щайнер среща любовта – едно красиво приятелство с момиче, носещо праобраза на немската девойка.
Макар че в този живот трябва да останат разделени, споменът за този чудесен период го стопля до края на живота му.
към текста >>
Щайнер споделя своето схващане за Исус Христос и Мистерията на Голгота, както и за повтарящите се земни
живот
и.
По това време е поканен в кръга на младата поетеса Мари деле Грацие, която всяка събота събира в дома си литературния, философски и религиозен елит на Виена. Поради доминиращия песимизъм и антипатия към Гьоте в този дом, Шрьоер се оттегля и трудно понася Щайнеровото въодушевление, което довежда до временен конфликт между тях, от който Щайнер е дълбоко наранен. Но тук става срещата с Вилхелм Нойман, най-начетения мъж, свещеник, професор, декан. В общуването между тях Р.
Щайнер споделя своето схващане за Исус Христос и Мистерията на Голгота, както и за повтарящите се земни животи.
След 40 години в кармичните си лекции Щайнер ще се връща често към тези разходки и споменаването на Тома Аквински.
към текста >>
Идеята за свободата ще премине през целия му
живот
.
Изпитвайки любов и уважение както към хората от кръга на деле Грацие, така и към своя учител и бащински приятел – Шрьоер, Щайнер в същото време се чувства емоционално разкъсан на две, поради техния антагонизъм. Това е и времето, когато в душата му се появяват първите мисли и зародиши на бъдещата „Философия на свободата“.
Идеята за свободата ще премине през целия му живот.
към текста >>
Чрез изживяване на неговата личност – жестове, поведение, както и чрез интуиция, Щайнер успява да разреши загадката на повтарящите се земни
живот
и.
Влизайки и в кръга на младите австрийски поети, Щайнер среща един немлад немско-австрийски поет, особняк и странник, от когото е силно заинтригуван – Ферхер фон Щайнванд.
Чрез изживяване на неговата личност – жестове, поведение, както и чрез интуиция, Щайнер успява да разреши загадката на повтарящите се земни животи.
Една индивидуалност, живяла във времето на ранното християнство и гръцкото езичество, достигнала до познание за духовните светове и същества, се разкрива пред духовния му поглед. Щайнер няма да говори повече за това, но тази тема ще се превърне в негова личностна мисия след 37–38 години.
към текста >>
Изживява местата на Гьоте, докосва се до творбите му, в Берлин се среща с Едуард фон Хартман, търси навсякъде изкуството, което обогатява душевния му
живот
.
Публикациите на Щайнер върху съчиненията на Гьоте стават повод да бъде поканен в Архива му във Ваймар, за да бъде обработено и издадено наследството на немския поет и естественик. Рудолф Щайнер пътува дотам за няколко седмици и това е първото му голямо пътешествие – Ваймар, Берлин, Мюнхен.
Изживява местата на Гьоте, докосва се до творбите му, в Берлин се среща с Едуард фон Хартман, търси навсякъде изкуството, което обогатява душевния му живот.
След връщането му във Виена намира още един духовен кръг, този на Мари Ланг. Там среща Роза Майредер, с която споделя духовните си интереси и особено подготвянето на докторската си дисертация и „Философия на свободата“. Само в свободното от сетивност мислене душата живее в духовната същност на света и намира духовните първопричини на битието. Преживяващият се в своята вътрешност човешки дух среща духа на света, който действа не зад сетивният свят, а вътре в него.
към текста >>
В последната година от престоя си във Виена Рудолф Щайнер развива още по-интензивен социален
живот
.
В последната година от престоя си във Виена Рудолф Щайнер развива още по-интензивен социален живот.
Пътува до Будапеща, а по-късно и до Трансилвания, където изнася лекция, изживява народностния дух на тези места. Запознава се с д-р Бройер, на когото младият Фройд е асистент, чете Ницше, от когото е едновременно „запленен и отблъснат“.
към текста >>
Завършва първата фаза от
живот
а на Щайнер.
Завършва първата фаза от живота на Щайнер.
Той е в 30-тата си година и правейки своята ретроспекция, вижда как съдбата го е водила така, че да не упражнява до този момент никаква външна „професия“. В Архива във Ваймар постъпва като свободен сътрудник, отговарящ за „морфологията“.
към текста >>
С този душевен прелом завършва вторият период в
живот
а му и започва третият – Берлин.
С този душевен прелом завършва вторият период в живота му и започва третият – Берлин.
Поема издаването на „Списание за литература“ в продължение на 3 години.
към текста >>
Както със ,,Списанието“ преживява бюргерския
живот
, така и с преподаването изживява пролетариата, т.е.
Става учител в Берлинското общообразователно училище за работещи, започвайки с история и ораторско изкуство, разширявайки с естествени науки, печели симпатиите, достигайки аудитория от 7000 печатари. Духовното му виждане наблюдава една „масова душа, обхванала представите, съжденията“ на дремещите им души.
Както със ,,Списанието“ преживява бюргерския живот, така и с преподаването изживява пролетариата, т.е.
движещите сили на епохата.
към текста >>
Антропософията е съдържание на
живот
а и черпи своите източници от истинската действителност.
Антропософията е съдържание на живота и черпи своите източници от истинската действителност.
Но трябва да се внесе още нещо и това е изкуството, което става животворният елемент в антропософското движение. А Истината трябва да бъде основната направляваща сила в него. Рудолф Щайнер свързва своята съдба със антропософското движение и оттук нататък неговият жизнен път е част от него.
към текста >>
Но трябва да се внесе още нещо и това е изкуството, което става
живот
ворният елемент в антропософското движение.
Антропософията е съдържание на живота и черпи своите източници от истинската действителност.
Но трябва да се внесе още нещо и това е изкуството, което става животворният елемент в антропософското движение.
А Истината трябва да бъде основната направляваща сила в него. Рудолф Щайнер свързва своята съдба със антропософското движение и оттук нататък неговият жизнен път е част от него.
към текста >>
47.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
На откритите обсъждания на основаната от мен антропософия от известно време започнаха да се промъкват съждения относно моя
живот
.
На откритите обсъждания на основаната от мен антропософия от известно време започнаха да се промъкват съждения относно моя живот.
От казаното в тази насока се правеха изводи за причината за трансформациите, които някои хора смятаха, че са открили в процеса на духовното ми развитие. В отговор на това някои приятели изразиха мнението, че би било добре сам да напиша нещо за собствения си жизнен път.
към текста >>
Струва ми се обаче, че този личен елемент трябва да се проявява единствено чрез начина, по който човек говори и постъпва, а не чрез
съзнателен
поглед върху собствената му личност.
Трябва да призная, че по принцип нямам особена склонност към това. Тъй като стремежът ми винаги е бил да формулирам и подреждам всичко, което имам да кажа и което вярвам, че трябва да направя така, както го изискват нещата, а не изхождайки от лични съображения. Наистина винаги съм бил на мнение, че личният елемент придава най-ценните окраски в много области на човешката дейност.
Струва ми се обаче, че този личен елемент трябва да се проявява единствено чрез начина, по който човек говори и постъпва, а не чрез съзнателен поглед върху собствената му личност.
Каквото и да излезе от един такъв поглед, то е нещо, което човек трябва да уреди със самия себе си.
към текста >>
И така можах да се реша да напиша следващото повествование единствено защото съм длъжен чрез обективно описание да изложа в правилна светлина някои неправилни преценки относно връзката на моя
живот
с развиваната от мен антропософия и понеже ми се струва обосновано настояването на някои приятелски настроени към мен хора да предприема нещо по отношение на тези погрешни съждения.
И така можах да се реша да напиша следващото повествование единствено защото съм длъжен чрез обективно описание да изложа в правилна светлина някои неправилни преценки относно връзката на моя живот с развиваната от мен антропософия и понеже ми се струва обосновано настояването на някои приятелски настроени към мен хора да предприема нещо по отношение на тези погрешни съждения.
към текста >>
Той винаги си спомняше с голяма любов за този период от
живот
а си.
Детството и младостта си баща ми е изживял в най-тясна връзка с манастира на премонстрантите в Герас.
Той винаги си спомняше с голяма любов за този период от живота си.
Обичаше да разказва как е изпълнявал службата си в манастира и как са му преподавали монасите. По-късно станал ловец на служба при граф Хойос. Тази фамилия е притежавала поземлен имот в Хорн. Там баща ми се запознал с майка ми. Тогава напуснал ловджийската служба и постъпил на работа като телеграфист в австрийските Южни железници.
към текста >>
И когато говореха за тях, инстинктивно се усещаше, че в душата си така и не са го напуснали, въпреки че съдбата е предопределила да изживеят по-голямата част от
живот
а си далеч от него.
Както баща ми, така и майка ми бяха истински деца на прекрасната долноавстрийска горска провинция северно от Дунава. Това е район, в който железниците проникват доста късно. Герас и до днес е още недокоснат от тях. Родителите ми обичаха преживяванията си в родното им място.
И когато говореха за тях, инстинктивно се усещаше, че в душата си така и не са го напуснали, въпреки че съдбата е предопределила да изживеят по-голямата част от живота си далеч от него.
Когато след дългия си трудов стаж баща ми се пенсионира, те веднага се преместиха отново там – в Хорн.
към текста >>
Така че
живот
ът не му предлагаше нищо цветно, единствено сивота.
Баща ми беше истински доброжелателен човек, но с такъв темперамент, който, особено когато беше още млад, можеше да изригне в страстен изблик. Службата му в железниците за него беше задължение. Той не се отнасяше с любов към нея. Когато бях още момче, понякога трябваше да работи три дни и нощи поред. След което беше свободен за двадесет и четири часа.
Така че животът не му предлагаше нищо цветно, единствено сивота.
Той много обичаше да следи какво става в политиката. Вземаше най-живо участие в политически спорове. Тъй като не разполагахме със земни блага в изобилие, майка ми беше принудена сама да се отдаде на домакински задължения. Дните ѝ се запълваха от изпълнената с любов грижа за децата ѝ и малкото стопанство.
към текста >>
По това време в тази област влакове минаваха на големи промеждутъци, но когато пристигаха, обикновено на гарата се струпваха много хора от селото, които разполагат с време, за да внесат разнообразие в
живот
а си, който иначе вероятно им се е струвал монотонен.
Но на малката гара целият интерес се въртеше около железопътния транспорт.
По това време в тази област влакове минаваха на големи промеждутъци, но когато пристигаха, обикновено на гарата се струпваха много хора от селото, които разполагат с време, за да внесат разнообразие в живота си, който иначе вероятно им се е струвал монотонен.
Учителят, свещеникът, счетоводителят на имението и кметът често се появяваха там.
към текста >>
Вярвам, че за
живот
а ми беше от голямо значение, че съм прекарал детството си в такава среда.
Вярвам, че за живота ми беше от голямо значение, че съм прекарал детството си в такава среда.
Защото интересите ми бяха привлечени силно от всичко, имащо механичен характер. И знам как тези интереси непрекъснато се стремяха да приглушат в детската ми душа идващото от сърцето влечение към пленителната и същевременно величествена природа, в чиито далнини всеки път изчезваха подчинените на механиката влакове.
към текста >>
Той беше човек на практичния
живот
и обичаше да дава полезни житейски съвети.
Разхождаше се почти ежедневно до нас и винаги се отбиваше вкъщи за дълго време. Той представляваше типа на либералния католически свещеник, толерантен и приветлив. Як широкоплещест мъж. Беше остроумен, на драго сърце разказваше забавни истории и обичаше хората около него да се смеят. И те продължаваха да се смеят на казаното от него, когато вече отдавна си беше заминал.
Той беше човек на практичния живот и обичаше да дава полезни житейски съвети.
Един такъв съвет даде отражение за дълго време в моето семейство. Покрай коловозите в Потшах имаше редица от акациеви дървета. Веднъж минавахме по тясната пътека до тях. Тогава той каза: „Ах, какви хубави акациеви цветове! “ И мигновено се метна на едно от дърветата и набра голямо количество от тях.
към текста >>
Затова пък по детски се вкопчвах във всичко, което представлява практическа дейност в
живот
а.
При него също не можах да изпитам истински интерес към учебните занимания. Защото ме интересуваше това, което баща ми пише. Исках да подражавам на нещата, които прави. По този начин научих доста неща. Що се отнася до това, на което той ме учеше, не можех да открия връзката между него и моето образование.
Затова пък по детски се вкопчвах във всичко, което представлява практическа дейност в живота.
Вниманието ми се събуждаше от процеса на протичане на железопътната служба и всичко, свързано с нея. Природните закони обаче бяха тези, които особено ме привличаха и ме пленяваха напълно. Когато пишех, го правех, защото трябваше. Дори пишех възможно най-бързо, за да мога по-скоро да изпиша цяла страница. След това можех да посипя написаното с праха, който баща ми използваше.
към текста >>
Много дълбоки бяха впечатленията, които получих в периода от
живот
а ми, свързан със замъка Фросдорф.
В предпланинската част на Алпите се виждаха два замъка: Питен и Фросдорф. В последния по онова време живееше граф Шамбор, който в началото на седемдесетте години искаше да стане крал на Франция като Анри Пети.
Много дълбоки бяха впечатленията, които получих в периода от живота ми, свързан със замъка Фросдорф.
Графът със своята свита често отпътуваше от ж.п. гара Нойдьорфл. Всичко в този човек привличаше моето внимание. Особено силно впечатление ми правеше един от мъжете от графската свита. Той имаше само едно ухо.
към текста >>
Във връзка с Фросдорф за мен се откри също и някакъв вид социален
живот
.
Във връзка с Фросдорф за мен се откри също и някакъв вид социален живот.
Помощник-учителят на Нойдьорфл, в чиято малка стаичка често ми беше разрешено да го наблюдавам как работи, изготвяше безброй молби до граф Шамбор за финансова подкрепа за по-бедните жители от селото и околността. В отговор на всяка от тези молби идваше по един гулден за тяхното подпомагане, от който учителят винаги имаше право да задържи шест крайцера за своите усилия. Той се нуждаеше от тези приходи. Защото службата му носеше осемдесет и пет гулдена годишно. Освен това получаваше сутрешно кафе и обяд при „учителя“.
към текста >>
Благодарение на това помощник-учителят можа да внесе в моя
живот
това, което даде посока на по-нататъшното ми развитие.
И въпреки всичко се научих да чета добре сравнител но рано.
Благодарение на това помощник-учителят можа да внесе в моя живот това, което даде посока на по-нататъшното ми развитие.
Скоро след постъпването ми в нойдьорфлското училище, открих в стаята му учебник по геометрия. С учителя бяхме в толкова добри отношения, че той веднага ми зае книгата за известно време. С ентусиазъм се задълбочих в нея. Седмици наред душата ми беше изцяло погълната от равенства, подобия на триъгълници, четириъгълници и многоъгълници. Блъсках си главата над въпроса къде всъщност се пресичат паралелите.
към текста >>
Имах две представи, които, макар и смътни, играеха голяма роля в душевния ми
живот
още от осмата ми година.
Обаче се нуждаех от нещо като потвърждение на това мнение. Исках да мога да си кажа, че преживяването на духовния свят е също толкова малко измамно, колкото това на сетивния свят. За геометрията си казвах, че при нея човек може да знае нещо, което преживява единствено самата душа чрез собствената си сила. В това усещане намирах потвърждение, че мога да говоря за духовния свят, който преживявах, също като за сетивния. Така и говорех за него.
Имах две представи, които, макар и смътни, играеха голяма роля в душевния ми живот още от осмата ми година.
Правех разлика между неща и същества, „които човек вижда“, и такива, „които не се виждат“.
към текста >>
Образът на този мъж се е запечатал дълбоко в душата ми и през целия ми
живот
той отново и отново се връщаше в спомените ми.
Освен помощник-учителя, от личностите, участващи в училищното ръководство, обичах и свещеника. Той редовно идваше два пъти седмично в училище, за да води часа по религия, а още по-често – за инспекция.
Образът на този мъж се е запечатал дълбоко в душата ми и през целия ми живот той отново и отново се връщаше в спомените ми.
Той беше найважният от всички хора, с които се запознах до десетата или единадесетата си година. Беше енергичен унгарски патриот. Вземаше живо участие в провеждащата се по това време маджаризация на унгарската територия. Изхождайки от тези си убеждения, той пишеше статии на унгарски език, с които се запознавах поради факта, че помощник-учителят трябваше да ги преписва на чисто, и той винаги, въпреки възрастта ми, говореше с мен за тяхното съдържание. Свещеникът обаче беше и активен църковен деятел.
към текста >>
И така, една неделя свещеникът държа енергична проповед, в която ставаше дума за значението на истинската моралност в човешкия
живот
и след това говорѝ образно за враговете на истината, така че да се подразбере ложата.
И така, една неделя свещеникът държа енергична проповед, в която ставаше дума за значението на истинската моралност в човешкия живот и след това говорѝ образно за враговете на истината, така че да се подразбере ложата.
Тогава той стигна до кулминацията на речта си с изречението: „Скъпи християни, внимавайте кой е враг на тази истина, например масонът и евреинът.“ С това за хората от селото притежателят на фабриката и търговецът на дрехи бяха авторитетно заклеймени. Особено много ми допадна енергията, с която беше произнесено това.
към текста >>
От дълбоко значение за
живот
а ми като дете беше близостта с църквата и тази с намиращото се около нея гробище.
По това време бях на около десетгодишна възраст и все още не можех да пиша правописно и граматически правилно.
От дълбоко значение за живота ми като дете беше близостта с църквата и тази с намиращото се около нея гробище.
Всичко, което се случваше в селското училище, ставаше във връзка с тях. Това не беше породено от господстващите тогава социални и държавни отношения в този район, а преди всичко от значителната личност на свещеника. Помощник-учителят свиреше същевременно и на орган в църквата, беше пазител на използваните по време на меса църковни одежди и на други църковни принадлежности. При извършване на богослужението той вършеше всички помощни дейности за свещеника. Ние, момчетата от училището, имахме задължението на църковни помощници и певци по време на служби, опела и погребения.
към текста >>
Душата ми не напускаше
живот
о усещане, което получавах от литургията, дори и в атмосферата на домашното ми обкръжение.
От времето ми като момче в Нойдьорфл най-силно впечатление пред душата ми остави това как съзерцаването на литургията, заедно с музикалната жертвена тържественост правят така, че пред духа по много внушителен начин да се изправят загадките на битието. Часовете по четене на Библията и религиозно обучение, които водеше свещеникът, имаха много по-малко влияние върху душевния ми свят в сравнение с извършваното от него като свещенослужител в посредничество между сетивния и свръхсетивния свят. От самото начало за мен то не беше просто форма, а дълбоко преживяване. Това беше така още повече поради факта, че ме правеше чужденец в собствения ми дом.
Душата ми не напускаше живото усещане, което получавах от литургията, дори и в атмосферата на домашното ми обкръжение.
Живеех сред това обкръжение, без да го споделям, възприемах го, но всъщност мислех, чувствах и живеех непрекъснато с онзи друг свят. При това въобще не може да се каже, че съм бил мечтател, даже бях доста самостоятелен по отношение на всички практически въпроси в живота.
към текста >>
При това въобще не може да се каже, че съм бил мечтател, даже бях доста самостоятелен по отношение на всички практически въпроси в
живот
а.
Часовете по четене на Библията и религиозно обучение, които водеше свещеникът, имаха много по-малко влияние върху душевния ми свят в сравнение с извършваното от него като свещенослужител в посредничество между сетивния и свръхсетивния свят. От самото начало за мен то не беше просто форма, а дълбоко преживяване. Това беше така още повече поради факта, че ме правеше чужденец в собствения ми дом. Душата ми не напускаше живото усещане, което получавах от литургията, дори и в атмосферата на домашното ми обкръжение. Живеех сред това обкръжение, без да го споделям, възприемах го, но всъщност мислех, чувствах и живеех непрекъснато с онзи друг свят.
При това въобще не може да се каже, че съм бил мечтател, даже бях доста самостоятелен по отношение на всички практически въпроси в живота.
към текста >>
За мен това също си остана картина, която ми е носела щастливи спомени през целия ми
живот
: високият строен лекар, крачещ със смела походка, винаги с чадър в дясната ръка, който държеше така, че да се поклаща до горната част на тялото му от едната страна, а от другата страна бях аз, десетгодишното момче, изцяло отдадено на това, което мъжът казва.
За мен това също си остана картина, която ми е носела щастливи спомени през целия ми живот: високият строен лекар, крачещ със смела походка, винаги с чадър в дясната ръка, който държеше така, че да се поклаща до горната част на тялото му от едната страна, а от другата страна бях аз, десетгодишното момче, изцяло отдадено на това, което мъжът казва.
към текста >>
48.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Чрез това, което наблюдавах около себе си и откривах в себе си, имах в душата си много неопределени, но изгарящи въпроси за
живот
а и света и исках да науча нещо, за да мога да си отговоря на тях.
Що се отнася до мен, плановете, правени за собственото ми житейско бъдеще, не представляваха голям интерес. На тази възраст ми беше безразлично като какъв ще бъда назначен на работа, не ме вълнуваше и въпросът дали ще уча в градското или в реалното училище или пък в гимназията.
Чрез това, което наблюдавах около себе си и откривах в себе си, имах в душата си много неопределени, но изгарящи въпроси за живота и света и исках да науча нещо, за да мога да си отговоря на тях.
И малко ме интересуваше в кое училище трябва да стане това.
към текста >>
Не можех да участвам душевно в градския
живот
по същия начин, както на село.
Не можех да участвам душевно в градския живот по същия начин, както на село.
Можех само да стоя замечтан и да се чудя какво ли се случва между и в долепените една до друга градски къщи. Само пред книжарниците на Винер Нойщат се застоявах за по-дълго.
към текста >>
В този мой училищен
живот
обаче се случи едно събитие, което ми оказа дълбоко душевно въздействие.
В този мой училищен живот обаче се случи едно събитие, което ми оказа дълбоко душевно въздействие.
В годишника, който излизаше в края на всяка учебна година, училищният директор беше публикувал статия, озаглавена „Привличането, разгледано като резултат от движението“. Като единадесетгодишно момче отначало не можах да разбера почти нищо от нейното съдържание. Защото от самото начало започваше с висша математика. Но от отделни изречения все пак долавях някакъв смисъл. В мен започна да се изгражда мисловен мост между теориите за мировото устройство, които научих от свещеника, и съдържанието на тази статия.
към текста >>
Тя беше в областта на теорията на вероятностите и изчисляването на застраховки
живот
.
Друга статия в годишника на училището беше написана от него.
Тя беше в областта на теорията на вероятностите и изчисляването на застраховки живот.
Задълбочих се в тази статия, въпреки че и от нея все още не можех да разбера кой знае колко много. Но все пак скоро стигнах дотам да схващам смисъла на изчисляването на вероятността. Друго още поважно последствие за мен обаче беше, че в точността, с която любимият ми учител беше изложил материята, имах пример за математическото си мислене. Това позволи между този учител и мен да възникнат прекрасни отношения. Чувствах, че за мен е голямо щастие във всичките класове да имам този човек за учител по математика и физика.
към текста >>
С тези чувства преминах през
живот
а по време на трети и четвърти клас на реалното училище.
Казвах си, че човек може да има правилно отношение към преживяването на духовния свят с душата си само ако начинът му на мислене се оформи в себе си така, че да може да проникне до същността на природните явления.
С тези чувства преминах през живота по време на трети и четвърти клас на реалното училище.
Подчинявах всичко, което научавах, на това да се приближа към посочената цел.
към текста >>
Безграничният ми интерес към критиката на чистия разум възникна изцяло от моя най-личен душевен
живот
.
Когато тогава Кант навлезе в сферата на моето мислене, все още не знаех ни най-малко за мястото му в духовната история на човечеството. Какво е мислил някой за него с одобрение или неодобрение, ми беше напълно неизвестно.
Безграничният ми интерес към критиката на чистия разум възникна изцяло от моя най-личен душевен живот.
По един момчешки начин се стремях да разбера какво е в състояние да постигне човешкият разум по отношение на едно истинско прозрение в същината на нещата.
към текста >>
Четенето на Кант се натъкна на всякакви препятствия в обстоятелствата от външния ми
живот
.
Четенето на Кант се натъкна на всякакви препятствия в обстоятелствата от външния ми живот.
Поради дългия път, който трябваше да изминавам между дома и училището, всеки ден губех най-малко по три часа. Вечер не се прибирах вкъщи преди шест. След това трябваше да се справям с безкрайно количество домашни работи. А в неделите се посвещавах почти изключително на конструктивната геометрия. Идеалът ми беше да постигна възможно най-голяма точност при изпълнение на геометрическото построение, както и безупречна чистота в защриховането и полагането на цветовете.
към текста >>
Едно друго събитие оказа дълбоко влияние в
живот
а ми.
Едно друго събитие оказа дълбоко влияние в живота ми.
Научих за самоучителите по математика, написани от Любсен. Благодарение на тях можах да усвоя аналитичната геометрия, тригонометрията, а също и диференциалното и интегралното смятане, много преди да започнем да ги изучаваме в училище. Това ми даде възможност да се върна отново към четене на книгата „Общото движение на материята като основна причина за всички природни явления“. Защото сега, благодарение на математическите си знания, вече можех да я разбера подобре. Междувременно бяхме стигнали до курса по физика, последван от този по химия, и това прибави нов набор загадки на човешкото знание към старите.
към текста >>
Чрез него открих и други двама историци, които чрез стила и историческите си разбирания за
живот
а ми направиха найдълбоко впечатление: Йохан фон Мюлер и Тацит.
Един ден по онова време при един антиквар във Винер Нойщат открих световната история на Ротек. Въпреки че в училище получавах най-добрите оценки по история, дотогава тя беше останала малко встрани от мен. Сега за мен тя се превърна в нещо вътрешно. Топлотата, с която Ротек улавяше и описваше историческите събития, ме въодушевяваше. Все още не забелязвах едностранчивия смисъл на възгледите му.
Чрез него открих и други двама историци, които чрез стила и историческите си разбирания за живота ми направиха найдълбоко впечатление: Йохан фон Мюлер и Тацит.
Намирайки се под такива впечатления, ми беше истински трудно да се примиря с часовете по история и литература в училище. Но се опитвах да оживя тези часове с всичко, което бях научил извън тях. По такъв начин прекарах времето си през трите горни от седемте класа на реалното училище.
към текста >>
Но благодарение на реалното му участие в
живот
а, занятията му по история сами притежаваха пълнокръвен
живот
.
По време на занятията по история новият учител ни оказваше силно въздействие. За нас той представляваше многостранно развита личност. Беше партиен човек, изцяло въодушевен от напредничавите идеи на тогавашното австрийско либерално течение. Но в училище не забелязваха това. В училище той не внасяше нищо от партийните си възгледи.
Но благодарение на реалното му участие в живота, занятията му по история сами притежаваха пълнокръвен живот.
С резултатите от прочетеното от Ротек в душата слушах пламенните тълкувания на историята на този учител. Между тях съществуваше красива хармония. Смятам, че за мен беше от голямо значение, че имах шанса да получа знания по съвременна история тъкмо по този начин.
към текста >>
49.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Тогава за мен беше важно да мога да изразя под формата на строг мисловен образ
живот
о движение на човешката душа.
Първото си посещение във Виена след пристигането ми в Инцерсдорф използвах, за да си купя дузина философски книги. Това, към което сега се отвори по-специално сърцето ми, беше първото издание на „Теория на науката“ на Фихте. Бях стигнал толкова далече в четенето на Кант, че можех да си създам една макар и незряла представа за стъпката, която Фихте искаше да направи отвъд Кант. Но това не ме интересуваше толкова силно.
Тогава за мен беше важно да мога да изразя под формата на строг мисловен образ живото движение на човешката душа.
Старанията ми по отношение на научните схващания накрая ме доведоха до това да виждам в дейността на човешкия „Аз“ единствената възможна изходна точка към едно истинско познание. Когато Аз-ът действа и сам разглежда своята дейност, имаме в съзнанието си нещо духовно в цялата му непосредственост, така си казвах. Имах предвид, че сега човек трябва само да изрази с ясни, прегледни понятия разглежданото по този начин. За да намеря пътя към тази цел, се опирах на „Наукоучение“ на Фихте. Но все пак имах и собствените си виждания.
към текста >>
През първите години на висшето ми образование той четеше лекции по „Немска литература от Гьоте до наши дни“ и „
Живот
и творчество на Шилер“.
От особено голямо значение за мен обаче бяха лекциите по немска литература, които по това време във Висшето техническо училище изнасяше Карл Юлиус Шрьоер.
През първите години на висшето ми образование той четеше лекции по „Немска литература от Гьоте до наши дни“ и „Живот и творчество на Шилер“.
Бях очарован още от първата му лекция. Той изследваше немския духовен живот през втората половина на осемнадесети век и разказваше по много драматичен начин за първата поява на Гьоте в този духовен живот. Топлотата в изказа му, въодушевлението, с което ни четеше откъси от различни поети по време на лекциите, по удивителен начин ни помагаха да почувстваме самата същност на поезията.
към текста >>
Той изследваше немския духовен
живот
през втората половина на осемнадесети век и разказваше по много драматичен начин за първата поява на Гьоте в този духовен
живот
.
От особено голямо значение за мен обаче бяха лекциите по немска литература, които по това време във Висшето техническо училище изнасяше Карл Юлиус Шрьоер. През първите години на висшето ми образование той четеше лекции по „Немска литература от Гьоте до наши дни“ и „Живот и творчество на Шилер“. Бях очарован още от първата му лекция.
Той изследваше немския духовен живот през втората половина на осемнадесети век и разказваше по много драматичен начин за първата поява на Гьоте в този духовен живот.
Топлотата в изказа му, въодушевлението, с което ни четеше откъси от различни поети по време на лекциите, по удивителен начин ни помагаха да почувстваме самата същност на поезията.
към текста >>
На един от предишните ми учители, с когото останахме в близки приятелски отношения и след завършване на реалното училище, веднъж след смъртта на един съученик написах за тази страна от душевния ми
живот
.
Бях убеден в това, че няма да мога да намеря подход към тях, ако не съумея да поставя на философска основа техните научни резултати. Но все пак гледах на духовния свят като на реалност. Духовната индивидуалност на всеки човек се разкриваше пред мен най-нагледно. Във физическата телесност и в действията във физическия свят тя имаше единствено своето проявление и се обединяваше с произхождащото от родителите като физически зародиш. Аз следвах мъртвите хора по пътя им към духовния свят.
На един от предишните ми учители, с когото останахме в близки приятелски отношения и след завършване на реалното училище, веднъж след смъртта на един съученик написах за тази страна от душевния ми живот.
Той ми отговори необичайно мило, но не удостои с нито дума написаното от мен за моя починал съученик.
към текста >>
То беше резултат от един душевен
живот
, носещ в себе си елементарна творческа мъдрост.
Сприятелихме се. С него можеше да се говори за духовния свят като с човек, който има опит в него. Той беше вътрешно религиозна личност. Нямаше училищно образование. Беше прочел много мистически книги, наистина, но това, което говореше, беше съвсем неповлияно от тях.
То беше резултат от един душевен живот, носещ в себе си елементарна творческа мъдрост.
Човек можеше веднага да усети, че той чете книгите само защото иска да намери и у други това, което сам знае. Но това не го удовлетворяваше. Изразяваше се така, сякаш той като личност е само говорният орган за едно духовно съдържание, което иска да извади наяве от скритите светове. Когато бях с него, можех да направя дълбоки прозрения в тайните на природата. На гърба си той носеше своя вързоп с целебни билки, а в сърцето си – резултатите, които беше събрал от духовността на природата.
към текста >>
Този мъж ми остана душевно близък, дори когато
живот
ът ме отдалечи от него.
Винаги трябваше да пия кафе не от чашка, а от купа, побираща почти цял литър, като с нея трябваше да изяждам и комат хляб с огромни размери. Другите селяни също не смятаха този мъж за фантазьор. Начинът, по който се държеше в родното си място, изключваше всякакви подигравки. Той имаше здраво чувство за хумор и умееше да говори с млади и стари при всяка среща с тях в селото по такъв начин, че хората се радваха на думите му. Там никой не се смееше така, както тези, които вървяха с нас по виенските улици и които най-често виждаха в него нещо, което им се струва напълно чуждо.
Този мъж ми остана душевно близък, дори когато животът ме отдалечи от него.
Можете да го откриете в моите „Мистерийни драми“ в образа на Феликс Балде.
към текста >>
За душевния ми
живот
тогава никак не беше леко, че философията, която учех от другите, в мисленето си не можеше да стигне до концепцията за духовния свят.
За душевния ми живот тогава никак не беше леко, че философията, която учех от другите, в мисленето си не можеше да стигне до концепцията за духовния свят.
От трудностите, които преживявах в това отношение, у мен започна да се изгражда нещо като „теория на познанието“. Животът в мислене постепенно започна да ми се струва като отблясък на това във физическия човек, което душата преживява в духовния свят. За мен преживяванията в мисли бяха същинското битие в една действителност, в която не можеше да има ни най-малко съмнение, тъй като я преживявах отново и отново. Струваше ми се, че сетивният свят не може да бъде преживян така пълно. Той съществува, но човек не може да го обхване така, както мислите.
към текста >>
Живот
ът в мислене постепенно започна да ми се струва като отблясък на това във физическия човек, което душата преживява в духовния свят.
За душевния ми живот тогава никак не беше леко, че философията, която учех от другите, в мисленето си не можеше да стигне до концепцията за духовния свят. От трудностите, които преживявах в това отношение, у мен започна да се изгражда нещо като „теория на познанието“.
Животът в мислене постепенно започна да ми се струва като отблясък на това във физическия човек, което душата преживява в духовния свят.
За мен преживяванията в мисли бяха същинското битие в една действителност, в която не можеше да има ни най-малко съмнение, тъй като я преживявах отново и отново. Струваше ми се, че сетивният свят не може да бъде преживян така пълно. Той съществува, но човек не може да го обхване така, както мислите. Във или зад него може да се крие неизвестна реалност. Но човекът е поставен в него.
към текста >>
По-нататъшното развитие на тези размишления по това време беше важна част от вътрешния ми
живот
.
Но човекът е поставен в него. Така възникна въпросът: е ли този свят действителност, завършена в самата себе си? Когато човек извежда от себе си мислите, хвърлящи светлина върху този сетивен свят, действително ли внася в него и нещо, което му е чуждо? Това изобщо не съответства на преживяването, което човек има, когато сетивният свят стои пред него и той прониква в него със своите мисли. В такъв случай мислите все пак се оказват това, чрез което сетивният свят изразява себе си.
По-нататъшното развитие на тези размишления по това време беше важна част от вътрешния ми живот.
към текста >>
Зад загадката на пространството през този етап от
живот
а ми за мен стоеше тази за времето.
Зад загадката на пространството през този етап от живота ми за мен стоеше тази за времето.
А ако и тук беше възможна една концепция, съдържаща в себе си идеята за връщане към миналото чрез напредване в „безкрайно далечното“ бъдеще? Щастието от представата за пространството внасяше нещо дълбоко обезпокояващо в тази за времето. Тук отначало не виждах никакъв изход. Всички мисловни опити водеха дотам да призная, че трябва особено много да се пазя от това да прехвърлям нагледната представа за пространството в разбирането си за времето. Всички разочарования, които може да донесе стремежът към познание, се появяваха при загадката за времето.
към текста >>
Всички бяха отзивчиви към мен, когато исках да обогатя по този начин научния си
живот
чак до изучаването на медицина.
Но на потребността ми от разбиране, особено в областта на естествените науки, тези задължителни дисциплини бяха от малка помощ. По това време обаче във виенските висши училища съществуваше възможността да се ходи на лекции като посетител, както и да се участва в упражненията към тях.
Всички бяха отзивчиви към мен, когато исках да обогатя по този начин научния си живот чак до изучаването на медицина.
Мога да кажа, че не позволих да бъде попречено на разбиранията ми за духовното, когато ставаше въпрос за това да изучавам естествените науки по начина, по който бяха преподавани по онова време. Посветих се на това, което ми преподаваха, и само на заден план хранех надеждата, че все някога ще стигна и до връзката на естествознанието с духовното познание. В тази си надежда бях обезпокояван само откъм две страни.
към текста >>
Сетивата и нагоните ще определят
живот
а му.
Силен импулс получих от прочита на „Писма за естетическото възпитание на човека“ на Шилер. Идеята, че човешкото съзнание се люшка между различни състояния, можеше да се свърже с концепцията, която си бях създал за вътрешната работа на човешката душа. Шилер различава две състояния на съзнанието, в които човекът развива връзката си със света. Ако се остави на сетивното у себе си, той ще живее под принудата на природата.
Сетивата и нагоните ще определят живота му.
Ако се подчини на логическата закономерност на разума, ще живее в духовна необходимост. Може също така да развие у себе си и едно междинно душевно състояние. Може да си изгради „естетическо настроение“, което да не се отдава едностранчиво нито на принудата на природата, нито на необходимостта на разума. В това естетическо настроение душата живее чрез сетивата, но в сетивното възприятие и в подбудените от сетивността действия тя носи и нещо духовно. Човек възприема чрез сетивата, но така, сякаш духовното се влива в тях.
към текста >>
Живот
ът в мисли ми се показваше като съвсем различен от този, в който човек прекарва обичайното си битие, а също така прави и обичайните си научни изследвания.
Вярвах, че осъзнавам, че едно такова състояние на съзнанието до известна степен се постига, когато човек няма единствено мисли, които отразяват външните неща и процеси, но и такива, които самият той преживява като мисли.
Животът в мисли ми се показваше като съвсем различен от този, в който човек прекарва обичайното си битие, а също така прави и обичайните си научни изследвания.
Ако прониква все по-дълбоко в преживяването на мислите, той открива, че това преживяване съответства на духовната действителност. Той потегля по душевния път към духа. Но по този вътрешен душевен път се стига до една духовна реалност, която може да се открие и във вътрешната същност на природата. Човек придобива по-дълбоко познание за природата, когато се обърне към нея, след като е съзрял в живи мисли реалността на духа.
към текста >>
50.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Дълго след като
живот
ът беше сложил край на кореспонденцията ни с този приятел от младежките ми години, срещнах човек от града, в който той си беше намерил работа като журналист.
Дълго след като животът беше сложил край на кореспонденцията ни с този приятел от младежките ми години, срещнах човек от града, в който той си беше намерил работа като журналист.
Бях запазил най-топли чувства към него и попитах как е. Тогава човекът ми каза: „Да, на него наистина не му провървя. Едва смогваше да припечели хляба си, накрая беше писар при мен, след което почина от туберкулоза.“ Тази новина ме прободе в сърцето, защото знаех, че идеалистично настроеният русокос младеж някога се беше разделил с младежката си любов под принудата на обстоятелствата с чувството, че му е все едно какво още има да му предложи животът. Той не придаваше значение на това да полага основите на един живот, който не може да бъде такъв, какъвто беше идеалът в мечтите му по време на разходките ни по тясната уличка.
към текста >>
Едва смогваше да припечели хляба си, накрая беше писар при мен, след което почина от туберкулоза.“ Тази новина ме прободе в сърцето, защото знаех, че идеалистично настроеният русокос младеж някога се беше разделил с младежката си любов под принудата на обстоятелствата с чувството, че му е все едно какво още има да му предложи
живот
ът.
Дълго след като животът беше сложил край на кореспонденцията ни с този приятел от младежките ми години, срещнах човек от града, в който той си беше намерил работа като журналист. Бях запазил най-топли чувства към него и попитах как е. Тогава човекът ми каза: „Да, на него наистина не му провървя.
Едва смогваше да припечели хляба си, накрая беше писар при мен, след което почина от туберкулоза.“ Тази новина ме прободе в сърцето, защото знаех, че идеалистично настроеният русокос младеж някога се беше разделил с младежката си любов под принудата на обстоятелствата с чувството, че му е все едно какво още има да му предложи животът.
Той не придаваше значение на това да полага основите на един живот, който не може да бъде такъв, какъвто беше идеалът в мечтите му по време на разходките ни по тясната уличка.
към текста >>
Той не придаваше значение на това да полага основите на един
живот
, който не може да бъде такъв, какъвто беше идеалът в мечтите му по време на разходките ни по тясната уличка.
Дълго след като животът беше сложил край на кореспонденцията ни с този приятел от младежките ми години, срещнах човек от града, в който той си беше намерил работа като журналист. Бях запазил най-топли чувства към него и попитах как е. Тогава човекът ми каза: „Да, на него наистина не му провървя. Едва смогваше да припечели хляба си, накрая беше писар при мен, след което почина от туберкулоза.“ Тази новина ме прободе в сърцето, защото знаех, че идеалистично настроеният русокос младеж някога се беше разделил с младежката си любов под принудата на обстоятелствата с чувството, че му е все едно какво още има да му предложи животът.
Той не придаваше значение на това да полага основите на един живот, който не може да бъде такъв, какъвто беше идеалът в мечтите му по време на разходките ни по тясната уличка.
към текста >>
По това време то играеше голяма роля в душевния ми
живот
.
В общуването ми с този приятел тогавашното ми антивагнерианство започна да се изразява в още по-силна форма.
По това време то играеше голяма роля в душевния ми живот.
Във всички посоки се стремях да намеря своя път в музиката, която няма нищо общо с вагнерианството. Любовта ми към „чистата музика“ нарастваше през годините. Отвращението ми към „варварството“ на една „музика като израз“ ставаше все по-голямо. При това ми беше съдба да съм в обкръжението на хора, които почти без изключение бяха почитатели на Вагнер. Всичко това допринесе силно за факта, че много по-късно се борех със себе си с истинска неохота, за да стигна до разбиране на Вагнер, което очевидно беше нормалното човешко отношение към един толкова значителен културен феномен.
към текста >>
Но тази борба спада към един по-късен етап от моя
живот
.
Във всички посоки се стремях да намеря своя път в музиката, която няма нищо общо с вагнерианството. Любовта ми към „чистата музика“ нарастваше през годините. Отвращението ми към „варварството“ на една „музика като израз“ ставаше все по-голямо. При това ми беше съдба да съм в обкръжението на хора, които почти без изключение бяха почитатели на Вагнер. Всичко това допринесе силно за факта, че много по-късно се борех със себе си с истинска неохота, за да стигна до разбиране на Вагнер, което очевидно беше нормалното човешко отношение към един толкова значителен културен феномен.
Но тази борба спада към един по-късен етап от моя живот.
През тук описвания период един спектакъл на „Тристан“ например, на който трябваше да придружавам един свой ученик, ми беше „скучен до смърт“.
към текста >>
Там той винаги се оживяваше, докато иначе често в изказванията му за
живот
а се долавяше тежка нотка.
Моят приятел често ме придружаваше, когато имах възможност да посетя Шрьоер в дома му.
Там той винаги се оживяваше, докато иначе често в изказванията му за живота се долавяше тежка нотка.
Поради едно вътрешно раздвоение той не беше готов да се справя с живота. Нито една професия не го привличаше дотолкова, че да подходи с радост към нея. Интересът към поезията го поглъщаше изцяло и той не намираше друга истинска връзка с битието освен тази. Накрая стана необходимо да започне работа, която му беше безразлична. С него също останахме във връзка чрез кореспонденция.
към текста >>
Поради едно вътрешно раздвоение той не беше готов да се справя с
живот
а.
Моят приятел често ме придружаваше, когато имах възможност да посетя Шрьоер в дома му. Там той винаги се оживяваше, докато иначе често в изказванията му за живота се долавяше тежка нотка.
Поради едно вътрешно раздвоение той не беше готов да се справя с живота.
Нито една професия не го привличаше дотолкова, че да подходи с радост към нея. Интересът към поезията го поглъщаше изцяло и той не намираше друга истинска връзка с битието освен тази. Накрая стана необходимо да започне работа, която му беше безразлична. С него също останахме във връзка чрез кореспонденция. Това, че не можеше да изпита истинско удовлетворение от собственото си поетическо изкуство, действаше разяждащо на душата му.
към текста >>
За него
живот
ът не беше изпълнен с нищо стойностно.
Нито една професия не го привличаше дотолкова, че да подходи с радост към нея. Интересът към поезията го поглъщаше изцяло и той не намираше друга истинска връзка с битието освен тази. Накрая стана необходимо да започне работа, която му беше безразлична. С него също останахме във връзка чрез кореспонденция. Това, че не можеше да изпита истинско удовлетворение от собственото си поетическо изкуство, действаше разяждащо на душата му.
За него животът не беше изпълнен с нищо стойностно.
За голямо мое съжаление трябваше да науча нещо, което малко по малко започна да се усеща в писмата му, а също и в разговорите с него, а именно че у него все повече се задълбочава мнението, че страда от неизлечима болест. Нищо не му беше достатъчно, за да разсее това съмнение. Така че един ден трябваше да науча новината, че младежът, който ми беше истински близък, сам е сложил край на живота си.
към текста >>
Така че един ден трябваше да науча новината, че младежът, който ми беше истински близък, сам е сложил край на
живот
а си.
С него също останахме във връзка чрез кореспонденция. Това, че не можеше да изпита истинско удовлетворение от собственото си поетическо изкуство, действаше разяждащо на душата му. За него животът не беше изпълнен с нищо стойностно. За голямо мое съжаление трябваше да науча нещо, което малко по малко започна да се усеща в писмата му, а също и в разговорите с него, а именно че у него все повече се задълбочава мнението, че страда от неизлечима болест. Нищо не му беше достатъчно, за да разсее това съмнение.
Така че един ден трябваше да науча новината, че младежът, който ми беше истински близък, сам е сложил край на живота си.
към текста >>
В нея оживяваше всичко, което Шопенхауер беше изложил за този вид отношение към
живот
а.
По това време създадох най-искрено приятелство с един младеж, който беше дошъл във виенското Висше техническо училище от немска Трансилвания. И него срещнах за първи път на упражненията при Шрьоер. По време на тях той говорѝ за писмената си работа върху песимизма.
В нея оживяваше всичко, което Шопенхауер беше изложил за този вид отношение към живота.
Към него се прибавяше и собственото песимистично житейско настроение на младежа. Аз предложих да говоря на противоположната тема. „Опровергах“ песимизма с истински гръмки слова, още тогава нарекох Шопенхауер „тесногръд гений“, а кулминация на изложението ми беше изречението: „Ако господинът имаше право с начина си на представяне на песимизма, по-добре да бях дървената дъска, върху която са стъпили краката ми, отколкото човек.“ С тези ми думи дълго ме подиграваха в кръга на моите познати. Но те превърнаха младия песимист и мен в приятели, дълбоко привързани един към друг. По това време прекарвахме много време заедно.
към текста >>
Нуждаеше се от тях в
живот
а си, който беше наистина труден.
Той също се изживяваше като поет. Често часове наред стоях при него в стаята му и с удоволствие го слушах да ми чете стиховете си. Към духовните ми стремления от това време той също показваше топъл интерес. Макар че от нещата, с които се занимавах тогава, се вълнуваше по-малко, отколкото от личните си чувства към мен. Той беше обвързан с много прекрасни приятелства, а също и с младежка любов.
Нуждаеше се от тях в живота си, който беше наистина труден.
Беше завършил училище като бедно момче в Херманщат и още там се налагало да се издържа от частни уроци. Тогава му хрумнала гениалната идея да продължи да дава уроци на частните си ученици в Херманщат от Виена чрез кореспонденция. Науките във висшето училище малко го интересуваха. Веднъж все пак пожела да се яви на един изпит по химия. Не беше ходил на нито една лекция и не се беше докосвал до учебник по химия.
към текста >>
Откриваше пред душата ми един интересен, често тъжно настроен и възторгващ се от всичко красиво
живот
.
Този младеж ми имаше безгранично доверие. Дълго време ме третираше почти като изповедник.
Откриваше пред душата ми един интересен, често тъжно настроен и възторгващ се от всичко красиво живот.
Той ми даряваше толкова много приятелство и любов, че беше наистина трудно един или друг път да не го разочаровам горчиво. Случваше се така, понеже често му се струваше, че не му обръщам достатъчно внимание. Но аз и не можех да се държа другояче, тъй като имах кръг от интереси, към които той не показваше реално разбиране. Всичко това в крайна сметка допринасяше само за това приятелството ни все повече да се задълбочава. Всяко лято той прекарваше ваканцията си в Херманщат.
към текста >>
И съвместният ни
живот
започваше отново.
Всяко лято той прекарваше ваканцията си в Херманщат. Там отново събираше ученици, на които да преподава през годината от Виена чрез кореспонденция. Тогава винаги получавах дълги писма от него. Той страдаше от това, че им отговарях рядко или пък изобщо не го правех. Но когато наесен отново се върнеше във Виена, се втурваше насреща ми като малко момче.
И съвместният ни живот започваше отново.
На него трябваше да благодаря тогава, че имах възможността да общувам с много хора. Харесваше му да ме води при всякакви хора, с които беше в някакви отношения. А аз жадувах за социален живот. Приятелят ми внасяше в живота ми много неща, които ме радваха и топлеха.
към текста >>
А аз жадувах за социален
живот
.
Той страдаше от това, че им отговарях рядко или пък изобщо не го правех. Но когато наесен отново се върнеше във Виена, се втурваше насреща ми като малко момче. И съвместният ни живот започваше отново. На него трябваше да благодаря тогава, че имах възможността да общувам с много хора. Харесваше му да ме води при всякакви хора, с които беше в някакви отношения.
А аз жадувах за социален живот.
Приятелят ми внасяше в живота ми много неща, които ме радваха и топлеха.
към текста >>
Приятелят ми внасяше в
живот
а ми много неща, които ме радваха и топлеха.
Но когато наесен отново се върнеше във Виена, се втурваше насреща ми като малко момче. И съвместният ни живот започваше отново. На него трябваше да благодаря тогава, че имах възможността да общувам с много хора. Харесваше му да ме води при всякакви хора, с които беше в някакви отношения. А аз жадувах за социален живот.
Приятелят ми внасяше в живота ми много неща, които ме радваха и топлеха.
към текста >>
Това приятелство си остана такова за цял
живот
, чак до смъртта на приятеля ми преди няколко години.
Това приятелство си остана такова за цял живот, чак до смъртта на приятеля ми преди няколко години.
То се запази през някои житейски бури и ще има да казвам още много неща за него.
към текста >>
Младежките ми приятелства в периода, за който говоря тук, имаха специално значение за по-нататъшния ход на
живот
а ми.
Младежките ми приятелства в периода, за който говоря тук, имаха специално значение за по-нататъшния ход на живота ми.
Те ме караха да водя нещо като двойствен душевен живот. Борбата със загадките на познанието, която изпълваше преди всичко душата ми по това време, винаги събуждаше силен интерес у приятелите ми, но много малко лично участие. В преживяването на тези загадки си оставах почти сам. Затова пък самият аз съпреживявах дълбоко всичко, което се случваше в живота на моите приятели. Така в мен протичаха две паралелни житейски течения: едното, което следвах като самотен пътешественик, и другото, което споделях с най-жива дружелюбност с хората, които обичах.
към текста >>
Те ме караха да водя нещо като двойствен душевен
живот
.
Младежките ми приятелства в периода, за който говоря тук, имаха специално значение за по-нататъшния ход на живота ми.
Те ме караха да водя нещо като двойствен душевен живот.
Борбата със загадките на познанието, която изпълваше преди всичко душата ми по това време, винаги събуждаше силен интерес у приятелите ми, но много малко лично участие. В преживяването на тези загадки си оставах почти сам. Затова пък самият аз съпреживявах дълбоко всичко, което се случваше в живота на моите приятели. Така в мен протичаха две паралелни житейски течения: едното, което следвах като самотен пътешественик, и другото, което споделях с най-жива дружелюбност с хората, които обичах. Но от дълбоко, дълготрайно значение за развитието ми в много случаи бяха и преживяванията от втория вид.
към текста >>
Затова пък самият аз съпреживявах дълбоко всичко, което се случваше в
живот
а на моите приятели.
Младежките ми приятелства в периода, за който говоря тук, имаха специално значение за по-нататъшния ход на живота ми. Те ме караха да водя нещо като двойствен душевен живот. Борбата със загадките на познанието, която изпълваше преди всичко душата ми по това време, винаги събуждаше силен интерес у приятелите ми, но много малко лично участие. В преживяването на тези загадки си оставах почти сам.
Затова пък самият аз съпреживявах дълбоко всичко, което се случваше в живота на моите приятели.
Така в мен протичаха две паралелни житейски течения: едното, което следвах като самотен пътешественик, и другото, което споделях с най-жива дружелюбност с хората, които обичах. Но от дълбоко, дълготрайно значение за развитието ми в много случаи бяха и преживяванията от втория вид.
към текста >>
Той обаче, без да има някаква външна връзка помежду ни, беше от значение за
живот
а ми още във Винер Нойщат.
Специално трябва да спомена един приятел, който ми беше съученик още във Винер Нойщат. По онова време обаче той не ми беше близък. Сближихме се едва във Виена, където отначало ме посещаваше по-често и където по-късно живя като чиновник.
Той обаче, без да има някаква външна връзка помежду ни, беше от значение за живота ми още във Винер Нойщат.
Веднъж с него бяхме заедно в час по физкултура. Докато той се упражняваше, а аз нямах какво да правя, той беше оставил до мен една книга. Това беше книга на Хайне за школата на романтизма и историята на философията в Германия. Хвърлих поглед в нея. Това стана повод да я прочета цялата.
към текста >>
Така на преден план излезе вътрешният
живот
на душата му, което по-късно стана основание за нашето продължително приятелство.
След това говорих със съученика си за книгата.
Така на преден план излезе вътрешният живот на душата му, което по-късно стана основание за нашето продължително приятелство.
Той беше затворен човек, който споделяше много малко. Повечето го смятаха за особняк. Затова пък с малцината, с които сам желаеше да споделя, той беше особено склонен към разговори в писма. Смяташе себе си за човек, призван за поет от вътрешните си заложби. Беше на мнение, че носи голямо богатство в душата си.
към текста >>
При него това се проявяваше във воденето на душевен
живот
, който няма ни най-малко общо с външното битие.
При него това се проявяваше във воденето на душевен живот, който няма ни най-малко общо с външното битие.
А този живот, от своя страна, се превръщаше в предмет на мъчителен самоанализ, намиращ отражение в разговорите ни и в многобройните му писма до мен. Така веднъж ми беше писал дълго разяснение за това как за него най-малкото, както и най-голямото преживяване се превръщат в символи и как той живее с такива символи.
към текста >>
А този
живот
, от своя страна, се превръщаше в предмет на мъчителен самоанализ, намиращ отражение в разговорите ни и в многобройните му писма до мен.
При него това се проявяваше във воденето на душевен живот, който няма ни най-малко общо с външното битие.
А този живот, от своя страна, се превръщаше в предмет на мъчителен самоанализ, намиращ отражение в разговорите ни и в многобройните му писма до мен.
Така веднъж ми беше писал дълго разяснение за това как за него най-малкото, както и най-голямото преживяване се превръщат в символи и как той живее с такива символи.
към текста >>
За мен като човек, който непрекъснато полага усилия да търси тъкмо здрава опора за
живот
а в познанието, това беше уникално преживяване.
Обичах този приятел и в обичта си към него проявявах силен интерес към неговите мечти, въпреки че винаги, когато бяхме заедно, имах чувството, че се реем в облаците и нямаме здрава почва под краката си.
За мен като човек, който непрекъснато полага усилия да търси тъкмо здрава опора за живота в познанието, това беше уникално преживяване.
Всеки път, когато бях в компанията на този приятел, трябваше да излизам от собствената си същност и да се вмъквам сякаш в чужда кожа. На него му харесваше да бъде с мен. Понякога се впускаше в обширни теоретични разсъждения относно „различията в нашите натури“. Но той почти не съзнаваше колко малко си хармонизираха нашите мисли, понеже в мислите му водещи бяха приятелските му чувства към мен.
към текста >>
По-късно в
живот
а си открих колко близко до моята душевна настройка още тогава е бил този ми приятел във вътрешната си същност.
Той беше от по-долния клас в реалното училище и с него се сближихме едва когато година по-късно дойде като мен във Висшето техническо училище във Виена. Там обаче прекарвахме дълго време заедно. Той също можеше да навлезе твърде малко в това, което ме вълнуваше вътрешно в областта на познанието. Следваше химия. Естественонаучните възгледи, в които беше въвлечен по това време, му пречеха при общуването му с мен да се покаже в друга светлина, освен като скептик по отношение на духовните възгледи, които ме изпълваха.
По-късно в живота си открих колко близко до моята душевна настройка още тогава е бил този ми приятел във вътрешната си същност.
Но по това време той не позволи на тази си вътрешна същност да се прояви. Така нашите оживени и дълги спорове за мен се превръщаха в „борба срещу материализма“. На твърденията ми в подкрепа на духовното съдържание на света той непрекъснато противопоставяше всички опровержения, погрешно смятани за произтичащи от естествознанието. Още тогава трябваше да използвам цялото снаряжение, с което разполагах по пътя на прозрението, за да мога да извадя извън строя неговите аргументи срещу познанието за духовния свят, идващи от материалистическия му начин на мислене.
към текста >>
Но в общите ни разбирания за
живот
а имахме толкова много сходни усещания, така че разгорещеността на теоретичните ни спорове никога ни най-малко не водеше до неразбирателство в личните ни отношения.
Това дълбоко възприятие на действителността и духовността на „Аз-а“ през следващите години ми помогна да преодолея всички изкушения на материализма. Винаги съм знаел, че „Аз-ът“ е непоклатим. И ми беше ясно, че този, който смята „Аз-а“ за форма на проявление, за резултат от други процеси, просто не го познава. Фактът, че имах това вътрешно духовно възприятие, беше нещото, което исках да накарам приятеля си да разбере. Ние водихме още много сражения на това бойно поле.
Но в общите ни разбирания за живота имахме толкова много сходни усещания, така че разгорещеността на теоретичните ни спорове никога ни най-малко не водеше до неразбирателство в личните ни отношения.
към текста >>
По това време навлязох в студентския
живот
на Виена.
По това време навлязох в студентския живот на Виена.
Станах член на „Немската читалня на Висшето техническо училище“. По време на неговите събрания и на по-малки срещи обстойно се обсъждаха актуалните политически и културни събития. Дискусиите даваха възможност да се проявят всички възможни и невъзможни гледни точки, които биха могли да имат младите хора. Особено когато трябваше да се избират членове на ръководството, имаше бурно стълкновение между мненията. Голям интерес представляваха споровете сред младежите във връзка със събитията в обществения живот на Австрия.
към текста >>
Голям интерес представляваха споровете сред младежите във връзка със събитията в обществения
живот
на Австрия.
По това време навлязох в студентския живот на Виена. Станах член на „Немската читалня на Висшето техническо училище“. По време на неговите събрания и на по-малки срещи обстойно се обсъждаха актуалните политически и културни събития. Дискусиите даваха възможност да се проявят всички възможни и невъзможни гледни точки, които биха могли да имат младите хора. Особено когато трябваше да се избират членове на ръководството, имаше бурно стълкновение между мненията.
Голям интерес представляваха споровете сред младежите във връзка със събитията в обществения живот на Австрия.
Беше времето, в което националните партии започваха да се самоопределят все по-отчетливо. Всичко, което по-късно постепенно доведе до разпад на империята и случилото се в резултат от него след световната война, тогава можеше да се преживее в зародиш.
към текста >>
Отражението на събитията от обществения
живот
в студентските среди пробуждаше интерес и към други сфери на този
живот
.
Желанието ми за общуване намери голямо удовлетворение в „читалнята“.
Отражението на събитията от обществения живот в студентските среди пробуждаше интерес и към други сфери на този живот.
Така че по това време присъствах и на някои интересни парламентарни дебати в галерията на долната или горната камара на парламента.
към текста >>
Освен от вземаните парламентарни мерки, които често даваха дълбоко отражение в
живот
а, особено силно се интересувах от личностите на народните представители.
Освен от вземаните парламентарни мерки, които често даваха дълбоко отражение в живота, особено силно се интересувах от личностите на народните представители.
На ръба на своята скамейка, всяка година тук, в качеството си на главен говорител на бюджета, стоеше проницателният философ Бартоломеус Карнери. Думите му изстрелваха остри обвинения срещу правителството на Таафе и бяха в защита на немщината в Австрия. Тук присъстваше Ернст фон Пленер, сухи ят оратор и неоспорим авторитет по финансовите въпроси. Човек го побиваха тръпки, когато той, със студенината на счетоводител, критикуваше отчета на министъра на финансите Дунаевски. Тук ревеше срещу националната политика карпато-украинецът Томащук.
към текста >>
51.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
До мисли за австрийския обществен
живот
, които по някакъв начин да проникнат по-дълбоко в душата ми, тогава не можех да стигна.
До мисли за австрийския обществен живот, които по някакъв начин да проникнат по-дълбоко в душата ми, тогава не можех да стигна.
Нещата не отидоха по-далеч от наблюдението на изключително сложните отношения в него. По-дълбок интерес у мен можеха да предизвикат единствено беседите с Карл Юлиус Шрьоер. Точно по това време имах възможност да го посещавам често. Неговата собствена съдба беше тясно свързана с тази на немска Австро-Унгария. Той беше син на Тобиас Готфрид Шрьоер, който беше ръководил един лицей в Пресбург и писал драми, както и книги по история и естети-
към текста >>
С цялата си душа той живее в откровенията на народностния дух и желае със слово и писмо да доведе същността му до съзнанието на онези хора, които
живот
ът е откъснал от него.
За Шрьоер тези изследвания никога не са представлявали просто научна задача.
С цялата си душа той живее в откровенията на народностния дух и желае със слово и писмо да доведе същността му до съзнанието на онези хора, които животът е откъснал от него.
След това става преподавател в Будапеща. Там той не може да се почувства уютно поради господстващото в този град настроение. Така че се мести във Виена, където първо му възлагат ръководството на евангелските училища и където по-късно става преподавател по немски език и литература. Когато вече заемаше този пост, можах да се запозная с него и да го опозная. По времето, когато се случи това, всичките му мисли и целият му живот бяха обърнати към Гьоте.
към текста >>
По времето, когато се случи това, всичките му мисли и целият му
живот
бяха обърнати към Гьоте.
С цялата си душа той живее в откровенията на народностния дух и желае със слово и писмо да доведе същността му до съзнанието на онези хора, които животът е откъснал от него. След това става преподавател в Будапеща. Там той не може да се почувства уютно поради господстващото в този град настроение. Така че се мести във Виена, където първо му възлагат ръководството на евангелските училища и където по-късно става преподавател по немски език и литература. Когато вече заемаше този пост, можах да се запозная с него и да го опозная.
По времето, когато се случи това, всичките му мисли и целият му живот бяха обърнати към Гьоте.
Той работеше по издаването и увода на втората част на „Фауст“ и вече бе публикувал първата.
към текста >>
Когато идвах на посещение в малката библиотека на Шрьоер, която същевременно беше и негов кабинет, се чувствах в една духовна атмосфера, която се отразяваше във висша степен благотворно на душевния ми
живот
.
Когато идвах на посещение в малката библиотека на Шрьоер, която същевременно беше и негов кабинет, се чувствах в една духовна атмосфера, която се отразяваше във висша степен благотворно на душевния ми живот.
Още тогава знаех как Шрьоер е бил атакуван от привържениците на станалите господстващи литературно-исторически методи заради трудовете му, а именно заради неговата „История на немската поезия през деветнадесети век“. Той не пишеше като някои членове на школата на Шерер, които разглеждаха литературните явления като естествоизпитатели. Той носеше у себе си определени усещания и идеи за литературните явления и ги изразяваше по чисто човешки начин, като в момента на писане почти не се обръщаше към „източниците“. Дори казваха, че е писал съчиненията си „на един дъх“.
към текста >>
От въодушевеното му сърце в живо слово се възраждаха Коледните мистерии, духът на немските диалекти, развитието на литературния
живот
.
Това малко ме интересуваше. Когато бях с него, аз се сгрявах духовно. Можех да седя до него с часове.
От въодушевеното му сърце в живо слово се възраждаха Коледните мистерии, духът на немските диалекти, развитието на литературния живот.
Стана ми практически нагледно отношението на диалекта към книжовния език. Доставяше ми истинска радост, когато ми говореше, което вече беше правил и по време на лекции, за поета Йозеф Мисон, написал на долноавстрийски диалект великолепната поема „Игнац, селянче от Долна Австрия, отива в чужбина“1. Шрьоер винаги ми даваше книги от своята библиотека, в които можех да продължа да проследявам съдържанието на нашия разговор. Наистина, винаги когато седях сам при Шрьоер, имах чувството, че там присъства и един трети: духът на Гьоте. Защото Шрьоер живееше толкова силно в същността и делото на Гьоте, че при всяко усещане или идея, възникващи в душата му, се явяваше продиктуваният от чувството въпрос: така ли би усещал или мислил Гьоте?
към текста >>
Чувстваше
живот
в битието на идеите.
Въпреки това не можех да направя нищо друго освен в собствената си душа да изграждам напълно независимо по отношение и на него това, към което се стремях най-съкровено. Шрьоер беше идеалист, а идейният свят като такъв за него беше това, което действа като движеща сила в природните и човешките творения. За мен идеята представляваше сянката на един напълно жив духовен свят. Тогава даже ми се струваше трудно да изразя с думи за самия себе си разликата между начина на мислене на Шрьоер и своя собствен. Той говореше за идеите като за движещата мощ в историята.
Чувстваше живот в битието на идеите.
За мен животът на духа беше зад идеите, а те бяха само неговото проявление в човешката душа. За начина си на мислене тогава не можех да намеря друго определение освен „обективен идеализъм“. С това исках да кажа, че за мен същественото в идеята не е това, че се проявява в човешкия субект, а че тя, подобно на цвета на сетивния предмет, се проявява в духовния обект и човешката душа – субектът – я възприема така, както окото възприема цвета на живото същество.
към текста >>
За мен
живот
ът на духа беше зад идеите, а те бяха само неговото проявление в човешката душа.
Шрьоер беше идеалист, а идейният свят като такъв за него беше това, което действа като движеща сила в природните и човешките творения. За мен идеята представляваше сянката на един напълно жив духовен свят. Тогава даже ми се струваше трудно да изразя с думи за самия себе си разликата между начина на мислене на Шрьоер и своя собствен. Той говореше за идеите като за движещата мощ в историята. Чувстваше живот в битието на идеите.
За мен животът на духа беше зад идеите, а те бяха само неговото проявление в човешката душа.
За начина си на мислене тогава не можех да намеря друго определение освен „обективен идеализъм“. С това исках да кажа, че за мен същественото в идеята не е това, че се проявява в човешкия субект, а че тя, подобно на цвета на сетивния предмет, се проявява в духовния обект и човешката душа – субектът – я възприема така, както окото възприема цвета на живото същество.
към текста >>
С това исках да кажа, че за мен същественото в идеята не е това, че се проявява в човешкия субект, а че тя, подобно на цвета на сетивния предмет, се проявява в духовния обект и човешката душа – субектът – я възприема така, както окото възприема цвета на
живот
о същество.
Тогава даже ми се струваше трудно да изразя с думи за самия себе си разликата между начина на мислене на Шрьоер и своя собствен. Той говореше за идеите като за движещата мощ в историята. Чувстваше живот в битието на идеите. За мен животът на духа беше зад идеите, а те бяха само неговото проявление в човешката душа. За начина си на мислене тогава не можех да намеря друго определение освен „обективен идеализъм“.
С това исках да кажа, че за мен същественото в идеята не е това, че се проявява в човешкия субект, а че тя, подобно на цвета на сетивния предмет, се проявява в духовния обект и човешката душа – субектът – я възприема така, както окото възприема цвета на живото същество.
към текста >>
Благодарение на това за мен стана възможно да формулирам някои мисли относно състоянието на обществения
живот
, които оказаха дълбоко влияние върху душевния ми
живот
.
Шрьоер се доближаваше в най-голяма степен до моите виждания с начина, по който се изказваше, когато обсъждахме това, което се разкрива като „душа на народа“. Той говореше за нея като за реално духовно същество, което се проявява в общността на отделните хора, принадлежащи към един народ. При това думите му не бяха просто обозначение на някаква абстрактна идея. Така двамата разглеждахме устройството на древна Австрия и действащите в нея индивидуалности на народните души.
Благодарение на това за мен стана възможно да формулирам някои мисли относно състоянието на обществения живот, които оказаха дълбоко влияние върху душевния ми живот.
към текста >>
Той се радваше, когато намираше у един или друг естествоизпитател доброжелателно отношение и признание на Гьотевите наблюдения върху същността на растенията и
живот
ните.
Беше по времето на най-оживеното ми общуване с Шрьоер, когато в душата ми по нов начин възникна въпросът за връзката между духовния и природния свят. Отначало това стана напълно независимо от естественонаучния начин на мислене на Гьоте. Защото дори Шрьоер не можеше да ми каже нещо от решаващо значение за тази област от Гьотевото творчество.
Той се радваше, когато намираше у един или друг естествоизпитател доброжелателно отношение и признание на Гьотевите наблюдения върху същността на растенията и животните.
Относно учението за цветовете на Гьоте обаче навсякъде сред учените естественици той срещаше решително неодобрение. Така че в тази област сам не беше си изградил някакво по-специално мнение.
към текста >>
По това време от
живот
а ми, въпреки че в общуването си с Шрьоер се приближих до духовния
живот
на Гьоте, отношението ми към естествознанието не беше повлияно откъм тази страна.
По това време от живота ми, въпреки че в общуването си с Шрьоер се приближих до духовния живот на Гьоте, отношението ми към естествознанието не беше повлияно откъм тази страна.
То се изграждаше много повече благодарение на трудностите, възникващи във връзка с моите размишления върху фактите от оптиката от гледната точка на физиците.
към текста >>
Тогава тази аналогия се беше превърнала в истинско мъчение за душевния ми
живот
.
Говореше се за „звука въобще“ и за „светлината въобще“. Аналогията се заключаваше в това, че отделните тонове и звуци се разглеждаха като особено модифицирани трептения на въздуха, а обективното в звука – извън човешкото възприятие за звук – като състояние на трептене на въздуха. По сходен начин се мислеше и за светлината. Това, което се разиграва извън човека, когато възприема дадено явление, предизвикано от светлината, се дефинираше като трептене в етера. Оттук се правеше изводът, че цветовете представляват организирани по особен начин трептения на етера.
Тогава тази аналогия се беше превърнала в истинско мъчение за душевния ми живот.
Защото погрешно смятах, че е напълно ясно, че понятието „звук“ е само абстрактно обобщение на отделните явления в звучащия свят, докато „светлина“ представлява нещо конкретно по отношение на явленията в осветения свят. „Звукът“ за мен беше обобщено абстрактно понятие, а „светлината“ – конкретна действителност. Казвах си, че светлината изобщо не се възприема сетивно. Възприемат се „цветове“ посредством светлината, която винаги се разкрива при възприемането на цветовете, но самата тя не се възприема сетивно. „Бялото“ – това не е светлина, а вече цвят.
към текста >>
Изследвах структурата на човешкия,
живот
инския и растителния организъм.
Сега отново почувствах потребност да се приближа вътрешно към естественонаучните знания от най-различни страни. Това ме доведе отново до изучаване на анатомията и физиологията.
Изследвах структурата на човешкия, животинския и растителния организъм.
Така по свой начин стигнах до Гьотевото учение за метаморфозата. Започнах все повече да осъзнавам, че представата за природата, достъпна за разбирането с помощта на сетивните органи, се приближава към това, което ми се разкриваше духовно.
към текста >>
В тези вътрешни откровения на
живот
а виждах съзидателни сили, които представяха пред мен „човека като дух“.
Погледнех ли по този духовен начин душевната дейност на човека: мислене, чувства и воля, пред мен заставаше „духовният човек“ в цялата си образна нагледност. Не можех да остана при абстракциите, за които човек обичайно си мисли, когато говори за мислене, чувства и воля.
В тези вътрешни откровения на живота виждах съзидателни сили, които представяха пред мен „човека като дух“.
И когато тогава наблюдавах проявлението на човека в сетивния свят, за съзерцаващия ми поглед то се допълваше от духовната форма, действаща в сетивно възприеманото.
към текста >>
По това време външният ми
живот
не беше уреден така, че да мога наистина да стигна до подобни изследвания.
По това време външният ми живот не беше уреден така, че да мога наистина да стигна до подобни изследвания.
Трябваше да давам частни уроци в най-различни области. „Педагогическите“ ситуации, в които се озовавах, бяха наистина многообразни. Така например във Виена се появи един пруски офицер, който поради някаква причина е трябвало да напусне службата си в немската армия. Той искаше да се подготви за постъпване в австрийската армия като инженерен офицер. По особено съдбовно стечение на обстоятелствата станах негов учител по математика и естествознание.
към текста >>
52.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Започнахме да водим прекрасен съвместен
живот
.
Трябва да благодаря на съдбата за това, че ме беше поставила в такава житейска ситуация. Защото чрез нея получих живо знание за човешката същност, за което вярвам, че нямаше да мога да придобия толкова живо по друг начин. Също и в семейството ме приемаха изключително радушно.
Започнахме да водим прекрасен съвместен живот.
Бащата на момчето работеше като агент в търговията с индийски и американски памук. Имах възможност да придобия представа за хода на този вид търговия и за много неща, свързани с нея. Благодарение на това също научих много. Получих вътрешен поглед върху начина на ръководене на един изключително интересен бранш на вносната търговия, можех да наблюдавам контактите между търговските партньори и връзките между различните търговски и промишлени дейности.
към текста >>
Една немалка част от младежкия ми
живот
беше свързана с тази задача, която ми стана толкова близка.
Една немалка част от младежкия ми живот беше свързана с тази задача, която ми стана толкова близка.
Дълги години всяко лято ходех със семейството на възпитаваните от мен деца на езерото Атерзее в курорта Залцкамергут и там опознах благородната алпийска природа на Горна Австрия. Постепенно успях да приключа с частните уроци, които продължавах да давам и на други дори след започването на тази ми възпитателна дейност, и така ми остана време да продължа собственото си следване.
към текста >>
Даже си мисля, че в
живот
а си не съм играл по-малко от другите хора.
Преди да вляза в това семейство, рядко ми се случваше да вземам участие в детски игри. И ето че „времето ми за игра“ настъпи едва през двайсетте ми години. Налагаше се да се науча и на това как се играе, за да мога да ръководя игрите. И аз го направих с голямо удоволствие.
Даже си мисля, че в живота си не съм играл по-малко от другите хора.
Само че наваксах пропуснатото, което по принцип се прави в това отношение до десетгодишна възраст, от двадесет и третата до двадесет и седмата си година.
към текста >>
На това противопоставях схващането, че чрез вътрешно укрепване на душевния
живот
съзнателните преживявания могат да се потопят в истинската действителност.
По това време започнах да се занимавам и с философията на Едуард фон Хартман. Изучавах неговата „Теория на познанието“, която предизвикваше у мен непрестанен протест. Мнението, че истинската действителност, както несъзнателното, се намира отвъд съзнателните преживявания и че последните не представляват нищо друго освен нереално, образно отражение на действителността, за мен беше съвършено неприемливо.
На това противопоставях схващането, че чрез вътрешно укрепване на душевния живот съзнателните преживявания могат да се потопят в истинската действителност.
Беше ми ясно, че божествено-духовното се разкрива в човека, ако той направи възможно това откровение благодарение на вътрешния си живот.
към текста >>
Беше ми ясно, че божествено-духовното се разкрива в човека, ако той направи възможно това откровение благодарение на вътрешния си
живот
.
По това време започнах да се занимавам и с философията на Едуард фон Хартман. Изучавах неговата „Теория на познанието“, която предизвикваше у мен непрестанен протест. Мнението, че истинската действителност, както несъзнателното, се намира отвъд съзнателните преживявания и че последните не представляват нищо друго освен нереално, образно отражение на действителността, за мен беше съвършено неприемливо. На това противопоставях схващането, че чрез вътрешно укрепване на душевния живот съзнателните преживявания могат да се потопят в истинската действителност.
Беше ми ясно, че божествено-духовното се разкрива в човека, ако той направи възможно това откровение благодарение на вътрешния си живот.
към текста >>
Песимизмът на Едуард фон Хартман тогава ми се струваше резултат от напълно погрешната му постановка на въпроса за човешкия
живот
.
Песимизмът на Едуард фон Хартман тогава ми се струваше резултат от напълно погрешната му постановка на въпроса за човешкия живот.
Аз възприемах човека като същество, чиято цел е да почерпи от извора в себе си това, което да изпълни неговия живот с удовлетворение. Ако на човека, така си казвах, от самото начало световният ред бе предопределил „по-добър живот“, как би могъл той да превърне този извор в буен поток? Външният световен ред е достигнал до такъв стадий на развитие, в който не се интересува от доброто и злото в нещата и фактите. Едва тогава човешкото същество се пробужда към самосъзнание и продължава своето водещо към свобода развитие, изхождайки не от нещата и фактите, а единствено от извора на човешкото битие. Струваше ми се, че самото поставяне на въпроса за песимизма или оптимизма действа срещу свободното човешко същество.
към текста >>
Аз възприемах човека като същество, чиято цел е да почерпи от извора в себе си това, което да изпълни неговия
живот
с удовлетворение.
Песимизмът на Едуард фон Хартман тогава ми се струваше резултат от напълно погрешната му постановка на въпроса за човешкия живот.
Аз възприемах човека като същество, чиято цел е да почерпи от извора в себе си това, което да изпълни неговия живот с удовлетворение.
Ако на човека, така си казвах, от самото начало световният ред бе предопределил „по-добър живот“, как би могъл той да превърне този извор в буен поток? Външният световен ред е достигнал до такъв стадий на развитие, в който не се интересува от доброто и злото в нещата и фактите. Едва тогава човешкото същество се пробужда към самосъзнание и продължава своето водещо към свобода развитие, изхождайки не от нещата и фактите, а единствено от извора на човешкото битие. Струваше ми се, че самото поставяне на въпроса за песимизма или оптимизма действа срещу свободното човешко същество. Често си казвах: „Как би могъл човекът да бъде свободен създател на собственото си най-висше щастие, ако външният световен ред му беше предопределил някаква мяра щастие?
към текста >>
Ако на човека, така си казвах, от самото начало световният ред бе предопределил „по-добър
живот
“, как би могъл той да превърне този извор в буен поток?
Песимизмът на Едуард фон Хартман тогава ми се струваше резултат от напълно погрешната му постановка на въпроса за човешкия живот. Аз възприемах човека като същество, чиято цел е да почерпи от извора в себе си това, което да изпълни неговия живот с удовлетворение.
Ако на човека, така си казвах, от самото начало световният ред бе предопределил „по-добър живот“, как би могъл той да превърне този извор в буен поток?
Външният световен ред е достигнал до такъв стадий на развитие, в който не се интересува от доброто и злото в нещата и фактите. Едва тогава човешкото същество се пробужда към самосъзнание и продължава своето водещо към свобода развитие, изхождайки не от нещата и фактите, а единствено от извора на човешкото битие. Струваше ми се, че самото поставяне на въпроса за песимизма или оптимизма действа срещу свободното човешко същество. Често си казвах: „Как би могъл човекът да бъде свободен създател на собственото си най-висше щастие, ако външният световен ред му беше предопределил някаква мяра щастие? “
към текста >>
Тъй като непрекъснато се стремях да усещам всяко човешко постижение откъм положителната му страна, философията на Едуард фон Хартман беше ценна за мен, защото тя обяснява наистина убедително много неща във феномените, въпреки че бях против тъкмо основното ѝ направление и възгледи за
живот
а.
Тъй като непрекъснато се стремях да усещам всяко човешко постижение откъм положителната му страна, философията на Едуард фон Хартман беше ценна за мен, защото тя обяснява наистина убедително много неща във феномените, въпреки че бях против тъкмо основното ѝ направление и възгледи за живота.
Но и в тези съчинения на „философа на несъзнаваното“, към които по принцип се отнасях отрицателно, имаше немалко изключително интересни неща. Това се отнася и за популярните трудове на Едуард фон Хартман, които разглеждат културно-исторически, педагогически и политически проблеми. У този песимист откривах „здраво“ разбиране за живота, каквото не можех да намеря дори и у някои оптимисти. Именно по отношение на него усещах това, от което се нуждаех: да мога да разбирам нечие мнение, дори и когато трябваше да му се противопоставя.
към текста >>
У този песимист откривах „здраво“ разбиране за
живот
а, каквото не можех да намеря дори и у някои оптимисти.
Тъй като непрекъснато се стремях да усещам всяко човешко постижение откъм положителната му страна, философията на Едуард фон Хартман беше ценна за мен, защото тя обяснява наистина убедително много неща във феномените, въпреки че бях против тъкмо основното ѝ направление и възгледи за живота. Но и в тези съчинения на „философа на несъзнаваното“, към които по принцип се отнасях отрицателно, имаше немалко изключително интересни неща. Това се отнася и за популярните трудове на Едуард фон Хартман, които разглеждат културно-исторически, педагогически и политически проблеми.
У този песимист откривах „здраво“ разбиране за живота, каквото не можех да намеря дори и у някои оптимисти.
Именно по отношение на него усещах това, от което се нуждаех: да мога да разбирам нечие мнение, дори и когато трябваше да му се противопоставя.
към текста >>
В него той анализираше начина, по който Гьоте като поет и мислител беше свързан със съвременния духовен
живот
.
По препоръка на Шрьоер през 1882 г. Йозеф Кюршнер ме покани да редактирам естественонаучните трудове на Гьоте с уводи и придружителни коментари в рамките на планираното от него издание на „Немска национална литература“. Шрьоер, който сам беше поел отговорността за драмите на Гьоте за този голям колективен труд, трябваше да напише въвеждащ предговор на първия от томовете, възложени на мен.
В него той анализираше начина, по който Гьоте като поет и мислител беше свързан със съвременния духовен живот.
Той виждаше в светогледа, който донесе следващата след Гьоте естественонаучна епоха, падение от духовната висота, на която се намира Гьоте. В този предговор по изчерпателен начин беше охарактеризирана задачата, която се падаше на мен във връзка с издаването на естественонаучните съчинения на Гьоте.
към текста >>
Намирах, че механиката удовлетворява потребността от познание поради тази причина, че по един рационален начин изгражда понятия в човешкия дух, които после тя открива осъществени в сетивния опит в областта на не
живот
о.
Намирах, че механиката удовлетворява потребността от познание поради тази причина, че по един рационален начин изгражда понятия в човешкия дух, които после тя открива осъществени в сетивния опит в областта на неживото.
За мен Гьоте се явяваше основател на една органика, която се отнася към одухотворената природа по същия начин. Когато в обзора на историята на по-новия духовен живот се спирах на Галилей, не можех да не забележа, че изграждайки понятия за неорганичното, той придава на съвременното естествознание неговия облик. Към това, което е постигнал в областта на неорганичното, Гьоте се стреми и в тази на органичното. За мен Гьоте стана Галилей на органиката.
към текста >>
Когато в обзора на историята на по-новия духовен
живот
се спирах на Галилей, не можех да не забележа, че изграждайки понятия за неорганичното, той придава на съвременното естествознание неговия облик.
Намирах, че механиката удовлетворява потребността от познание поради тази причина, че по един рационален начин изгражда понятия в човешкия дух, които после тя открива осъществени в сетивния опит в областта на неживото. За мен Гьоте се явяваше основател на една органика, която се отнася към одухотворената природа по същия начин.
Когато в обзора на историята на по-новия духовен живот се спирах на Галилей, не можех да не забележа, че изграждайки понятия за неорганичното, той придава на съвременното естествознание неговия облик.
Към това, което е постигнал в областта на неорганичното, Гьоте се стреми и в тази на органичното. За мен Гьоте стана Галилей на органиката.
към текста >>
Още по-духоподобна изглежда за Гьотевия начин на мислене дейността на природата в
живот
инското царство и в нисшите природни стадии на развитие на човешкото същество.
Още по-духоподобна изглежда за Гьотевия начин на мислене дейността на природата в животинското царство и в нисшите природни стадии на развитие на човешкото същество.
към текста >>
В отношението на
живот
инско-човешкото начало Гьоте изхожда от прозрението в едно заблуждение, което забелязва у своите съвременници.
В отношението на животинско-човешкото начало Гьоте изхожда от прозрението в едно заблуждение, което забелязва у своите съвременници.
Те искат да припишат на органичната основа на човека специално място в природата, търсейки отделни отличителни белези между човека и животното. Един от тези белези при животното те виждат в междучелюстната кост, в която са разположени горните резци. При човека, казват те, липсва такава междинна кост в горната челюст. Неговата горна челюст се състои от една цяла част.
към текста >>
Те искат да припишат на органичната основа на човека специално място в природата, търсейки отделни отличителни белези между човека и
живот
ното.
В отношението на животинско-човешкото начало Гьоте изхожда от прозрението в едно заблуждение, което забелязва у своите съвременници.
Те искат да припишат на органичната основа на човека специално място в природата, търсейки отделни отличителни белези между човека и животното.
Един от тези белези при животното те виждат в междучелюстната кост, в която са разположени горните резци. При човека, казват те, липсва такава междинна кост в горната челюст. Неговата горна челюст се състои от една цяла част.
към текста >>
Един от тези белези при
живот
ното те виждат в междучелюстната кост, в която са разположени горните резци.
В отношението на животинско-човешкото начало Гьоте изхожда от прозрението в едно заблуждение, което забелязва у своите съвременници. Те искат да припишат на органичната основа на човека специално място в природата, търсейки отделни отличителни белези между човека и животното.
Един от тези белези при животното те виждат в междучелюстната кост, в която са разположени горните резци.
При човека, казват те, липсва такава междинна кост в горната челюст. Неговата горна челюст се състои от една цяла част.
към текста >>
За него човешката форма е преобразуване на
живот
инската към по-високо ниво.
На Гьоте това се струва заблуда.
За него човешката форма е преобразуване на животинската към по-високо ниво.
Всичко, което се появява в животинските форми, трябва да го има и в човешките, само че в по-съвършен вид, така че човешкият организъм да може да стане носител на съзнаващия себе си дух.
към текста >>
Всичко, което се появява в
живот
инските форми, трябва да го има и в човешките, само че в по-съвършен вид, така че човешкият организъм да може да стане носител на съзнаващия себе си дух.
На Гьоте това се струва заблуда. За него човешката форма е преобразуване на животинската към по-високо ниво.
Всичко, което се появява в животинските форми, трябва да го има и в човешките, само че в по-съвършен вид, така че човешкият организъм да може да стане носител на съзнаващия себе си дух.
към текста >>
В издигането на по-висше ниво на цялостната форма на човека Гьоте вижда неговата разлика с
живот
ното, а не в единичното.
В издигането на по-висше ниво на цялостната форма на човека Гьоте вижда неговата разлика с животното, а не в единичното.
към текста >>
Преминавайки от разглеждане на растението към разглеждане на различните
живот
ински форми, може да се види как органичните съзидателни сили стават все по-духовни.
Преминавайки от разглеждане на растението към разглеждане на различните животински форми, може да се види как органичните съзидателни сили стават все по-духовни.
В органичната структура на човека участие вземат духовни творчески сили, които осъществяват най-висша метаморфоза на животинските форми. Тези сили присъстват в процеса на развитие на човешкия организъм, а накрая се проявяват в него като човешки дух, след като предварително са си създали в природните основи тяхната свободна от природното форма на съществуване.
към текста >>
В органичната структура на човека участие вземат духовни творчески сили, които осъществяват най-висша метаморфоза на
живот
инските форми.
Преминавайки от разглеждане на растението към разглеждане на различните животински форми, може да се види как органичните съзидателни сили стават все по-духовни.
В органичната структура на човека участие вземат духовни творчески сили, които осъществяват най-висша метаморфоза на животинските форми.
Тези сили присъстват в процеса на развитие на човешкия организъм, а накрая се проявяват в него като човешки дух, след като предварително са си създали в природните основи тяхната свободна от природното форма на съществуване.
към текста >>
Струваше ми се, че в тази концепция за човешкия организъм Гьоте изпреварва всичко оправдано, казано по-късно въз основа на дарвинизма за родството на човека с
живот
ните.
Струваше ми се, че в тази концепция за човешкия организъм Гьоте изпреварва всичко оправдано, казано по-късно въз основа на дарвинизма за родството на човека с животните.
Но също така ми се струваше, че той е отхвърлил и всичко необосновано. Материалистическото разбиране на откритото от Дарвин води до това, от родството на човека с животните да се създават представи, които отричат духа там, където той се проявява в най-висшата си форма в земното съществуване, в човека. Разбирането на Гьоте води до това, в животинските форми да се вижда духовно творчество, което още не е достигнало до нивото, на което духът да може да живее като такъв. Това, което живее у човека като дух, твори в животинската форма на едно по-нисше ниво и преобразява тази форма у човека така, че да може да се прояви не само като съзидаващ, но и като преживяващ сам себе си дух.
към текста >>
Материалистическото разбиране на откритото от Дарвин води до това, от родството на човека с
живот
ните да се създават представи, които отричат духа там, където той се проявява в най-висшата си форма в земното съществуване, в човека.
Струваше ми се, че в тази концепция за човешкия организъм Гьоте изпреварва всичко оправдано, казано по-късно въз основа на дарвинизма за родството на човека с животните. Но също така ми се струваше, че той е отхвърлил и всичко необосновано.
Материалистическото разбиране на откритото от Дарвин води до това, от родството на човека с животните да се създават представи, които отричат духа там, където той се проявява в най-висшата си форма в земното съществуване, в човека.
Разбирането на Гьоте води до това, в животинските форми да се вижда духовно творчество, което още не е достигнало до нивото, на което духът да може да живее като такъв. Това, което живее у човека като дух, твори в животинската форма на едно по-нисше ниво и преобразява тази форма у човека така, че да може да се прояви не само като съзидаващ, но и като преживяващ сам себе си дух.
към текста >>
Разбирането на Гьоте води до това, в
живот
инските форми да се вижда духовно творчество, което още не е достигнало до нивото, на което духът да може да живее като такъв.
Струваше ми се, че в тази концепция за човешкия организъм Гьоте изпреварва всичко оправдано, казано по-късно въз основа на дарвинизма за родството на човека с животните. Но също така ми се струваше, че той е отхвърлил и всичко необосновано. Материалистическото разбиране на откритото от Дарвин води до това, от родството на човека с животните да се създават представи, които отричат духа там, където той се проявява в най-висшата си форма в земното съществуване, в човека.
Разбирането на Гьоте води до това, в животинските форми да се вижда духовно творчество, което още не е достигнало до нивото, на което духът да може да живее като такъв.
Това, което живее у човека като дух, твори в животинската форма на едно по-нисше ниво и преобразява тази форма у човека така, че да може да се прояви не само като съзидаващ, но и като преживяващ сам себе си дух.
към текста >>
Това, което живее у човека като дух, твори в
живот
инската форма на едно по-нисше ниво и преобразява тази форма у човека така, че да може да се прояви не само като съзидаващ, но и като преживяващ сам себе си дух.
Струваше ми се, че в тази концепция за човешкия организъм Гьоте изпреварва всичко оправдано, казано по-късно въз основа на дарвинизма за родството на човека с животните. Но също така ми се струваше, че той е отхвърлил и всичко необосновано. Материалистическото разбиране на откритото от Дарвин води до това, от родството на човека с животните да се създават представи, които отричат духа там, където той се проявява в най-висшата си форма в земното съществуване, в човека. Разбирането на Гьоте води до това, в животинските форми да се вижда духовно творчество, което още не е достигнало до нивото, на което духът да може да живее като такъв.
Това, което живее у човека като дух, твори в животинската форма на едно по-нисше ниво и преобразява тази форма у човека така, че да може да се прояви не само като съзидаващ, но и като преживяващ сам себе си дух.
към текста >>
Как трябва да се познава, за да се проникне в явленията от
живот
а, това исках да покажа в разглеждането си на Гьотевата органика.
Как трябва да се познава, за да се проникне в явленията от живота, това исках да покажа в разглеждането си на Гьотевата органика.
Скоро започнах да усещам, че това разглеждане се нуждае от основа, на която да може да стъпи. Същността на познанието се представяше от съвременниците ми по това време по начин, по който не можеше да се стигне до Гьотевите възгледи. Теоретиците на познанието виждаха естествознанието такова, каквото то беше в тази епоха. Това, което казваха за същността на познанието, беше валидно единствено за разбирането на неорганичната природа. Между казаното от мен за метода на познание на Гьоте и общоприетите теории на познанието по това време не можеше да има никакво съзвучие.
към текста >>
53.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Идеите в „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“ написах по времето, когато съдбата ме въведе в семейство, в чийто кръг имах възможност да изживея много прекрасни часове и една от щастливите фази в своя
живот
.
Идеите в „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“ написах по времето, когато съдбата ме въведе в семейство, в чийто кръг имах възможност да изживея много прекрасни часове и една от щастливите фази в своя живот.
Сред моите приятели от дълго време имаше един, който ми беше много скъп заради жизнерадостния му слънчев нрав, точните му забележки за живота и хората и цялостното му отворено и лоялно поведение. Той ме представи, заедно с други наши общи приятели, в своя дом. Там, освен нашия приятел, срещнахме още две дъщери на семейството, негови сестри, и един мъж, в когото скоро трябваше да разпознаем годеника на по-голямата дъщеря.
към текста >>
Сред моите приятели от дълго време имаше един, който ми беше много скъп заради жизнерадостния му слънчев нрав, точните му забележки за
живот
а и хората и цялостното му отворено и лоялно поведение.
Идеите в „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“ написах по времето, когато съдбата ме въведе в семейство, в чийто кръг имах възможност да изживея много прекрасни часове и една от щастливите фази в своя живот.
Сред моите приятели от дълго време имаше един, който ми беше много скъп заради жизнерадостния му слънчев нрав, точните му забележки за живота и хората и цялостното му отворено и лоялно поведение.
Той ме представи, заедно с други наши общи приятели, в своя дом. Там, освен нашия приятел, срещнахме още две дъщери на семейството, негови сестри, и един мъж, в когото скоро трябваше да разпознаем годеника на по-голямата дъщеря.
към текста >>
На заден план в
живот
а на това семейство витаеше нещо неизвестно, което така и никога не видяхме.
На заден план в живота на това семейство витаеше нещо неизвестно, което така и никога не видяхме.
Това беше бащата на брата и сестрите. Той хем беше там, хем не беше. От найразлични страни дочухме по нещо за човека, който ни беше непознат. Според приказките, които чувахме, той трябваше да представлява необикновена личност. Братът и сестрите отначало изобщо не говореха за баща си, който, както изглеждаше, винаги се намираше в съседната стая.
към текста >>
Накрая в негово лице започнах да уважавам един човек, когото
живот
ът чрез тежки преживявания е довел дотам, да се занимава повече със своя вътрешен свят и да избягва всякакъв контакт с хора.
Накрая не можех да сторя друго освен да започна да питам за много неща, свързани с непознатия. Така пред душата ми постепенно от действително сдържаните, но все пак издаващи много неща разкази на брата и сестрите, в душата ми възникна образът на тази забележителна личност. Обикнах мъжа, който се стори значителен и на мен.
Накрая в негово лице започнах да уважавам един човек, когото животът чрез тежки преживявания е довел дотам, да се занимава повече със своя вътрешен свят и да избягва всякакъв контакт с хора.
към текста >>
Радвах се на тази дружба, чувствах приятелката си като най-слънчевото нещо в
живот
а си.
Радвах се на тази дружба, чувствах приятелката си като най-слънчевото нещо в живота си.
Но този живот по-късно ни раздели. Тогава от часовете на радостна задружност остана само краткотрайна кореспонденция, след което и носталгични спомени за една чудесно изживяна част от живота. Обаче спомени, които отново и отново изплуваха от дълбините на душата ми през целия ми последващ живот.
към текста >>
Но този
живот
по-късно ни раздели.
Радвах се на тази дружба, чувствах приятелката си като най-слънчевото нещо в живота си.
Но този живот по-късно ни раздели.
Тогава от часовете на радостна задружност остана само краткотрайна кореспонденция, след което и носталгични спомени за една чудесно изживяна част от живота. Обаче спомени, които отново и отново изплуваха от дълбините на душата ми през целия ми последващ живот.
към текста >>
Тогава от часовете на радостна задружност остана само краткотрайна кореспонденция, след което и носталгични спомени за една чудесно изживяна част от
живот
а.
Радвах се на тази дружба, чувствах приятелката си като най-слънчевото нещо в живота си. Но този живот по-късно ни раздели.
Тогава от часовете на радостна задружност остана само краткотрайна кореспонденция, след което и носталгични спомени за една чудесно изживяна част от живота.
Обаче спомени, които отново и отново изплуваха от дълбините на душата ми през целия ми последващ живот.
към текста >>
Обаче спомени, които отново и отново изплуваха от дълбините на душата ми през целия ми последващ
живот
.
Радвах се на тази дружба, чувствах приятелката си като най-слънчевото нещо в живота си. Но този живот по-късно ни раздели. Тогава от часовете на радостна задружност остана само краткотрайна кореспонденция, след което и носталгични спомени за една чудесно изживяна част от живота.
Обаче спомени, които отново и отново изплуваха от дълбините на душата ми през целия ми последващ живот.
към текста >>
„И всичко това е написала една млада личност, още преди да навърши шестнадесет години“, каза той, след което добави, че Роберт Цимерман бил казал, че това е единственият истински гений, с когото се е запознал в
живот
а си.
Беше по същото време, когато веднъж отидох при Шрьоер. Той беше цял преизпълнен с впечатления от току-що прочетените стихове на Мари Ойгение деле Грацие. Пред него лежеше едно нейно томче с поеми, епосът „Херман“, драмата „Саул“ и разказът „Циганката“. Шрьоер говореше с ентусиазъм за тези произведения.
„И всичко това е написала една млада личност, още преди да навърши шестнадесет години“, каза той, след което добави, че Роберт Цимерман бил казал, че това е единственият истински гений, с когото се е запознал в живота си.
към текста >>
При това си посещение имах възможността да проведа един разговор с поетесата, който през
живот
а ми често изникваше в душата ми.
Ентусиазмът на Шрьоер ме накара да прочета произведенията ѝ на един дъх. Написах един фейлетон за поетесата. Това ми донесе голямата радост да мога да я посетя.
При това си посещение имах възможността да проведа един разговор с поетесата, който през живота ми често изникваше в душата ми.
По това време тя вече се беше посветила на една задача от най-висш стил, на нейната епическа поема „Робеспиер“. Тя говорѝ с мен за основните идеи в нея. Още тогава в речта ѝ звучеше песимистично основно настроение. Струваше ми се, че сякаш в една личност като Робеспиер тя искаше да представи трагизма на всеки идеализъм. Идеалите възникват в човешката гръд, но те нямат никаква власт над безидейната, жестока, разрушителна дейност на природата, която изкрещява срещу всеки идеал своя безмилостен призив: „Ти си само илюзия, мое призрачно създание, което яз отново и отново захвърлям в небитието!
към текста >>
Това беше
живот
ът, обрисуван от най-ужасяващите му страни.
Скоро след това бях поканен у деле Грацие. Тя искаше да почете от нейния „Робеспиер“ пред някои хора, сред които бяха също Шрьоер и съпругата му, както и една приятелка на семейство Шрьоер. Чухме сцени, свидетелстващи за висок поетически полет, но с песимистичен основен тон, пропити с ярък натурализъм.
Това беше животът, обрисуван от най-ужасяващите му страни.
Вътрешно излъгани от съдбата човешки величия изплуваха на повърхността и отново биваха низвергнати в хватката на трагизма. Такова беше моето впечатление. Шрьоер беше възмутен. Според него изкуството не следваше да потъва в такива бездни на „ужасяващото“. Дамите се оттеглиха.
към текста >>
Но говорих също и за това, че вътрешната свободна същност на човека създава из самата себе си това, което дава смисъл и съдържание на
живот
а, и че тази същност не би могла да се разгърне, ако като дар от природата, отвън ѝ бъде дадено това, което трябва да произлезе отвътре.
По повод на това стихотворение написах статията „Природата и нашите идеали“, която не публикувах, а отпечатах в малък брой екземпляри. В нея говорех за привидността на основанията, които имат възгледите на деле Грацие. Казвах, че възгледи, които не се затварят пред враждебността, заложена в природата в противовес на човешките идеали, за мен стоят по-високо от един „повърхностен оптимизъм“, който няма поглед върху бездните на битието.
Но говорих също и за това, че вътрешната свободна същност на човека създава из самата себе си това, което дава смисъл и съдържание на живота, и че тази същност не би могла да се разгърне, ако като дар от природата, отвън ѝ бъде дадено това, което трябва да произлезе отвътре.
към текста >>
В дома на Мари Ойгение деле Грацие преживях прекрасни часове от моя
живот
.
В дома на Мари Ойгение деле Грацие преживях прекрасни часове от моя живот.
Всяка събота вечер беше време за посещения при нея. Тук се събираха представители на найразлични духовни направления. Център на събиранията беше самата поетеса. Тя четеше от своите стихове, твърдо и определено излагаше мисли в духа на своя светоглед и осветяваше човешкия живот с помощта на тези идеи. Това далеч не беше светлината на слънцето, а по-скоро лунният сумрак на заплашително облачно небе.
към текста >>
Тя четеше от своите стихове, твърдо и определено излагаше мисли в духа на своя светоглед и осветяваше човешкия
живот
с помощта на тези идеи.
В дома на Мари Ойгение деле Грацие преживях прекрасни часове от моя живот. Всяка събота вечер беше време за посещения при нея. Тук се събираха представители на найразлични духовни направления. Център на събиранията беше самата поетеса.
Тя четеше от своите стихове, твърдо и определено излагаше мисли в духа на своя светоглед и осветяваше човешкия живот с помощта на тези идеи.
Това далеч не беше светлината на слънцето, а по-скоро лунният сумрак на заплашително облачно небе. Но от домовете на хората в мрака се издигаха огнени пламъци, като че ли носещи страстите и илюзиите, изпепеляващи хората. И всичко беше по човешки трогателно, винаги увлекателно, като горчивината бе обгърната от благородната магия на една изцяло одухотворена личност.
към текста >>
Песимистичните възгледи на поетесата за света и
живот
а звучаха непрекъснато и от неговата уста.
До деле Грацие винаги се намираха Лауренц Мюлнер, католически свещеник, учител на поетесата, а по-късно неин грижовен и благороден приятел. Тогава той беше професор по християнска философия в теологическия факултет на университета. Не само лицето му, а и цялата му фигура издаваха резултата от едно душевно-аскетично духовно развитие. Скептик по философските въпроси, той беше всестранно образован по отношение на всички аспекти на философията и концепциите в изкуството и литературата. Той списваше за католически-клерикалното списание „Отечество“ стимулиращи мисълта статии за изкуство и литература.
Песимистичните възгледи на поетесата за света и живота звучаха непрекъснато и от неговата уста.
към текста >>
Двамата ги обединяваше силна антипатия към Гьоте, затова пък интересът им беше насочен към Шекспир и по-новите поети, родени от изпълнената със страдание тежест на
живот
а или от натуралистическите извращения на човешката природа.
Двамата ги обединяваше силна антипатия към Гьоте, затова пък интересът им беше насочен към Шекспир и по-новите поети, родени от изпълнената със страдание тежест на живота или от натуралистическите извращения на човешката природа.
Достоевски се радваше на цялата им любов. На Леополд фон Захер-Мазох гледаха като на блестящ, неотстъпващ пред никоя истина изобразител на това, което покълва в блатото на съвременния живот като твърде човешко и достойно за унищожение. У Лауренц Мюлнер антипатията към Гьоте носеше окраската на католическото богословие. Той възхваляваше монографията на Баумгартен за Гьоте, която го представя като противник на достойните за човека стремления. У деле Грацие в антипатията към Гьоте имаше нещо дълбоко лично.
към текста >>
На Леополд фон Захер-Мазох гледаха като на блестящ, неотстъпващ пред никоя истина изобразител на това, което покълва в блатото на съвременния
живот
като твърде човешко и достойно за унищожение.
Двамата ги обединяваше силна антипатия към Гьоте, затова пък интересът им беше насочен към Шекспир и по-новите поети, родени от изпълнената със страдание тежест на живота или от натуралистическите извращения на човешката природа. Достоевски се радваше на цялата им любов.
На Леополд фон Захер-Мазох гледаха като на блестящ, неотстъпващ пред никоя истина изобразител на това, което покълва в блатото на съвременния живот като твърде човешко и достойно за унищожение.
У Лауренц Мюлнер антипатията към Гьоте носеше окраската на католическото богословие. Той възхваляваше монографията на Баумгартен за Гьоте, която го представя като противник на достойните за човека стремления. У деле Грацие в антипатията към Гьоте имаше нещо дълбоко лично.
към текста >>
В негово лице ми противоречеше един от най-добрите представители на католическия начин на
живот
.
Изразих схващането си за това, че Исус от Назарет, благодарение на свръхземно влияние, е приел Христос в себе си и как след Мистерията на Голгота Христос живее като духовно същество в еволюцията на човечеството. Този разговор се запечата дълбоко в душата ми и нееднократно отново изплуваше в нея. Защото за мен той беше от голямо значение. Този разговор всъщност се проведе между трима: професор Нойман, аз и един невидим трети – персонификация на католическата догматика, видима за духовното око, която се показваше заплашително зад професор Нойман и непрекъснато го потупваше направляващо по рамото, когато острата логика на учения твърде много се съгласяваше с мен. При него беше забележително как първата част на дадено сложно изречение много често се превръщаше в своята противоположност във втората му част.
В негово лице ми противоречеше един от най-добрите представители на католическия начин на живот.
Благодарение на него ми се удаде, запазвайки пълно уважение към неговите възгледи, да изуча основно особеностите на католическото разбиране за живота.
към текста >>
Благодарение на него ми се удаде, запазвайки пълно уважение към неговите възгледи, да изуча основно особеностите на католическото разбиране за
живот
а.
Този разговор се запечата дълбоко в душата ми и нееднократно отново изплуваше в нея. Защото за мен той беше от голямо значение. Този разговор всъщност се проведе между трима: професор Нойман, аз и един невидим трети – персонификация на католическата догматика, видима за духовното око, която се показваше заплашително зад професор Нойман и непрекъснато го потупваше направляващо по рамото, когато острата логика на учения твърде много се съгласяваше с мен. При него беше забележително как първата част на дадено сложно изречение много често се превръщаше в своята противоположност във втората му част. В негово лице ми противоречеше един от най-добрите представители на католическия начин на живот.
Благодарение на него ми се удаде, запазвайки пълно уважение към неговите възгледи, да изуча основно особеностите на католическото разбиране за живота.
към текста >>
Друг път говорихме за повтарящите се земни
живот
и.
Друг път говорихме за повтарящите се земни животи.
Професорът ме изслуша, говореше за най-различни книги, в които можеше да се намери нещо по този въпрос. Често поклащаше глава, но изобщо нямаше намерение да навлиза в съдържателната страна на изглеждащата му твърде нереална тема. И все пак за мен и този разговор беше важен. Дълбоко в паметта ми се вряза чувството на неловкост, с което Нойман приемаше изказванията ми със своите неизречени присъди над тях.
към текста >>
Възгледите му за
живот
а и изкуството, породени от мъдро, идващо от сърцето знание, бяха изключително здраво вкоренени в него.
С Фриц Лемермайер, с когото по-късно тясно се сприятелих, се запознах в следобедите при деле Грацие. Той беше забележителен човек. Говореше за всичко, от което се интересува, с вътрешно премерено достойнство. По външен вид той приличаше както на музиканта Рубинщайн, така и на актьора Левински. Беше развил почти култ към Хебел.
Възгледите му за живота и изкуството, породени от мъдро, идващо от сърцето знание, бяха изключително здраво вкоренени в него.
Беше автор на интересния, съдържателен роман
към текста >>
Той умееше да разглежда най-дребните неща в
живот
а от гледна точка на важното.
„Алхимикът“ и още много други произведения, които се характеризираха с красота и дълбочина на мисълта.
Той умееше да разглежда най-дребните неща в живота от гледна точка на важното.
Спомням си как веднъж го видях в уютната му стаичка, намираща се в една странична улица във Виена, когато го посетихме заедно с други приятели. Той тъкмо щеше да си приготвя яденето: две рохки яйца с бързовар и хляб. Докато водата кипваше, за да свари яйцата за нас, той каза с патос: „Ще бъде много вкусно.“ Ще стане отново дума за него в един по-късен етап от живота ми.
към текста >>
Докато водата кипваше, за да свари яйцата за нас, той каза с патос: „Ще бъде много вкусно.“ Ще стане отново дума за него в един по-късен етап от
живот
а ми.
„Алхимикът“ и още много други произведения, които се характеризираха с красота и дълбочина на мисълта. Той умееше да разглежда най-дребните неща в живота от гледна точка на важното. Спомням си как веднъж го видях в уютната му стаичка, намираща се в една странична улица във Виена, когато го посетихме заедно с други приятели. Той тъкмо щеше да си приготвя яденето: две рохки яйца с бързовар и хляб.
Докато водата кипваше, за да свари яйцата за нас, той каза с патос: „Ще бъде много вкусно.“ Ще стане отново дума за него в един по-късен етап от живота ми.
към текста >>
Щрос свърши
живот
а си тежко болен и в умопомрачение.
Двамата, Лемермайер и Щрос, бяха големи приятели с Роберт Хамерлинг. Благодарение на тях по-късно имах повод за краткотрайна кореспонденция с Хамерлинг, за когото ще има още какво да кажа.
Щрос свърши живота си тежко болен и в умопомрачение.
към текста >>
Често когато стоящите малко по-встрани от нейния кръг вече си бяха тръгнали, деле Грацие ставаше извънредно разговорлива и имахме възможност да чуем някои думи, които звучаха като въздишката на
живот
а в отзвук на тежки съдбовни дни.
Над тези съботни събирания цареше истинско обаяние. Когато се стъмнеше, запалваха една лампа, покрита с червен плат и се разполагахме в едно кръгло пространство от светлина, което внасяше тържествено настроение в цялата компания.
Често когато стоящите малко по-встрани от нейния кръг вече си бяха тръгнали, деле Грацие ставаше извънредно разговорлива и имахме възможност да чуем някои думи, които звучаха като въздишката на живота в отзвук на тежки съдбовни дни.
Можеше обаче да се чуе и истински хумор по повод превратността на живота и гласове на възмущение от корупцията в пресата и на други места. Между тях се чуваха и саркастичните, често пъти ядовити забележки на Мюлнер по всевъзможни въпроси на философията, изкуството и други.
към текста >>
Можеше обаче да се чуе и истински хумор по повод превратността на
живот
а и гласове на възмущение от корупцията в пресата и на други места.
Над тези съботни събирания цареше истинско обаяние. Когато се стъмнеше, запалваха една лампа, покрита с червен плат и се разполагахме в едно кръгло пространство от светлина, което внасяше тържествено настроение в цялата компания. Често когато стоящите малко по-встрани от нейния кръг вече си бяха тръгнали, деле Грацие ставаше извънредно разговорлива и имахме възможност да чуем някои думи, които звучаха като въздишката на живота в отзвук на тежки съдбовни дни.
Можеше обаче да се чуе и истински хумор по повод превратността на живота и гласове на възмущение от корупцията в пресата и на други места.
Между тях се чуваха и саркастичните, често пъти ядовити забележки на Мюлнер по всевъзможни въпроси на философията, изкуството и други.
към текста >>
Поради това емоционалният ми
живот
се разкъсваше на две, тъй като с искрена любов и уважение беше привлечен и от двете страни.
Сега бях поставен между този дом, който посещавах с голямо удоволствие, и моя учител и бащински настроен приятел Карл Юлиус Шрьоер, който след първите си посещения никога повече не се появи у деле Грацие.
Поради това емоционалният ми живот се разкъсваше на две, тъй като с искрена любов и уважение беше привлечен и от двете страни.
към текста >>
Тези мисли развих, изхождайки не от духа на противоречие, а от подтика да противопоставя това, което ми казваше виждането на духовния свят, на това, което трябваше да разглеждам като виждане за
живот
а, стоящо на противоположния полюс на моето собствено, което обаче безкрайно уважавах, защото ми беше разкрито от дълбините на откровени души.
Тези мисли развих, изхождайки не от духа на противоречие, а от подтика да противопоставя това, което ми казваше виждането на духовния свят, на това, което трябваше да разглеждам като виждане за живота, стоящо на противоположния полюс на моето собствено, което обаче безкрайно уважавах, защото ми беше разкрито от дълбините на откровени души.
към текста >>
Присъстваха всяко виждане за
живот
а и всеки темперамент от оптимистичния, наивен изобразител на
живот
а до оловно тежкия песимист.
По същото време, когато можах да изживея толкова много вълнения в дома на деле Грацие, ми се предостави възможност да вляза и в кръга на млади австрийски поети. Те се срещаха всяка седмица за свободен обмен на мнения и обсъждане на това, което един или друг беше написал. Там се събираха хора с най-различни характери.
Присъстваха всяко виждане за живота и всеки темперамент от оптимистичния, наивен изобразител на живота до оловно тежкия песимист.
Фриц Лемермайер беше душата на кръга. Там царяха силни настроения срещу „старото“ в духовния живот на епохата, начало на което беше положено от братя Харт, Карл Хенкел и други в Германия. Но всичко беше забулено от австрийската „любезност“. Много се говореше за това как вече е дошло времето, в което във всички сфери на живота трябва да прозвучат нови тонове, но това винаги ставаше със свойственото за австрийците отричане на радикализма.
към текста >>
Там царяха силни настроения срещу „старото“ в духовния
живот
на епохата, начало на което беше положено от братя Харт, Карл Хенкел и други в Германия.
По същото време, когато можах да изживея толкова много вълнения в дома на деле Грацие, ми се предостави възможност да вляза и в кръга на млади австрийски поети. Те се срещаха всяка седмица за свободен обмен на мнения и обсъждане на това, което един или друг беше написал. Там се събираха хора с най-различни характери. Присъстваха всяко виждане за живота и всеки темперамент от оптимистичния, наивен изобразител на живота до оловно тежкия песимист. Фриц Лемермайер беше душата на кръга.
Там царяха силни настроения срещу „старото“ в духовния живот на епохата, начало на което беше положено от братя Харт, Карл Хенкел и други в Германия.
Но всичко беше забулено от австрийската „любезност“. Много се говореше за това как вече е дошло времето, в което във всички сфери на живота трябва да прозвучат нови тонове, но това винаги ставаше със свойственото за австрийците отричане на радикализма.
към текста >>
Много се говореше за това как вече е дошло времето, в което във всички сфери на
живот
а трябва да прозвучат нови тонове, но това винаги ставаше със свойственото за австрийците отричане на радикализма.
Там се събираха хора с най-различни характери. Присъстваха всяко виждане за живота и всеки темперамент от оптимистичния, наивен изобразител на живота до оловно тежкия песимист. Фриц Лемермайер беше душата на кръга. Там царяха силни настроения срещу „старото“ в духовния живот на епохата, начало на което беше положено от братя Харт, Карл Хенкел и други в Германия. Но всичко беше забулено от австрийската „любезност“.
Много се говореше за това как вече е дошло времето, в което във всички сфери на живота трябва да прозвучат нови тонове, но това винаги ставаше със свойственото за австрийците отричане на радикализма.
към текста >>
Борех се със загадката на повтарящите се човешки
живот
и.
Борех се със загадката на повтарящите се човешки животи.
Много неща в тази насока ми се разкриха, когато се сближих с хора, в чието характерното поведение в живота, в отпечатъка на личността им без трудност се откриваха следи от същностно съдържание, което не следва да се търси в унаследеното или изпитаното от тях след момента на раждането. В мимиките, във всеки жест на Ферхер се проявяваше душевна същност, която е могла да се формира само в началото на християнското развитие, когато гръцкото езичество все още е продължавало да оказва влияние върху него. До такова виждане не се стига, когато се мисли само за онези прояви на дадена личност, които веднага се натрапват на вниманието. То се събужда по-скоро от привидно съпровождащите тези прояви, в действителност обаче безкрайно задълбочаващи ги и проникващи в интуицията черти на индивидуалността. То не се придобива също така, когато го търсим, докато сме заедно с личността, а едва тогава, когато силното впечатление продължава да действа и се превръща в оживен спомен, в който същественото във външния живот се заличава и иначе „несъщественото“ започва да говори на съвсем ясен език.
към текста >>
Много неща в тази насока ми се разкриха, когато се сближих с хора, в чието характерното поведение в
живот
а, в отпечатъка на личността им без трудност се откриваха следи от същностно съдържание, което не следва да се търси в унаследеното или изпитаното от тях след момента на раждането.
Борех се със загадката на повтарящите се човешки животи.
Много неща в тази насока ми се разкриха, когато се сближих с хора, в чието характерното поведение в живота, в отпечатъка на личността им без трудност се откриваха следи от същностно съдържание, което не следва да се търси в унаследеното или изпитаното от тях след момента на раждането.
В мимиките, във всеки жест на Ферхер се проявяваше душевна същност, която е могла да се формира само в началото на християнското развитие, когато гръцкото езичество все още е продължавало да оказва влияние върху него. До такова виждане не се стига, когато се мисли само за онези прояви на дадена личност, които веднага се натрапват на вниманието. То се събужда по-скоро от привидно съпровождащите тези прояви, в действителност обаче безкрайно задълбочаващи ги и проникващи в интуицията черти на индивидуалността. То не се придобива също така, когато го търсим, докато сме заедно с личността, а едва тогава, когато силното впечатление продължава да действа и се превръща в оживен спомен, в който същественото във външния живот се заличава и иначе „несъщественото“ започва да говори на съвсем ясен език. Който „наблюдава“ хората, за да отгатне предишните им земни животи, съвсем определено няма да постигне тази цел.
към текста >>
То не се придобива също така, когато го търсим, докато сме заедно с личността, а едва тогава, когато силното впечатление продължава да действа и се превръща в оживен спомен, в който същественото във външния
живот
се заличава и иначе „несъщественото“ започва да говори на съвсем ясен език.
Борех се със загадката на повтарящите се човешки животи. Много неща в тази насока ми се разкриха, когато се сближих с хора, в чието характерното поведение в живота, в отпечатъка на личността им без трудност се откриваха следи от същностно съдържание, което не следва да се търси в унаследеното или изпитаното от тях след момента на раждането. В мимиките, във всеки жест на Ферхер се проявяваше душевна същност, която е могла да се формира само в началото на християнското развитие, когато гръцкото езичество все още е продължавало да оказва влияние върху него. До такова виждане не се стига, когато се мисли само за онези прояви на дадена личност, които веднага се натрапват на вниманието. То се събужда по-скоро от привидно съпровождащите тези прояви, в действителност обаче безкрайно задълбочаващи ги и проникващи в интуицията черти на индивидуалността.
То не се придобива също така, когато го търсим, докато сме заедно с личността, а едва тогава, когато силното впечатление продължава да действа и се превръща в оживен спомен, в който същественото във външния живот се заличава и иначе „несъщественото“ започва да говори на съвсем ясен език.
Който „наблюдава“ хората, за да отгатне предишните им земни животи, съвсем определено няма да постигне тази цел. Такова наблюдение трябва да се възприема като оскърбление, нанасяно на наблюдавания. Можем да се надяваме да разкрием дългото минало на някой човек в настоящето само благодарение на идващото от външния духовен свят провидение на съдбата.
към текста >>
Който „наблюдава“ хората, за да отгатне предишните им земни
живот
и, съвсем определено няма да постигне тази цел.
Много неща в тази насока ми се разкриха, когато се сближих с хора, в чието характерното поведение в живота, в отпечатъка на личността им без трудност се откриваха следи от същностно съдържание, което не следва да се търси в унаследеното или изпитаното от тях след момента на раждането. В мимиките, във всеки жест на Ферхер се проявяваше душевна същност, която е могла да се формира само в началото на християнското развитие, когато гръцкото езичество все още е продължавало да оказва влияние върху него. До такова виждане не се стига, когато се мисли само за онези прояви на дадена личност, които веднага се натрапват на вниманието. То се събужда по-скоро от привидно съпровождащите тези прояви, в действителност обаче безкрайно задълбочаващи ги и проникващи в интуицията черти на индивидуалността. То не се придобива също така, когато го търсим, докато сме заедно с личността, а едва тогава, когато силното впечатление продължава да действа и се превръща в оживен спомен, в който същественото във външния живот се заличава и иначе „несъщественото“ започва да говори на съвсем ясен език.
Който „наблюдава“ хората, за да отгатне предишните им земни животи, съвсем определено няма да постигне тази цел.
Такова наблюдение трябва да се възприема като оскърбление, нанасяно на наблюдавания. Можем да се надяваме да разкрием дългото минало на някой човек в настоящето само благодарение на идващото от външния духовен свят провидение на съдбата.
към текста >>
Именно в описвания период от
живот
а ми ми се удаде да достигна до определени виждания за повтарящите се земни
живот
и на човека.
Именно в описвания период от живота ми ми се удаде да достигна до определени виждания за повтарящите се земни животи на човека.
Те не ми бяха чужди и преди, но още носеха неопределен характер и не се проявяваха в отчетливи впечатления. Теории за такива неща като повтарящи се земни животи не си създавах в своите мисли. Запознах се с тях от литературата или от други източници и ги възприемах за нещо очевидно, но самият аз не теоретизирах върху тях. И тъй като ги съзнавах благодарение на истинско виждане в тази област, можах да проведа гореспоменатия разговор с професор Нойман. Със сигурност не е укорително, ако хората се убеждават в повтарящите се земни животи и само чрез познания, които могат да бъдат придобити единствено по свръхсетивен път.
към текста >>
Теории за такива неща като повтарящи се земни
живот
и не си създавах в своите мисли.
Именно в описвания период от живота ми ми се удаде да достигна до определени виждания за повтарящите се земни животи на човека. Те не ми бяха чужди и преди, но още носеха неопределен характер и не се проявяваха в отчетливи впечатления.
Теории за такива неща като повтарящи се земни животи не си създавах в своите мисли.
Запознах се с тях от литературата или от други източници и ги възприемах за нещо очевидно, но самият аз не теоретизирах върху тях. И тъй като ги съзнавах благодарение на истинско виждане в тази област, можах да проведа гореспоменатия разговор с професор Нойман. Със сигурност не е укорително, ако хората се убеждават в повтарящите се земни животи и само чрез познания, които могат да бъдат придобити единствено по свръхсетивен път. Защото едно пълно убеждение в тази област е възможно и за непредубедения здрав човешки разсъдък и тогава, когато човекът не е стигнал до фактическо съзерцание. Само че пътят на теоретизирането в тази област не беше моят път.
към текста >>
Със сигурност не е укорително, ако хората се убеждават в повтарящите се земни
живот
и и само чрез познания, които могат да бъдат придобити единствено по свръхсетивен път.
Именно в описвания период от живота ми ми се удаде да достигна до определени виждания за повтарящите се земни животи на човека. Те не ми бяха чужди и преди, но още носеха неопределен характер и не се проявяваха в отчетливи впечатления. Теории за такива неща като повтарящи се земни животи не си създавах в своите мисли. Запознах се с тях от литературата или от други източници и ги възприемах за нещо очевидно, но самият аз не теоретизирах върху тях. И тъй като ги съзнавах благодарение на истинско виждане в тази област, можах да проведа гореспоменатия разговор с професор Нойман.
Със сигурност не е укорително, ако хората се убеждават в повтарящите се земни животи и само чрез познания, които могат да бъдат придобити единствено по свръхсетивен път.
Защото едно пълно убеждение в тази област е възможно и за непредубедения здрав човешки разсъдък и тогава, когато човекът не е стигнал до фактическо съзерцание. Само че пътят на теоретизирането в тази област не беше моят път.
към текста >>
По времето, когато у мен все повече се утвърждаваха конкретни възгледи за повтарящите се земни
живот
и, се запознах с теософското движение, основано от Е.
По времето, когато у мен все повече се утвърждаваха конкретни възгледи за повтарящите се земни животи, се запознах с теософското движение, основано от Е.
П. Блаватска. „Езотеричен будизъм“ на Синет попадна в ръцете ми от един приятел, с когото говорех за тези неща. Тази книга, първото, с което се запознах в областта на теософията, не ми направи никакво впечатление. Радвах се, че не съм я прочел, преди да се появят вижданията, произлизащи от собствения ми душевен живот. Защото в съдържанието ѝ имаше нещо отблъскващо за мен и антипатията към този начин на представяне на свръхсетивното навярно първоначално щеше да ми попречи да напредвам по пътя, който ми беше предначертан.
към текста >>
Радвах се, че не съм я прочел, преди да се появят вижданията, произлизащи от собствения ми душевен
живот
.
По времето, когато у мен все повече се утвърждаваха конкретни възгледи за повтарящите се земни животи, се запознах с теософското движение, основано от Е. П. Блаватска. „Езотеричен будизъм“ на Синет попадна в ръцете ми от един приятел, с когото говорех за тези неща. Тази книга, първото, с което се запознах в областта на теософията, не ми направи никакво впечатление.
Радвах се, че не съм я прочел, преди да се появят вижданията, произлизащи от собствения ми душевен живот.
Защото в съдържанието ѝ имаше нещо отблъскващо за мен и антипатията към този начин на представяне на свръхсетивното навярно първоначално щеше да ми попречи да напредвам по пътя, който ми беше предначертан.
към текста >>
54.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
По това време, около 1888 г., от една страна, вътрешният ми душевен
живот
ме подтикваше към силна духовна концентрация, а от друга –
живот
ът ме въвлече в широк кръг познанства.
По това време, около 1888 г., от една страна, вътрешният ми душевен живот ме подтикваше към силна духовна концентрация, а от друга – животът ме въвлече в широк кръг познанства.
Работата над подробния увод към втория том на естественонаучните съчинения на Гьоте ми даде вътрешен импулс да представя възгледите си за духовния свят под формата на мисловно прегледно изложение. Това изискваше вътрешно оттегляне от всичко, с което бях свързан във външния живот. Много съм благодарен на обстоятелството, че това оттегляне ми беше възможно. Тогава можех да седя в най-оживеното кафене и все пак в душата си да съм съвсем спокоен, премисляйки и скицирайки концепциите, които после преминаха в споменатия увод. Така водех вътрешен живот, който не беше свързан по никакъв начин с външния свят, с който все пак интересите ми интензивно се преплитаха.
към текста >>
Това изискваше вътрешно оттегляне от всичко, с което бях свързан във външния
живот
.
По това време, около 1888 г., от една страна, вътрешният ми душевен живот ме подтикваше към силна духовна концентрация, а от друга – животът ме въвлече в широк кръг познанства. Работата над подробния увод към втория том на естественонаучните съчинения на Гьоте ми даде вътрешен импулс да представя възгледите си за духовния свят под формата на мисловно прегледно изложение.
Това изискваше вътрешно оттегляне от всичко, с което бях свързан във външния живот.
Много съм благодарен на обстоятелството, че това оттегляне ми беше възможно. Тогава можех да седя в най-оживеното кафене и все пак в душата си да съм съвсем спокоен, премисляйки и скицирайки концепциите, които после преминаха в споменатия увод. Така водех вътрешен живот, който не беше свързан по никакъв начин с външния свят, с който все пак интересите ми интензивно се преплитаха.
към текста >>
Така водех вътрешен
живот
, който не беше свързан по никакъв начин с външния свят, с който все пак интересите ми интензивно се преплитаха.
По това време, около 1888 г., от една страна, вътрешният ми душевен живот ме подтикваше към силна духовна концентрация, а от друга – животът ме въвлече в широк кръг познанства. Работата над подробния увод към втория том на естественонаучните съчинения на Гьоте ми даде вътрешен импулс да представя възгледите си за духовния свят под формата на мисловно прегледно изложение. Това изискваше вътрешно оттегляне от всичко, с което бях свързан във външния живот. Много съм благодарен на обстоятелството, че това оттегляне ми беше възможно. Тогава можех да седя в най-оживеното кафене и все пак в душата си да съм съвсем спокоен, премисляйки и скицирайки концепциите, които после преминаха в споменатия увод.
Така водех вътрешен живот, който не беше свързан по никакъв начин с външния свят, с който все пак интересите ми интензивно се преплитаха.
към текста >>
Това бе времето, през което в тогавашна Австрия подобни интереси бяха обърнати към кризисните явления, появили се в обществения
живот
.
Това бе времето, през което в тогавашна Австрия подобни интереси бяха обърнати към кризисните явления, появили се в обществения живот.
Мнозина от тези, с които общувах, бяха посветили работата и усилията си на решаването на конфликтите между народностите в Австрия. Други се занимаваха със социалния въпрос. Трети пък изпитваха стремеж към обновяване на творческия живот. Когато с душата си живеех в духовния свят, често имах усещането, че борбите за постигане на всичките тези цели ще останат безплодни, защото отказваха да се приближат към духовните сили на битието. Осъзнаването на тези духовни сили ми се струваше най-важно.
към текста >>
Трети пък изпитваха стремеж към обновяване на творческия
живот
.
Това бе времето, през което в тогавашна Австрия подобни интереси бяха обърнати към кризисните явления, появили се в обществения живот. Мнозина от тези, с които общувах, бяха посветили работата и усилията си на решаването на конфликтите между народностите в Австрия. Други се занимаваха със социалния въпрос.
Трети пък изпитваха стремеж към обновяване на творческия живот.
Когато с душата си живеех в духовния свят, често имах усещането, че борбите за постигане на всичките тези цели ще останат безплодни, защото отказваха да се приближат към духовните сили на битието. Осъзнаването на тези духовни сили ми се струваше най-важно. Обаче в духовния живот, който ме заобикаляше, не откривах ясно разбиране за това.
към текста >>
Обаче в духовния
живот
, който ме заобикаляше, не откривах ясно разбиране за това.
Мнозина от тези, с които общувах, бяха посветили работата и усилията си на решаването на конфликтите между народностите в Австрия. Други се занимаваха със социалния въпрос. Трети пък изпитваха стремеж към обновяване на творческия живот. Когато с душата си живеех в духовния свят, често имах усещането, че борбите за постигане на всичките тези цели ще останат безплодни, защото отказваха да се приближат към духовните сили на битието. Осъзнаването на тези духовни сили ми се струваше най-важно.
Обаче в духовния живот, който ме заобикаляше, не откривах ясно разбиране за това.
към текста >>
В него като в огледало се отразяваше съвременността, в преднамерено карикатурни образи бяха показани нейният материализъм и интереси, обърнати към външното в
живот
а.
Тогава се появи сатиричният епос „Хомункулус“* на Роберт Хамерлинг.
В него като в огледало се отразяваше съвременността, в преднамерено карикатурни образи бяха показани нейният материализъм и интереси, обърнати към външното в живота.
Един човек, който е в състояние да живее само с механистично-материалистически представи и занимания, влиза във връзка с жена, чието същество пребивава не в действителния свят, а в света на фантазиите. Хамерлинг искаше да представи двата аспекта, в които се е изопачила цивилизацията. От едната страна е бездуховният стремеж, който мисли за света като за механизъм и иска да представи живота по механичен начин. От другата страна са бездушевните фантазии, които изобщо не се интересуват от това дали привидният им духовен живот има реално отношение с действителността.
към текста >>
От едната страна е бездуховният стремеж, който мисли за света като за механизъм и иска да представи
живот
а по механичен начин.
Тогава се появи сатиричният епос „Хомункулус“* на Роберт Хамерлинг. В него като в огледало се отразяваше съвременността, в преднамерено карикатурни образи бяха показани нейният материализъм и интереси, обърнати към външното в живота. Един човек, който е в състояние да живее само с механистично-материалистически представи и занимания, влиза във връзка с жена, чието същество пребивава не в действителния свят, а в света на фантазиите. Хамерлинг искаше да представи двата аспекта, в които се е изопачила цивилизацията.
От едната страна е бездуховният стремеж, който мисли за света като за механизъм и иска да представи живота по механичен начин.
От другата страна са бездушевните фантазии, които изобщо не се интересуват от това дали привидният им духовен живот има реално отношение с действителността.
към текста >>
От другата страна са бездушевните фантазии, които изобщо не се интересуват от това дали привидният им духовен
живот
има реално отношение с действителността.
Тогава се появи сатиричният епос „Хомункулус“* на Роберт Хамерлинг. В него като в огледало се отразяваше съвременността, в преднамерено карикатурни образи бяха показани нейният материализъм и интереси, обърнати към външното в живота. Един човек, който е в състояние да живее само с механистично-материалистически представи и занимания, влиза във връзка с жена, чието същество пребивава не в действителния свят, а в света на фантазиите. Хамерлинг искаше да представи двата аспекта, в които се е изопачила цивилизацията. От едната страна е бездуховният стремеж, който мисли за света като за механизъм и иска да представи живота по механичен начин.
От другата страна са бездушевните фантазии, които изобщо не се интересуват от това дали привидният им духовен живот има реално отношение с действителността.
към текста >>
Истинският човек на изкуството е повече или по-малко не
съзнателен
застъпник на духа.
Но пътят, по който поема истинският творец в своето творчество, ми се струваше път към истинския дух. Той изхожда от това, което е сетивно възприемаемо, но го трансформира. При тази трансформация той не се оставя да бъде воден само от изцяло субективни импулси, а се стреми да придаде на сетивно проявяващото се форма, която да го изрази така, сякаш тук присъства самото духовно. Не проявлението на идеята в сетивната форма е красивото, така си казвах, а представянето на сетивното под формата на дух. Така в битието на изкуството виждах навлизане на света на духа в сетивния свят.
Истинският човек на изкуството е повече или по-малко несъзнателен застъпник на духа.
Необходимо е единствено – така си казвах тогава отново и отново – преобразяването на действащите в твореца и насочени към сетивната материя душевни сили в свободно от сетивното, чисто духовно съзерцание, за да се достигне до познание за духовния свят.
към текста >>
У Формей се появяваше и Емилие Матайя, която пишеше своите романи, наситени с убедителни наблюдения за
живот
а под псевдонима Емил Мариот.
У Формей се появяваше и Емилие Матайя, която пишеше своите романи, наситени с убедителни наблюдения за живота под псевдонима Емил Мариот.
Тя беше очарователна личност, която с начина си на живот разкриваше суровостта на човешкото битие ясно, гениално, често обаятелно. Беше творец, който знае как да представи живота, когато той смесва своите загадки с ежедневния живот и когато пагубно стоварва върху хората трагична съдба.
към текста >>
Тя беше очарователна личност, която с начина си на
живот
разкриваше суровостта на човешкото битие ясно, гениално, често обаятелно.
У Формей се появяваше и Емилие Матайя, която пишеше своите романи, наситени с убедителни наблюдения за живота под псевдонима Емил Мариот.
Тя беше очарователна личност, която с начина си на живот разкриваше суровостта на човешкото битие ясно, гениално, често обаятелно.
Беше творец, който знае как да представи живота, когато той смесва своите загадки с ежедневния живот и когато пагубно стоварва върху хората трагична съдба.
към текста >>
Беше творец, който знае как да представи
живот
а, когато той смесва своите загадки с ежедневния
живот
и когато пагубно стоварва върху хората трагична съдба.
У Формей се появяваше и Емилие Матайя, която пишеше своите романи, наситени с убедителни наблюдения за живота под псевдонима Емил Мариот. Тя беше очарователна личност, която с начина си на живот разкриваше суровостта на човешкото битие ясно, гениално, често обаятелно.
Беше творец, който знае как да представи живота, когато той смесва своите загадки с ежедневния живот и когато пагубно стоварва върху хората трагична съдба.
към текста >>
Защото по принцип бях толкова далече от каквото и да е партийно разбиране за
живот
а, колкото изобщо беше възможно.
Защото през 1888 г. за кратко ми беше прехвърлена редакцията на „Немски седмичник“. Това списание беше основано от историка Хайнрих Фридюнг. Кратката ми редакторска работа се случи по времето, когато противоречията между народностите на Австрия бяха придобили особено остър характер. Не ми беше лесно всяка седмица да пиша по една статия върху обществените процеси.
Защото по принцип бях толкова далече от каквото и да е партийно разбиране за живота, колкото изобщо беше възможно.
Интересуваше ме ходът на културното развитие в еволюцията на човечеството. И трябваше да боравя с гледната точка, произтичаща от този факт така, че пълната обосновка на това виждане да не доведе дотам, статията ми да изглежда като продукт на един „чужд на света идеалист“. Към това се прибавяше обстоятелството, че в тогавашна Австрия, особено поради въведената от министър Гауч „образователна реформа“, виждах ощетяване на културните интереси. Над забележките ми в тази област веднъж започна да се замисля дори Шрьоер, който все така имаше голяма симпатия към частичното разглеждане на нещата. Аз хвалех целесъобразните начинания, които беше предприел католически-клерикалният министър Лео Тун за австрийските гимназии още през петдесетте години, в противовес на непедагогическите мерки на Гауч.
към текста >>
Струваше ми се, че виждам тези направления, в които бяхме длъжни да развиваме различните области от обществения
живот
, но не бях овладял формулировките, систематизирани така, че да могат да бъдат убедителни за читателите на вестници.
Искаше ми се аз също да допринеса в разискванията на тези процеси с неща, в които да бъде включено отношение към великите духовни цели и целите на човечеството. Това ми липсваше в стила на тогавашната преса. Как да реализирам този подход по това време ми беше ежедневна грижа. И нямаше как да не ми е грижа, защото не притежавах силата, която би ми дал един богат житейски опит в тази сфера. По принцип бях извикан за тази редакторска дейност напълно неподготвен.
Струваше ми се, че виждам тези направления, в които бяхме длъжни да развиваме различните области от обществения живот, но не бях овладял формулировките, систематизирани така, че да могат да бъдат убедителни за читателите на вестници.
И затова подготовката за всеки седмичен брой за мен беше тежка борба.
към текста >>
Все пак тази работа ми донесе доста близки отношения с личности, чиято дейност беше ориентирана към най-различни области на обществения
живот
.
Все пак тази работа ми донесе доста близки отношения с личности, чиято дейност беше ориентирана към най-различни области на обществения живот.
Запознах се с Виктор Адлер, който по това време беше безспорният лидер на социалистите в Австрия. В слабия, непретенциозен мъж се криеше енергична воля. Когато говореше на масата в някое кафене, непрекъснато имах чувството, че съдържанието на това, което казва, е незначително, ежедневно, но че така говори една воля, която нищо не може да пречупи. Запознах се с Пернерщорфер, който тогава премина от немските националисти към техните социалистически партийни противници. Той беше силна личност с всеобхватни знания.
към текста >>
Остър критик на недостатъците на обществения
живот
, той издаваше месечника „Немско слово“.
Запознах се с Виктор Адлер, който по това време беше безспорният лидер на социалистите в Австрия. В слабия, непретенциозен мъж се криеше енергична воля. Когато говореше на масата в някое кафене, непрекъснато имах чувството, че съдържанието на това, което казва, е незначително, ежедневно, но че така говори една воля, която нищо не може да пречупи. Запознах се с Пернерщорфер, който тогава премина от немските националисти към техните социалистически партийни противници. Той беше силна личност с всеобхватни знания.
Остър критик на недостатъците на обществения живот, той издаваше месечника „Немско слово“.
За мен той беше стимулиращо четиво. В компанията на тези личности срещнах и други, които бяха научни или партийни привърженици на социализма. Те ме подтикнаха да се занимая с Карл Маркс, Фридрих Енгелс, Родбертус и други социаликономически автори. Но вътрешно не можах да се приближа към никого от тях. За мен беше болезнено да слушам да се говори за това, че материално-икономическите сили в историята на човечеството са двигател на същинското развитие и че духовното трябвало да бъде само идейна надстройка на тази „истински реална“ основа.
към текста >>
И така, на двадесет и седем години бях изпълнен с „въпроси“ и „загадки“ относно външния
живот
на човечеството, докато същността на душата и нейната връзка с духовния свят се представяха пред душата ми като завършена в себе си концепция, приемаща все по-определени форми.
И така, на двадесет и седем години бях изпълнен с „въпроси“ и „загадки“ относно външния живот на човечеството, докато същността на душата и нейната връзка с духовния свят се представяха пред душата ми като завършена в себе си концепция, приемаща все по-определени форми.
Духовно можех да работя само като изхождах от тази концепция. И тази работа все повече приемаше такова направление, което няколко години по-късно щеше да ме доведе до написване на „Философия на свободата“.
към текста >>
55.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Продължилото няколко седмици пребиваване в града на Гьоте за мен беше празник в
живот
а.
Продължилото няколко седмици пребиваване в града на Гьоте за мен беше празник в живота.
Дълги години бях живял в мислите на Гьоте; сега имах възможност сам да бъда на местата, където са се породили тези мисли. Прекарах тези седмици под възвишените впечатления на това чувство.
към текста >>
По това време можеше да се види малко от съвременния ваймарски
живот
на изкуството.
Беше лято.
По това време можеше да се види малко от съвременния ваймарски живот на изкуството.
Човек можеше в пълно спокойствие да се отдаде на въздействието на художественото, представено в един паметник за делото на Гьоте. Тук не се живееше в съвремието, а всичко беше пренесено в епохата на Гьоте. Съвременна тогава във Ваймар обаче беше епохата на Лист. Но нейните представители не бяха там в момента.
към текста >>
За това ще разкажа по-късно при описанието на тази част от моя
живот
.
Часовете след работа прекарвах с хората, работещи в Архива. Сред тях бяха външните сътрудници, посещаващи Архива за по-кратко или за по-дълго време. Бях приет изключително любезно от Бернхард Зуфан, директор на Архива на Гьоте, и намерих скъп приятел в лицето на Юлиус Вале, постоянен сътрудник в Архива. Но всичко придоби по-определени форми едва когато след година отново постъпих на работа там за по-дълго време.
За това ще разкажа по-късно при описанието на тази част от моя живот.
към текста >>
Откакто се бяха появили болките в колената му, прекарваше по-голямата част от
живот
а си в тази поза.
Имах възможност да беседвам дълго с този философ. Той беше полуизлегнат с изпънати крака на канапето.
Откакто се бяха появили болките в колената му, прекарваше по-голямата част от живота си в тази поза.
Пред себе си видях едно чело, явен признак за бистър и остър ум, и поглед в очите му, който разкрива най-съкровено усещаната увереност в това, което философът знае. Лицето му обгръщаше мощна брада.
към текста >>
За мен несъзнаваното беше нещо, което чрез усилията на душевния
живот
може все повече да се издига до съзнанието.
Той говореше с абсолютна категоричност, от която можеше да се съди за начина, по който е нахвърлил някои от основополагащите си мисли за всеобщата концепция за света, осветлявайки я по свой собствен начин. В тези мисли всичко, което стигаше до него от чуждите виждания, веднага биваше обсипано с критика. Така седях срещу него, докато той правеше острите си преценки за мен, но всъщност вътрешно така и не ме слушаше. За него същността на нещата се намираше в несъзнаваното и трябваше завинаги да остане там, скрита за човешкото съзнание.
За мен несъзнаваното беше нещо, което чрез усилията на душевния живот може все повече да се издига до съзнанието.
В хода на разговора ни стигнах дотам да му кажа, че все пак човек не би трябвало предварително да вижда в представата нещо отделено от действителността и представляващо само нещо нереално в съзнанието. Подобен възглед не би могъл да бъде изходна точка на теорията на познанието. Защото чрез него човек сам си препречва достъпа до всяка действителност, като тогава му остава само да вярва, че живее в представи и че би могъл да се приближи до нещо истинско само в хипотетични концепции, т.е. по един нереален начин. По-скоро човек би трябвало първо да провери дали възгледът за представата като нещо нереално е защитим или пък произхожда единствено от един предразсъдък.
към текста >>
Разширяването на моя кръгозор в това направление тогава усетих като особено обогатяване на душевния си
живот
.
С изключение на визитата при Едуард фон Хартман, кратките посещения в Берлин и Мюнхен, които можах да направя по време на пътуването си през Германия веднага след Ваймар, бяха наситени с художествени впечатления.
Разширяването на моя кръгозор в това направление тогава усетих като особено обогатяване на душевния си живот.
Така това първо голямо пътешествие, което можах да направя, беше от голямо значение и за възгледите ми за изкуството. В мен живееха множество впечатления, когато след пътуването за няколко седмици се установих отново в Залцкамергут при семейството, на чиито синове преподавах вече от години. Още повече че ме посъветваха да си намеря външна заетост като домашен учител. Вътрешно това бе подкрепено от желанието ми да доведа до определена точка в житейското му развитие момчето, чието обучение ми беше поверено преди няколко години, и чиято душа бях успял да събудя от напълно спящо състояние. След връщането ми във Виена скоро ми се предостави възможност да общувам с един кръг от хора, който се поддържаше от една дама, чийто мистически-теософско настроен ум правеше дълбоко впечатление на всички участници в него.
към текста >>
Присъщата ѝ сериозност в разбирането и усещането за
живот
а се проявяваха в нея благородно и красиво.
В мен живееха множество впечатления, когато след пътуването за няколко седмици се установих отново в Залцкамергут при семейството, на чиито синове преподавах вече от години. Още повече че ме посъветваха да си намеря външна заетост като домашен учител. Вътрешно това бе подкрепено от желанието ми да доведа до определена точка в житейското му развитие момчето, чието обучение ми беше поверено преди няколко години, и чиято душа бях успял да събудя от напълно спящо състояние. След връщането ми във Виена скоро ми се предостави възможност да общувам с един кръг от хора, който се поддържаше от една дама, чийто мистически-теософско настроен ум правеше дълбоко впечатление на всички участници в него. Часовете, които тогава можах да изживея в дома на тази дама, Мари Ланг, бяха в най-висша степен ценни за мен.
Присъщата ѝ сериозност в разбирането и усещането за живота се проявяваха в нея благородно и красиво.
Дълбоките ѝ душевни преживявания се изразяваха от един звучен и проникновен глас. В мистическите търсения, във вътрешната борба със себе си и света тя се опитваше да намери някакво, макар и непълно удовлетворение. Така че тя сякаш бе създадена да бъде душата на кръг от търсачи. В този кръг беше проникнала теософията, чието начало бе поставено от Е. П. Блаватска в края на миналия век.
към текста >>
Тя обаче носеше у себе си мистическо богатство, което беше издигнато до съзнанието по доста елементарен начин от изпитаното ѝ от
живот
а сърце.
Франц Хартман, който благодарение на многобройните си теософски трудове и връзките си с Е. П. Блаватска беше станал прочут в широки кръгове, беше въвел своята теософия и в този кръг. Мари Ланг беше възприела много неща от нея. Мисловното съдържание, които тя можеше да намери в теософията, в много отношения съответстваше на нейната душевна настройка. Но всичко, което възприемаше откъм тази страна, беше свързано с нея само външно.
Тя обаче носеше у себе си мистическо богатство, което беше издигнато до съзнанието по доста елементарен начин от изпитаното ѝ от живота сърце.
към текста >>
Роза Майредер принадлежи към онези личности, към които съм изпитвал най-дълбоко уважение през
живот
а си и към чието развитие съм проявявал най-голям интерес.
Чрез Мари Ланг се запознах с г-жа Роза Майредер, нейна приятелка.
Роза Майредер принадлежи към онези личности, към които съм изпитвал най-дълбоко уважение през живота си и към чието развитие съм проявявал най-голям интерес.
Много добре мога да си представя, че всичко, за което ще говоря тук, няма да ѝ хареса много, но точно по този начин чувствам нещата, които дойдоха в живота ми благодарение на нея. От съчиненията на Роза Майредер, които по-късно с пълно право направиха толкова голямо впечатление на много хора, и които несъмнено я поставят на едно от челните места в литературата, тогава още не беше публикувано нищо. Но това, което се разкрива в нейните произведения, живееше в Роза Майредер в духовна форма, към която се отнасях с огромна вътрешна симпатия. Тази жена създаваше у мен впечатлението, че сякаш притежава всеки един от различните човешки душевни таланти в такава степен, че в хармоничното си взаимодействие те дават истинен израз на човешкото същество. Тя обединяваше различни артистични дарования с един свободен, проникновен усет за наблюдение.
към текста >>
Много добре мога да си представя, че всичко, за което ще говоря тук, няма да ѝ хареса много, но точно по този начин чувствам нещата, които дойдоха в
живот
а ми благодарение на нея.
Чрез Мари Ланг се запознах с г-жа Роза Майредер, нейна приятелка. Роза Майредер принадлежи към онези личности, към които съм изпитвал най-дълбоко уважение през живота си и към чието развитие съм проявявал най-голям интерес.
Много добре мога да си представя, че всичко, за което ще говоря тук, няма да ѝ хареса много, но точно по този начин чувствам нещата, които дойдоха в живота ми благодарение на нея.
От съчиненията на Роза Майредер, които по-късно с пълно право направиха толкова голямо впечатление на много хора, и които несъмнено я поставят на едно от челните места в литературата, тогава още не беше публикувано нищо. Но това, което се разкрива в нейните произведения, живееше в Роза Майредер в духовна форма, към която се отнасях с огромна вътрешна симпатия. Тази жена създаваше у мен впечатлението, че сякаш притежава всеки един от различните човешки душевни таланти в такава степен, че в хармоничното си взаимодействие те дават истинен израз на човешкото същество. Тя обединяваше различни артистични дарования с един свободен, проникновен усет за наблюдение. Нейната живопис се отличаваше с индивидуален подход към живота, както и с дълбоко проникване в обективния свят.
към текста >>
Нейната живопис се отличаваше с индивидуален подход към
живот
а, както и с дълбоко проникване в обективния свят.
Много добре мога да си представя, че всичко, за което ще говоря тук, няма да ѝ хареса много, но точно по този начин чувствам нещата, които дойдоха в живота ми благодарение на нея. От съчиненията на Роза Майредер, които по-късно с пълно право направиха толкова голямо впечатление на много хора, и които несъмнено я поставят на едно от челните места в литературата, тогава още не беше публикувано нищо. Но това, което се разкрива в нейните произведения, живееше в Роза Майредер в духовна форма, към която се отнасях с огромна вътрешна симпатия. Тази жена създаваше у мен впечатлението, че сякаш притежава всеки един от различните човешки душевни таланти в такава степен, че в хармоничното си взаимодействие те дават истинен израз на човешкото същество. Тя обединяваше различни артистични дарования с един свободен, проникновен усет за наблюдение.
Нейната живопис се отличаваше с индивидуален подход към живота, както и с дълбоко проникване в обективния свят.
Разказите, с които започна писателското ѝ поприще, представляват завършени хармонии, изплетени от лична борба и напълно обективно наблюдение.
към текста >>
Разглеждам като красива скъпоценност в
живот
а си, че по времето, което описвам тук, съм прекарал някой и друг час с Роза Майредер в годините на нейното търсене и душевна борба.
Следващите ѝ произведения все повече носят подобен характер. Най-ясно той се проявява в по-късно публикувания ѝ двутомен труд „Критика на женствеността“.
Разглеждам като красива скъпоценност в живота си, че по времето, което описвам тук, съм прекарал някой и друг час с Роза Майредер в годините на нейното търсене и душевна борба.
към текста >>
Всичко това не отне нищо от сърдечния приятелски интерес, който развих у себе си към тази личност по времето, когато ѝ бях благодарен за най-ценните часове в моя
живот
, и който наистина не е намалял и до ден днешен.
Моето отношение към изкуството, както тя си го представяше, така и никога не я удовлетвори. Тя мислеше, че не дооценявам истински художественото тогава, когато аз се стремях да разбера специфично художественото посредством това, което възникваше в душата ми при преживяване на духовното. Тя смяташе, че не мога да вникна достатъчно в откровенията на сетивния свят и поради това не мога да се приближа до същинското художествено, докато аз се опитвах да проникна тъкмо в пълната истина на сетивните форми.
Всичко това не отне нищо от сърдечния приятелски интерес, който развих у себе си към тази личност по времето, когато ѝ бях благодарен за най-ценните часове в моя живот, и който наистина не е намалял и до ден днешен.
към текста >>
Защото това, което ставаше в
живот
а му, се предаваше по един тайнствен начин на тези, които общуваха с него.
В дома на Роза Майредер многократно имах възможност да участвам в беседите, за които в него се събираха талантливи хора. Там тихо, видимо вглъбен повече в себе си, отколкото слушайки околните, седеше Хуго Волф, близък приятел на Роза Майредер. Човек го чуваше в душата си, въпреки че той говореше толкова малко.
Защото това, което ставаше в живота му, се предаваше по един тайнствен начин на тези, които общуваха с него.
Бях привързан с най-сърдечна обич към Карл Майредер, съпруг на г-жа Роза, който беше изключително фин мъж и като личност, и като човек на изкуството, а също и към брат му Юлиус Майредер, ентусиаст в отношението си към изкуството. Мари Ланг, нейният кръг и Фридрих Екщайн, който тогава се беше посветил изцяло на теософското духовно течение и концепция за света, често бяха там.
към текста >>
Често в по-нататъшния си
живот
в благодарната ми памет пред духа ми се появяваше една или друга картина от тези преживявания, както например споменът за нашата разходка през величествените алпийски гори, по време на която Роза Майредер и аз говорехме за истинския смисъл на човешката свобода.
Това беше времето, по което „Философия на свободата“ придобиваше все по-определени форми в душата ми. Роза Майредер е личността, с която говорех най-много за тези форми в периода на създаване на моята книга. Тя ме освободи от част от вътрешната самота, в която живеех. Стремеше се към виждане на непосредствената човешка личност, а аз – към откровението на света, към което тази личност може да се стреми чрез посредничеството на разкриващото се пред духовния взор. Между двете съществуваха много мостове.
Често в по-нататъшния си живот в благодарната ми памет пред духа ми се появяваше една или друга картина от тези преживявания, както например споменът за нашата разходка през величествените алпийски гори, по време на която Роза Майредер и аз говорехме за истинския смисъл на човешката свобода.
към текста >>
56.
X. Философия на свободата
GA_28 Моят жизнен път
Когато погледна назад към своя жизнен път, виждам първите три десетилетия от
живот
а си като завършена фаза.
Когато погледна назад към своя жизнен път, виждам първите три десетилетия от живота си като завършена фаза.
Към нейния край се преместих във Ваймар, за да работя там почти седем години в Архива на Гьоте и Шилер. Разглеждам времето, което прекарах във Виена между описаното пътуване до Ваймар и преселването ми в града на Гьоте, като периода, който ме доведе до известен завършек на това, към което душата ми се стремеше дотогава. Този завършек намери израз в работата ми върху „Философия на свободата“.
към текста >>
Указания за първото положение могат да се намерят достатъчно във „Философия на свободата“, например: „Висша степен на индивидуалния
живот
е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание.
В тази област изхождах не толкова от желанието да представя чисто духовния свят, в който човекът преживява моралните си интуиции, колкото от това да подчертая духовния характер на самите тези интуиции. Ако за мен беше важно първото, щях да започна главата „Нравственото въображение“ във „Философия на свободата“ по следния начин: „Свободният дух действа по свои импулси. Това са интуиции, които се изживяват от него извън природното битие в чисто духовния свят, без той да съзнава този духовен свят с обикновеното си съзнание.“ Но за мен тогава беше важно единствено да охарактеризирам чисто духовния характер на моралните интуиции. Затова обърнах внимание върху битието на тези интуиции в целостта на човешкия свят на идеите и съответно казах: „Свободният дух действа по свои импулси, а именно интуиции, мисловно подбрани от целостта на неговия свят на идеите.“* Който не отправи поглед към чисто духовния свят и следователно не би могъл да напише дори и първото изречение, не може да се застъпи изцяло и за второто.
Указания за първото положение могат да се намерят достатъчно във „Философия на свободата“, например: „Висша степен на индивидуалния живот е понятийното мислене без оглед на определено възприятийно съдържание.
Съдържанието на дадено понятие ние определяме чрез чиста интуиция от идейната сфера. Първоначално едно такова понятие не съдържа отношение към определени възприятия.“** Тук се имат предвид „сетивните възприятия“. Ако по това време възнамерявах да пиша за духовния свят, а не просто за духовния характер на моралните интуиции, трябваше да взема предвид противоположността между сетивно и духовно възприятие. Но за мен беше важно само да подчертая несетивния характер на моралните интуиции.
към текста >>
В такова направление се развиваше светът на моите идеи, когато на тридесет години, с встъпването ми във Ваймарския период, приключи първата фаза от моя
живот
.
В такова направление се развиваше светът на моите идеи, когато на тридесет години, с встъпването ми във Ваймарския период, приключи първата фаза от моя живот.
към текста >>
57.
XI. За мистиката и мистиците
GA_28 Моят жизнен път
В края на първия период от
живот
а ми у мен възникна потребността да си изградя ясно определена позиция по отношение на някои тенденции в човешката душа.
В края на първия период от живота ми у мен възникна потребността да си изградя ясно определена позиция по отношение на някои тенденции в човешката душа.
Една от тези тенденции беше мистиката. Но във вида, в който тя се явяваше пред душевния ми взор в различните епохи от духовното развитие на човечеството – в източната мъдрост, в неоплатонизма, в християнското средновековие, в кабалистичните стремления, – поради различната ми настройка ми беше доста трудно да си изработя някакво отношение към нея.
към текста >>
Тогава такъв човек казва, че духовното не може да се постигне по пътя, който в обикновения
живот
се нарича път на познанието.
Ако обаче човек навлезе във вътрешния свят на душата си, без да вземе идеите със себе си, той стига до вътрешната област на чистото чувстване.
Тогава такъв човек казва, че духовното не може да се постигне по пътя, който в обикновения живот се нарича път на познанието.
И твърди, че за да се преживее духовното, от сферата на познанието трябва да се потопим в тази на чувствата.
към текста >>
Но все пак съществуваше разликата, че в моя начин на представяне на нещата човекът сякаш се отрича от себе си и привежда външния духовен свят към обективно проявление в себе си, докато мистикът усилва собствения си вътрешен
живот
и вследствие на това заличава истинската форма на обективно духовното.
Изхождайки от такива основни съображения, се оформиха идеите, от които по-късно се разви „Философия на свободата“. Не желаех да позволя на никакви мистични настроения да станат доминантни у мен при формулирането на тези идеи, въпреки че ми беше ясно, че най-дълбокото преживяване на това, което би трябвало да се прояви в идеи, във вътрешността на душата е подобно на вътрешното усещане на мистика.
Но все пак съществуваше разликата, че в моя начин на представяне на нещата човекът сякаш се отрича от себе си и привежда външния духовен свят към обективно проявление в себе си, докато мистикът усилва собствения си вътрешен живот и вследствие на това заличава истинската форма на обективно духовното.
към текста >>
58.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
Започнах тази работа в началото на осемдесетте години и тя още не беше завършена, когато встъпих във втория период от
живот
а си с преместването ми от Виена във Ваймар.
Времето, което ми бе нужно за излагане на естественонаучните идеи на Гьоте за уводите към „Немска национална литература“ на Кюршнер, беше продължително.
Започнах тази работа в началото на осемдесетте години и тя още не беше завършена, когато встъпих във втория период от живота си с преместването ми от Виена във Ваймар.
Причината за това е в гореописаното затруднение, касаещо естественонаучния и мистическия начин на изразяване.
към текста >>
Гьоте става рационалистичен, когато желае да представи многообразните форми на растителните и
живот
инските видове.
Докато работех над придаването на правилна форма на мислите, поясняващи Гьотевата гледна точка към естествознанието, трябваше да намеря също и форма на изразяване за духовните преживявания, които се явяваха пред душата ми в собственото ми съзерцаване на мировите процеси. Така че непрекъснато чувствах подтик от Гьоте да преминавам към представяне на собствения си светоглед и после обратно към него, за да мога със собствените си мисли, до които бях достигнал, да изложа по-добре мислите на самия Гьоте. Като съществено у него усещах преди всичко отказа му да се задоволи с някакви теоретически лесно обозрими мисловни построения за сметка на познанието на неизмеримото богатство на действителността.
Гьоте става рационалистичен, когато желае да представи многообразните форми на растителните и животинските видове.
Когато желае да разбере геоложкия строеж на земята или пък метеорологичните явления, той се стреми към идеите, действени в процеса на развитие на природата. Но идеите му не са абстрактни мисли. Те са образи, живеещи в душата по мисловен начин.
към текста >>
Сега трябваше да покажа, че дори Гьоте наистина да може да живее душевно, когато напредва с познанието си от сетивната към духовната природа, някой друг може да разбере напълно душевния
живот
на Гьоте само когато, излизайки отвъд него, сам отведе своето познание до възприемане на духовния свят в идеи.
Сега трябваше да покажа, че дори Гьоте наистина да може да живее душевно, когато напредва с познанието си от сетивната към духовната природа, някой друг може да разбере напълно душевния живот на Гьоте само когато, излизайки отвъд него, сам отведе своето познание до възприемане на духовния свят в идеи.
към текста >>
Той се страхува да не стане абстрактен, ако след
живот
о пребиваване в духа продължи към
живот
в мисли за това пребиваване.
Когато говори за природата, Гьоте пребивава в духа.
Той се страхува да не стане абстрактен, ако след живото пребиваване в духа продължи към живот в мисли за това пребиваване.
Той желае да се усеща вътре в духа, но не иска сам да мисли себе си в духа.
към текста >>
По времето, когато работех върху моите интерпретации на Гьоте, в духа ми той винаги беше до мен, сякаш ми беше наставник, който непрекъснато ме назидаваше: „Който напредва твърде бързо по духовните пътища, може и да стигне до някакво тясно ограничено преживяване на духа, но ще встъпи в едно съдържание на действителността, лишено от богатството на
живот
а.“
По времето, когато работех върху моите интерпретации на Гьоте, в духа ми той винаги беше до мен, сякаш ми беше наставник, който непрекъснато ме назидаваше: „Който напредва твърде бързо по духовните пътища, може и да стигне до някакво тясно ограничено преживяване на духа, но ще встъпи в едно съдържание на действителността, лишено от богатството на живота.“
към текста >>
Във връзка с работата ми върху Гьоте имах възможност истински нагледно да наблюдавам „как действа кармата в човешкия
живот
“.
Във връзка с работата ми върху Гьоте имах възможност истински нагледно да наблюдавам „как действа кармата в човешкия живот“.
Съдбата се състои от два комплекса фактори, които постепенно се обединяват в човешкия живот. Единият произлиза от порива на душата отвътре навън, а другият пристъпва към човека от външния свят. Собствените ми душевни стремежи бяха насочени към съзерцание на духовното, а външният духовен живот на света подготви за мен работата над Гьоте. В съзнанието си трябваше да приведа в хармония двете течения, които се срещаха в него. Последните години от първия период от живота ми се занимавах с това да доказвам своята правота ту пред себе си, ту пред Гьоте.
към текста >>
Съдбата се състои от два комплекса фактори, които постепенно се обединяват в човешкия
живот
.
Във връзка с работата ми върху Гьоте имах възможност истински нагледно да наблюдавам „как действа кармата в човешкия живот“.
Съдбата се състои от два комплекса фактори, които постепенно се обединяват в човешкия живот.
Единият произлиза от порива на душата отвътре навън, а другият пристъпва към човека от външния свят. Собствените ми душевни стремежи бяха насочени към съзерцание на духовното, а външният духовен живот на света подготви за мен работата над Гьоте. В съзнанието си трябваше да приведа в хармония двете течения, които се срещаха в него. Последните години от първия период от живота ми се занимавах с това да доказвам своята правота ту пред себе си, ту пред Гьоте.
към текста >>
Собствените ми душевни стремежи бяха насочени към съзерцание на духовното, а външният духовен
живот
на света подготви за мен работата над Гьоте.
Във връзка с работата ми върху Гьоте имах възможност истински нагледно да наблюдавам „как действа кармата в човешкия живот“. Съдбата се състои от два комплекса фактори, които постепенно се обединяват в човешкия живот. Единият произлиза от порива на душата отвътре навън, а другият пристъпва към човека от външния свят.
Собствените ми душевни стремежи бяха насочени към съзерцание на духовното, а външният духовен живот на света подготви за мен работата над Гьоте.
В съзнанието си трябваше да приведа в хармония двете течения, които се срещаха в него. Последните години от първия период от живота ми се занимавах с това да доказвам своята правота ту пред себе си, ту пред Гьоте.
към текста >>
Последните години от първия период от
живот
а ми се занимавах с това да доказвам своята правота ту пред себе си, ту пред Гьоте.
Във връзка с работата ми върху Гьоте имах възможност истински нагледно да наблюдавам „как действа кармата в човешкия живот“. Съдбата се състои от два комплекса фактори, които постепенно се обединяват в човешкия живот. Единият произлиза от порива на душата отвътре навън, а другият пристъпва към човека от външния свят. Собствените ми душевни стремежи бяха насочени към съзерцание на духовното, а външният духовен живот на света подготви за мен работата над Гьоте. В съзнанието си трябваше да приведа в хармония двете течения, които се срещаха в него.
Последните години от първия период от живота ми се занимавах с това да доказвам своята правота ту пред себе си, ту пред Гьоте.
към текста >>
Тази среща на истинската действителност на външния свят с истинската действителност във вътрешния
живот
на душата познаващото съзнание трябва да постигне в усърдна духовна вътрешна активност.
Тази среща на истинската действителност на външния свят с истинската действителност във вътрешния живот на душата познаващото съзнание трябва да постигне в усърдна духовна вътрешна активност.
За искащото и действащо съзнание тя е налице винаги когато човекът изживява своята свобода в действията си.
към текста >>
Само че за осъществяване на това
живот
ът не трябва да бъде изгубен в мислене.
Моята „Философия на свободата“ се основава на преживяване, състоящо се от съгласуването на човешкото съзнание със самото себе си. Свободата се упражнява във волята, преживява се в чувствата и се познава в мислите.
Само че за осъществяване на това животът не трябва да бъде изгубен в мислене.
към текста >>
Тя се отдава на абстрактната сянка на духа, но не се движи и не действа в
живот
а и битието на духа.
Той вижда човешката душа, от една страна, изцяло отдадена на разсъдливостта. Чувства, че душата, действаща в сферата на чистия разум, не е зависима от телесно-сетивното. Но подобен род свръхсетивна дейност все пак не го удовлетворява. Душата пребивава „в духа“, когато е отдадена на „логическата необходимост“ на разсъдъка. Но в това си отдаване тя нито е свободна, нито вътрешно духовно жива.
Тя се отдава на абстрактната сянка на духа, но не се движи и не действа в живота и битието на духа.
От друга страна, Шилер забелязва, че развивайки противоположна дейност, човешката душа е изцяло отдадена на телесното – на сетивните възприятия и първичните импулси. Тук в нея се изгубва въздействието на духовната сянка. Тя се отдава на природните закономерности, които не представляват нейната същност.
към текста >>
След това тези импулси продължиха да действат в по-нататъшния ми душевен
живот
чак до формата на създадените по-късно мистерийни драми.
За мен бе важно не обяснението на приказката, а стимулите за душевно преживяване, идващи от работата ми с нея.
След това тези импулси продължиха да действат в по-нататъшния ми душевен живот чак до формата на създадените по-късно мистерийни драми.
Обаче за работата ми, свързана с Гьоте, не можах да почерпя много от тази приказка. Защото ми се струваше, че в написването на тази творба, воден от вътрешната сила на един полунесъзнателен душевен живот, Гьоте е надраснал самия себе си в своя светоглед той. Така че за мен възникна сериозно затруднение. Можех да продължа тълкуванията си на Гьоте за „Немска национална литература“ на Кюршнер единствено в стила, в който ги бях започнал, самите те обаче вече не ме удовлетворяваха. Защото си казвах, че докато е писал „приказката“, в нея Гьоте е прогледнал към духовния свят отвъд границата.
към текста >>
Защото ми се струваше, че в написването на тази творба, воден от вътрешната сила на един полуне
съзнателен
душевен
живот
, Гьоте е надраснал самия себе си в своя светоглед той.
За мен бе важно не обяснението на приказката, а стимулите за душевно преживяване, идващи от работата ми с нея. След това тези импулси продължиха да действат в по-нататъшния ми душевен живот чак до формата на създадените по-късно мистерийни драми. Обаче за работата ми, свързана с Гьоте, не можах да почерпя много от тази приказка.
Защото ми се струваше, че в написването на тази творба, воден от вътрешната сила на един полунесъзнателен душевен живот, Гьоте е надраснал самия себе си в своя светоглед той.
Така че за мен възникна сериозно затруднение. Можех да продължа тълкуванията си на Гьоте за „Немска национална литература“ на Кюршнер единствено в стила, в който ги бях започнал, самите те обаче вече не ме удовлетворяваха. Защото си казвах, че докато е писал „приказката“, в нея Гьоте е прогледнал към духовния свят отвъд границата. А това, което е написал за процесите в природата, не взема под внимание този поглед. Затова и то не може да бъде интерпретирано въз основа на това прозрение в духовния свят.
към текста >>
59.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Именно в този период външният ми
живот
беше наситен със социални контакти.
Именно в този период външният ми живот беше наситен със социални контакти.
Често се събирахме със старите ми приятели. Колкото и малко да имах възможност да говоря за нещата, за които загатвам тук, духовните и душевни връзки, свързващи ме с приятелите ми, бяха много интензивни. Често си спомнях за тези безкрайни разговори, които тогава водехме в едно популярно кафене на Михаелплац във Виена. Имах повод за това особено по времето, когато след световната война старата Австрия беше разцепена. Защото предпоставките за този разпад още тогава бяха навсякъде налице.
към текста >>
Епохата на естествените науки с нейните последствия в
живот
а на хората и народите означава упадък.
Често предизвиквах недоволство у такива идеалисти, когато изказвах убеждението си, наложило се у мен поради увлечението ми от епохата на Гьоте. Твърдях, че през този период е бил достигнат връх в западноевропейското културно развитие. Но той не е бил задържан.
Епохата на естествените науки с нейните последствия в живота на хората и народите означава упадък.
За по-нататъшен напредък имаме нужда от съвършено нов импулс откъм духовната страна. Не може да се напредва по положени преди това духовни пътища, без да се наложи първо да се върнем обратно по тях. Гьоте представлява връх, но не неговото начало, а неговия край. Той показва резултатите от едно развитие, стигащо до него, намиращо в него своя най-пълен облик, което обаче не може да бъде продължено, без да се отиде към много по-изначални извори на духовното преживяване от тези, съдържащи се в това развитие. В такова настроение написах последната част от работата си, посветена на Гьоте.
към текста >>
Преди края на първия период от моя
живот
успях да посетя още Будапеща и Трансилвания.
Преди края на първия период от моя живот успях да посетя още Будапеща и Трансилвания.
Един от моите приятели, родом от Трансилвания, за когото споменах преди и който през всичките години беше останал свързан с мен с рядка преданост, ме бе запознал с много от пребиваващите във Виена негови земляци. Така към моя станал вече много широк кръг познати се прибави и кръг от трансилванци. Между тях бяха господин и госпожа Брайтенщайн, с които тогава се бяхме сприятелили и с които си останахме най-сърдечни приятели. Дълго време те имаха водеща позиция във Виенското Антропософско общество. Човешките контакти с трансилванци доведоха до пътуването ми до Будапеща.
към текста >>
Чувствах колко субективно верен за всеки истински унгарец е често чуваният от мен девиз: „Извън Унгария няма
живот
, а дори и да има, това изобщо не е
живот
.“
Щом погледнеше от прозореца на влака, човек добиваше впечатлението, че самата природа тук е станала особено поетична и че хората, не обръщащи многомного внимание на обичайната за тях поезия на природата, сноват напред-назад в съзвучие със собствената си съкровена музика на сърцето. А когато стъпеше в Будапеща, пред него се разкриваше един свят, към който представителите на други европейски народи гледаха с наистина голям интерес, който обаче никога не можеше да бъде разбран докрай от тях. Тъмен фон, озарен от играеща си с цветовете светлина. Когато стоях пред паметника на Ференц Деак, същността на този народ застана пред погледа ми като концентрирана в този човек. В главата на създателя на тази Унгария, която съществуваше от 1867 до 1918 г., живееше твърда и горда воля, която действа сърцато и надделява без хитрост, а със стихийна непосредственост.
Чувствах колко субективно верен за всеки истински унгарец е често чуваният от мен девиз: „Извън Унгария няма живот, а дори и да има, това изобщо не е живот.“
към текста >>
Германофилство, което, като спомен от отклоняването на
живот
а му на Изток преди столетия, искаше да остане вярно на своя източник, което обаче с тази си душевна настройка носи белега на отчуждение от света, изразяващо се в
живот
а като придобита чрез възпитанието универсална веселост.
През Коледния ден пристигнах в Херманщат. Бях въведен в кръга на трансилванските саксонци. Там те живееха сред румънците и маджарите. Благородна народност, желаеща да съхрани своята доблест в упадъка, който не искаше да види.
Германофилство, което, като спомен от отклоняването на живота му на Изток преди столетия, искаше да остане вярно на своя източник, което обаче с тази си душевна настройка носи белега на отчуждение от света, изразяващо се в живота като придобита чрез възпитанието универсална веселост.
Прекарах прекрасни дни сред немски духовници от евангелската църква, учителите от немските училища и други немски трансилванци. Сърцето ми се сгря сред тези хора, които, в грижата за своя народностен характер и неговото култивиране, развиваха една култура на сърцето, обърната преди всичко към сърцата на другите.
към текста >>
Чрез тях можах да си изработя отношение към външния свят, нещо, което не ми беше лесно, докато
живот
ът в духовния елемент за мен беше нещо напълно естествено.
Преживявания като това пътуване ми бяха дадени от съдбата.
Чрез тях можах да си изработя отношение към външния свят, нещо, което не ми беше лесно, докато животът в духовния елемент за мен беше нещо напълно естествено.
към текста >>
Но именно поради това явление се убедих колко самотен бях с моята душевна настройка сред тогавашния духовен
живот
.
Обратният ми път към Виена беше изпълнен с тъжни спомени. Там почти веднага в ръцете ми попадна една книга, за чието „духовно богатство“ тогава се говореше в най-широки кръгове: „Рембранд като възпитател“. В разговорите за тази книга, които тогава се водеха повсеместно, където и да отиде човек, винаги се говореше за появата на един напълно нов дух.
Но именно поради това явление се убедих колко самотен бях с моята душевна настройка сред тогавашния духовен живот.
към текста >>
Но усещането ми за
живот
а ме принуждаваше да отхвърля това, което тогавашният „дух на времето“ възхваляваше като върхово постижение.
По отношение на книгата, възхвалявана в най-висша степен от цял свят, усещах нещата така: струваше ми се, че сякаш някой няколко месеца всяка вечер е седял на някоя маса в една от добрите гостилници и е слушал „духовитостите“, изричани от „най-забележителните“ личности на техните запазени маси, след което ги е записал в афористична форма. След тази продължителна „подготвителна работа“ е сложил бележките със сентенциите в един кош, разтръскал го е силно, за да ги размеси добре, и след това отново ги е извадил. След изваждането им е съединил листчетата едно към друго и така се е получила книга. Разбира се, тази критика е преувеличена.
Но усещането ми за живота ме принуждаваше да отхвърля това, което тогавашният „дух на времето“ възхваляваше като върхово постижение.
Възприемах „Рембранд като възпитател“ като книга, която се държи на повърхността, единствено благодарение на остроумно подадени мисли, нямащи нищо общо с истинските глъбини на човешката душа в нито едно от нейните изречения. Беше ми болно, че съвременниците ми смятаха тъкмо една такава книга за творение на дълбока личност, докато аз нямаше как да не твърдя, че такива мислители, шляпащи в плитчините на духовните води, ще изгонят от душите всичко дълбоко човешко.
към текста >>
В продължение на петнадесет години, до началото на втория период от
живот
а ми, който прекарах във Ваймар, съдбата ми беше обвързана с тази дейност.
Когато бях на четиринадесет години, се наложи да започна да давам частни уроци.
В продължение на петнадесет години, до началото на втория период от живота ми, който прекарах във Ваймар, съдбата ми беше обвързана с тази дейност.
Душевното развитие на много хора в детска и юношеска възраст се свърза със собственото ми развитие. При това можах да наблюдавам колко различно е житейското съзряване при мъжкия и женския пол. Защото освен да давам уроци на момчета и млади мъже, към участта ми спадаше да се занимавам и с няколко девойки. Да, известно време дори майката на момчето, чието възпитание бях поел поради патологичното му състояние, беше моя ученичка по геометрия. Друг път пък преподавах естетика на тази дама и сестра ѝ.
към текста >>
Съвместната работа с нея в областта на възпитанието придаваше на
живот
а прекрасно съдържание.
В семейството на това момче дълги години бях намерил нещо като дом, от който ходех и у други семейства, за да възпитавам и преподавам. Поради близките приятелски отношения с майката на момчето стана така, че изцяло споделях радостите и неволите на това семейство. В тази жена виждах рядко красива човешка душа. Тя беше напълно отдадена на грижата за развитието и съдбата на четирите ѝ момчета. От нейния пример човек можеше да изучава великата майчина любов.
Съвместната работа с нея в областта на възпитанието придаваше на живота прекрасно съдържание.
Тя имаше музикален талант и с въодушевление се занимаваше с музика. Отчасти сама провеждаше упражненията по музика с нейните синове, докато бяха малки. С мен разговаряше обстойно по най-разнообразни житейски проблеми, отнасяйки се към всичко с разбиране и дълбок интерес. Тя проявяваше голямо внимание и към моите научни и други работи. По това време изпитвах най-дълбока необходимост да обсъждам с нея всичко, което ме занимаваше вътрешно.
към текста >>
Освен това отношението ѝ към външния
живот
беше на жена, която изпълнява с найсилно чувство на дълг всичко, спадащо към нейната участ, но която все пак гледа вътрешно на по-голямата част от него като на нямащо никакво отношение към нея.
Душата ѝ обаче попиваше всичко. Същевременно тя поддържаше определено натуралистично виждане по отношение на човешкото същество. Смяташе, че моралната душевна природа е изцяло свързана със здравето или болестта на физическия организъм. Имам предвид, че тя инстинктивно мислеше за хората по медицински начин, като мисленето ѝ клонеше към известен натурализъм. Да разговарям с нея на тази тема ми оказваше изключително благотворно влияние.
Освен това отношението ѝ към външния живот беше на жена, която изпълнява с найсилно чувство на дълг всичко, спадащо към нейната участ, но която все пак гледа вътрешно на по-голямата част от него като на нямащо никакво отношение към нея.
Тя гледаше на съдбата си като на нещо обременяващо. Но също и не изискваше нищо от живота. Приемаше го такъв, какъвто дойде, доколкото това не касаеше синовете ѝ. По отношение на тях обаче изживяваше всичко с най-силните емоции на своята душа.
към текста >>
Но също и не изискваше нищо от
живот
а.
Смяташе, че моралната душевна природа е изцяло свързана със здравето или болестта на физическия организъм. Имам предвид, че тя инстинктивно мислеше за хората по медицински начин, като мисленето ѝ клонеше към известен натурализъм. Да разговарям с нея на тази тема ми оказваше изключително благотворно влияние. Освен това отношението ѝ към външния живот беше на жена, която изпълнява с найсилно чувство на дълг всичко, спадащо към нейната участ, но която все пак гледа вътрешно на по-голямата част от него като на нямащо никакво отношение към нея. Тя гледаше на съдбата си като на нещо обременяващо.
Но също и не изискваше нищо от живота.
Приемаше го такъв, какъвто дойде, доколкото това не касаеше синовете ѝ. По отношение на тях обаче изживяваше всичко с най-силните емоции на своята душа.
към текста >>
Съпреживявах всичко това: душевния
живот
на една жена, трогателната ѝ отдаденост на нейните синове,
живот
а на семейството в рамките на широк кръг роднини и познати.
Съпреживявах всичко това: душевния живот на една жена, трогателната ѝ отдаденост на нейните синове, живота на семейството в рамките на широк кръг роднини и познати.
Но това не минаваше без трудности. Семейството беше еврейско. Във възгледите си то бе напълно свободно от всякаква религиозна и расова ограниченост. Но главата на семейството, към когото изпитвах най-топли чувства, беше развил известна чувствителност към всички съждения, изказвани за евреите от неевреи. Тя се дължеше на искрата на антисемитизма, която се разпалваше по това време.
към текста >>
Те бяха насочени към много страни на духовния
живот
.
Към семейния кръг, който споделях толкова отблизо, принадлежеше Игнац Брюл, композитор на „Златният кръст“. Това беше личност с тънък усет, която изключително ми се нравеше. У Игнац Брюл имаше нещо чуждо на света, нещо вглъбено в себе си. Интересите му не се изчерпваха само с музиката.
Те бяха насочени към много страни на духовния живот.
Той можеше да изживее тези си интереси единствено като „галеник“ на съдбата, на фона на семеен кръг, който никога не позволи той изобщо да бъде докоснат от грижите за ежедневието и който даде възможност творчеството му да се развие, стъпвайки на известно благосъстояние. Така той не израсна в живота, а само в музиката. Доколко стойностно или не беше музикалното му творчество, няма нужда да обсъждам тук. Но колко очарователни бяха срещите с него на улицата, когато, щом някой го заговореше, той сякаш се събуждаше от своя свят на тонове! Обикновено не си закопчаваше копчетата на жилетката в правилните илици.
към текста >>
Така той не израсна в
живот
а, а само в музиката.
Това беше личност с тънък усет, която изключително ми се нравеше. У Игнац Брюл имаше нещо чуждо на света, нещо вглъбено в себе си. Интересите му не се изчерпваха само с музиката. Те бяха насочени към много страни на духовния живот. Той можеше да изживее тези си интереси единствено като „галеник“ на съдбата, на фона на семеен кръг, който никога не позволи той изобщо да бъде докоснат от грижите за ежедневието и който даде възможност творчеството му да се развие, стъпвайки на известно благосъстояние.
Така той не израсна в живота, а само в музиката.
Доколко стойностно или не беше музикалното му творчество, няма нужда да обсъждам тук. Но колко очарователни бяха срещите с него на улицата, когато, щом някой го заговореше, той сякаш се събуждаше от своя свят на тонове! Обикновено не си закопчаваше копчетата на жилетката в правилните илици. Очите му говореха с блага замисленост, походката му не беше твърда, но изразителна. С него можеше да се беседва за много неща.
към текста >>
Срещата с нея представлява значително явление в моя
живот
.
Тази жена беше забележителна по свой начин.
Срещата с нея представлява значително явление в моя живот.
Тя вече отдавна не е между живите. Сред причините, които направиха за мен трудно напускането на Виена, е и тази, че се налагаше да се разделя с нея.
към текста >>
Когато погледна назад към съдържанието на първия период от моя
живот
, докато се опитвам да го охарактеризирам външно, у мен напира следното усещане: съдбата ме е водила така, че на тридесетгодишна възраст да не се виждам обвързан с никаква външна „професия“.
Когато погледна назад към съдържанието на първия период от моя живот, докато се опитвам да го охарактеризирам външно, у мен напира следното усещане: съдбата ме е водила така, че на тридесетгодишна възраст да не се виждам обвързан с никаква външна „професия“.
В Архива на Гьоте и Шилер във Ваймар също постъпих, не за да заема служба за цял живот, а като свободен сътрудник на изданието на Гьоте, публикувано от Архива по поръчка на великата херцогиня Софи. В доклада, който отпечата директорът на Архива в дванадесетия том на Гьотевия годишник, е записано: „Към постоянните ни сътрудници от есента на 1890 г. се присъедини Рудолф Щайнер от Виена. Възложена му е цялата област на „морфологията“ (с изключение на раздела за остеологията), пет или вероятно шест тома от „втората част“, допълнени от много важен материал от ръкописното наследство.“
към текста >>
В Архива на Гьоте и Шилер във Ваймар също постъпих, не за да заема служба за цял
живот
, а като свободен сътрудник на изданието на Гьоте, публикувано от Архива по поръчка на великата херцогиня Софи.
Когато погледна назад към съдържанието на първия период от моя живот, докато се опитвам да го охарактеризирам външно, у мен напира следното усещане: съдбата ме е водила така, че на тридесетгодишна възраст да не се виждам обвързан с никаква външна „професия“.
В Архива на Гьоте и Шилер във Ваймар също постъпих, не за да заема служба за цял живот, а като свободен сътрудник на изданието на Гьоте, публикувано от Архива по поръчка на великата херцогиня Софи.
В доклада, който отпечата директорът на Архива в дванадесетия том на Гьотевия годишник, е записано: „Към постоянните ни сътрудници от есента на 1890 г. се присъедини Рудолф Щайнер от Виена. Възложена му е цялата област на „морфологията“ (с изключение на раздела за остеологията), пет или вероятно шест тома от „втората част“, допълнени от много важен материал от ръкописното наследство.“
към текста >>
60.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
За неопределен период от време отново бях изправен пред задача, която не ми беше дадена по повод на някакво външно събитие, а беше следствие от вътрешния процес на развитие на възгледите ми за света и
живот
а.
За неопределен период от време отново бях изправен пред задача, която не ми беше дадена по повод на някакво външно събитие, а беше следствие от вътрешния процес на развитие на възгледите ми за света и живота.
На същия се дължеше и че държах докторския си изпит в Росток, представяйки своя труд „Съгласуване на човешкото съзнание със самото себе си“. Външни обстоятелства направиха така, че да не мога да положа изпита във Виена. Зад себе си официално имах реалното училище, а не гимназия, въпреки че бях получил гимназиално образование благодарение на частните уроци, които давах по програмата на гимназията, и на самостоятелната си подготовка. Това изключваше възможността да получа докторска степен в Австрия. Бях се самообучавал задълбочено в областта на философията, но имах зад себе си официален курс на обучение, който ме изключваше от всичко, което дава достъп до следването на философия.
към текста >>
В края на първия период от
живот
а си в ръцете ми беше попаднал един философски труд, който силно ме заплени:
В края на първия период от живота си в ръцете ми беше попаднал един философски труд, който силно ме заплени:
към текста >>
Това реално внедряване в духовния
живот
той посочва като нещо по-висше в сравнение с изработването на мисловно съдържание единствено чрез философията.
В тази книга философията като мисловно съдържание не се приема като нещо, почиващо на собствените си основи. Платон бива всестранно разгледан като философа, търсил философия, основаваща се на самата себе си. Откритото от него по този път е старателно представено от Хайнрих фон Щайн. В първите глави на това съчинение човек се вживява напълно в платоническия светоглед. След това обаче Щайн преминава към внасянето на Христовото откровение в развитието на човечеството.
Това реално внедряване в духовния живот той посочва като нещо по-висше в сравнение с изработването на мисловно съдържание единствено чрез философията.
към текста >>
Реалният
живот
на духа зад този на идеите, ако и във форма, която да не беше моята, тук се явяваше импулс към всеобхватно историческо-философско изложение.
Щайн е на мнение, че откровението е дало от отвън съдържанието на човешкия стремеж към светогледи. Тук не можех да се съглася с него. За мен беше преживяване, че човешкото същество би могло да има откровение, когато постигне съгласуване със самото себе си в живо духовно съзнание и че тогава чрез преживяването на идеите това откровение би могло да получи битие в човека. Но в книгата усещах нещо, което ме привлича.
Реалният живот на духа зад този на идеите, ако и във форма, която да не беше моята, тук се явяваше импулс към всеобхватно историческо-философско изложение.
Платон, великият носител на света на идеите, който с копнеж очаква своето осъществяване чрез Христовия импулс – да се представи това е смисълът на книгата на Щайн. Въпреки противоречието, в което се намирах по отношение на нея, тази книга ми беше по-близка от цялата философия, добиваща съдържание, изхождайки единствено от понятия и сетивен опит.
към текста >>
Платоническите идеи при него са представени като понятийно съдържание, развило се от самото себе си и след това получило
живот
чрез Христос.
При Щайн ми липсваше и съзнанието, че все пак Платоновият идеен свят също води своето начало от едно древно откровение на духовния свят. Това (дохристиянско) откровение, изложено по доста интересен начин в „История на идеализма“ на Ото Вилман, не се проявява във възгледите на Щайн. Той не разглежда платонизма като идеен остатък от праоткровението, който след това получава обратно загубеното си духовно съдържание в по-висша форма в християнството.
Платоническите идеи при него са представени като понятийно съдържание, развило се от самото себе си и след това получило живот чрез Христос.
към текста >>
Нейният автор беше личност, пронизана от дълбока религиозност, която търси във философията израз на религиозния
живот
.
Въпреки това книгата е една от тези, които са написани с философска топлота.
Нейният автор беше личност, пронизана от дълбока религиозност, която търси във философията израз на религиозния живот.
На всяка страница от тритомното произведение се усеща стоящата зад него личност. След многократно препрочитане на книгата и особено на частите, в които става дума за връзката на платонизма с християнството, за мен беше важно преживяване да се срещна с автора лице в лице.
към текста >>
„Едно правилно разбиране на Гьотевия начин на мислене дава и възможността да се реши дали е съобразно с разбирането на Гьоте прарастението или пра
живот
ното да се идентифицират с някоя проявена или очакваща се да се прояви сетивно в определено време реална органична форма.
„Едно правилно разбиране на Гьотевия начин на мислене дава и възможността да се реши дали е съобразно с разбирането на Гьоте прарастението или праживотното да се идентифицират с някоя проявена или очакваща се да се прояви сетивно в определено време реална органична форма.
На този въпрос може да се отговори единствено с категорично „не“. „Прарастението“ се съдържа във всяко растение, може да се получи от растителния свят чрез конструктивната сила на духа, но за никоя отделна, индивидуална форма не може да се говори като за типична.“
към текста >>
С него още от първия ден на Ваймарския период от
живот
а ми установихме лични отношения.
Така станах сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер. Това беше мястото, където филологията от края на деветнадесети век бе взела връх в писменото наследство на Гьоте. Начело на Архива стоеше неговият директор Бернхард Зуфан.
С него още от първия ден на Ваймарския период от живота ми установихме лични отношения.
Имах възможност често да посещавам дома му.
към текста >>
Тя основала Архива, за да може наследството да заеме подобаващото му място в духовния
живот
.
Последният Гьотев потомък, Валтер фон Гьоте, беше завещал Гьотевото наследство на великата херцогиня Софи.
Тя основала Архива, за да може наследството да заеме подобаващото му място в духовния живот.
Естествено тя се обърнала към онези личности, за които е предполагала, че са длъжни да знаят какво трябва да стане с ръкописите на Гьоте.
към текста >>
Беше израснал от онези кръгове на немския духовен
живот
, които винаги бяха пазили жива традицията за Гьоте и които можеха да се смятат за свързани с него по личен начин.
Първият взет предвид беше Херман Грим. Той се беше заел с Гьоте като историк на изкуството. Като такъв беше изнасял лекции за Гьоте в Берлинския университет, които после беше публикувал в книга. Но същевременно той може би гледаше на себе си като на духовен потомък на Гьоте.
Беше израснал от онези кръгове на немския духовен живот, които винаги бяха пазили жива традицията за Гьоте и които можеха да се смятат за свързани с него по личен начин.
Съпругата на Херман Грим беше Гизела фон Арним, дъщеря на Бетина, авторка на книгата „Кореспонденцията на Гьоте с едно дете“.
към текста >>
Благодарение на позицията си в духовния
живот
, той беше склонен единствено да дава указания и общи ръководни линии за работата.
В тези три личности беше съсредоточено същинското ръководство в управлението на Гьотевото литературно наследство. Но все пак то премина почти изцяло в ръцете на Шерер. Льопер определено не мислеше да участва в задачата с нещо повече от това да дава съвети и да бъде външен сътрудник. Той беше свързан с обществените дела благодарение на положението си в пруския двор. Херман Грим мислеше за това също толкова малко.
Благодарение на позицията си в духовния живот, той беше склонен единствено да дава указания и общи ръководни линии за работата.
За изпълнение на детайлите не можеше да отговаря.
към текста >>
Откъде даден поет е заимствал нещо, как се е трансформирала тази заемка у него – ето въпросите, поставяни в основата на историята на развитието на духовния
живот
.
У Вилхелм Шерер литературно-историческата филология се стремеше към подражание на тогавашните естественонаучни методи. Вземаха се най-разпространените естественонаучни идеи и желанието беше литературно-историческите филологически идеи да бъдат възпроизведени по техен образец.
Откъде даден поет е заимствал нещо, как се е трансформирала тази заемка у него – ето въпросите, поставяни в основата на историята на развитието на духовния живот.
Личността на поета изчезна от полезрението. Появиха се възгледи за развитието на „сюжети“ и „мотиви“ от личностите. Този метод на анализ стигна своя апогей в голямата монография на Ерих Шмит за Лесинг. В нея главното не е личността на Лесинг, а много подробно разглеждане на мотива на Мина фон Барнхелм, мотива на Натан и т.н.
към текста >>
Когато пристигнах във Ваймар и влязох в по-тясна връзка с него, Бернхард Зуфан беше човек, кален в личния си
живот
от тежки изпитания.
Когато пристигнах във Ваймар и влязох в по-тясна връзка с него, Бернхард Зуфан беше човек, кален в личния си живот от тежки изпитания.
Беше видял двете си съпруги, които бяха сестри, преждевременно зарити в гроба. Сега той живееше във Ваймар с двете си момчета, тъгуващ по напусналите го, без каквато и да е радост от живота. Единствената светлина за него беше благоразположението, което получаваше от великата херцогиня Софи, дълбоко почитаната от него владетелка. В тази почит нямаше нищо сервилно. Зуфан обичаше великата херцогиня и ѝ се възхищаваше като личност.
към текста >>
Сега той живееше във Ваймар с двете си момчета, тъгуващ по напусналите го, без каквато и да е радост от
живот
а.
Когато пристигнах във Ваймар и влязох в по-тясна връзка с него, Бернхард Зуфан беше човек, кален в личния си живот от тежки изпитания. Беше видял двете си съпруги, които бяха сестри, преждевременно зарити в гроба.
Сега той живееше във Ваймар с двете си момчета, тъгуващ по напусналите го, без каквато и да е радост от живота.
Единствената светлина за него беше благоразположението, което получаваше от великата херцогиня Софи, дълбоко почитаната от него владетелка. В тази почит нямаше нищо сервилно. Зуфан обичаше великата херцогиня и ѝ се възхищаваше като личност.
към текста >>
Но у него имаше нещо, което не му позволяваше да се адаптира към
живот
а.
Зуфан беше привързан към Херман Грим с беззаветна преданост. Преди това в Берлин на него бяха гледали като на член на семейство Грим и с удоволствие се беше потапял в духовната атмосфера, царяща в този дом.
Но у него имаше нещо, което не му позволяваше да се адаптира към живота.
С него човек определено можеше да говори на най-възвишени духовни теми, но в разговора лесно се промъкваше някаква горчивина, произлизаща от неговите усещания. Тази горчилка живееше преди всичко в собствената му душа. Той се бореше с нея с помощта на сух хумор. Поради това беше трудно хората да се отнасят към него с топлота. Той можеше на един дъх да се отзове със симпатия на някоя велика идея и – без никакъв преход – да изпадне в дребнави тривиалности.
към текста >>
Но към насоката на работа ми в Архива на Гьоте и към личния ми
живот
проявяваше най-голям интерес.
Той се бореше с нея с помощта на сух хумор. Поради това беше трудно хората да се отнасят към него с топлота. Той можеше на един дъх да се отзове със симпатия на някоя велика идея и – без никакъв преход – да изпадне в дребнави тривиалности. Към мен се отнасяше с неизменно благоразположение. От духовните интереси, живеещи в душата ми, не се интересуваше, като от време на време ги разглеждаше от гледната точка на суховатия си хумор.
Но към насоката на работа ми в Архива на Гьоте и към личния ми живот проявяваше най-голям интерес.
към текста >>
Той страдаше от
живот
а и страдаше от себе си.
Не мога да отрека, че понякога това, което правеше Зуфан, начинът, по който постъпваше при управлението на Архива, и ръководенето на Гьотевото издание ми правеше много неприятно впечатление. Никога не съм държал това в тайна. Но погледна ли назад към годините, преживени с него, все пак връх взема дълбокото вътрешно съчувствие към съдбата и личността на този преживял толкова много тежки изпитания човек.
Той страдаше от живота и страдаше от себе си.
Виждах как, при всичките добри страни на неговия характер и способностите му, той като че ли все повече затъваше в безпочвени и безплодни размишления, надигащи се в душата му. Когато Архивът на Гьоте и Шилер се премести в новопостроената за него сграда на река Илм, във връзка с откриването на тази сграда Зуфан каза, че вижда в себе си една от онези човешки жертви, които в древността са зазиждали в портите на свещени здания за благословия на делото. Наистина постепенно той изцяло се вживя в една изфантазирана от самия него роля на жертва на нещо, с което не се чувстваше напълно свързан. Той се чувстваше като товарното муле на тази работа, свързана с творчеството на Гьоте, не можещо да изпита никаква радост от задачата, от която други биха се вдъхновили в най-висша степен. В подобно настроение го намирах винаги, когато се срещах с него вече след отпътуването ми от Ваймар.
към текста >>
Той сложи край на
живот
а си в помрачено съзнание.
Виждах как, при всичките добри страни на неговия характер и способностите му, той като че ли все повече затъваше в безпочвени и безплодни размишления, надигащи се в душата му. Когато Архивът на Гьоте и Шилер се премести в новопостроената за него сграда на река Илм, във връзка с откриването на тази сграда Зуфан каза, че вижда в себе си една от онези човешки жертви, които в древността са зазиждали в портите на свещени здания за благословия на делото. Наистина постепенно той изцяло се вживя в една изфантазирана от самия него роля на жертва на нещо, с което не се чувстваше напълно свързан. Той се чувстваше като товарното муле на тази работа, свързана с творчеството на Гьоте, не можещо да изпита никаква радост от задачата, от която други биха се вдъхновили в най-висша степен. В подобно настроение го намирах винаги, когато се срещах с него вече след отпътуването ми от Ваймар.
Той сложи край на живота си в помрачено съзнание.
към текста >>
Особено приветлив беше отпечатъкът, който беше възприел целият му душевен
живот
поради факта, че почти винаги изглеждаше така, сякаш размишлява над въпроса как Гьоте да бъде представен пред света, така че да може да бъде истински разбран.
Той влизаше с дружелюбни и приветливи забележки. Даваха му работния материал, той се настаняваше и работеше часове наред с рядко срещана концентрация. Каквото и да ставаше около него, той не вдигаше поглед. Ако ми се наложеше да търся въплъщението на приветливостта, щях да избера г-н фон Льопер. Приветлив беше неговият начин на изследване на Гьоте, любезна беше всяка дума, която отправяше към някого.
Особено приветлив беше отпечатъкът, който беше възприел целият му душевен живот поради факта, че почти винаги изглеждаше така, сякаш размишлява над въпроса как Гьоте да бъде представен пред света, така че да може да бъде истински разбран.
Веднъж седях до него на едно представление на „Фауст“ в театъра. Заговорих го за режисурата на пиесата, за актьорската игра. Той изобщо не слушаше какво му казвам. Но възрази: „Да, тези актьори често използват думи и изрази, които изобщо не подхождат за Гьоте.“ Още повече разполагаше към себе си Льопер със своята „разсеяност“. Когато в антракта започнах да говоря за нещо, свързано с изчисляване на времето, Льопер каза: „И така, 1 час съдържа 100 минути, а минутата – 100 секунди...“ Вторачих се в него и казах: „60, Ваше превъзходителство.“ Той погледна часовника си, провери, засмя се от сърце, преброи и каза: „Да, да, 60 минути, 60 секунди.“ Често наблюдавах у него подобни доказателства за „разсеяност“.
към текста >>
Очевидно му беше приятно да чуе как разбирам възгледите му за света и
живот
а, така че започна да споделя.
От момента, когато – още във Виена – прочетох книгата му за Гьоте, у мен се породи най-дълбока симпатия към неговия дух. И тъй като за първи път можах да го срещна в Архива, бях прочел почти всичко, излязло от него дотогава. Благодарение на Зуфан скоро се запознах с него по-отблизо. Веднъж ме покани на обяд в своя хотел, когато Зуфан отсъстваше от Ваймар, а той беше дошъл да посети Архива. Бяхме сами.
Очевидно му беше приятно да чуе как разбирам възгледите му за света и живота, така че започна да споделя.
Говори ми за своята идея за „История на немската фантазия“, която носеше в душата си. Тогава останах с впечатлението, че възнамерява да напише такава книга. Това не се случи, но той много красиво изложи пред мен как непрекъснатият поток на историческото развитие получава своите импулси от недрата на творческата народна фантазия, която в неговото тълкувание приемаше характера на жив, действен свръхсетивен гений. По време на този обяд се почувствах силно увлечен от тези тълкувания на Херман Грим. Вярвах, че зная как действа свръхсетивната духовност през човека.
към текста >>
Пред себе си имах личност, чиято духовна визия достига до творящата духовност, която обаче не желае да обхване познавателно самия
живот
на тази духовност, а остава в областта, в която духовното в човека се проявява като фантазия.
Говори ми за своята идея за „История на немската фантазия“, която носеше в душата си. Тогава останах с впечатлението, че възнамерява да напише такава книга. Това не се случи, но той много красиво изложи пред мен как непрекъснатият поток на историческото развитие получава своите импулси от недрата на творческата народна фантазия, която в неговото тълкувание приемаше характера на жив, действен свръхсетивен гений. По време на този обяд се почувствах силно увлечен от тези тълкувания на Херман Грим. Вярвах, че зная как действа свръхсетивната духовност през човека.
Пред себе си имах личност, чиято духовна визия достига до творящата духовност, която обаче не желае да обхване познавателно самия живот на тази духовност, а остава в областта, в която духовното в човека се проявява като фантазия.
към текста >>
Той не си позволяваше никаква небрежност в устната реч, а имаше чувството, че в художествено-литературното изложение човек трябва да остане същият, какъвто е и в ежедневния
живот
.
Херман Грим имаше особената дарба да обзира по-големи или по-малки епохи от духовната история и да разказва за тях в точна и одухотворена епиграмна форма. Когато описваше някоя отделна личност, например Микеланджело, Рафаело, Гьоте или Омир, той винаги ги изобразяваше на фона на такива обзори. Често препрочитах една от неговите статии, в която дава особено точна обзорна характеристика на такива епохи като елинистическата, римската и Средновековието. Той цял беше откровението на един единен стил. Когато отсичаше красивите си фрази в устната реч, имах усещането, че точно такива фрази могат да се срещнат и в която и да е от статиите му, а когато след запознанството ми с него четях някоя негова статия, ми се струваше, че го чувам как говори.
Той не си позволяваше никаква небрежност в устната реч, а имаше чувството, че в художествено-литературното изложение човек трябва да остане същият, какъвто е и в ежедневния живот.
Но в ежедневния живот Херман Грим не беше като другите хора. За него беше напълно естествено да води стилизиран начин на живот.
към текста >>
Но в ежедневния
живот
Херман Грим не беше като другите хора.
Когато описваше някоя отделна личност, например Микеланджело, Рафаело, Гьоте или Омир, той винаги ги изобразяваше на фона на такива обзори. Често препрочитах една от неговите статии, в която дава особено точна обзорна характеристика на такива епохи като елинистическата, римската и Средновековието. Той цял беше откровението на един единен стил. Когато отсичаше красивите си фрази в устната реч, имах усещането, че точно такива фрази могат да се срещнат и в която и да е от статиите му, а когато след запознанството ми с него четях някоя негова статия, ми се струваше, че го чувам как говори. Той не си позволяваше никаква небрежност в устната реч, а имаше чувството, че в художествено-литературното изложение човек трябва да остане същият, какъвто е и в ежедневния живот.
Но в ежедневния живот Херман Грим не беше като другите хора.
За него беше напълно естествено да води стилизиран начин на живот.
към текста >>
За него беше напълно естествено да води стилизиран начин на
живот
.
Често препрочитах една от неговите статии, в която дава особено точна обзорна характеристика на такива епохи като елинистическата, римската и Средновековието. Той цял беше откровението на един единен стил. Когато отсичаше красивите си фрази в устната реч, имах усещането, че точно такива фрази могат да се срещнат и в която и да е от статиите му, а когато след запознанството ми с него четях някоя негова статия, ми се струваше, че го чувам как говори. Той не си позволяваше никаква небрежност в устната реч, а имаше чувството, че в художествено-литературното изложение човек трябва да остане същият, какъвто е и в ежедневния живот. Но в ежедневния живот Херман Грим не беше като другите хора.
За него беше напълно естествено да води стилизиран начин на живот.
към текста >>
Благодарение на своята възраст, на постоянната си връзка с всичко значително в немския духовен
живот
и своята печелеща симпатиите любезност той правеше много добро впечатление.
Винаги приятни бяха моментите, когато в Архива се появяваше великият херцог Карл Александър. В тази личност живееше едно показващо се в аристократично поведение, но истинско вътрешно възхищение от всичко, свързано с Гьоте.
Благодарение на своята възраст, на постоянната си връзка с всичко значително в немския духовен живот и своята печелеща симпатиите любезност той правеше много добро впечатление.
Приятна ни беше мисълта да знаем, че е покровител на работата върху Гьоте.
към текста >>
те. Разглеждаше повече като задължение необходимостта да се интересува от духовния
живот
.
те. Разглеждаше повече като задължение необходимостта да се интересува от духовния живот.
Жив обаче беше интересът на Паулине, наследница на великия херцог. С нея често имах възможност да разговарям за неща, свързани с Гьоте, поезията и т.н. По отношение на социалните си връзки Архивът се намираше между научните и артистичните кръгове и Ваймарското дворцово общество. Той получаваше собствената си обществена окраска и от двете страни. Едва се бяха затворили вратите зад някой професор, когато отново се отваряха пред някоя княжеска особа, дошла на посещение в двора.
към текста >>
В него се водеше активен
живот
, интересен в много отношения.
С нея често имах възможност да разговарям за неща, свързани с Гьоте, поезията и т.н. По отношение на социалните си връзки Архивът се намираше между научните и артистичните кръгове и Ваймарското дворцово общество. Той получаваше собствената си обществена окраска и от двете страни. Едва се бяха затворили вратите зад някой професор, когато отново се отваряха пред някоя княжеска особа, дошла на посещение в двора. Много хора с всевъзможни позиции в обществото участваха в случващото се в Архива.
В него се водеше активен живот, интересен в много отношения.
към текста >>
61.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Първо представих единия полюс на разгръщане на фантазията –
живот
а по време на сън.
Първо представих единия полюс на разгръщане на фантазията – живота по време на сън.
Показах как външните сетивни възприятия се преживяват от приглушения живот на съзнанието в съня не както в будно състояние, а трансформирани символично-образно; как вътрешните телесни процеси се изживяват с подобни символи; как преживяванията се издигат до съзнанието не в трезви спомени, а по начин, указващ за енергична преработка на преживяното в глъбините на душевния живот.
към текста >>
Показах как външните сетивни възприятия се преживяват от приглушения
живот
на съзнанието в съня не както в будно състояние, а трансформирани символично-образно; как вътрешните телесни процеси се изживяват с подобни символи; как преживяванията се издигат до съзнанието не в трезви спомени, а по начин, указващ за енергична преработка на преживяното в глъбините на душевния
живот
.
Първо представих единия полюс на разгръщане на фантазията – живота по време на сън.
Показах как външните сетивни възприятия се преживяват от приглушения живот на съзнанието в съня не както в будно състояние, а трансформирани символично-образно; как вътрешните телесни процеси се изживяват с подобни символи; как преживяванията се издигат до съзнанието не в трезви спомени, а по начин, указващ за енергична преработка на преживяното в глъбините на душевния живот.
към текста >>
Във фантазията душата се издига над обикновеното състояние на съзнанието в същата степен, в която потъва под него в сънния
живот
.
Във фантазията душата се издига над обикновеното състояние на съзнанието в същата степен, в която потъва под него в сънния живот.
Появява се не духовното, скрито в сетивното битие, а духовното въздейства върху човека. Той обаче не може да го разбере в изначалния му вид, а несъзнателно го превръща в нагледни образи посредством душевно съдържание, което заема от сетивния свят. Съзнанието не прониква чак дотам, че да възприеме духовния свят, но го изживява в образи, които черпят материал от сетивния свят. Така истинските творения на фантазията се явяват продукт на духовния свят, но самият той не прониква в съзнанието на човека.
към текста >>
С лекцията си исках да покажа един от пътищата, по които се проявява работата на съществата от духовния свят в развитието на
живот
а.
С лекцията си исках да покажа един от пътищата, по които се проявява работата на съществата от духовния свят в развитието на живота.
към текста >>
Тенденцията на един предишен земен
живот
, с фанатичен уклон, насочен към нещо съвсем различно от природата, търсеше удовлетворение на своята страст.
Но в едно от кътчетата на тази душа се таеше нещо, което упорито искаше да се изрази и наложи със съвсем определено мисловно съдържание. Нещо, идващо от напълно различно отношение към света от неговия усет към природата.
Тенденцията на един предишен земен живот, с фанатичен уклон, насочен към нещо съвсем различно от природата, търсеше удовлетворение на своята страст.
В глъбините на неговата душа се изживяваше религиозна политика, прибягваща до идеите за природата, за да се прояви.
към текста >>
Така един мъж, на когото поради вътрешната му ценност се полага едно от първите места в духовния
живот
, остана почти незабелязан.
Чрез заниманията си с литературното и художественото Лудвиг Лайстнер не загуби връзката си с непосредствено човешкото. Неговото поведение и подход бяха непретенциозни, но който разбира от такива неща, скоро след запознанството с него усещаше значимостта на личността му. Официалните изследователи на митове се противопоставяха на неговите схващания и почти не им обръщаха внимание.
Така един мъж, на когото поради вътрешната му ценност се полага едно от първите места в духовния живот, остана почти незабелязан.
От книгата му „Загадката на сфинкса“ науката за митовете би могла да получи съвсем нови импулси, но тази книга не оказа почти никакво влияние.
към текста >>
Те събираха около себе си светски кръг от хора, желаещи да живеят „в настоящето“, обратно на всички, които смятаха, че централната точка на духовното битие се състои в продължението на един отминал
живот
в Архива на Гьоте и Гьотевото общество.
По това време във Ваймар живееха Ханс Олден и г-жа Грете Олден.
Те събираха около себе си светски кръг от хора, желаещи да живеят „в настоящето“, обратно на всички, които смятаха, че централната точка на духовното битие се състои в продължението на един отминал живот в Архива на Гьоте и Гьотевото общество.
Бях приет в този кръг и мисля с най-голямо признание за всичко, което преживях в него.
към текста >>
Имаше сърце, отворено към най-висшите интереси, проявяващи се по това време в духовния
живот
.
Светът познава Ханс Олден като автор на леки театрални пиеси като „Официалната съпруга“. В тогавашния си ваймарски кръг той обаче се изразяваше по друг начин.
Имаше сърце, отворено към най-висшите интереси, проявяващи се по това време в духовния живот.
Какво живее в драмите на Ибсен, какво бушува в духа на Ницше – за това в дома му се водеха безкрайни, но винаги интересни дискусии.
към текста >>
Габриеле Ройтер, която тогава написа романа „От добро семейство“, който скоро след това ѝ завоюва с щурм място в литературата, беше член на кръга на Олден и внасяше в него всички сериозни въпроси, които по това време вълнуваха хората по отношение
живот
а на жената.
Габриеле Ройтер, която тогава написа романа „От добро семейство“, който скоро след това ѝ завоюва с щурм място в литературата, беше член на кръга на Олден и внасяше в него всички сериозни въпроси, които по това време вълнуваха хората по отношение живота на жената.
към текста >>
62.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
Към най-прекрасните часове в моя
живот
се числи и преживяното от мен благодарение на Габриеле Ройтер, с която се сближих чрез този кръг.
Към най-прекрасните часове в моя живот се числи и преживяното от мен благодарение на Габриеле Ройтер, с която се сближих чрез този кръг.
Тя беше личност, която носи в себе си дълбоките проблеми на човечеството и подхожда към тях с известен радикализъм в сърцето и усещанията си. С цялата си душа преживяваше всичко, което според нея се явява в социалния живот като противоречие между традиционните предразсъдъци и изначалните повели на човешката природа. Тя беше отправила поглед към жената, външно впрегната в тези традиционни предразсъдъци от живота и възпитанието, която трябва да изпита болезнено това, което желае да се прояви в живота като „истина“ из глъбините на душата ѝ. Величието на Габриеле Ройтер се разкриваше именно в това спокойно и интелигентно проявление на радикализъм в сърцето, проникнат от художествен усет и талант за форма. Разговорите, които водехме с нея, докато работеше върху книгата си „От добро семейство“, бяха необикновено увлекателни.
към текста >>
С цялата си душа преживяваше всичко, което според нея се явява в социалния
живот
като противоречие между традиционните предразсъдъци и изначалните повели на човешката природа.
Към най-прекрасните часове в моя живот се числи и преживяното от мен благодарение на Габриеле Ройтер, с която се сближих чрез този кръг. Тя беше личност, която носи в себе си дълбоките проблеми на човечеството и подхожда към тях с известен радикализъм в сърцето и усещанията си.
С цялата си душа преживяваше всичко, което според нея се явява в социалния живот като противоречие между традиционните предразсъдъци и изначалните повели на човешката природа.
Тя беше отправила поглед към жената, външно впрегната в тези традиционни предразсъдъци от живота и възпитанието, която трябва да изпита болезнено това, което желае да се прояви в живота като „истина“ из глъбините на душата ѝ. Величието на Габриеле Ройтер се разкриваше именно в това спокойно и интелигентно проявление на радикализъм в сърцето, проникнат от художествен усет и талант за форма. Разговорите, които водехме с нея, докато работеше върху книгата си „От добро семейство“, бяха необикновено увлекателни. Връщам се назад в мислите си и се виждам как стоим с нея на ъгъла на някоя улица, обсъждайки повече от час в най-жежкия зной въпросите, които я вълнуват. Габриеле Ройтер беше в състояние по най-достоен начин, без и за миг да загуби спокойствие, да говори за неща, относно които други веднага биха изпаднали във видимо вълнение.
към текста >>
Тя беше отправила поглед към жената, външно впрегната в тези традиционни предразсъдъци от
живот
а и възпитанието, която трябва да изпита болезнено това, което желае да се прояви в
живот
а като „истина“ из глъбините на душата ѝ.
Към най-прекрасните часове в моя живот се числи и преживяното от мен благодарение на Габриеле Ройтер, с която се сближих чрез този кръг. Тя беше личност, която носи в себе си дълбоките проблеми на човечеството и подхожда към тях с известен радикализъм в сърцето и усещанията си. С цялата си душа преживяваше всичко, което според нея се явява в социалния живот като противоречие между традиционните предразсъдъци и изначалните повели на човешката природа.
Тя беше отправила поглед към жената, външно впрегната в тези традиционни предразсъдъци от живота и възпитанието, която трябва да изпита болезнено това, което желае да се прояви в живота като „истина“ из глъбините на душата ѝ.
Величието на Габриеле Ройтер се разкриваше именно в това спокойно и интелигентно проявление на радикализъм в сърцето, проникнат от художествен усет и талант за форма. Разговорите, които водехме с нея, докато работеше върху книгата си „От добро семейство“, бяха необикновено увлекателни. Връщам се назад в мислите си и се виждам как стоим с нея на ъгъла на някоя улица, обсъждайки повече от час в най-жежкия зной въпросите, които я вълнуват. Габриеле Ройтер беше в състояние по най-достоен начин, без и за миг да загуби спокойствие, да говори за неща, относно които други веднага биха изпаднали във видимо вълнение. „Страстно ликуващ, до смърт наскърбен“*, това живееше в нейните чувства.
към текста >>
След това изведнъж се намеси в бурния обмен на мнения: „Той предизвиква интерес у хората, но за
живот
а не означава нищо.“ Междувременно ме погледна въпросително с по детски безпомощен поглед.
С Ото Ерих Хартлебен се сближих по особен начин. На една от споменатите вечери се завърза дълъг разговор за Шопенхауер. За философа бяха казани много думи на възхищение и на неодобрение. Хартлебен дълго мълча.
След това изведнъж се намеси в бурния обмен на мнения: „Той предизвиква интерес у хората, но за живота не означава нищо.“ Междувременно ме погледна въпросително с по детски безпомощен поглед.
Искаше да кажа нещо, защото беше чул, че по това време се занимавах с Шопенхауер. И аз казах: „Принуден съм да гледам на Шопенхауер като на тесногръд гений.“ Очите на Хартлебен заблестяха, той стана неспокоен, изпразни чашата си и си поръча нова. В този миг той ме заключи в сърцето си. Приятелството му с мен беше сключено. „Тесногръд гений!
към текста >>
Обичах разностранността на
живот
а и наистина по обяд с удоволствие ходех в кръга на сътрудниците на Архива у Зуфан, с когото Хартлебен така и не се запозна, тъй като това не представляваше интерес за него, а вечер – при Хартлебен и неговите съмишленици.
Аз трябваше да участвам и в двата. Моите интереси ме влечаха и към двете страни. Това се съчетаваше много добре, тъй като едните се събираха денем, а другите – вечер. Но не ми беше позволено да живея по начина на Ото Ерих. Не можех да спя по време на дневните заседания.
Обичах разностранността на живота и наистина по обяд с удоволствие ходех в кръга на сътрудниците на Архива у Зуфан, с когото Хартлебен така и не се запозна, тъй като това не представляваше интерес за него, а вечер – при Хартлебен и неговите съмишленици.
към текста >>
Преживях това време във възрастта, в която душата е склонна да се обръща активно към външния
живот
, в който би искала да намери здрава връзка с него.
Преживях това време във възрастта, в която душата е склонна да се обръща активно към външния живот, в който би искала да намери здрава връзка с него.
Светогледите, които ми се откриваха, за мен бяха част от външния живот. И бях принуден да почувствам колко малко, по същество, съм живял във външния свят досега. Когато се оттеглях от оживеното общуване, всеки път изведнъж осъзнавах, че дотогава единствено близък ми е бил духовният свят, който виждах с вътрешния си взор. С този свят можех лесно да вляза във връзка. И мислите ми по това време често отиваха по посока на това да казвам сам на себе си колко труден ми е бил пътят през сетивата към външния свят през цялото ми детство и младост.
към текста >>
Светогледите, които ми се откриваха, за мен бяха част от външния
живот
.
Преживях това време във възрастта, в която душата е склонна да се обръща активно към външния живот, в който би искала да намери здрава връзка с него.
Светогледите, които ми се откриваха, за мен бяха част от външния живот.
И бях принуден да почувствам колко малко, по същество, съм живял във външния свят досега. Когато се оттеглях от оживеното общуване, всеки път изведнъж осъзнавах, че дотогава единствено близък ми е бил духовният свят, който виждах с вътрешния си взор. С този свят можех лесно да вляза във връзка. И мислите ми по това време често отиваха по посока на това да казвам сам на себе си колко труден ми е бил пътят през сетивата към външния свят през цялото ми детство и младост. Винаги ми е било трудно да втълпя на паметта си такива данни от външния свят, каквито например е необходимо човек да асимилира в областта на науката.
към текста >>
Усещах това особено силно в
живот
о общуване с други хора във Ваймар по въпросите на светогледа.
Усещах това особено силно в живото общуване с други хора във Ваймар по въпросите на светогледа.
Аз се прониквах от техния начин на мислене и чувстване, но те изобщо не вникваха в това, което бях преживял и продължавах да изживявам вътрешно. Вживявах се много интензивно в това, което други виждаха и мислеха, но не допусках вътрешната си духовна действителност в този свят на преживявания. Винаги трябваше да оставам в собственото си същество, вътре в себе си. И това действително беше моят свят, отделен сякаш с тънка стена от целия външен свят.
към текста >>
Именно това се случваше в душата ми, когато
живот
ът ме тласна към непосредствено съприкосновение със светогледи като тези на Хекел и Ницше.
Именно това се случваше в душата ми, когато животът ме тласна към непосредствено съприкосновение със светогледи като тези на Хекел и Ницше.
Усещах тяхната относителна обоснованост. Душевната ми нагласа не ми позволяваше да ги разглеждам така, че да кажа: това е правилно, това е неправилно. Ако беше така, щеше да трябва да усещам живеещото в тях като чуждо за мен. Но не усещах единия от тях по-чужд от другия, защото вкъщи се чувствах единствено във възприемания от мен духовен свят, а „като у дома си“ можех да се почувствам във всеки друг свят.
към текста >>
Само че подобен
живот
не бе лишен от някои духовни опасности и трудности.
Само че подобен живот не бе лишен от някои духовни опасности и трудности.
Който отхвърля всичко, което не се намира в неговото мисловно направление, няма да се впечатли от относителната обоснованост, която имат различните светогледи. Той може безрезервно да усеща привлекателните страни на това, което се мисли в дадено направление. Това очарование на интелектуализма живее у толкова много хора. Те лесно се справят с нещо, мислено по начин, различен от техния. На този обаче, на когото е открит един свят на съзерцание, духовен свят, вижда обосноваността на най-различни „гледни точки“ и трябва непрекъснато да се брани във вътрешността на душата си, за да не бъде силно увлечен от една или друга гледна точка.
към текста >>
63.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Лидерите на това движение си казваха: „В настоящето живеем сред множество противоречащи си възгледи за света и
живот
а по отношение на познавателния
живот
, религиозните и социалните възприятия.
Лидерите на това движение си казваха: „В настоящето живеем сред множество противоречащи си възгледи за света и живота по отношение на познавателния живот, религиозните и социалните възприятия.
В сферата на възгледите не може да бъде постигнато разбирателство между хората. Става много лошо, когато нравствените чувства, които хората би трябвало да имат един към друг, се намесят в сферата на тези противоречащи си мнения. До какво ще се стигне, ако чувстващите по различен начин по религиозните или социалните въпроси, или пък тези, които се различават един от друг по отношение на познавателния живот, дадат израз на своето различие така, че да определят моралното си поведение към мислещите другояче съобразно с това. Затова човек трябва да потърси принципите на една чисто човешка етика, която да е независима от всякакъв светоглед, която всеки да може да признае, независимо от това как мисли за различните сфери на битието.“
към текста >>
До какво ще се стигне, ако чувстващите по различен начин по религиозните или социалните въпроси, или пък тези, които се различават един от друг по отношение на познавателния
живот
, дадат израз на своето различие така, че да определят моралното си поведение към мислещите другояче съобразно с това.
Лидерите на това движение си казваха: „В настоящето живеем сред множество противоречащи си възгледи за света и живота по отношение на познавателния живот, религиозните и социалните възприятия. В сферата на възгледите не може да бъде постигнато разбирателство между хората. Става много лошо, когато нравствените чувства, които хората би трябвало да имат един към друг, се намесят в сферата на тези противоречащи си мнения.
До какво ще се стигне, ако чувстващите по различен начин по религиозните или социалните въпроси, или пък тези, които се различават един от друг по отношение на познавателния живот, дадат израз на своето различие така, че да определят моралното си поведение към мислещите другояче съобразно с това.
Затова човек трябва да потърси принципите на една чисто човешка етика, която да е независима от всякакъв светоглед, която всеки да може да признае, независимо от това как мисли за различните сфери на битието.“
към текста >>
Изхождайки от духовното ми съзерцание, трябваше да си кажа: „Над природните явления и духовно-моралното съществува една истинска действителност, която се разкрива нравствено, която обаче същевременно има силата в моралните действия да се превърне в явление, достигащо същото значение като това на природното явление.“ Струваше ми се, че последното изглежда безразлично към духовно-моралното само защото е отпаднало от първоначалната си връзка с него така, както трупът на човека губи връзката си с одушевеното и
живот
о в човека.
Аз виждах в друга действителност. В такава действителност, която е морално-духовна, също колкото и природна. Виждаше ми се като проява на безсилие в стремежа към познание да отсъства волята да се проникне до тази действителност.
Изхождайки от духовното ми съзерцание, трябваше да си кажа: „Над природните явления и духовно-моралното съществува една истинска действителност, която се разкрива нравствено, която обаче същевременно има силата в моралните действия да се превърне в явление, достигащо същото значение като това на природното явление.“ Струваше ми се, че последното изглежда безразлично към духовно-моралното само защото е отпаднало от първоначалната си връзка с него така, както трупът на човека губи връзката си с одушевеното и живото в човека.
към текста >>
В центъра на човешкия душевен
живот
виждах съвършено единение на душата с духовния свят.
Защото на какво се основава той във „Философия на свободата“?
В центъра на човешкия душевен живот виждах съвършено единение на душата с духовния свят.
Опитах се да представя нещата така, че едно мнимо затруднение, което смущава мнозина, да се сведе до нищо. Обикновено хората смятат, че за да познава, душата – или „Аз-ът“ – трябва да се разграничи от обекта на познание, следователно не може да се слее с него в едно. Но това разграничаване е възможно и тогава, когато душата в известен смисъл се движи подобно на махало между единното битие с духовно-същностното и съзнанието за самата себе си. Потапяйки се в обективния дух, тя става „несъзнателна“, а осъзнавайки себе си, внася в съзнанието съвършено същностното.
към текста >>
„Философия на свободата“ сякаш отдели от мен и внесе във външния свят това, което се изрази през първия период от
живот
а ми като идеи, формирани благодарение на съдбовното преживяване на естественонаучните загадки на битието.
„Философия на свободата“ сякаш отдели от мен и внесе във външния свят това, което се изрази през първия период от живота ми като идеи, формирани благодарение на съдбовното преживяване на естественонаучните загадки на битието.
Пътят по-нататък сега вече не можеше да бъде друг освен борба за оформяне на идеите за самия духовен свят.
към текста >>
Вътрешната борба за такова формиране на идеи стана съдържание на този период от моя
живот
, който преживях от тридесетата до четиридесетата си година.
Вътрешната борба за такова формиране на идеи стана съдържание на този период от моя живот, който преживях от тридесетата до четиридесетата си година.
По това време съдбата обикновено ме поставяше в такава външна дейност, която не съответстваше на вътрешния ми живот по начин, позволяващ ми да дам израз на този вътрешен живот.
към текста >>
По това време съдбата обикновено ме поставяше в такава външна дейност, която не съответстваше на вътрешния ми
живот
по начин, позволяващ ми да дам израз на този вътрешен
живот
.
Вътрешната борба за такова формиране на идеи стана съдържание на този период от моя живот, който преживях от тридесетата до четиридесетата си година.
По това време съдбата обикновено ме поставяше в такава външна дейност, която не съответстваше на вътрешния ми живот по начин, позволяващ ми да дам израз на този вътрешен живот.
към текста >>
64.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Четейки Ницше, усещах притегателността на неговия стил, формирал се от отношението му към
живот
а.
Първото ми запознаване с трудовете на Ницше стана през 1889 г. Преди това не бях чел нито ред от него. Върху съдържанието на моите идеи, изразени във „Философия на свободата“, неговите идеи нямаха никакво влияние.
Четейки Ницше, усещах притегателността на неговия стил, формирал се от отношението му към живота.
Усещах душата му като същество, което с унаследеното и придобитото чрез възпитание внимание се вслушва във всичко, създадено от духовния живот на неговото време, което обаче непрекъснато чувства: „И все пак какво ме засяга този духовен живот. Би трябвало да има друг свят, в който да мога да живея. Толкова много неща ми пречат в живота! “ Това чувство го превръща във вдъхновен критик на неговата епоха, но такъв критик, когото собствената му критика поболява. Такъв, който трябва да преживее болестта и който може единствено да мечтае за здраве, за собственото си здраве.
към текста >>
Усещах душата му като същество, което с унаследеното и придобитото чрез възпитание внимание се вслушва във всичко, създадено от духовния
живот
на неговото време, което обаче непрекъснато чувства: „И все пак какво ме засяга този духовен
живот
.
Първото ми запознаване с трудовете на Ницше стана през 1889 г. Преди това не бях чел нито ред от него. Върху съдържанието на моите идеи, изразени във „Философия на свободата“, неговите идеи нямаха никакво влияние. Четейки Ницше, усещах притегателността на неговия стил, формирал се от отношението му към живота.
Усещах душата му като същество, което с унаследеното и придобитото чрез възпитание внимание се вслушва във всичко, създадено от духовния живот на неговото време, което обаче непрекъснато чувства: „И все пак какво ме засяга този духовен живот.
Би трябвало да има друг свят, в който да мога да живея. Толкова много неща ми пречат в живота! “ Това чувство го превръща във вдъхновен критик на неговата епоха, но такъв критик, когото собствената му критика поболява. Такъв, който трябва да преживее болестта и който може единствено да мечтае за здраве, за собственото си здраве. Първоначално той търси възможности да превърне мечтата си за здраве в съдържание на своя живот.
към текста >>
Толкова много неща ми пречат в
живот
а!
Преди това не бях чел нито ред от него. Върху съдържанието на моите идеи, изразени във „Философия на свободата“, неговите идеи нямаха никакво влияние. Четейки Ницше, усещах притегателността на неговия стил, формирал се от отношението му към живота. Усещах душата му като същество, което с унаследеното и придобитото чрез възпитание внимание се вслушва във всичко, създадено от духовния живот на неговото време, което обаче непрекъснато чувства: „И все пак какво ме засяга този духовен живот. Би трябвало да има друг свят, в който да мога да живея.
Толкова много неща ми пречат в живота!
“ Това чувство го превръща във вдъхновен критик на неговата епоха, но такъв критик, когото собствената му критика поболява. Такъв, който трябва да преживее болестта и който може единствено да мечтае за здраве, за собственото си здраве. Първоначално той търси възможности да превърне мечтата си за здраве в съдържание на своя живот. Така че с Рихард Вагнер, с Шопенхауер, с модерния „позитивизъм“ той се опитва да мечтае по такъв начин, сякаш иска да превърне в реалност мечтата в душата си. Един ден той открива, че само е мечтал.
към текста >>
Първоначално той търси възможности да превърне мечтата си за здраве в съдържание на своя
живот
.
Усещах душата му като същество, което с унаследеното и придобитото чрез възпитание внимание се вслушва във всичко, създадено от духовния живот на неговото време, което обаче непрекъснато чувства: „И все пак какво ме засяга този духовен живот. Би трябвало да има друг свят, в който да мога да живея. Толкова много неща ми пречат в живота! “ Това чувство го превръща във вдъхновен критик на неговата епоха, но такъв критик, когото собствената му критика поболява. Такъв, който трябва да преживее болестта и който може единствено да мечтае за здраве, за собственото си здраве.
Първоначално той търси възможности да превърне мечтата си за здраве в съдържание на своя живот.
Така че с Рихард Вагнер, с Шопенхауер, с модерния „позитивизъм“ той се опитва да мечтае по такъв начин, сякаш иска да превърне в реалност мечтата в душата си. Един ден той открива, че само е мечтал. Тогава с всичката сила, свойствена за духа му, започва да търси реалности – реалности, които би трябвало да се намират „все някъде“. Той не открива „пътища“ към тези реалности, а само горещи копнежи. След това тези копнежи се превръщат в реалности в него.
към текста >>
Една душа, която носеше от минали земни
живот
и огромно богатство от светлина, но не можеше да го доведе до пълния му блясък в този
живот
.
Преди бях чел този Ницше, който беше писал; сега гледах Ницше, който носеше в тялото си идеи от далечни духовни области, които все още проблясваха в красота, въпреки че по пътя си бяха поизгубили от първоначалното си силно сияние.
Една душа, която носеше от минали земни животи огромно богатство от светлина, но не можеше да го доведе до пълния му блясък в този живот.
Възхищавах се от написаното от Ницше, а сега зад възхищението си съзерцавах един ярко сияещ образ.
към текста >>
Връзката ми с Архива на Ницше представлява епизод, който ми даде силни импулси във ваймарския ми
живот
и нейното разрушаване накрая ми причини дълбоко страдание.
Връзката ми с Архива на Ницше представлява епизод, който ми даде силни импулси във ваймарския ми живот и нейното разрушаване накрая ми причини дълбоко страдание.
към текста >>
Ограничава се до чисто съзерцание на растителни,
живот
ински и човешки форми.
Така тъкмо чрез творчеството на Ницше проблемът на естествознанието изникна пред душата ми под нова форма. В перспектива пред мен стояха Гьоте и Ницше. Енергичното чувство за реалност у Гьоте е насочено към същността и процесите в природата. Той иска да остане в природата.
Ограничава се до чисто съзерцание на растителни, животински и човешки форми.
Но докато пребивава в тях с душата си, навсякъде стига до духа. Той открива действащия в материята дух. До съзерцание на живеещия и действащия в самия него дух обаче той не желае да стигне. Той изгражда познание за природата, „съобразно с духа“. Но се спира пред чистото познание за духа, за да не изгуби връзка с действителността.
към текста >>
Исках да охарактеризирам пътя, по който бе преминал
живот
ът на философиите на човечеството до Гьоте, за да представя след това Гьотевия начин на виждане като произтичащ от този
живот
.
Аз стоях между тези две противоположности. Душевните преживявания, през които преминах в съчинението си „Фридрих Ницше, борец срещу своето време“, първоначално не намериха своето продължение. Затова пък през последния ми период във Ваймар Гьоте отново зае водещо място в моите размишления.
Исках да охарактеризирам пътя, по който бе преминал животът на философиите на човечеството до Гьоте, за да представя след това Гьотевия начин на виждане като произтичащ от този живот.
Опитах се да направя това в книгата „Гьотевият светоглед“, която излезе през 1897 г.
към текста >>
Един човешки
живот
с всичките му подробности е съществувал безброй пъти и ще се повтори безброй пъти с всичките тези подробности.
Един човешки живот с всичките му подробности е съществувал безброй пъти и ще се повтори безброй пъти с всичките тези подробности.
към текста >>
„Повтарящите се земни
живот
и“ на човека просветват с мрачен блясък в подсъзнанието на Ницше.
„Повтарящите се земни животи“ на човека просветват с мрачен блясък в подсъзнанието на Ницше.
Те водят човешкия живот през еволюцията на човечеството до житейски етапи, в които управляващата по духовни пътища съдба довежда човека не до повторение на същите преживявания, а към преминаване през мировия процес на развитие под много форми. Ницше е окован от веригите на естествознанието. Душата му е очарована от това, което може да направи то от повтарящите се земни животи. И той преживява това. Защото чувства своя живот като трагичен, изпълнен с болезнени преживявания, потиснат от скръб.
към текста >>
Те водят човешкия
живот
през еволюцията на човечеството до житейски етапи, в които управляващата по духовни пътища съдба довежда човека не до повторение на същите преживявания, а към преминаване през мировия процес на развитие под много форми.
„Повтарящите се земни животи“ на човека просветват с мрачен блясък в подсъзнанието на Ницше.
Те водят човешкия живот през еволюцията на човечеството до житейски етапи, в които управляващата по духовни пътища съдба довежда човека не до повторение на същите преживявания, а към преминаване през мировия процес на развитие под много форми.
Ницше е окован от веригите на естествознанието. Душата му е очарована от това, което може да направи то от повтарящите се земни животи. И той преживява това. Защото чувства своя живот като трагичен, изпълнен с болезнени преживявания, потиснат от скръб. Да преживее този живот още безброй пъти – това стои пред душата му вместо перспективата за носещи освобождение изпитания, които предстои да преживее този изпълнен с трагизъм човек в по-нататъшното развитие на бъдещите животи.
към текста >>
Душата му е очарована от това, което може да направи то от повтарящите се земни
живот
и.
„Повтарящите се земни животи“ на човека просветват с мрачен блясък в подсъзнанието на Ницше. Те водят човешкия живот през еволюцията на човечеството до житейски етапи, в които управляващата по духовни пътища съдба довежда човека не до повторение на същите преживявания, а към преминаване през мировия процес на развитие под много форми. Ницше е окован от веригите на естествознанието.
Душата му е очарована от това, което може да направи то от повтарящите се земни животи.
И той преживява това. Защото чувства своя живот като трагичен, изпълнен с болезнени преживявания, потиснат от скръб. Да преживее този живот още безброй пъти – това стои пред душата му вместо перспективата за носещи освобождение изпитания, които предстои да преживее този изпълнен с трагизъм човек в по-нататъшното развитие на бъдещите животи.
към текста >>
Защото чувства своя
живот
като трагичен, изпълнен с болезнени преживявания, потиснат от скръб.
„Повтарящите се земни животи“ на човека просветват с мрачен блясък в подсъзнанието на Ницше. Те водят човешкия живот през еволюцията на човечеството до житейски етапи, в които управляващата по духовни пътища съдба довежда човека не до повторение на същите преживявания, а към преминаване през мировия процес на развитие под много форми. Ницше е окован от веригите на естествознанието. Душата му е очарована от това, което може да направи то от повтарящите се земни животи. И той преживява това.
Защото чувства своя живот като трагичен, изпълнен с болезнени преживявания, потиснат от скръб.
Да преживее този живот още безброй пъти – това стои пред душата му вместо перспективата за носещи освобождение изпитания, които предстои да преживее този изпълнен с трагизъм човек в по-нататъшното развитие на бъдещите животи.
към текста >>
Да преживее този
живот
още безброй пъти – това стои пред душата му вместо перспективата за носещи освобождение изпитания, които предстои да преживее този изпълнен с трагизъм човек в по-нататъшното развитие на бъдещите
живот
и.
Те водят човешкия живот през еволюцията на човечеството до житейски етапи, в които управляващата по духовни пътища съдба довежда човека не до повторение на същите преживявания, а към преминаване през мировия процес на развитие под много форми. Ницше е окован от веригите на естествознанието. Душата му е очарована от това, което може да направи то от повтарящите се земни животи. И той преживява това. Защото чувства своя живот като трагичен, изпълнен с болезнени преживявания, потиснат от скръб.
Да преживее този живот още безброй пъти – това стои пред душата му вместо перспективата за носещи освобождение изпитания, които предстои да преживее този изпълнен с трагизъм човек в по-нататъшното развитие на бъдещите животи.
към текста >>
Ницше чувства, че в човека, който изживява себе си в дадено земно съществуване, се разкрива и друг човек – един „свръхчовек“, който в телесното си земно битие може да пресъздаде само фрагменти от своя съвкупен
живот
.
Ницше чувства, че в човека, който изживява себе си в дадено земно съществуване, се разкрива и друг човек – един „свръхчовек“, който в телесното си земно битие може да пресъздаде само фрагменти от своя съвкупен живот.
Натуралистическата идея за еволюцията не му позволява да гледа на този „свръхчовек“ като на духовно господстващо начало в рамките на сетивно-физическото, а като на нещо, формиращо се чрез чисто природния процес на еволюция. Както човекът се е развил от животното, така от човека ще еволюира „свръхчовекът“. Естественонаучните възгледи отклоняват погледа на Ницше от „духовния човек“ в „природния човек“ и го заслепяват с един по-висш природен човек.
към текста >>
Както човекът се е развил от
живот
ното, така от човека ще еволюира „свръхчовекът“.
Ницше чувства, че в човека, който изживява себе си в дадено земно съществуване, се разкрива и друг човек – един „свръхчовек“, който в телесното си земно битие може да пресъздаде само фрагменти от своя съвкупен живот. Натуралистическата идея за еволюцията не му позволява да гледа на този „свръхчовек“ като на духовно господстващо начало в рамките на сетивно-физическото, а като на нещо, формиращо се чрез чисто природния процес на еволюция.
Както човекът се е развил от животното, така от човека ще еволюира „свръхчовекът“.
Естественонаучните възгледи отклоняват погледа на Ницше от „духовния човек“ в „природния човек“ и го заслепяват с един по-висш природен човек.
към текста >>
„Несъмнено Ницше е писал тези отделни афоризми в поредици без каквато и да е последователност... И днес поддържам своето убеждение, което изразих тогава, че на Ницше тази идея му е дошла, докато е четял „Курс по философия като строго научен светоглед и формиране на
живот
а“ от Ойген Дюринг (Лайпциг, 1875 г.) и под влияние на тази книга.
„Несъмнено Ницше е писал тези отделни афоризми в поредици без каквато и да е последователност... И днес поддържам своето убеждение, което изразих тогава, че на Ницше тази идея му е дошла, докато е четял „Курс по философия като строго научен светоглед и формиране на живота“ от Ойген Дюринг (Лайпциг, 1875 г.) и под влияние на тази книга.
На стр. 84 от това съчинение се намира съвсем ясно изразена именно тази мисъл, само че там той я оборва също така енергично, колкото енергично Ницше я защитава. Книгата се съхранява в библиотеката на Ницше. Както показват многобройните бележки с молив в полетата, тя е била ревностно прочетена от Ницше... Дюринг казва: „По-дълбоката логическа причина за всеки съзнателен живот изисква в най-строгия смисъл на думата неизчерпаемост на творенията. Възможна ли е сама по себе си тази безкрайност, по силата на която да възникват нови форми?
към текста >>
Както показват многобройните бележки с молив в полетата, тя е била ревностно прочетена от Ницше... Дюринг казва: „По-дълбоката логическа причина за всеки
съзнателен
живот
изисква в най-строгия смисъл на думата неизчерпаемост на творенията.
„Несъмнено Ницше е писал тези отделни афоризми в поредици без каквато и да е последователност... И днес поддържам своето убеждение, което изразих тогава, че на Ницше тази идея му е дошла, докато е четял „Курс по философия като строго научен светоглед и формиране на живота“ от Ойген Дюринг (Лайпциг, 1875 г.) и под влияние на тази книга. На стр. 84 от това съчинение се намира съвсем ясно изразена именно тази мисъл, само че там той я оборва също така енергично, колкото енергично Ницше я защитава. Книгата се съхранява в библиотеката на Ницше.
Както показват многобройните бележки с молив в полетата, тя е била ревностно прочетена от Ницше... Дюринг казва: „По-дълбоката логическа причина за всеки съзнателен живот изисква в най-строгия смисъл на думата неизчерпаемост на творенията.
Възможна ли е сама по себе си тази безкрайност, по силата на която да възникват нови форми? Броят на материалните частици и силовите елементи сам по себе си би изключил безкрайното умножаване на комбинациите, ако непрекъснатата среда на пространството и времето не гарантираше неограниченост на вариациите. Още повече, че от това, което е преброимо, може да следва само изчерпаем брой комбинации. От това обаче, което според същността си без всякакво възражение изобщо не може да се разбира като нещо преброимо, трябва да е възможно да произлезе и неограниченото многообразие от състояния и отношения. Тази неограниченост, за която претендираме относно съдбата на формите във вселената, е съвместима с всякакъв вид изменение и дори с появата на интервали на приблизителна устойчивост или на пълно тъждество, но не и с прекратяване на изменението.
към текста >>
Все пак нека се пазим от такава повърхностна прибързаност, защото веднъж даденото битие на вселената не е незначителен епизод между две състояния на нощта, а единствената непоклатима и ясна причина, изхождайки от която можем да правим нашите заключения и предположения...“ Дюринг също така смята, че вечното повторение на състоянието не представлява стимул за
живот
а.
Още повече, че от това, което е преброимо, може да следва само изчерпаем брой комбинации. От това обаче, което според същността си без всякакво възражение изобщо не може да се разбира като нещо преброимо, трябва да е възможно да произлезе и неограниченото многообразие от състояния и отношения. Тази неограниченост, за която претендираме относно съдбата на формите във вселената, е съвместима с всякакъв вид изменение и дори с появата на интервали на приблизителна устойчивост или на пълно тъждество, но не и с прекратяване на изменението. Нека напомним на този, който желае да култивира представата за битие, което да съответства на изначалното, че развитието във времето има само една единствена реална посока и че причинността също е съобразна с тази посока. По-лесно е разликите да бъдат заличени, отколкото да се установят и следователно струва по-малко усилия да си представяме края по аналогия с началото, игнорирайки скока над пропастта.
Все пак нека се пазим от такава повърхностна прибързаност, защото веднъж даденото битие на вселената не е незначителен епизод между две състояния на нощта, а единствената непоклатима и ясна причина, изхождайки от която можем да правим нашите заключения и предположения...“ Дюринг също така смята, че вечното повторение на състоянието не представлява стимул за живота.
Той казва: „И така, от само себе си се разбира, че принципът на стимула за живот не е съвместим с вечното повторение на едни и същи форми...“
към текста >>
Той казва: „И така, от само себе си се разбира, че принципът на стимула за
живот
не е съвместим с вечното повторение на едни и същи форми...“
От това обаче, което според същността си без всякакво възражение изобщо не може да се разбира като нещо преброимо, трябва да е възможно да произлезе и неограниченото многообразие от състояния и отношения. Тази неограниченост, за която претендираме относно съдбата на формите във вселената, е съвместима с всякакъв вид изменение и дори с появата на интервали на приблизителна устойчивост или на пълно тъждество, но не и с прекратяване на изменението. Нека напомним на този, който желае да култивира представата за битие, което да съответства на изначалното, че развитието във времето има само една единствена реална посока и че причинността също е съобразна с тази посока. По-лесно е разликите да бъдат заличени, отколкото да се установят и следователно струва по-малко усилия да си представяме края по аналогия с началото, игнорирайки скока над пропастта. Все пак нека се пазим от такава повърхностна прибързаност, защото веднъж даденото битие на вселената не е незначителен епизод между две състояния на нощта, а единствената непоклатима и ясна причина, изхождайки от която можем да правим нашите заключения и предположения...“ Дюринг също така смята, че вечното повторение на състоянието не представлява стимул за живота.
Той казва: „И така, от само себе си се разбира, че принципът на стимула за живот не е съвместим с вечното повторение на едни и същи форми...“
към текста >>
Естественонаучният възглед подтиква Ницше да направи извода, пред който Дюринг отстъпва от страх поради математически съображения и поради ужасяващата перспектива, която той представлява за
живот
а.
Естественонаучният възглед подтиква Ницше да направи извода, пред който Дюринг отстъпва от страх поради математически съображения и поради ужасяващата перспектива, която той представлява за живота.
към текста >>
За Ницше тази мисъл представлява най-висшата формула за утвърждаване на
живот
а.
Следователно броят на състоянията, модификациите, комбинациите и еволюциите на тази сила, макар и извънредно голям и практически „неизмерим“, е все пак винаги определен и не е безкраен, т.е. силата е вечно една и съща и вечно активна – дори и до самия този момент вече да е изминала цяла вечност, т.е. всички възможни развития вече да би трябвало да са се случили. Следователно моментното развитие трябва да бъде повторение, а също и това, което го е породило, както и това, което възниква от него, и така нататък в посока напред и назад! Всичко е било безброй пъти, доколкото общото положение на всички сили винаги се повтаря...“ И чувството на Ницше относно тази мисъл е точно противоположно на изпитваното от Дюринг.
За Ницше тази мисъл представлява най-висшата формула за утвърждаване на живота.
Афоризъм 43 (при Хорнефер, 234 в изданието на Кьогел) гласи: „Бъдещата история: тази мисъл все повече ще побеждава и тези, които не вярват в нея, по силата на своята натура ще трябва най-накрая да измрат! Ще остане само онзи, който смята своето битие за способно за вечно повторение: сред такива хора обаче е възможно такова състояние, за каквото никой утопист още не е и мечтал! “ Може да се докаже, че много от мислите на Ницше са възникнали по същия начин като мисълта за вечното възвръщане. Ницше създаде една идея, противоположна на всяка идея, съществувала преди него. Накрая тази тенденция го доведе до неговото главно съчинение „Преоценка на всички ценности“.
към текста >>
65.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Колко самотен бях по онова време с всичко, което носех като свой „светоглед“ в тишина у себе си, докато мислите ми бяха насочени, от една страна, към Гьоте, а от друга – към Ницше, можех да усетя и в отношенията с някои личности, с които се чувствах приятелски свързан, които обаче енергично отхвърляха моя духовен
живот
.
Колко самотен бях по онова време с всичко, което носех като свой „светоглед“ в тишина у себе си, докато мислите ми бяха насочени, от една страна, към Гьоте, а от друга – към Ницше, можех да усетя и в отношенията с някои личности, с които се чувствах приятелски свързан, които обаче енергично отхвърляха моя духовен живот.
към текста >>
Приятелят, когото бях спечелил още в ранните си години, но чиито идеи се сблъскаха до такава степен с моите, че трябваше да му кажа: „Ако е вярно това, което мислиш за същността на
живот
а, по-добре да бях дъската, върху която са стъпили краката ми, отколкото човек“, не престана да се отнася към мен с привързаност и вярност.
Приятелят, когото бях спечелил още в ранните си години, но чиито идеи се сблъскаха до такава степен с моите, че трябваше да му кажа: „Ако е вярно това, което мислиш за същността на живота, по-добре да бях дъската, върху която са стъпили краката ми, отколкото човек“, не престана да се отнася към мен с привързаност и вярност.
Неговите изпълнени с топлота писма от Виена всеки път ме пренасяха на мястото, което ми беше така скъпо, тъкмо поради човешките взаимоотношения, в атмосферата на които бях живял там.
към текста >>
Но когато в писмата си приятелят ми започнеше да говори за моя духовен
живот
, между нас зейваше пропаст.
Но когато в писмата си приятелят ми започнеше да говори за моя духовен живот, между нас зейваше пропаст.
Той често ми пишеше, че се отчуждавам от изначално човешкото, че „рационализирам душевните си пориви“. Той имаше чувството, че при мен душевният живот се превръща в чисто мисловен и усещаше това като излъчваща се от мен студенина. Каквото и да изтъквах насреща, нищо не можа да ми помогне. Дори трябваше да констатирам, че временно топлотата на неговото приятелство намаля, тъй като той не можеше да се освободи от своето мнение, че не може да не изстивам по отношение на човешкото, понеже изразходвам душевния си живот в сферата на мислите.
към текста >>
Той имаше чувството, че при мен душевният
живот
се превръща в чисто мисловен и усещаше това като излъчваща се от мен студенина.
Но когато в писмата си приятелят ми започнеше да говори за моя духовен живот, между нас зейваше пропаст. Той често ми пишеше, че се отчуждавам от изначално човешкото, че „рационализирам душевните си пориви“.
Той имаше чувството, че при мен душевният живот се превръща в чисто мисловен и усещаше това като излъчваща се от мен студенина.
Каквото и да изтъквах насреща, нищо не можа да ми помогне. Дори трябваше да констатирам, че временно топлотата на неговото приятелство намаля, тъй като той не можеше да се освободи от своето мнение, че не може да не изстивам по отношение на човешкото, понеже изразходвам душевния си живот в сферата на мислите.
към текста >>
Дори трябваше да констатирам, че временно топлотата на неговото приятелство намаля, тъй като той не можеше да се освободи от своето мнение, че не може да не изстивам по отношение на човешкото, понеже изразходвам душевния си
живот
в сферата на мислите.
Но когато в писмата си приятелят ми започнеше да говори за моя духовен живот, между нас зейваше пропаст. Той често ми пишеше, че се отчуждавам от изначално човешкото, че „рационализирам душевните си пориви“. Той имаше чувството, че при мен душевният живот се превръща в чисто мисловен и усещаше това като излъчваща се от мен студенина. Каквото и да изтъквах насреща, нищо не можа да ми помогне.
Дори трябваше да констатирам, че временно топлотата на неговото приятелство намаля, тъй като той не можеше да се освободи от своето мнение, че не може да не изстивам по отношение на човешкото, понеже изразходвам душевния си живот в сферата на мислите.
към текста >>
Той не искаше да разбере, че в мисловния си
живот
не ставам равнодушен, а напротив, старая се да внеса в него всичко човешко, за да мога по този начин да обхвана с него духовната реалност в сферата на мисловното.
Той не искаше да разбере, че в мисловния си живот не ставам равнодушен, а напротив, старая се да внеса в него всичко човешко, за да мога по този начин да обхвана с него духовната реалност в сферата на мисловното.
към текста >>
Това, което срещах в
живот
а си по този начин, касаеше и моето разбиране за естествознанието.
Това, което срещах в живота си по този начин, касаеше и моето разбиране за естествознанието.
Можех да призная за истински метод за изследване на природата само този, при който мислите се използват за това сетивните явления да бъдат прозрени в духовните им взаимовръзки. Обаче не можех да приема чрез мисълта да се изграждат хипотези за сферата на сетивното възприятие, които след това да бъдат отнася ни към една извънсетивна реалност, които обаче в действителност представляват само мрежа от абстрактни мисли. Аз исках в момента, в който мисълта свърши достатъчно за установяване на това, което сетивните явления, разгледани по правилния начин, разкриват за самите себе си, да не се започва с изграждането на хипотеза, а със съзерцанието, с познаването на духовното, същностно обитаващо в сетивния свят, а не зад сетивното възприятие.
към текста >>
Добро душевно здраве и нещо вътрешно дълбоко удовлетворяващо преживях във Ваймар благодарение на културния и художествения
живот
, неотменен елемент от който бяха художественото училище и театърът, както и музикантите, свързани с него.
Добро душевно здраве и нещо вътрешно дълбоко удовлетворяващо преживях във Ваймар благодарение на културния и художествения живот, неотменен елемент от който бяха художественото училище и театърът, както и музикантите, свързани с него.
към текста >>
У художниците – учители и ученици от художественото училище – се проявяваше това, което излизаше от старите традиции и се стремеше към ново, непосредствено възприятие и възпроизвеждане на природата и
живот
а.
У художниците – учители и ученици от художественото училище – се проявяваше това, което излизаше от старите традиции и се стремеше към ново, непосредствено възприятие и възпроизвеждане на природата и живота.
Сред тези художници действително имаше мнозина, които в истинския смисъл бяха „търсачи“. Как това, с което художникът разполага като цвят върху своята палитра или в бурканчето с боя, трябва да се нанася върху рисувателната повърхност, за да се намира създаваното от него в правилно отношение с живеещата в творчеството и явяваща се пред човешкото око природа? Това беше въпросът, който непрекъснато се разискваше в най-разнообразни форми по увлекателен, често пълен с въображение, а често и догматичен начин. За неговото художествено преживяване свидетелстваха многобройните картини, излагани от ваймарските художници в постоянната художествена изложба във Ваймар.
към текста >>
Но не така хаотично, а в най-ясна форма застава пред душата ми
живот
ът на един млад художник, чийто художествен начин да изразява себе си хармонираше вътрешно със собственото ми развитие по посока на художествената фантазия.
Но не така хаотично, а в най-ясна форма застава пред душата ми животът на един млад художник, чийто художествен начин да изразява себе си хармонираше вътрешно със собственото ми развитие по посока на художествената фантазия.
Намиращият се тогава в разцвета на младостта си художник за известно време бе в най-тясна връзка с мен. Животът отново го отдалечи от мен, но често живеех със спомена за часовете, прекарани с него.
към текста >>
Живот
ът отново го отдалечи от мен, но често живеех със спомена за часовете, прекарани с него.
Но не така хаотично, а в най-ясна форма застава пред душата ми животът на един млад художник, чийто художествен начин да изразява себе си хармонираше вътрешно със собственото ми развитие по посока на художествената фантазия. Намиращият се тогава в разцвета на младостта си художник за известно време бе в най-тясна връзка с мен.
Животът отново го отдалечи от мен, но често живеех със спомена за часовете, прекарани с него.
към текста >>
Душевният
живот
на този млад човек беше изцяло светлина и цвят.
Душевният живот на този млад човек беше изцяло светлина и цвят.
Това, което другите изказваха в идеи, той изразяваше чрез „цветове в светлината“. Дори умът му беше устроен по такъв начин, че той свързваше нещата и процесите в живота така, както се съчетават цветовете, а не както си изгражда мисли за света обикновеният човек.
към текста >>
Дори умът му беше устроен по такъв начин, че той свързваше нещата и процесите в
живот
а така, както се съчетават цветовете, а не както си изгражда мисли за света обикновеният човек.
Душевният живот на този млад човек беше изцяло светлина и цвят. Това, което другите изказваха в идеи, той изразяваше чрез „цветове в светлината“.
Дори умът му беше устроен по такъв начин, че той свързваше нещата и процесите в живота така, както се съчетават цветовете, а не както си изгражда мисли за света обикновеният човек.
към текста >>
Навсякъде поля, обсипани с цветя, а над тях светещо в жълто настроение, проникващо в цветята, събуждащо
живот
в тях...“ Той продължи още дълго да говори в този дух.
От него всъщност не очакваха нищо. Защото знаеха, че той няма представа как се вдигат наздравици. Той започна приблизително така: „Над светещия в червено гребен на хълма с любов се излива блясъкът на слънцето. Облаци над хълмовете, дишащи в слънчевата светлина. Пламтящи червени склонове, обърнати към слънцето, образуващи триумфална арка от духовни цветове и съпровождащи струящата към земята светлина.
Навсякъде поля, обсипани с цветя, а над тях светещо в жълто настроение, проникващо в цветята, събуждащо живот в тях...“ Той продължи още дълго да говори в този дух.
Явно внезапно бе забравил за цялата сватбена глъчка около себе си и беше започнал да рисува „в духа“. Вече не помня защо спря да говори, рисувайки по този начин. Вероятно някой го беше дръпнал за кадифения редингот, някой, който силно му симпатизираше, на когото обаче щеше да му е не по-малко приятно гостите най-сетне да пристъпят към спокойна консумация на сватбеното печено.
към текста >>
Ако рисуваше ствол на дърво, върху лененото платно се появяваха не линейни форми, а това, което светлината и цветовете разкриваха от себе си, когато стволът на дървото им дадеше благоприятната възможност да проявят своя
живот
.
И младият художник наистина успяваше да води четката си така, да полага боите си по такъв начин, че картините му в много висока степен да бъдат отражение на изобилните му живи цветни фантазии.
Ако рисуваше ствол на дърво, върху лененото платно се появяваха не линейни форми, а това, което светлината и цветовете разкриваха от себе си, когато стволът на дървото им дадеше благоприятната възможност да проявят своя живот.
към текста >>
Тази „Долина на смъртта“, изобразена като поетична картина, за мен съдържаше много от тайната за
живот
а на цветовете.
Бях щастлив, че тъкмо чрез собственото си търсене мога да дам някои подбуди на младия си приятел. Една от тях се състоеше в следното. Самият аз много силно изживявах интензивността на цветовете, които Ницше обрисува в главата за „най-уродливия човек“ от „Тъй рече Заратустра“.
Тази „Долина на смъртта“, изобразена като поетична картина, за мен съдържаше много от тайната за живота на цветовете.
към текста >>
А да се познаваш с някои хора на изкуството във Ваймар по онова време, беше голяма придобивка в
живот
а.
А да се познаваш с някои хора на изкуството във Ваймар по онова време, беше голяма придобивка в живота.
Защото дворцовите традиции и изключително симпатичната личност на великия херцог Карл Александър придаваха на града артистично реноме, което привличаше във Ваймар почти всичко, което се случваше в изкуството през този период.
към текста >>
Да се видят такива хора, правещи първите си стъпки в изкуството във Ваймар, произвеждаше неизличимо впечатление и беше голяма школа в
живот
а.
Преди всичко това беше театърът с добрите си стари традиции. Най-добрите актьори не бяха склонни да допускат привкус на натурализъм. А там, където съвременното изкуство искаше да изяви себе си и да се избави от някои рутини, които все пак винаги съпътстват дори и добрите традиции, то беше далече от „съвременните виждания“, които пропагандира Брам на сцената, а Паул Шлентер – в журналистическите си статии. Първи сред тези „ваймарски новатори“ беше Паул Вике, цял проникнат от благородния и пламенен дух на изкуството.
Да се видят такива хора, правещи първите си стъпки в изкуството във Ваймар, произвеждаше неизличимо впечатление и беше голяма школа в живота.
Паул Вике използваше мазето на един театър, което дразнеше редовия актьор, възпитан в традиции. Много увлекателни часове преживях в дома на Паул Вике. Той беше в приятелски отношения с моя приятел Юлиус Вале и поради това и аз влязох в по-тесен контакт с него. Често ме възхищаваше колко шумно реагира Вике на почти всичко, което беше преживял по време на репетициите за някоя нова пиеса и как след това изпълняваше ролята, която го беше довеждала до такова състояние. Неговата игра винаги ми предлагаше рядко удоволствие благодарение на благородния му стремеж към стил и красивия огън на вдъхновението.
към текста >>
Музикалното търсене на тази личност се проявяваше като част от самия ваймарски духовен
живот
.
Често ме възхищаваше колко шумно реагира Вике на почти всичко, което беше преживял по време на репетициите за някоя нова пиеса и как след това изпълняваше ролята, която го беше довеждала до такова състояние. Неговата игра винаги ми предлагаше рядко удоволствие благодарение на благородния му стремеж към стил и красивия огън на вдъхновението. По това време във Ваймар правеше първите си стъпки Рихард Щраус. Той беше ангажиран като втори диригент на Ласен. Първите композиции на Рихард Щраус бяха изпълнени във Ваймар.
Музикалното търсене на тази личност се проявяваше като част от самия ваймарски духовен живот.
Такъв радостен и безрезервен прием на нещо, което в самия акт на приемане се превръща във вълнуващ проблем на изкуството, беше възможен само в тогавашния Ваймар. Наоколо цари спокойствието на традицията, настроение, изпълнено с тържественост и достойнство. И ето че идва Рихард Щраус със своята симфонична поема „Тъй рече Заратустра“ или пък с музиката си към „Ойленшпигел“. Всички се събуждат от традицията, тържественото спокойствие и достойнството, но се събуждат така, че одобрението е приятно, а неприемането е безобидно и така композиторът може да узнае по най-добрия начин отношението към своето творение.
към текста >>
Такова търсене, каквото можеше да се забележи тук, се случва само там, където благодарение на приемствеността на старите сценични традиции е много трудно да се изрази това, което изхожда от писателите, идващи не от сцената – като Шилер, а от
живот
а – като Ибсен.
Тази „артистическа уютност“ започна да се усеща, когато тук проникна духът на Ибсен и други новатори. Това изпитаха всички, например актьорите, които водеха борба в стремежа си да изработят стил например за „Нора“.
Такова търсене, каквото можеше да се забележи тук, се случва само там, където благодарение на приемствеността на старите сценични традиции е много трудно да се изрази това, което изхожда от писателите, идващи не от сцената – като Шилер, а от живота – като Ибсен.
към текста >>
Всички тези ваймарски събития, ставащи пред моята душа, се случваха сякаш напълно независимо от мен, но всъщност бяха дълбоко свързани с моя
живот
.
Гласът на Хайнрих Целер беше много подходящ за музикална драма. Забележителен талант като певица имаше и г-жа Агнес Ставенхаген, съпруга на пианиста Бернхард Ставенхаген, който също за известно време беше диригент в театъра. Периодично организираните музикални фестивали водеха във Ваймар творците, представители на епохата, и техните творби. На един от тези музикални фестивали например можеше да се види Малер като диригент в началото на творческия му път. Незаличимо беше впечатлението от начина, по който той използваше диригентската си палка, разкривайки музиката не в протичането на формите, а като преживяване на нещо свръхсетивно, скрито между тях.
Всички тези ваймарски събития, ставащи пред моята душа, се случваха сякаш напълно независимо от мен, но всъщност бяха дълбоко свързани с моя живот.
Защото това бяха събития и обстоятелства, които преживявах като нещо, имащо непосредствено отношение към мен. Покъсно, когато срещнех някоя личност или нейно произведение, чиито първи стъпки бях съпреживял във Ваймар, често с благодарност си спомнях за ваймарския период, през който се научих да разбирам толкова много, тъй като там се случваха много неща в стадия на тяхното зараждане. По онова време във Ваймар се проникнах от стремеж към изкуството така, че за много неща си изработих собствени съждения, които често бяха в разрез с тези на другите. Но все пак ме интересуваше и всичко, което чувстваха другите, също толкова силно, колкото собствените ми усещания. И у мен започна да се развива двоен вътрешен душевен живот.
към текста >>
И у мен започна да се развива двоен вътрешен душевен
живот
.
Всички тези ваймарски събития, ставащи пред моята душа, се случваха сякаш напълно независимо от мен, но всъщност бяха дълбоко свързани с моя живот. Защото това бяха събития и обстоятелства, които преживявах като нещо, имащо непосредствено отношение към мен. Покъсно, когато срещнех някоя личност или нейно произведение, чиито първи стъпки бях съпреживял във Ваймар, често с благодарност си спомнях за ваймарския период, през който се научих да разбирам толкова много, тъй като там се случваха много неща в стадия на тяхното зараждане. По онова време във Ваймар се проникнах от стремеж към изкуството така, че за много неща си изработих собствени съждения, които често бяха в разрез с тези на другите. Но все пак ме интересуваше и всичко, което чувстваха другите, също толкова силно, колкото собствените ми усещания.
И у мен започна да се развива двоен вътрешен душевен живот.
към текста >>
Това беше истинско, дадено ми от
живот
а и съдбата душевно упражнение за преодоляване на абстрактното интелектуално съждение „или-или“.
Това беше истинско, дадено ми от живота и съдбата душевно упражнение за преодоляване на абстрактното интелектуално съждение „или-или“.
Това съждение поставя пред душата граници пред свръхсетивния свят. В него не съществуват същества и процеси, даващи повод за такова „или-или“. По отношение на свръхсетивното следва да сме многостранни. Трябва да се учим не само теоретично, а да си изградим навика да възприемаме всичко в глъбините на душевния си живот, да разглеждаме всичко от най-разнообразни гледни точки. Такива „гледни точки“ като материализъм, реализъм, идеализъм, спиритуализъм, каквито се развиват в обширни теории от абстрактно ориентирани личности във физическия свят, за да се придаде значение на тези неща, не представляват никакъв интерес за познавача на свръхсетивното.
към текста >>
Трябва да се учим не само теоретично, а да си изградим навика да възприемаме всичко в глъбините на душевния си
живот
, да разглеждаме всичко от най-разнообразни гледни точки.
Това беше истинско, дадено ми от живота и съдбата душевно упражнение за преодоляване на абстрактното интелектуално съждение „или-или“. Това съждение поставя пред душата граници пред свръхсетивния свят. В него не съществуват същества и процеси, даващи повод за такова „или-или“. По отношение на свръхсетивното следва да сме многостранни.
Трябва да се учим не само теоретично, а да си изградим навика да възприемаме всичко в глъбините на душевния си живот, да разглеждаме всичко от най-разнообразни гледни точки.
Такива „гледни точки“ като материализъм, реализъм, идеализъм, спиритуализъм, каквито се развиват в обширни теории от абстрактно ориентирани личности във физическия свят, за да се придаде значение на тези неща, не представляват никакъв интерес за познавача на свръхсетивното. Той знае, че материализмът например не може да бъде нищо друго освен поглед върху света от тази гледна точка, от която той се разкрива в материалните явления.
към текста >>
Практическо обучение в това направление е, когато човек се види пренесен в едно битие, което довежда
живот
а, чиито вълни се удрят извън неговия собствен, вътрешно толкова близко като собствените му съждения и чувства.
Практическо обучение в това направление е, когато човек се види пренесен в едно битие, което довежда живота, чиито вълни се удрят извън неговия собствен, вътрешно толкова близко като собствените му съждения и чувства.
Във Ваймар подобни неща ми се случваха често. Струва ми се, че с края на века това също ще престане. По-рано над всичко все още витаеше духът на Гьоте и Шилер. Милият възрастен велик херцог, който се разхождаше с такава аристократичност във Ваймар и неговите околности, като дете беше виждал Гьоте. Той много силно усещаше своето „благородство“, но винаги отбелязваше, че се чувства облагороден за втори път благодарение на „делата на Гьоте, извършени за Ваймар“.
към текста >>
66.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Но тъкмо поради духовните потребности на Едуард фон Хелен в промеждутъците между работата беседвахме върху най-разнообразни сфери от духовния и обществения
живот
.
Ако нямаше посетители, ние тримата дълго седяхме в стария работен кабинет на Архива, докато той все още се намираше в двореца: фон дер Хелен, който готвеше издаването на писмата на Гьоте, Юлиус Вале, работещ върху Гьотевите дневници, и аз, който пък се занимавах с естественонаучните му съчинения.
Но тъкмо поради духовните потребности на Едуард фон Хелен в промеждутъците между работата беседвахме върху най-разнообразни сфери от духовния и обществения живот.
Все пак най-голям беше делът на интересите, свързани с Гьоте. От записаното в Гьотевите дневници, от неговите писма, разкриващи толкова възвишени гледни точки и толкова широки хоризонти, можеха да произтекат наблюдения, отвеждащи в глъбините на битието и в ширините на живота.
към текста >>
От записаното в Гьотевите дневници, от неговите писма, разкриващи толкова възвишени гледни точки и толкова широки хоризонти, можеха да произтекат наблюдения, отвеждащи в глъбините на битието и в ширините на
живот
а.
Ако нямаше посетители, ние тримата дълго седяхме в стария работен кабинет на Архива, докато той все още се намираше в двореца: фон дер Хелен, който готвеше издаването на писмата на Гьоте, Юлиус Вале, работещ върху Гьотевите дневници, и аз, който пък се занимавах с естественонаучните му съчинения. Но тъкмо поради духовните потребности на Едуард фон Хелен в промеждутъците между работата беседвахме върху най-разнообразни сфери от духовния и обществения живот. Все пак най-голям беше делът на интересите, свързани с Гьоте.
От записаното в Гьотевите дневници, от неговите писма, разкриващи толкова възвишени гледни точки и толкова широки хоризонти, можеха да произтекат наблюдения, отвеждащи в глъбините на битието и в ширините на живота.
към текста >>
Но съдбата ѝ, доколкото знам, беше такава, че артистичната страна на тази жена е могла да се изрази само през ранните години от
живот
а ѝ.
Особено ярки следи в паметта ми остави г-жа фон дер Хелен, винаги предизвикваща у мен дълбока симпатия. Тя беше истински художествена натура, една от тези, които можеха да постигнат много в изкуството, ако не я отвличаха други житейски задължения.
Но съдбата ѝ, доколкото знам, беше такава, че артистичната страна на тази жена е могла да се изрази само през ранните години от живота ѝ.
Но всяка дума, която можехме да разменим с нея за изкуството, ми оказваше много благотворно влияние. Основната ѝ черта беше известна сдържаност, внимателност в преценките ѝ, ведно с чиста дълбока човечност. След всяка такава беседа с г-жа фон дер Хелен душата ми още дълго беше заета с това, което тя по-скоро беше подсказала, отколкото казала.
към текста >>
В обкръжението на тези хора живееха най-добрите страни на немската духовност, онази духовност, чиито религиозни, естетически и популярно-научни импулси, толкова дълго съставлявали истинската духовна същност на немците, проникваха във всички области на социалния
живот
.
С голяма любезност се отличаваха и бащата на г-жа фон дер Хелен, генерал-лейтенант, който беше участвал във войната от седемдесетте години като майор, както и втората му дъщеря.
В обкръжението на тези хора живееха най-добрите страни на немската духовност, онази духовност, чиито религиозни, естетически и популярно-научни импулси, толкова дълго съставлявали истинската духовна същност на немците, проникваха във всички области на социалния живот.
към текста >>
Интересите на Едуард фон дер Хелен за известно време ме приближиха до политическия
живот
на това време.
Интересите на Едуард фон дер Хелен за известно време ме приближиха до политическия живот на това време.
Неудовлетворението от някои филологически въпроси тласна фон дер Хелен към оживения политически живот на Ваймар. Струваше му се, че тук за него се отваря по-широка житейска перспектива. Приятелският интерес към тази личност застави и мен да проявявам интерес към движенията в обществения живот, без да взимам активно участие в политиката.
към текста >>
Неудовлетворението от някои филологически въпроси тласна фон дер Хелен към оживения политически
живот
на Ваймар.
Интересите на Едуард фон дер Хелен за известно време ме приближиха до политическия живот на това време.
Неудовлетворението от някои филологически въпроси тласна фон дер Хелен към оживения политически живот на Ваймар.
Струваше му се, че тук за него се отваря по-широка житейска перспектива. Приятелският интерес към тази личност застави и мен да проявявам интерес към движенията в обществения живот, без да взимам активно участие в политиката.
към текста >>
Приятелският интерес към тази личност застави и мен да проявявам интерес към движенията в обществения
живот
, без да взимам активно участие в политиката.
Интересите на Едуард фон дер Хелен за известно време ме приближиха до политическия живот на това време. Неудовлетворението от някои филологически въпроси тласна фон дер Хелен към оживения политически живот на Ваймар. Струваше му се, че тук за него се отваря по-широка житейска перспектива.
Приятелският интерес към тази личност застави и мен да проявявам интерес към движенията в обществения живот, без да взимам активно участие в политиката.
към текста >>
Беше много интересно да ги наблюдаваш, тъй като това, което се проявяваше тогава по подобен начин, беше като кипене на социалния
живот
някъде под почвата.
Много от нещата, които в настоящето се показаха или в своята невъзможност за съществуване, или пък породиха ужасяващи метаморфози в абсурдни социални форми, тогава се намираха в своя стадий на зараждане и носеха в себе си надеждата на работническата класа, на която красноречиви и енергични лидери бяха съумели да внушат, че за човечеството трябва да дойде ново време в социалното устройство. Пролетарски радикални елементи, отличаващи се с разсъдливост, завоюваха авторитет.
Беше много интересно да ги наблюдаваш, тъй като това, което се проявяваше тогава по подобен начин, беше като кипене на социалния живот някъде под почвата.
Отгоре живееше изпълненият с достойнство консерватизъм, опиращ се на един благородно мислещ двор, действащ енергично и настоятелно в името на всичко хуманно. В тази атмосфера процъфтяваше реакционната партия, възприемаща себе си като нещо естествено, а също и т. нар. националлиберализъм.
към текста >>
Да се ориентира във всичко това така, че да може да заема ефективна, проправяща си път сред хаоса роля на лидер на това беше посветил
живот
а си Едуард фон дер Хелен.
Да се ориентира във всичко това така, че да може да заема ефективна, проправяща си път сред хаоса роля на лидер на това беше посветил живота си Едуард фон дер Хелен.
И аз трябваше да съпреживея вълненията, които той изживяваше във връзка с това. Той обсъждаше в своя приятелски кръг всички подробности за някоя от брошурите, по която работеше в момента. Човек беше принуден да се интересува толкова дълбоко от материалистическото разбиране за историята, класовата борба и добавената стойност, колкото самият Едуард фон Хелен, макар че по това време тези понятия съвсем не се възприемаха така, както сега. Не ни оставаше нищо друго освен да посещаваме многобройните събрания, в които той се изявяваше като оратор. На теоретически построената марксистка програма той искаше да противопостави друга, която би трябвало да произлезе от добрата воля за социален напредък у всички приятели на трудещите се от всички партии.
към текста >>
Мога да кажа само това, че ако не вземах участие в стремежите на фон дер Хелен, нямаше да мога да съпреживея толкова интензивно обществения
живот
в този период.
Тази дейност остана безрезултатна.
Мога да кажа само това, че ако не вземах участие в стремежите на фон дер Хелен, нямаше да мога да съпреживея толкова интензивно обществения живот в този период.
към текста >>
Този
живот
ми се разкри и от друга страна, макар и не толкова интензивно.
Този живот ми се разкри и от друга страна, макар и не толкова интензивно.
И се оказа, че у мен се развива доста силна антипатия към всякаква политика, ако тя не произлиза от фон дер Хелен. Тогава във Ваймар живееше един свободомислещ политик – д-р Хайнрих Френкел, привърженик на Ойген Рихтер и политически деен в неговия дух. Запознах се с него. Това кратко познанство приключи с „недоразумение“. Но аз често с удоволствие си спомням за него.
към текста >>
Защото този човек заслужаваше големи симпатии, обладаваше енергична политическа воля и мислеше, че с помощта на добрите намерения и разумните възгледи хората ще могат да се вдъхновят за правилен прогресивен път в обществения
живот
.
И се оказа, че у мен се развива доста силна антипатия към всякаква политика, ако тя не произлиза от фон дер Хелен. Тогава във Ваймар живееше един свободомислещ политик – д-р Хайнрих Френкел, привърженик на Ойген Рихтер и политически деен в неговия дух. Запознах се с него. Това кратко познанство приключи с „недоразумение“. Но аз често с удоволствие си спомням за него.
Защото този човек заслужаваше големи симпатии, обладаваше енергична политическа воля и мислеше, че с помощта на добрите намерения и разумните възгледи хората ще могат да се вдъхновят за правилен прогресивен път в обществения живот.
Животът му представляваше верига от разочарования. Жалко, че се наложи и аз самият да му причиня такова. Когато се запознахме, той работеше върху една брошура, която желаеше да разпространи масово. Смяташе за свой дълг да се бори срещу резултата от започващото по това време в Германия обединение между крупната промишленост и селското стопанство, което по-късно, по негово мнение, би довело до опустошаващи последствия. Брошурата му носеше заглавието „Кайзере, бъди суров“.
към текста >>
Живот
ът му представляваше верига от разочарования.
Тогава във Ваймар живееше един свободомислещ политик – д-р Хайнрих Френкел, привърженик на Ойген Рихтер и политически деен в неговия дух. Запознах се с него. Това кратко познанство приключи с „недоразумение“. Но аз често с удоволствие си спомням за него. Защото този човек заслужаваше големи симпатии, обладаваше енергична политическа воля и мислеше, че с помощта на добрите намерения и разумните възгледи хората ще могат да се вдъхновят за правилен прогресивен път в обществения живот.
Животът му представляваше верига от разочарования.
Жалко, че се наложи и аз самият да му причиня такова. Когато се запознахме, той работеше върху една брошура, която желаеше да разпространи масово. Смяташе за свой дълг да се бори срещу резултата от започващото по това време в Германия обединение между крупната промишленост и селското стопанство, което по-късно, по негово мнение, би довело до опустошаващи последствия. Брошурата му носеше заглавието „Кайзере, бъди суров“. Той мислеше, че ще може да убеди кръговете около кайзера в това, че по негово мнение, едно такова обединение е вредоносно.
към текста >>
Възприемах мъжа, както приемах и другия, без да мога да го срещна във физическия
живот
, преминаващ през съдбата ми като „зад кулисите на битието“.
Той беше починал наскоро. Вдовицата му живееше, изпълнена с пиетет в мислите си за починалия. Стана така, че се изнесох от дотогавашното ми ваймарско жилище и отидох да живея под наем у това семейство. Там беше библиотеката на починалия. Това беше човек, изявявал духовен интерес в много области, обаче също като живелия във Виена, напълно отказал се от контакта с хора, живеещ в собствения си „духовен свят“ и също като него смятан от света за „особняк“.
Възприемах мъжа, както приемах и другия, без да мога да го срещна във физическия живот, преминаващ през съдбата ми като „зад кулисите на битието“.
Във Виена възникнаха прекрасни отношения между семейството на така познатия „непознат“ и мен, а във Ваймар между втория също така „непознат“, неговото семейство и мен възникна дори още по-значима връзка.
към текста >>
Те бяха устроени по начин, различен от този на други починали, които след земната си смърт най-напред преминават през един
живот
, който, според своето съдържание, е тясно свързан със земния и който едва бавно и постепенно става подобен на този, който човекът преживява в чисто духовния свят, където преминава неговото битие до следващия земен
живот
.
Силите на духовното съзерцание, които носех в душата си тогава, направиха възможно за мен да имам по-близка връзка с двете души след земната им смърт.
Те бяха устроени по начин, различен от този на други починали, които след земната си смърт най-напред преминават през един живот, който, според своето съдържание, е тясно свързан със земния и който едва бавно и постепенно става подобен на този, който човекът преживява в чисто духовния свят, където преминава неговото битие до следващия земен живот.
към текста >>
Затова пък по време на земния им
живот
и двамата бяха останали далеч от всякакъв духовен светоглед.
Двамата „непознати познати“ бяха изучили основно идеите на материалистическата епоха. Те бяха преработили в себе си мисловно естественонаучния начин на мислене. Вторият, който ми донесе Ваймар, познаваше добре дори Билрот и други подобни мислители естественици.
Затова пък по време на земния им живот и двамата бяха останали далеч от всякакъв духовен светоглед.
Всеки от тях би отклонил какъвто и да е подобен мироглед, който тогава биха могли да срещнат, защото „естественонаучното мислене“ им се е струвало резултат от фактите, съгласно характера на мисловните привички на епохата.
към текста >>
Запознаването им с идеите, чрез които те премислиха по-точно материалното по време на последния им земен
живот
, сега допринесе за това, че и след смъртта те да могат да развият отношение към света, основаващо се на вярно съждение, което не би могло да стане, ако съответните идеи им бяха останали чужди.
Те бяха „особняци пред света“, живееха в по-примитивни форми, отколкото беше прието тогава и отколкото им позволяваше имущественото състояние. Така че те не бяха пренесли в духовния свят това, което би могла да даде на техните индивидуалности връзката с материалистическите волеви ценности, а само насаденото у тези индивидуалности от материалистическите мисловни ценности. Разбира се, случващото се в душите им се разиграваше в по-голямата си част в подсъзнанието. И сега можех да видя как тези материалистически мисловни ценности не представляват нещо, което след смъртта отчуждава човека от божествено-духовния свят, а че това отчуждаване настъпва единствено чрез материалистическите волеви ценности. Както душата, с която се сближих във Виена, така и тази, с която се запознах духовно във Ваймар, след смъртта си представляваха великолепно сияещи духовни фигури, в които душевното съдържание беше изпълнено с образите на духовните същества, лежащи в основата на света.
Запознаването им с идеите, чрез които те премислиха по-точно материалното по време на последния им земен живот, сега допринесе за това, че и след смъртта те да могат да развият отношение към света, основаващо се на вярно съждение, което не би могло да стане, ако съответните идеи им бяха останали чужди.
към текста >>
При двете личности това се беше случило така през земния им
живот
затова, защото през него те не бяха открили благоприятна възможност да възвисят естественонаучното мислене в сферата, където започва духовното преживяване.
В лицето на тези две души пътя на моята съдба кръстосаха същества, чрез които непосредствено от духовния свят ми се разкри значението на естественонаучния начин на мислене. Можах да видя, че сам по себе си този начин на мислене не отклонява от духовното възприятие.
При двете личности това се беше случило така през земния им живот затова, защото през него те не бяха открили благоприятна възможност да възвисят естественонаучното мислене в сферата, където започва духовното преживяване.
След смъртта си те извършиха това по най-съвършен начин. Видях, че човек може да постигне това възвисяване също и в земния си живот, ако прояви вътрешна смелост и сила за целта. Благодарение на едно съпреживяване, имащо голяма значимост в духовния свят, видях също, че човечеството е трябвало да се развие към естественонаучния начин на мислене. Предишните начини на мислене са могли да свържат човешката душа с духа на свръхсетивния свят. Те са могли да доведат човека, ако изобщо е достигнал до себепознание (основата на всяко познание), до това да осъзнае себе си като отражение или пък като член на божествено-духовния свят.
към текста >>
Видях, че човек може да постигне това възвисяване също и в земния си
живот
, ако прояви вътрешна смелост и сила за целта.
В лицето на тези две души пътя на моята съдба кръстосаха същества, чрез които непосредствено от духовния свят ми се разкри значението на естественонаучния начин на мислене. Можах да видя, че сам по себе си този начин на мислене не отклонява от духовното възприятие. При двете личности това се беше случило така през земния им живот затова, защото през него те не бяха открили благоприятна възможност да възвисят естественонаучното мислене в сферата, където започва духовното преживяване. След смъртта си те извършиха това по най-съвършен начин.
Видях, че човек може да постигне това възвисяване също и в земния си живот, ако прояви вътрешна смелост и сила за целта.
Благодарение на едно съпреживяване, имащо голяма значимост в духовния свят, видях също, че човечеството е трябвало да се развие към естественонаучния начин на мислене. Предишните начини на мислене са могли да свържат човешката душа с духа на свръхсетивния свят. Те са могли да доведат човека, ако изобщо е достигнал до себепознание (основата на всяко познание), до това да осъзнае себе си като отражение или пък като член на божествено-духовния свят. Но те не са могли да го доведат дотам да усеща себе си като самостоятелна, затворена в себе си духовна същност. Затова е трябвало да стане напредъкът към разбирането на един свят на идеите, който не се възпламенява от самия дух, а получава импулси от материята, която също е духовна, но не идва от духа.
към текста >>
Следователно благодарение на двете човешки души можах да преживея това, което човекът придобива за цялостния си
живот
, също и за духовния, след смъртта, благодарение на срастването с естественонаучния начин на мислене.
Следователно благодарение на двете човешки души можах да преживея това, което човекът придобива за цялостния си живот, също и за духовния, след смъртта, благодарение на срастването с естественонаучния начин на мислене.
При други души, попаднали в земния си живот под влиянието на последствията от чисто естественонаучния начин на мислене върху волята, можах да видя, че те се отчуждават от духовния свят и стигат до един цялостен живот, в който човек е по-малко човек в човешката си същност с естественонаучния начин на мислене, отколкото без него.
към текста >>
При други души, попаднали в земния си
живот
под влиянието на последствията от чисто естественонаучния начин на мислене върху волята, можах да видя, че те се отчуждават от духовния свят и стигат до един цялостен
живот
, в който човек е по-малко човек в човешката си същност с естественонаучния начин на мислене, отколкото без него.
Следователно благодарение на двете човешки души можах да преживея това, което човекът придобива за цялостния си живот, също и за духовния, след смъртта, благодарение на срастването с естественонаучния начин на мислене.
При други души, попаднали в земния си живот под влиянието на последствията от чисто естественонаучния начин на мислене върху волята, можах да видя, че те се отчуждават от духовния свят и стигат до един цялостен живот, в който човек е по-малко човек в човешката си същност с естественонаучния начин на мислене, отколкото без него.
към текста >>
Двете души са станали „особняци пред света“, защото не са искали да загубят човешката си същност в земния си
живот
.
Двете души са станали „особняци пред света“, защото не са искали да загубят човешката си същност в земния си живот.
Те са възприели в пълен обхват естественонаучния начин на мислене, защото са искали да постигнат духовния етап на човечеството, който не е възможен без него.
към текста >>
Затова и отстъпваха в боязън (несъзнателно) пред
живот
а, в който още не бяха получили широко разпространение естественонаучните идеи.
Двете души не бяха проникнали до тази морална интуиция.
Затова и отстъпваха в боязън (несъзнателно) пред живота, в който още не бяха получили широко разпространение естественонаучните идеи.
към текста >>
Правилният филологически метод, приложен по подобаващ начин, може, изхождайки от най-простото, да осветли обширни и значими области от
живот
а.
Август Фрезениус ме обезоръжаваше всеки път с начина, по който той беше филолог. Той нито за миг не криеше факта, че е филолог и иска да бъде само верен филолог. Но при него филологията беше наистина любов към словото, която изпълва целия човек с жизнени сили, а словото за него беше човешкото откровение, в което се отразяват всички закономерности на вселената. Този, който желае да прозре истинно тайните на словото, се нуждае от прозрение във всички тайни на битието. Следователно филологът не може да постъпи другояче освен да се опита да придобие универсално познание.
Правилният филологически метод, приложен по подобаващ начин, може, изхождайки от най-простото, да осветли обширни и значими области от живота.
към текста >>
Беше песимистичен, от една страна, а от друга – беше склонен твърде малко да цени
живот
а, в който, както му изглеждаше, изобщо нe си струва усилието да се съсредоточава върху нещата, даващи повод за песимизъм, тъй като те не представляват кой знае каква ценност.
Трябва да си спомня и за един приятел, който се присъедини към моя кръг сравнително рано по време на престоя ми във Ваймар и с когото бях свързан в най-близко приятелство, докато не си заминах, а дори и след това, когато по-късно от време на време посещавах Ваймар. Това беше художникът Йозеф Ролечек. Той беше немец от Бохемия и беше дошъл във Ваймар, привлечен от художественото училище. Той беше личност, която предизвикваше силни симпатии и в разговор с която човек с охота разкриваше сърцето си. Ролечек беше сантиментален и същевременно леко циничен.
Беше песимистичен, от една страна, а от друга – беше склонен твърде малко да цени живота, в който, както му изглеждаше, изобщо нe си струва усилието да се съсредоточава върху нещата, даващи повод за песимизъм, тъй като те не представляват кой знае каква ценност.
В негово присъствие често се говореше за несправедливостта на живота и той можеше до безкрай да се горещи за това, колко несправедливо се е отнесъл светът към бедния Шилер в сравнение с галеника на съдбата Гьоте.
към текста >>
В негово присъствие често се говореше за несправедливостта на
живот
а и той можеше до безкрай да се горещи за това, колко несправедливо се е отнесъл светът към бедния Шилер в сравнение с галеника на съдбата Гьоте.
Това беше художникът Йозеф Ролечек. Той беше немец от Бохемия и беше дошъл във Ваймар, привлечен от художественото училище. Той беше личност, която предизвикваше силни симпатии и в разговор с която човек с охота разкриваше сърцето си. Ролечек беше сантиментален и същевременно леко циничен. Беше песимистичен, от една страна, а от друга – беше склонен твърде малко да цени живота, в който, както му изглеждаше, изобщо нe си струва усилието да се съсредоточава върху нещата, даващи повод за песимизъм, тъй като те не представляват кой знае каква ценност.
В негово присъствие често се говореше за несправедливостта на живота и той можеше до безкрай да се горещи за това, колко несправедливо се е отнесъл светът към бедния Шилер в сравнение с галеника на съдбата Гьоте.
към текста >>
Всяко друго духовно преживяване в човека, така казвах тогава, възниква в съзнанието от този
живот
на идеите.
Въпреки ежедневното общуване с тези личности и непрекъснатия жив обмен на мисли и впечатления, в този ваймарски период не можех да говоря по директен начин за преживяванията си в духовния свят дори и с тези, които ми бяха най-близки. Смятах, че е необходимо да бъде осъзнато как правилният път в духовния свят води първо до преживяване на чистите идеи. Под всякаква форма поддържах твърдението, че както човекът може съзнателно да преживява цветовете, тоновете, топлината и т.н., той може да преживее и също толкова чисти идеи, свободни от влиянието на външните възприятия и живеещи напълно самостоятелно. И в тези идеи е истинският жив дух.
Всяко друго духовно преживяване в човека, така казвах тогава, възниква в съзнанието от този живот на идеите.
към текста >>
Този човек виждаше – бих казал, вдъхновено, – че
живот
ът в чистите идеи се явява
живот
в духа и че в света на чистите идеи цялата природа се озарява от познанието, а материята се явява само привидност (илюзия) и че чрез идеите цялото физическо битие се разкрива като дух.
Този човек виждаше – бих казал, вдъхновено, – че животът в чистите идеи се явява живот в духа и че в света на чистите идеи цялата природа се озарява от познанието, а материята се явява само привидност (илюзия) и че чрез идеите цялото физическо битие се разкрива като дух.
Изпитвах дълбоко удовлетворение да открия такова пълно разбиране за същността на духовното в тази личност. Това бе разбиране за битието на духа в идеалното. Там духът живее така, че от морето на всеобщото идеално битие на духа пред възприемащия поглед още не могат да бъдат отделени чувстващите и творчески духовни индивидуалности. За тези духовни индивидуалности още не можех да говоря на Макс Кристлиб. Това би означавало да искам нещо непосилно от неговия красив идеализъм.
към текста >>
67.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
За мен беше важно, че тази книжарница издаваше вестник, в който поместваха обзорни статии за съвременния духовен
живот
и рецензии за новостите в областта на поезията, науката и изкуството.
Благодарение на свободомислещия политик, за когото говорих, се запознах със собственика на една книжарница. Някога този книжен магазин бе видял и по-добри дни от тези, които преживях във ваймарския си период. Такъв е бил случаят по времето на бащата на младия човек, с когото се запознах като собственик.
За мен беше важно, че тази книжарница издаваше вестник, в който поместваха обзорни статии за съвременния духовен живот и рецензии за новостите в областта на поезията, науката и изкуството.
Този вестник също беше в упадък. Разпространението му беше доста намаляло. На мен обаче той предоставяше възможност да пиша за много от нещата, които тогава се намираха на духовния ми хоризонт или имаха отношение към него. Въпреки че многобройните статии и рецензии на книги, които пишех, се четяха от малцина, ми беше приятна възможността да имам на разположение вестник, който да отпечатва нещата, които аз пожелаех. В това бяха заложени импулси, които донесоха плодовете си по-късно, когато започнах да издавам „Списание за литература“, и поради това бях задължен да съпреживявам интензивно събитията от съвременния духовен живот и да ги премислям.
към текста >>
В това бяха заложени импулси, които донесоха плодовете си по-късно, когато започнах да издавам „Списание за литература“, и поради това бях задължен да съпреживявам интензивно събитията от съвременния духовен
живот
и да ги премислям.
За мен беше важно, че тази книжарница издаваше вестник, в който поместваха обзорни статии за съвременния духовен живот и рецензии за новостите в областта на поезията, науката и изкуството. Този вестник също беше в упадък. Разпространението му беше доста намаляло. На мен обаче той предоставяше възможност да пиша за много от нещата, които тогава се намираха на духовния ми хоризонт или имаха отношение към него. Въпреки че многобройните статии и рецензии на книги, които пишех, се четяха от малцина, ми беше приятна възможността да имам на разположение вестник, който да отпечатва нещата, които аз пожелаех.
В това бяха заложени импулси, които донесоха плодовете си по-късно, когато започнах да издавам „Списание за литература“, и поради това бях задължен да съпреживявам интензивно събитията от съвременния духовен живот и да ги премислям.
към текста >>
Така за мен Ваймар стана мястото, за което често си спомнях в по-нататъшния си
живот
.
Така за мен Ваймар стана мястото, за което често си спомнях в по-нататъшния си живот.
Защото тесните рамки, в които бях принуден да живея във Виена, сега се разшириха и имах духовни и човешки преживявания, резултатите от които се проявиха по-късно.
към текста >>
Когато през по-нататъшните си години извиквах пред душата си Ваймар и тамошния си
живот
, най-често отправях духовния си взор към един дом, който ми беше станал особено скъп.
От всички най-важни все пак бяха отношенията с хора, които бяха създадени там.
Когато през по-нататъшните си години извиквах пред душата си Ваймар и тамошния си живот, най-често отправях духовния си взор към един дом, който ми беше станал особено скъп.
към текста >>
И се случи така, че когато работата ми във Ваймар стигна към своя край и вече трябваше да мисля за напускане на града на Гьоте, се сближих с хора, за които
живот
ът във Ваймар не се отличаваше с нещо кой знае колко забележително.
Тези личности живееха във Ваймар по начина, който описах в предишната глава. А интересите на този кръг бяха насочени извън пределите на Ваймар.
И се случи така, че когато работата ми във Ваймар стигна към своя край и вече трябваше да мисля за напускане на града на Гьоте, се сближих с хора, за които животът във Ваймар не се отличаваше с нещо кой знае колко забележително.
В известен смисъл, когато беше сред тези хора, човек се изживяваше извън Ваймар.
към текста >>
Неговото разбиране за
живот
а беше смятано за нещо, на което трябва да се отдава най-висш интерес.
Целият кръг се намираше, така да се каже, под знака на Ницше.
Неговото разбиране за живота беше смятано за нещо, на което трябва да се отдава най-висш интерес.
За хората от кръга душевното настроение, разкриващо се у Ницше, по определен начин се явяваше разцветът на истинското и свободно човечество. В тези два аспекта фон Кромптон беше сред най-ярките представители на последователите на Ницше от деветдесетте години. Собственото ми отношение към Ницше не се промени поради общуването ми с тези хора. Но тъй като бях този, когото питаха, когато искаха да научат нещо за него, те проектираха начина, по който сами се отнасяха към Ницше, и върху моето отношение към него.
към текста >>
Вечерите, озарени от музикалното творчество на Анзорге, с часове, изпълнени с интересни разговори за Ницше, в които всички участваха и в които най-значими и сериозни въпроси за света и
живот
а даваха повод за приятни беседи, бяха нещо, за което си спомням с удовлетворение.
Вечерите, озарени от музикалното творчество на Анзорге, с часове, изпълнени с интересни разговори за Ницше, в които всички участваха и в които най-значими и сериозни въпроси за света и живота даваха повод за приятни беседи, бяха нещо, за което си спомням с удовлетворение.
Те бяха украшението на последния период от живота ми във Ваймар.
към текста >>
Те бяха украшението на последния период от
живот
а ми във Ваймар.
Вечерите, озарени от музикалното творчество на Анзорге, с часове, изпълнени с интересни разговори за Ницше, в които всички участваха и в които най-значими и сериозни въпроси за света и живота даваха повод за приятни беседи, бяха нещо, за което си спомням с удовлетворение.
Те бяха украшението на последния период от живота ми във Ваймар.
към текста >>
Описвайки тук своя
живот
, показах много ясно, че още като дете живеех в духовния свят като в нещо естествено за мен, но че трябваше да овладявам с усилие всичко, свързано с познанието на външния свят.
Никога няма да започна да отричам, че някои особености на моята преработка на Ваймарското издание могат да бъдат сметнати за грешка от „специалистите“. Те са в правото си да изкажат своите съображения. Но не трябва да представят нещата така, сякаш оформлението на изданието произтича не от моите принципи, а от моето умение или неумение. Това не трябва да бъде правено особено от онези, които признават, че не притежават орган за възприемане на представеното от мен по отношение на Гьоте. Ако ставаше дума за отделни фактологически грешки тук или там, щях да препратя моите критици по този пункт към нещо още по-лошо: към съчиненията, писани от мен като ученик в горните класове на реалното училище.
Описвайки тук своя живот, показах много ясно, че още като дете живеех в духовния свят като в нещо естествено за мен, но че трябваше да овладявам с усилие всичко, свързано с познанието на външния свят.
Поради тази причина бях човек, развил се късно за подобно познание във всички области. И последствията от това се проявяват отчасти в моите издания на Гьоте.)
към текста >>
68.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
В края на ваймарския си период вече бях изживял тридесет и шест години от
живот
а си.
В края на ваймарския си период вече бях изживял тридесет и шест години от живота си.
Година преди това в душата ми беше започнал дълбок прелом. Със заминаването ми от Ваймар той се превърна в преживяване, водещо до коренно изменение. Това се случи напълно независимо от промяната във външните ми житейски условия, която също беше голяма. Познанието на това, което може да се преживее в духовния свят, за мен винаги е било нещо естествено, докато възприемането на сетивния свят ме подлагаше на най-големи затруднения. Беше така, сякаш буквално не можех да доведа душевните си преживявания до сетивните си органи до такава степен, че да свържа изцяло преживяното от тях с душата.
към текста >>
Това касаеше както научната област, така и външния
живот
.
Това се промени напълно със започване на тридесет и шестата ми година. Способността ми да наблюдавам неща, същества и процеси от физическия свят се преобрази по посока на точност и дълбочина на проникване.
Това касаеше както научната област, така и външния живот.
Допреди за мен великите научни взаимовръзки, които могат да бъдат разбрани по духовен начин, ставаха мое душевно достояние без никакво усилие, а сетивното възприятие и по-точно задържането му в паметта представляваше най-висше затруднение за мен. Сега всичко това се промени. У мен се събуди внимание към сетивно възприемаемото, каквото нямаше преди. Детайлите станаха важни за мен. Имах чувството, че сетивният свят може да разкрие нещо, което само той може да ми разкрие.
към текста >>
Стигнах до заключението, че съм преживял прелома, настъпващ в човешкия
живот
, на много по-късен етап, отколкото другите хора.
Стигнах до заключението, че съм преживял прелома, настъпващ в човешкия живот, на много по-късен етап, отколкото другите хора.
Обаче също така виждах, че това има съвсем определени последствия за душевния живот. Открих, че хората, които преминават по-рано от душевна дейност в духовния свят към преживяване на физическото, не стигат до чисто разбиране нито на духовния, нито на физическия свят. През цялото време те напълно инстинктивно смесват това, което нещата говорят на сетивата им, с това, което преживява душата чрез духа и което тя после трябва да вземе със себе си, за да може да си „представя“ нещата.
към текста >>
Обаче също така виждах, че това има съвсем определени последствия за душевния
живот
.
Стигнах до заключението, че съм преживял прелома, настъпващ в човешкия живот, на много по-късен етап, отколкото другите хора.
Обаче също така виждах, че това има съвсем определени последствия за душевния живот.
Открих, че хората, които преминават по-рано от душевна дейност в духовния свят към преживяване на физическото, не стигат до чисто разбиране нито на духовния, нито на физическия свят. През цялото време те напълно инстинктивно смесват това, което нещата говорят на сетивата им, с това, което преживява душата чрез духа и което тя после трябва да вземе със себе си, за да може да си „представя“ нещата.
към текста >>
Този факт беше от особено значение за душевния ми
живот
, тъй като се проявяваше и в сферата на човешкия
живот
.
Този факт беше от особено значение за душевния ми живот, тъй като се проявяваше и в сферата на човешкия живот.
Дарбата ми да наблюдавам се настрои да разбира преживяваното от даден човек напълно обективно и чисто във възприятието. Стараех се да избягвам критичното отношение към постъпките на хората или да проявявам симпатия или антипатия към тях. Исках „просто да оставя човекът да ми въздейства такъв, какъвто е“.
към текста >>
В много по-голяма степен усещах, че да се намираш с душата си изцяло в тази противоположност се равнява на това „да разбираш
живот
а“.
Такива се представяха пред душата ми духовният и сетивният свят в пълната им противоположност. Но тази противоположност не възприемах като нещо, което чрез някакъв философски ход на мисълта следва да води например към „монизъм“ за уравновесяване.
В много по-голяма степен усещах, че да се намираш с душата си изцяло в тази противоположност се равнява на това „да разбираш живота“.
Там, където противоположностите се изживяват като уравновесени, цари безжизненост, смърт. Там, където има живот, действа неуравновесената противоположност. Самият живот представлява непрекъснато преодоляване, но същевременно и ново създаване на противоположности.
към текста >>
Там, където има
живот
, действа неуравновесената противоположност.
Такива се представяха пред душата ми духовният и сетивният свят в пълната им противоположност. Но тази противоположност не възприемах като нещо, което чрез някакъв философски ход на мисълта следва да води например към „монизъм“ за уравновесяване. В много по-голяма степен усещах, че да се намираш с душата си изцяло в тази противоположност се равнява на това „да разбираш живота“. Там, където противоположностите се изживяват като уравновесени, цари безжизненост, смърт.
Там, където има живот, действа неуравновесената противоположност.
Самият живот представлява непрекъснато преодоляване, но същевременно и ново създаване на противоположности.
към текста >>
Самият
живот
представлява непрекъснато преодоляване, но същевременно и ново създаване на противоположности.
Такива се представяха пред душата ми духовният и сетивният свят в пълната им противоположност. Но тази противоположност не възприемах като нещо, което чрез някакъв философски ход на мисълта следва да води например към „монизъм“ за уравновесяване. В много по-голяма степен усещах, че да се намираш с душата си изцяло в тази противоположност се равнява на това „да разбираш живота“. Там, където противоположностите се изживяват като уравновесени, цари безжизненост, смърт. Там, където има живот, действа неуравновесената противоположност.
Самият живот представлява непрекъснато преодоляване, но същевременно и ново създаване на противоположности.
към текста >>
От всичко това в
живот
а на чувствата ми възникна силен стремеж не към мисловно теоретично разбиране, а към преживяване на загадъчността в света.
От всичко това в живота на чувствата ми възникна силен стремеж не към мисловно теоретично разбиране, а към преживяване на загадъчността в света.
към текста >>
Както корените и стволът не са завършени, ако
живот
ът им не се прояви в цветовете, така битието и развитието на света не са действително състоящи се, ако не продължат да живеят в съдържанието на познанието.
В цялата ми душевна същност живееше въодушевлението от това, което по-късно нарекох „познание по пътя на реалността“. Беше ми ясно, че в такова „познание по пътя на реалността“ човекът не би могъл да си остане в някое кътче на света, докато извън него протича създаване на битието и мирово развитие. Познанието за мен стана нещо, което принадлежи не само на човека, а и на битието и развитието.
Както корените и стволът не са завършени, ако животът им не се прояви в цветовете, така битието и развитието на света не са действително състоящи се, ако не продължат да живеят в съдържанието на познанието.
Стигнал до това прозрение, при всеки случай, в който беше уместно, повтарях: „Човекът не е съществото, което създава за себе си съдържанието на познанието, а с душата си той дава на разположение арената, на която светът за първи път изживява отчасти своето битие и развитие.“ Ако нямаше познание, светът щеше да остане незавършен.
към текста >>
В последния ваймарски период от моя
живот
се появиха книгата ми „Гьотевият светоглед“ и уводът към последния том, който написах за изданието в „Немска национална литература“ на Кюршнер.
В последния ваймарски период от моя живот се появиха книгата ми „Гьотевият светоглед“ и уводът към последния том, който написах за изданието в „Немска национална литература“ на Кюршнер.
Бих искал тук да посоча това, което написах като увод към подготвеното от мен издание на „Афоризми в проза“ от Гьоте, за да го сравня с формулировката на съдържанието на „Гьотевият светоглед“. Ако човек разглежда нещата само на повърхността, той може да намери противоречия между някои неща в тези мои съчинения, появили се почти по едно и също време. Но ако се погледне живеещото под повърхността, което над повърхността може да се изрази с помощта само на такива формулировки като прозрение в житейските, душевните и духовните дълбини, човек няма да открие противоречия, а точно в тогавашните ми работи ще види борба за изразяване. Борба да се внесе в светогледни понятия това, което описах тук като преживяване на познанието, на отношението на човека към света, на възникването и решаването на загадките в рамките на истинската действителност.
към текста >>
Когато след около три и половина години написах книгата „Възгледи за света и
живот
а през деветнадесети век“, бях доста напреднал по отношение на много неща и представеното тук преживяване на познанието даде плод за описанието на отделните светогледи, появили се в историята.
Когато след около три и половина години написах книгата „Възгледи за света и живота през деветнадесети век“, бях доста напреднал по отношение на много неща и представеното тук преживяване на познанието даде плод за описанието на отделните светогледи, появили се в историята.
към текста >>
Който иска да отхвърли тези трудове, по причина че в тях е показана борбата на познаващия душевен
живот
– а това в светлината на гореизложеното означава, че в тях
живот
ът на света продължава да се развива в своята борба на арената на човешката душа, – по мое мнение няма да съумее да се потопи с познаващата си душа в истинската действителност.
Който иска да отхвърли тези трудове, по причина че в тях е показана борбата на познаващия душевен живот – а това в светлината на гореизложеното означава, че в тях животът на света продължава да се развива в своята борба на арената на човешката душа, – по мое мнение няма да съумее да се потопи с познаващата си душа в истинската действителност.
Това е нещо, което точно тогава се затвърди у мен като възглед, след като вече дълго време бе пулсирало в света на моите понятия.
към текста >>
Преломът в душевния ми
живот
е свързан със значителни по съдържание вътрешни опитности.
Преломът в душевния ми живот е свързан със значителни по съдържание вътрешни опитности.
В душевния си живот познах същността на медитацията и нейното значение за прозренията в духовния свят. Още преди бях водил медитативен живот, но подбудата за това идваше от идеалното познание за неговата стойност за един духовен светоглед. Сега във вътрешното ми същество настъпи нещо, което изискваше медитацията като жизнена необходимост за моя душевен живот. Извоюваният душевен живот се нуждаеше от медитация, както организмът на определена степен от своето развитие се нуждае от дишане с белите дробове.
към текста >>
В душевния си
живот
познах същността на медитацията и нейното значение за прозренията в духовния свят.
Преломът в душевния ми живот е свързан със значителни по съдържание вътрешни опитности.
В душевния си живот познах същността на медитацията и нейното значение за прозренията в духовния свят.
Още преди бях водил медитативен живот, но подбудата за това идваше от идеалното познание за неговата стойност за един духовен светоглед. Сега във вътрешното ми същество настъпи нещо, което изискваше медитацията като жизнена необходимост за моя душевен живот. Извоюваният душевен живот се нуждаеше от медитация, както организмът на определена степен от своето развитие се нуждае от дишане с белите дробове.
към текста >>
Още преди бях водил медитативен
живот
, но подбудата за това идваше от идеалното познание за неговата стойност за един духовен светоглед.
Преломът в душевния ми живот е свързан със значителни по съдържание вътрешни опитности. В душевния си живот познах същността на медитацията и нейното значение за прозренията в духовния свят.
Още преди бях водил медитативен живот, но подбудата за това идваше от идеалното познание за неговата стойност за един духовен светоглед.
Сега във вътрешното ми същество настъпи нещо, което изискваше медитацията като жизнена необходимост за моя душевен живот. Извоюваният душевен живот се нуждаеше от медитация, както организмът на определена степен от своето развитие се нуждае от дишане с белите дробове.
към текста >>
Сега във вътрешното ми същество настъпи нещо, което изискваше медитацията като жизнена необходимост за моя душевен
живот
.
Преломът в душевния ми живот е свързан със значителни по съдържание вътрешни опитности. В душевния си живот познах същността на медитацията и нейното значение за прозренията в духовния свят. Още преди бях водил медитативен живот, но подбудата за това идваше от идеалното познание за неговата стойност за един духовен светоглед.
Сега във вътрешното ми същество настъпи нещо, което изискваше медитацията като жизнена необходимост за моя душевен живот.
Извоюваният душевен живот се нуждаеше от медитация, както организмът на определена степен от своето развитие се нуждае от дишане с белите дробове.
към текста >>
Извоюваният душевен
живот
се нуждаеше от медитация, както организмът на определена степен от своето развитие се нуждае от дишане с белите дробове.
Преломът в душевния ми живот е свързан със значителни по съдържание вътрешни опитности. В душевния си живот познах същността на медитацията и нейното значение за прозренията в духовния свят. Още преди бях водил медитативен живот, но подбудата за това идваше от идеалното познание за неговата стойност за един духовен светоглед. Сега във вътрешното ми същество настъпи нещо, което изискваше медитацията като жизнена необходимост за моя душевен живот.
Извоюваният душевен живот се нуждаеше от медитация, както организмът на определена степен от своето развитие се нуждае от дишане с белите дробове.
към текста >>
Какво е отношението на обикновеното понятийно познание, което се постига със сетивно наблюдение, към съзерцанието на духовното: този въпрос в този период от
живот
а ми се превърна от преживяване повече в идеи в такова, в което участва целият човек.
Какво е отношението на обикновеното понятийно познание, което се постига със сетивно наблюдение, към съзерцанието на духовното: този въпрос в този период от живота ми се превърна от преживяване повече в идеи в такова, в което участва целият човек.
Преживяването в идеи, което все пак включва в себе си истинното духовно, е елементът, от който е родена „Философия на свободата“. Преживяването чрез целия човек съдържа духовния свят по един много по съществен начин от преживяването в идеи. И все пак то вече е по-горна степен в сравнение с понятийното познание на сетивния свят. С познанието в идеи човек обхваща не сетивния свят, а, така да се каже, един непосредствено граничещ с него духовен свят.
към текста >>
Вече дълго бях търсил това взаимодействие преди прелома в душата си (през тридесет и петата година от
живот
а ми).
При това идеално-духовно познание вече не е достатъчно такова усвояване, както при сетивното, водещо до това, че човек го има в паметта си. Процесът на усвояване трябва да се превърне в непрекъснат. Както за организма не е достатъчно да е дишал известно време, за да трансформира усвоеното при дишането в по-нататъшен жизнен процес, така и за идеално-духовното познание не е достатъчно усвояване, подобно на това при сетивното познание. За него е нужно душата да се намира в непрекъснато живо взаимодействие със света, в което човек се пренася благодарение на това познание. Това става чрез медитацията, подбудата за която – както беше посочено по-горе – произхожда от идеалното прозрение в ценността на медитирането.
Вече дълго бях търсил това взаимодействие преди прелома в душата си (през тридесет и петата година от живота ми).
към текста >>
Ако се преживява например „Аз-а“ на човека като негова изконна вътрешна същност, в съзерцаващото преживяване той знае, че този „Аз“ е съществувал преди
живот
а във физическото тяло и ще съществува и след него.
Не беше така, ако се свържех със същества или процеси от духовния свят чрез идеално-духовно познание. Тук във всяко отделно съзерцание настъпва непосредствено преживяване, че възприемаемото съществува, независимо от продължителността на неговото съзерцание.
Ако се преживява например „Аз-а“ на човека като негова изконна вътрешна същност, в съзерцаващото преживяване той знае, че този „Аз“ е съществувал преди живота във физическото тяло и ще съществува и след него.
Това, което се преживява по този начин в „Аз-а“, се открива непосредствено така, както розата разкрива своя червен цвят в непосредственото възприятие.
към текста >>
Обаче възможността изобщо такова познание да бъде развивано от човека зависи от това,
живот
ът по принцип да е наличен в организма.
Самонаблюдението показва, че сетивното наблюдение е единственият акт на познание, който е свързан с организма. За идеално-духовното познание отделният акт е напълно независим от физическия организъм.
Обаче възможността изобщо такова познание да бъде развивано от човека зависи от това, животът по принцип да е наличен в организма.
При третия вид познание нещата стоят така, че то може да се прояви в духовния човек само тогава, когато той е станал дотолкова свободен от физическия си организъм, че сякаш той изобщо не съществува.
към текста >>
Осъзнаване на всичко това се разви у мен под влиянието на описания медитативен
живот
.
Осъзнаване на всичко това се разви у мен под влиянието на описания медитативен живот.
За себе си бях в състояние да опровергая действено мнението, че при такава медитация човек се подлага на своего рода самовнушение, резултатът от който се явява духовното познание. Защото в истинността на духовното преживяване можа да ме убеди още най-началното идеално-духовно познание, а именно най-първото, получило своя живот не просто благодарение на медитирането, а това, което започна да живее. Както когато е в здравомислещо съзнание човек съвсем точно може да установи истината, така бях постъпил и по отношение на този въпрос, преди изобщо да може да стане и дума за самовнушение. Реалността на това, което се постига чрез медитацията (тук се има предвид само преживяването на някакво явление), бях напълно в състояние да проверя още преди самото преживяване.
към текста >>
Защото в истинността на духовното преживяване можа да ме убеди още най-началното идеално-духовно познание, а именно най-първото, получило своя
живот
не просто благодарение на медитирането, а това, което започна да живее.
Осъзнаване на всичко това се разви у мен под влиянието на описания медитативен живот. За себе си бях в състояние да опровергая действено мнението, че при такава медитация човек се подлага на своего рода самовнушение, резултатът от който се явява духовното познание.
Защото в истинността на духовното преживяване можа да ме убеди още най-началното идеално-духовно познание, а именно най-първото, получило своя живот не просто благодарение на медитирането, а това, което започна да живее.
Както когато е в здравомислещо съзнание човек съвсем точно може да установи истината, така бях постъпил и по отношение на този въпрос, преди изобщо да може да стане и дума за самовнушение. Реалността на това, което се постига чрез медитацията (тук се има предвид само преживяването на някакво явление), бях напълно в състояние да проверя още преди самото преживяване.
към текста >>
Почувствах как идеалното начало в предишния ми
живот
отстъпи в определена посока и на негово място дойде волевото начало.
Почувствах как идеалното начало в предишния ми живот отстъпи в определена посока и на негово място дойде волевото начало.
За да стане възможно това, при развитието на познанието волята трябва да умее да се въздържа от всякакъв субективен произвол. Волята ми се усили в същата степен, в която отслабна идеалното. Волята пое също и духовното познание, което преди беше контролирано почти изцяло от идеалното. Вече знаех, че разделението на душевния живот на мислене, чувства и воля има само ограничено значение. В действителност в мисленето се съдържат и чувства, и воля, само дето мисленето преобладава над тях.
към текста >>
Вече знаех, че разделението на душевния
живот
на мислене, чувства и воля има само ограничено значение.
Почувствах как идеалното начало в предишния ми живот отстъпи в определена посока и на негово място дойде волевото начало. За да стане възможно това, при развитието на познанието волята трябва да умее да се въздържа от всякакъв субективен произвол. Волята ми се усили в същата степен, в която отслабна идеалното. Волята пое също и духовното познание, което преди беше контролирано почти изцяло от идеалното.
Вече знаех, че разделението на душевния живот на мислене, чувства и воля има само ограничено значение.
В действителност в мисленето се съдържат и чувства, и воля, само дето мисленето преобладава над тях. В чувствата живеят мислене и воля, а във волята – също мислене и чувства. Сега в мен се превърна в преживяване това как волята взема повече от мисленето, а мисленето – повече от волята.
към текста >>
Това чувство се засили в тук описвания период от
живот
а ми до най-силна интензивност.
Затова и вижданията ми отхвърляха този начин на мислене, който смята съдържанието на сетивните усещания (цвят, топлина, звук и т.н.) само за нещо, което посредством сетивното възприятие извиква у човека някакъв непознат външен свят, като самия този външен свят бихме могли да си представим единствено хипотетично. Моето преживяващо познание усещаше като особено вредни теоретичните идеи, лежащи в основата на физическото и физиологическото мислене в това направление.
Това чувство се засили в тук описвания период от живота ми до най-силна интензивност.
Всичко, което във физиката и физиологията се определя като „лежащо зад субективното усещане“, предизвикваше у мен, ако мога да използвам този израз, познавателен дискомфорт.
към текста >>
Да се търси разбиране за физическата структура на човека чрез извеждане на нейните форми от
живот
инските, както прави по обстоен начин „Антропогения“ на Хекел, смятах за добра основа за развитие на познанието.
Основното положение на Лайел, съгласно което явленията, случили се в доисторическата епоха от развитието на земята и поради това неподдаващи се на сетивно наблюдение, могат да бъдат обяснени с помощта на идеите, произтичащи от сегашното наблюдение на това развитие, ми се струваше доста плодотворно в посоченото направление.
Да се търси разбиране за физическата структура на човека чрез извеждане на нейните форми от животинските, както прави по обстоен начин „Антропогения“ на Хекел, смятах за добра основа за развитие на познанието.
към текста >>
Ако се отнася към сетивния свят така, че едно нещо да обяснява друго нещо в този свят (настоящият етап от земното развитие обяснява предисторията на геологическата дълбока древност,
живот
инските форми обясняват човешките), той може да стигне до това да разшири тази обяснимост на съществата и процесите и върху духовното.“
Казвах си: „Ако човекът си постави граница на познанието, отвъд която би трябвало да лежат „нещата сами по себе си“, с това той си препречва достъпа до духовния свят.
Ако се отнася към сетивния свят така, че едно нещо да обяснява друго нещо в този свят (настоящият етап от земното развитие обяснява предисторията на геологическата дълбока древност, животинските форми обясняват човешките), той може да стигне до това да разшири тази обяснимост на съществата и процесите и върху духовното.“
към текста >>
69.
XXIII. „Етически индивидуализъм“
GA_28 Моят жизнен път
С описания душевен прелом завърши вторият по-голям период от
живот
а ми.
С описания душевен прелом завърши вторият по-голям период от живота ми.
Пътищата на съдбата приеха смисъл, различен от предишния. Както през виенския, така и през ваймарския ми период външните знаци на съдбата указваха посоки, съвпадащи със съдържанието на вътрешния ми душевен стремеж. Във всичките ми съчинения живее основният характер на духовния ми светоглед, ако и една вътрешна необходимост да повеляваше да не разпространявам твърде много наблюденията си в духовната област. Във възпитателската ми дейност във Виена си поставях цели, идващи от прозренията на собствената ми душа. Във Ваймар, при свързаната с Гьоте работа, влияние оказваше само това, което смятах за задача на подобна работа.
към текста >>
Именно от това стечение на обстоятелствата в моя
живот
дойде възможността да разбера и предам идеята за свободата по един, както ми се струва, ясен начин.
Именно от това стечение на обстоятелствата в моя живот дойде възможността да разбера и предам идеята за свободата по един, както ми се струва, ясен начин.
Не мисля, че съм разгледал идеята едностранчиво, защото тя имаше голямо значение в собствения ми живот. Тя съответства на обективната реалност и това, което се преживява посредством тази идея, при добросъвестен стремеж към познание не може да промени тази реалност, а само в по-малка или по-голяма степен позволява вглъбяването в нея.
към текста >>
Не мисля, че съм разгледал идеята едностранчиво, защото тя имаше голямо значение в собствения ми
живот
.
Именно от това стечение на обстоятелствата в моя живот дойде възможността да разбера и предам идеята за свободата по един, както ми се струва, ясен начин.
Не мисля, че съм разгледал идеята едностранчиво, защото тя имаше голямо значение в собствения ми живот.
Тя съответства на обективната реалност и това, което се преживява посредством тази идея, при добросъвестен стремеж към познание не може да промени тази реалност, а само в по-малка или по-голяма степен позволява вглъбяването в нея.
към текста >>
В началото на третия период от
живот
а ми той също се промени от елемент на моя понятиен свят, живеещ в духа, в такъв, който сега обхвана целия човек.
С това виждане за идеята за свободата се свърза неправилно разбраният от мнозина „етически индивидуализъм“ на моя светоглед.
В началото на третия период от живота ми той също се промени от елемент на моя понятиен свят, живеещ в духа, в такъв, който сега обхвана целия човек.
към текста >>
Не преставах да си казвам, че изобщо и дума не може да става да се отговори на въпроса дали волята на човека е свободна или не, а на съвсем различния въпрос: какъв трябва да бъде пътят в душевния
живот
, който води от природната несвободна воля към свободната, тоест към истински нравствената воля?
Не преставах да си казвам, че изобщо и дума не може да става да се отговори на въпроса дали волята на човека е свободна или не, а на съвсем различния въпрос: какъв трябва да бъде пътят в душевния живот, който води от природната несвободна воля към свободната, тоест към истински нравствената воля?
За да се намери отговор на този въпрос, следва да се види как божествено-духовното живее във всяка отделна човешка душа. Нравственото изхожда единствено от нея и следователно нравственият импулс трябва да се оживи в нейната напълно индивидуална същност.
към текста >>
Медитативният
живот
даде особена сила и на тази мисъл.
Медитативният живот даде особена сила и на тази мисъл.
Нравственият световен ред все по-ясно заставаше пред мен като реализирано на земята проявление на такъв вид порядък, който действа във висшите духовни сфери. Той може да бъде побран в представния свят само на този, който е способен да признае духовното.
към текста >>
В описания период от
живот
а ми за мен всички тези прозрения се обединиха във възвишената всеобхватна истина, че съществата и процесите в света не могат да бъдат обяснени, ако човек използва мисленето си за „обяснение“, а само когато посредством мисленето си той съумее да съзерцава процесите в тази връзка, в която един процес обяснява друг, в която една загадка се превръща в разрешение на друга и човекът сам става словото за възприемания от него външен свят.
В описания период от живота ми за мен всички тези прозрения се обединиха във възвишената всеобхватна истина, че съществата и процесите в света не могат да бъдат обяснени, ако човек използва мисленето си за „обяснение“, а само когато посредством мисленето си той съумее да съзерцава процесите в тази връзка, в която един процес обяснява друг, в която една загадка се превръща в разрешение на друга и човекът сам става словото за възприемания от него външен свят.
към текста >>
Духът първо трябва да приеме формата на материален мозък, за да може в тази си форма да води
живот
в света на представите, който може да даде свободно действащо самосъзнание на човека в земния му
живот
.
Смятах, че с тези представи мога да прозра ясно същността на материализма. Пагубното в този начин на мислене виждах не в това, че материалистът насочва своето внимание към материалното проявление на дадено същество, а в начина, по който той мисли за материалното. Той гледа към материята и не осъзнава, че в действителност има пред себе си дух, който просто се проявява в материална форма. Той не знае, че духът метаморфозира в материя, за да може да развива дейности, възможни само в тази метаморфоза.
Духът първо трябва да приеме формата на материален мозък, за да може в тази си форма да води живот в света на представите, който може да даде свободно действащо самосъзнание на човека в земния му живот.
И действително в мозъка духът се издига от материята, но едва след като материалният мозък се появи от духа.
към текста >>
Понеже тези идеи навлязоха много интензивно в душевния ми
живот
, четири години по-късно ги преработих в съчинението си „Възгледите за света и
живот
а през деветнадесети век“ в главата „Светът като илюзия“.
Трябваше да отхвърля физическия и физиологическия начин на мислене само поради причината, че, съгласно него, подбуда за духовното познание в човека се явява не преживяната, а мислената материя, при което материята се мисли така, че е невъзможно да бъде проследена чак до момента, в който тя се явява дух. Такава материя, каквато този начин на мислене постулира за реална, реално никъде не съществува. Основното заблуждение на всички материалистически настроени естественици се състои в тяхната невъзможна идея за материята. С нея те си преграждат пътя към духовното битие. Материалната природа, която пробужда в душата само това, което човекът преживява в природата, превръща света в „илюзия“.
Понеже тези идеи навлязоха много интензивно в душевния ми живот, четири години по-късно ги преработих в съчинението си „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“ в главата „Светът като илюзия“.
(В по-късното разширено издание това съчинение получи заглавието „Загадките на философията“.)
към текста >>
В биологическия начин на мислене не е възможно да се изпадне по същия начин в характеристики, които напълно изтласкват представното от сферата, която човекът може да преживее, и оставят душевния му
живот
да бъде само илюзия.
В биологическия начин на мислене не е възможно да се изпадне по същия начин в характеристики, които напълно изтласкват представното от сферата, която човекът може да преживее, и оставят душевния му живот да бъде само илюзия.
Тук не може да се стигне до обяснение на това, че извън човека съществува свят, от който той не преживява нищо, който му прави впечатление единствено през сетивата, което впечатление обаче може да е съвсем различно от това, което го причинява. Ако в душевния си живот човек потисне найважните елементи на мисленето, може дори да повярва, че се казва нещо, когато се твърди, че субективното възприятие на светлината обективно съответства на някаква форма на движение на етера – такава беше представата тогава. Човек обаче трябва да е злостен фанатик, ако предлага да „обясни“ по този начин и това, което се възприема в сферата на живата природа.
към текста >>
Ако в душевния си
живот
човек потисне найважните елементи на мисленето, може дори да повярва, че се казва нещо, когато се твърди, че субективното възприятие на светлината обективно съответства на някаква форма на движение на етера – такава беше представата тогава.
В биологическия начин на мислене не е възможно да се изпадне по същия начин в характеристики, които напълно изтласкват представното от сферата, която човекът може да преживее, и оставят душевния му живот да бъде само илюзия. Тук не може да се стигне до обяснение на това, че извън човека съществува свят, от който той не преживява нищо, който му прави впечатление единствено през сетивата, което впечатление обаче може да е съвсем различно от това, което го причинява.
Ако в душевния си живот човек потисне найважните елементи на мисленето, може дори да повярва, че се казва нещо, когато се твърди, че субективното възприятие на светлината обективно съответства на някаква форма на движение на етера – такава беше представата тогава.
Човек обаче трябва да е злостен фанатик, ако предлага да „обясни“ по този начин и това, което се възприема в сферата на живата природа.
към текста >>
Значителното за началото на третия период от
живот
а ми беше не това, че тези въпроси заставаха пред моята душа, защото те ме вълнуваха вече отдавна.
Значителното за началото на третия период от живота ми беше не това, че тези въпроси заставаха пред моята душа, защото те ме вълнуваха вече отдавна.
Най-важното беше това, че целият свят на моето познание, без да се променя съществено нещо в неговото съдържание, намери в душата ми, под влияние на тези въпроси, жизнена подвижност, съществено по-голяма отпреди. Човешката душа живее в „Логоса“, как външният свят живее в този Логос? Това е основният въпрос в „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“ (написана в средата на осемдесетте години), както и в книгите ми „Истина и наука“ и „Философия на свободата“. Това душевно направление доминираше във всички идеи, разработени от мен, за да проникна в душевните основи, изхождайки от които Гьоте се опитва да хвърли светлина върху мировите явления.
към текста >>
Това, което особено ме занимаваше в тук описвания период от
живот
а ми, беше, че идеите, които бях принуден да отхвърля толкова сурово, бяха обхванали мисленето на епохата със страшна сила.
Това, което особено ме занимаваше в тук описвания период от живота ми, беше, че идеите, които бях принуден да отхвърля толкова сурово, бяха обхванали мисленето на епохата със страшна сила.
Хората живееха до такава степен проникнати от тях, че не бяха в състояние да почувстват цялата важност на това, което указваше в противоположното на тях душевно направление. Противоречието между това, което за мен беше ясна истина, и възгледите на моята епоха преживях така, че това преживяване определи основния тон на моя живот изобщо през годините около края на века и началото на новия.
към текста >>
Противоречието между това, което за мен беше ясна истина, и възгледите на моята епоха преживях така, че това преживяване определи основния тон на моя
живот
изобщо през годините около края на века и началото на новия.
Това, което особено ме занимаваше в тук описвания период от живота ми, беше, че идеите, които бях принуден да отхвърля толкова сурово, бяха обхванали мисленето на епохата със страшна сила. Хората живееха до такава степен проникнати от тях, че не бяха в състояние да почувстват цялата важност на това, което указваше в противоположното на тях душевно направление.
Противоречието между това, което за мен беше ясна истина, и възгледите на моята епоха преживях така, че това преживяване определи основния тон на моя живот изобщо през годините около края на века и началото на новия.
към текста >>
Всичко, случващо се в духовния
живот
, събуждаше у мен впечатлението, че произлиза от това противоречие.
Всичко, случващо се в духовния живот, събуждаше у мен впечатлението, че произлиза от това противоречие.
Не отхвърлях всичко, което носеше този духовен живот. Но тъкмо по отношение на многото хубави неща, които можех да оценя, изпитвах дълбока болка, защото вярвах, че виждам как на тях като зародиши в развитието на духовния живот – навсякъде се противопоставят разрушителни сили.
към текста >>
Не отхвърлях всичко, което носеше този духовен
живот
.
Всичко, случващо се в духовния живот, събуждаше у мен впечатлението, че произлиза от това противоречие.
Не отхвърлях всичко, което носеше този духовен живот.
Но тъкмо по отношение на многото хубави неща, които можех да оценя, изпитвах дълбока болка, защото вярвах, че виждам как на тях като зародиши в развитието на духовния живот – навсякъде се противопоставят разрушителни сили.
към текста >>
Но тъкмо по отношение на многото хубави неща, които можех да оценя, изпитвах дълбока болка, защото вярвах, че виждам как на тях като зародиши в развитието на духовния
живот
– навсякъде се противопоставят разрушителни сили.
Всичко, случващо се в духовния живот, събуждаше у мен впечатлението, че произлиза от това противоречие. Не отхвърлях всичко, което носеше този духовен живот.
Но тъкмо по отношение на многото хубави неща, които можех да оценя, изпитвах дълбока болка, защото вярвах, че виждам как на тях като зародиши в развитието на духовния живот – навсякъде се противопоставят разрушителни сили.
към текста >>
В увода си отбелязах, че ще говоря само за възгледите на Гьоте за
живот
а, защото идеите му за светлината и цветовете са такива, че в съвременната физика не съществува възможност да бъде прокаран мост към тях.
Веднъж през деветдесетте години във Франкфурт на Майн говорих за Гьотевите възгледи за природата.
В увода си отбелязах, че ще говоря само за възгледите на Гьоте за живота, защото идеите му за светлината и цветовете са такива, че в съвременната физика не съществува възможност да бъде прокаран мост към тях.
В тази невъзможност виждах знаменателен симптом, свидетелстващ за духовната ориентация на епохата.
към текста >>
70.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
С тази организация на душевния ми
живот
бях изправен пред необходимостта да внеса съвършено нова нота във външната си дейност.
Въпросът „не следва ли да замълча? “ за мен се превърна в преживяване.
С тази организация на душевния ми живот бях изправен пред необходимостта да внеса съвършено нова нота във външната си дейност.
Силите, определящи външната ми съдба, занапред вече не можеха да бъдат едно с вътрешните ръководни линии, които представляваха резултат от преживяването ми на духовния свят.
към текста >>
В него се печатаха преводи на произведения от чуждестранното духовно творчество във всички области, които редакцията считаше за достойни да станат част от немския духовен
живот
.
Това беше стар седмичник, основан в годината на смъртта на Гьоте (1832 г.) първоначално като „Списание за чуждестранна литература“.
В него се печатаха преводи на произведения от чуждестранното духовно творчество във всички области, които редакцията считаше за достойни да станат част от немския духовен живот.
По-късно списанието се преименува на „Списание за немска и чуждестранна литература“. Сега то публикуваше поетични, характерни и критически произведения от всички области на духовния живот. В рамките на известни граници то беше в състояние да изпълнява добре тази задача. Неговата така определена дейност се извършваше по време, в което в немското езиково пространство имаше достатъчно голям брой личности, които желаеха всяка седмица да се запознават в обзорна форма с това, което се „случва“ в духовната сфера. Когато по-нататък през осемдесетте и деветдесетте години в този мирен и естествен начин на споделяне на духовното навлязоха новите литературни цели на младите поколения, „Списанието“ доста бързо се увлече по това движение.
към текста >>
Сега то публикуваше поетични, характерни и критически произведения от всички области на духовния
живот
.
Това беше стар седмичник, основан в годината на смъртта на Гьоте (1832 г.) първоначално като „Списание за чуждестранна литература“. В него се печатаха преводи на произведения от чуждестранното духовно творчество във всички области, които редакцията считаше за достойни да станат част от немския духовен живот. По-късно списанието се преименува на „Списание за немска и чуждестранна литература“.
Сега то публикуваше поетични, характерни и критически произведения от всички области на духовния живот.
В рамките на известни граници то беше в състояние да изпълнява добре тази задача. Неговата така определена дейност се извършваше по време, в което в немското езиково пространство имаше достатъчно голям брой личности, които желаеха всяка седмица да се запознават в обзорна форма с това, което се „случва“ в духовната сфера. Когато по-нататък през осемдесетте и деветдесетте години в този мирен и естествен начин на споделяне на духовното навлязоха новите литературни цели на младите поколения, „Списанието“ доста бързо се увлече по това движение. То сменяше сравнително често своите редактори, от които получаваше своята окраска, в зависимост от това каква позиция в новото движение заемаше един или друг редактор. Когато можах да го поема през 1897 г., то беше в тясна връзка със стремленията на младата литература, без да се намира в силна опозиция на намиращото се извън тези стремления.
към текста >>
Сега мое задължение беше да изнасям лекции в това общество, за да бъде даден личен израз на посредничеството с духовния
живот
, което трябваше да бъде предоставено от „Списанието“.
Така че трябваше да подбирам съдържанието на списанието по такъв начин, че това общество да бъде адекватно представено. В „Свободното литературно общество“ се търсеха хора, които имат интерес към произведенията на по-младата генерация. Седалището на обществото беше в Берлин, където го бяха основали някои помлади литератори. Но то имаше клонове в много немски градове. Както обаче скоро стана ясно, някои от тези „клонове“ водеха доста скромно съществование.
Сега мое задължение беше да изнасям лекции в това общество, за да бъде даден личен израз на посредничеството с духовния живот, което трябваше да бъде предоставено от „Списанието“.
към текста >>
За голям брой хора, които досега бяха в близки приятелски отношения с мен, имах чувството, че макар и в собствения си душевен
живот
да не следват моя особено надалече, те предполагат у мен нещо, което прави ценна за тях работата ми в областта на познанието и в много други видове житейски отношения.
Към това се прибавяше и още нещо.
За голям брой хора, които досега бяха в близки приятелски отношения с мен, имах чувството, че макар и в собствения си душевен живот да не следват моя особено надалече, те предполагат у мен нещо, което прави ценна за тях работата ми в областта на познанието и в много други видове житейски отношения.
Те толкова често споделяха моя начин на живот, без повече да ме изпробват, след като веднъж вече си бяхме създали отношения.
към текста >>
Те толкова често споделяха моя начин на
живот
, без повече да ме изпробват, след като веднъж вече си бяхме създали отношения.
Към това се прибавяше и още нещо. За голям брой хора, които досега бяха в близки приятелски отношения с мен, имах чувството, че макар и в собствения си душевен живот да не следват моя особено надалече, те предполагат у мен нещо, което прави ценна за тях работата ми в областта на познанието и в много други видове житейски отношения.
Те толкова често споделяха моя начин на живот, без повече да ме изпробват, след като веднъж вече си бяхме създали отношения.
към текста >>
Те си казваха, че въпреки известни наченки на практичност в
живот
а, в него Щайнер все пак си остава „идеалист“.
Досегашните издатели на „Списание за литература“ не усещаха нещата по този начин.
Те си казваха, че въпреки известни наченки на практичност в живота, в него Щайнер все пак си остава „идеалист“.
И тъй като условията на продажба на „Списание за литература“ бяха такива, че в течение на годината трябваше да се изплащат проценти на предишния собственик, той беше силно заинтересован от това седмичникът да продължава да съществува. Така че от своята си гледна точка той не можеше да направи нищо друго освен да осигури за себе си и за делото гаранция, различна от предоставената в мое лице, за която не можеше да каже как ще се развие сред кръга от хора, групирал се досега около „Списанието“ и „Свободното литературно общество“. Затова едно от условията на продажба беше Ото Ерих Хартлебен да бъде съиздател и да сътрудничи активно.
към текста >>
Тук подразбирам съмнителните страни на „студентството“, а съвсем не красивата сила за
живот
, която може да бъде пренесена в по-късния
живот
от студентските години.
Всичко това ми действаше като някакъв чужд елемент. При това той ту предявяваше правата си на съиздател, ту дълго време не го правеше. Нали често за продължителен период пребиваваше в Италия. Поради това съдържанието на „Списанието“ стана доста нееднородно. А и при целия си „зрял естетически светоглед“ Ото Ерих Хартлебен не можеше да превъзмогне „студента“ в себе си.
Тук подразбирам съмнителните страни на „студентството“, а съвсем не красивата сила за живот, която може да бъде пренесена в по-късния живот от студентските години.
към текста >>
Сякаш от предишен земен
живот
, в който бяха вършили дела, които могат да бъдат извършени единствено от хора, чийто дух ги пронизва чак до върховете на пръстите.
Веднъж след една моя лекция и литературно четене на О. Й. Бирбаум седях в „Свободното литературно общество“ в Лайпциг сред кръг от литератори, в който беше и Франк Ведекинд. Погледът ми беше запленен от тази истински рядка човешка натура. Тук имам предвид „натура“ в напълно физически смисъл. Тези ръце!
Сякаш от предишен земен живот, в който бяха вършили дела, които могат да бъдат извършени единствено от хора, чийто дух ги пронизва чак до върховете на пръстите.
Дали защото енергията е била преработена, те могат да създадат и впечатление за груба сила, но най-дълбокият интерес беше привлечен от това, което тези ръце излъчваха. А тази изразителна глава – буквално като дар, идващ от необикновените волеви нотки на ръцете. В погледа и мимиките на лицето му имаше нещо, което се отдава толкова произволно на света, което обаче можеше и да се оттегли от него, както жестовете на ръцете, които изразяват какво усещат дланите. От тази глава говореше един чужд на съвременността дух. Дух, който всъщност се поставя извън човешките стремежи на настоящето.
към текста >>
“ Същевременно се виждаше, че „вярата във фантастиката“ беше вече толкова силна, че дори завършването в бъдеще вече не беше в сферата на възможното в този земен
живот
.
Но стигаше само да се премине от тази външност към независимата от нея вътрешна същност на Паул Шеербарт и се разкриваше един много фин, макар и останал фиксиран в гротескно-фантастичното, духовно незавършен човек. След това можеше да се преживее какъв се явява той в духовния свят със „светлата“ си глава, със „златното“ си сърце. Човек трябваше да си каже: „Каква силна личност, проникваща с визията си в духовния свят, би могла да дойде в света, ако незавършеното бе завършено поне до известна степен!
“ Същевременно се виждаше, че „вярата във фантастиката“ беше вече толкова силна, че дори завършването в бъдеще вече не беше в сферата на възможното в този земен живот.
към текста >>
В лицето на Франк Ведекинд и Паул Шеербарт пред себе си имах личности, които с цялата си същност в най-висша степен даваха възможност за значителни преживявания на този, за когото беше открит фактът на повтарящите се земни
живот
и.
В лицето на Франк Ведекинд и Паул Шеербарт пред себе си имах личности, които с цялата си същност в най-висша степен даваха възможност за значителни преживявания на този, за когото беше открит фактът на повтарящите се земни животи.
Те наистина бяха загадка в настоящия си земен живот. Нужно беше да се види какво бяха донесли със себе си в този земен живот. И тогава цялата им личност изглеждаше безкрайно побогата и можеха да бъдат разбрани техните несъвършенства като резултат от предишни земни животи, които в настоящото духовно обкръжение не са могли да стигнат до пълно разгръщане. Виждаше се и че това, което може да възникне от тези несъвършенства, се нуждае от бъдещи земни животи.
към текста >>
Те наистина бяха загадка в настоящия си земен
живот
.
В лицето на Франк Ведекинд и Паул Шеербарт пред себе си имах личности, които с цялата си същност в най-висша степен даваха възможност за значителни преживявания на този, за когото беше открит фактът на повтарящите се земни животи.
Те наистина бяха загадка в настоящия си земен живот.
Нужно беше да се види какво бяха донесли със себе си в този земен живот. И тогава цялата им личност изглеждаше безкрайно побогата и можеха да бъдат разбрани техните несъвършенства като резултат от предишни земни животи, които в настоящото духовно обкръжение не са могли да стигнат до пълно разгръщане. Виждаше се и че това, което може да възникне от тези несъвършенства, се нуждае от бъдещи земни животи.
към текста >>
Нужно беше да се види какво бяха донесли със себе си в този земен
живот
.
В лицето на Франк Ведекинд и Паул Шеербарт пред себе си имах личности, които с цялата си същност в най-висша степен даваха възможност за значителни преживявания на този, за когото беше открит фактът на повтарящите се земни животи. Те наистина бяха загадка в настоящия си земен живот.
Нужно беше да се види какво бяха донесли със себе си в този земен живот.
И тогава цялата им личност изглеждаше безкрайно побогата и можеха да бъдат разбрани техните несъвършенства като резултат от предишни земни животи, които в настоящото духовно обкръжение не са могли да стигнат до пълно разгръщане. Виждаше се и че това, което може да възникне от тези несъвършенства, се нуждае от бъдещи земни животи.
към текста >>
И тогава цялата им личност изглеждаше безкрайно побогата и можеха да бъдат разбрани техните несъвършенства като резултат от предишни земни
живот
и, които в настоящото духовно обкръжение не са могли да стигнат до пълно разгръщане.
В лицето на Франк Ведекинд и Паул Шеербарт пред себе си имах личности, които с цялата си същност в най-висша степен даваха възможност за значителни преживявания на този, за когото беше открит фактът на повтарящите се земни животи. Те наистина бяха загадка в настоящия си земен живот. Нужно беше да се види какво бяха донесли със себе си в този земен живот.
И тогава цялата им личност изглеждаше безкрайно побогата и можеха да бъдат разбрани техните несъвършенства като резултат от предишни земни животи, които в настоящото духовно обкръжение не са могли да стигнат до пълно разгръщане.
Виждаше се и че това, което може да възникне от тези несъвършенства, се нуждае от бъдещи земни животи.
към текста >>
Виждаше се и че това, което може да възникне от тези несъвършенства, се нуждае от бъдещи земни
живот
и.
В лицето на Франк Ведекинд и Паул Шеербарт пред себе си имах личности, които с цялата си същност в най-висша степен даваха възможност за значителни преживявания на този, за когото беше открит фактът на повтарящите се земни животи. Те наистина бяха загадка в настоящия си земен живот. Нужно беше да се види какво бяха донесли със себе си в този земен живот. И тогава цялата им личност изглеждаше безкрайно побогата и можеха да бъдат разбрани техните несъвършенства като резултат от предишни земни животи, които в настоящото духовно обкръжение не са могли да стигнат до пълно разгръщане.
Виждаше се и че това, което може да възникне от тези несъвършенства, се нуждае от бъдещи земни животи.
към текста >>
По това време тъкмо беше излязла неговата „Кесия за поети“, едно представяне на
живот
а, изпълнено с превъзходен хумор.
Впрочем в този кръг имаше и друга една личност, която се проявяваше не като литератор, а като човек в пълния смисъл на думата. Това беше В. Харлан. Но той съвсем не беше многословен и всъщност присъстваше като тих наблюдател. Когато обаче проговореше, то винаги беше, за да каже нещо одухотворено в най-добрия смисъл или пък истински духовито. Наистина той пишеше много, но именно не като литератор, а като човек, който желае да изрази каквото му е на душата.
По това време тъкмо беше излязла неговата „Кесия за поети“, едно представяне на живота, изпълнено с превъзходен хумор.
Винаги ми харесваше, когато идвах малко по-рано в локала, в който се събираше кръгът, да заваря Харлан да седи сам там. Така между нас възникнаха по-близки отношения. Именно той беше изключението, когато говорих за това, че в този кръг намерих само литератори, но не и „хора“. И мисля, че той разбираше как възприемам кръга. Напълно различните ни пътища в живота скоро ни разделиха.
към текста >>
Напълно различните ни пътища в
живот
а скоро ни разделиха.
По това време тъкмо беше излязла неговата „Кесия за поети“, едно представяне на живота, изпълнено с превъзходен хумор. Винаги ми харесваше, когато идвах малко по-рано в локала, в който се събираше кръгът, да заваря Харлан да седи сам там. Така между нас възникнаха по-близки отношения. Именно той беше изключението, когато говорих за това, че в този кръг намерих само литератори, но не и „хора“. И мисля, че той разбираше как възприемам кръга.
Напълно различните ни пътища в живота скоро ни разделиха.
към текста >>
71.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
В „Свободно литературно общество“; берлински театрален
живот
В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
към текста >>
По това време Метерлинк беше смятан от естетите за драматурга, който представя на сцената пред обхванатата от предчувствие душа на зрителя невидимото, намиращо се между по-суровите събития в
живот
а.
Първата драма, която поставихме по този начин, беше „Неканената“ от Морис Метерлинк в превод на Ото Ерих Хартлебен.
По това време Метерлинк беше смятан от естетите за драматурга, който представя на сцената пред обхванатата от предчувствие душа на зрителя невидимото, намиращо се между по-суровите събития в живота.
Това, което в драмата обикновено наричат „фабула“, а също и диалозите Метерлинк използва така, че всичко това да произведе върху податливите на възприятие зрители ефекта на символите. Тази символизация привличаше по това време много вкусове, отблъснати от предшестващия натурализъм. Всички, които търсеха „духа“, но не харесваха изразните форми, в които непосредствено се разкрива някакъв „духовен свят“, намираха удовлетворение в символизма, който не използваше език, изразяващ се по натуралистичен начин, но и към духовното имаше отношение само дотолкова, доколкото можеше да се проявява в неопределени сливащи се мистически предчувствия. Колкото по-малко „ясно“ можеше да се каже какво стои зад загатнатия символ, толкова по-възхитени от него бяха някои хора.
към текста >>
Този
живот
в драматичното изкуство тогава имаше за мен истински важно значение.
Този живот в драматичното изкуство тогава имаше за мен истински важно значение.
Благодарение на него сам започнах да пиша театралните критики за „Списанието“. Имах собствено виждане за такива „критики“, което обаче намираше малко разбиране. Смятах за ненужно да се изказват лични „съждения“ за драмата и нейната постановка. Такива съждения, каквито обикновено се правят, всъщност би трябвало да произлизат от публиката и да са за самата нея.
към текста >>
Създаването на подобни произведения за въведение към някоя драма пред публиката ми се струваше като насъщна потребност в
живот
а на изкуството.
Този, който пише за даден театрален спектакъл, би трябвало да представи пред читателите си художествено-идейна картина на взаимовръзките между фантазията и образите, лежащи в основата на драмата. В художествено оформени мисли пред читателя трябва да възникне свободно идейно пресъздаване на несъзнателно живеещия у поета зародиш на неговата драма. Защото за мен мислите никога не са били просто средство за абстрактно и интелектуално изразяване на действителността. Виждах, че в мисли-образи е възможна също такава художествена дейност, както с помощта на цветовете, формите и сценичните средства. Такова малко произведение на изкуството от мисли би трябвало да предлага този, който пише за даден театрален спектакъл.
Създаването на подобни произведения за въведение към някоя драма пред публиката ми се струваше като насъщна потребност в живота на изкуството.
към текста >>
Такова живо взаимодействие с
живот
о изкуство исках да имам в „Списанието“.
Такова живо взаимодействие с живото изкуство исках да имам в „Списанието“.
От него трябваше да възникне нещо, което да придаде на седмичника характер, различен от повечето често теоретични дискусии и критики на изкуството и духовния живот. То трябваше да е част от този духовен живот, част от самото изкуство.
към текста >>
От него трябваше да възникне нещо, което да придаде на седмичника характер, различен от повечето често теоретични дискусии и критики на изкуството и духовния
живот
.
Такова живо взаимодействие с живото изкуство исках да имам в „Списанието“.
От него трябваше да възникне нещо, което да придаде на седмичника характер, различен от повечето често теоретични дискусии и критики на изкуството и духовния живот.
То трябваше да е част от този духовен живот, част от самото изкуство.
към текста >>
То трябваше да е част от този духовен
живот
, част от самото изкуство.
Такова живо взаимодействие с живото изкуство исках да имам в „Списанието“. От него трябваше да възникне нещо, което да придаде на седмичника характер, различен от повечето често теоретични дискусии и критики на изкуството и духовния живот.
То трябваше да е част от този духовен живот, част от самото изкуство.
към текста >>
Тогава като „пишещ“ човек става съучастник в съвременния художествен
живот
, а не стоящ в ъгъла „критик“, от когото „се боят“ или когото „съжаляват“ или пък го презират и ненавиждат.
Защото всичко, което може да се направи за драматичното произведение благодарение на изкуството на мисълта, е възможно също и за театралното изкуство. От фантазията на мислите може да се породи това, което режисьорското изкуство внася в сценичната картина. То позволява актьорът да бъде следван, да не се критикува това, което живее в него, а то да бъде представено по „позитивен“ начин.
Тогава като „пишещ“ човек става съучастник в съвременния художествен живот, а не стоящ в ъгъла „критик“, от когото „се боят“ или когото „съжаляват“ или пък го презират и ненавиждат.
Ако това се осъществи за всички области на изкуството, се получава литературно-художествено списание, намиращо се в реалния живот.
към текста >>
Ако това се осъществи за всички области на изкуството, се получава литературно-художествено списание, намиращо се в реалния
живот
.
Защото всичко, което може да се направи за драматичното произведение благодарение на изкуството на мисълта, е възможно също и за театралното изкуство. От фантазията на мислите може да се породи това, което режисьорското изкуство внася в сценичната картина. То позволява актьорът да бъде следван, да не се критикува това, което живее в него, а то да бъде представено по „позитивен“ начин. Тогава като „пишещ“ човек става съучастник в съвременния художествен живот, а не стоящ в ъгъла „критик“, от когото „се боят“ или когото „съжаляват“ или пък го презират и ненавиждат.
Ако това се осъществи за всички области на изкуството, се получава литературно-художествено списание, намиращо се в реалния живот.
към текста >>
А че с „вечната световна хармония“ не може да се има предвид нещо механично-материално, става ясно от изявленията ми в статията за Рудолф Хайденхайн (от 6 ноември 1897 г.): „Нашето възприятие на природата ясно се стреми към целта да обясни
живот
а на организмите съгласно същите закони, според които трябва да бъдат обяснени и явленията от неживата природа.
Това може да се види ясно също и от статиите и от фрагментите от лекции, които съм написал. Нужно е само на отделните материалистически звучащи места да се противопоставят някои други, в които говоря за духовното, за вечното. Като например в статията „Един виенски поет“. В нея казвам за Петер Алтенберг: „Това, което интересува най-много човека, който се задълбочава във вечната световна хармония, му се струва чуждо... В погледа на Алтенберг не прониква никаква светлина от вечните идеи...“ („Списанието“ от 17 юли 1897 г.).
А че с „вечната световна хармония“ не може да се има предвид нещо механично-материално, става ясно от изявленията ми в статията за Рудолф Хайденхайн (от 6 ноември 1897 г.): „Нашето възприятие на природата ясно се стреми към целта да обясни живота на организмите съгласно същите закони, според които трябва да бъдат обяснени и явленията от неживата природа.
В животинските и растителните тела се търси механическа, физическа и химическа закономерност. Същият вид закони, които управляват една машина, само че в безкрайно по-сложна и трудно разпознаваема форма, трябва да са дейни и в организма. Нищо не е необходимо да се добавя към тези закони, за да бъде направен възможен феноменът, който наричаме живот... Механистичното разбиране за явленията в живота завоюва все по-голямо пространство. То обаче никога няма да удовлетвори онзи, който е в състояние да проникне с по-дълбок поглед в природните процеси... Съвременните естествоизпитатели са твърде малодушни в мисленето си. Там, където откаже мъдростта на техните механични обяснения, те казват, че за тях нещата не могат да бъдат обяснени... Смелото мислене се издига до по-високо ниво на разглеждане.
към текста >>
В
живот
инските и растителните тела се търси механическа, физическа и химическа закономерност.
Това може да се види ясно също и от статиите и от фрагментите от лекции, които съм написал. Нужно е само на отделните материалистически звучащи места да се противопоставят някои други, в които говоря за духовното, за вечното. Като например в статията „Един виенски поет“. В нея казвам за Петер Алтенберг: „Това, което интересува най-много човека, който се задълбочава във вечната световна хармония, му се струва чуждо... В погледа на Алтенберг не прониква никаква светлина от вечните идеи...“ („Списанието“ от 17 юли 1897 г.). А че с „вечната световна хармония“ не може да се има предвид нещо механично-материално, става ясно от изявленията ми в статията за Рудолф Хайденхайн (от 6 ноември 1897 г.): „Нашето възприятие на природата ясно се стреми към целта да обясни живота на организмите съгласно същите закони, според които трябва да бъдат обяснени и явленията от неживата природа.
В животинските и растителните тела се търси механическа, физическа и химическа закономерност.
Същият вид закони, които управляват една машина, само че в безкрайно по-сложна и трудно разпознаваема форма, трябва да са дейни и в организма. Нищо не е необходимо да се добавя към тези закони, за да бъде направен възможен феноменът, който наричаме живот... Механистичното разбиране за явленията в живота завоюва все по-голямо пространство. То обаче никога няма да удовлетвори онзи, който е в състояние да проникне с по-дълбок поглед в природните процеси... Съвременните естествоизпитатели са твърде малодушни в мисленето си. Там, където откаже мъдростта на техните механични обяснения, те казват, че за тях нещата не могат да бъдат обяснени... Смелото мислене се издига до по-високо ниво на разглеждане. То се опитва да обясни нещата от немеханичен вид с по-висши закони.
към текста >>
Нищо не е необходимо да се добавя към тези закони, за да бъде направен възможен феноменът, който наричаме
живот
... Механистичното разбиране за явленията в
живот
а завоюва все по-голямо пространство.
Като например в статията „Един виенски поет“. В нея казвам за Петер Алтенберг: „Това, което интересува най-много човека, който се задълбочава във вечната световна хармония, му се струва чуждо... В погледа на Алтенберг не прониква никаква светлина от вечните идеи...“ („Списанието“ от 17 юли 1897 г.). А че с „вечната световна хармония“ не може да се има предвид нещо механично-материално, става ясно от изявленията ми в статията за Рудолф Хайденхайн (от 6 ноември 1897 г.): „Нашето възприятие на природата ясно се стреми към целта да обясни живота на организмите съгласно същите закони, според които трябва да бъдат обяснени и явленията от неживата природа. В животинските и растителните тела се търси механическа, физическа и химическа закономерност. Същият вид закони, които управляват една машина, само че в безкрайно по-сложна и трудно разпознаваема форма, трябва да са дейни и в организма.
Нищо не е необходимо да се добавя към тези закони, за да бъде направен възможен феноменът, който наричаме живот... Механистичното разбиране за явленията в живота завоюва все по-голямо пространство.
То обаче никога няма да удовлетвори онзи, който е в състояние да проникне с по-дълбок поглед в природните процеси... Съвременните естествоизпитатели са твърде малодушни в мисленето си. Там, където откаже мъдростта на техните механични обяснения, те казват, че за тях нещата не могат да бъдат обяснени... Смелото мислене се издига до по-високо ниво на разглеждане. То се опитва да обясни нещата от немеханичен вид с по-висши закони. Цялото ни естественонаучно мислене остава зад естественонаучния ни опит. Днес твърде много се превъзнася естественонаучният начин на мислене.
към текста >>
Живот
ът никога няма да бъде разбран с този начин на мислене, защото за такова разбиране се изисква по-висша представна способност, отколкото за обяснението на машината.“
Цялото ни естественонаучно мислене остава зад естественонаучния ни опит. Днес твърде много се превъзнася естественонаучният начин на мислене. Говори се, че живеем в естественонаучна епоха. Но в същността си тази естественонаучна епоха е най-бедната от всички исторически епохи. Нейна характеристика е да останем фиксирани върху голите факти и в механичните начини на обяснение.
Животът никога няма да бъде разбран с този начин на мислене, защото за такова разбиране се изисква по-висша представна способност, отколкото за обяснението на машината.“
към текста >>
Не е ли напълно очевидно, че този, който говори за обяснението на „
живот
а“, не може да мисли за „духа“ в материалистически смисъл?
Не е ли напълно очевидно, че този, който говори за обяснението на „живота“, не може да мисли за „духа“ в материалистически смисъл?
към текста >>
В нашия душевен
живот
действат закони, които са също толкова естествени, колкото онези, на които се подчиняват небесните тела около слънцето.
Този духовен възглед за природата желаех да изведа от опита, основаващ се на наблюдението на природата. Исках да говоря за това, което се намира „от тази страна“ като духовноприродно, като същностно-божествено. Защото в традиционните вероизповедания това божествено се беше превърнало в „отвъдно“, тъй като не се признаваше духът от „от тази страна“ и следователно той беше отделен от възприемаемия свят. Той се беше превърнал в нещо, потъващо във все по-силен мрак за човешкото съзнание. Не отрицанието на божествено-духовното, а намирането му в света, извикването му „от тази страна“ звучеше в такива изречения като това в една моя лекция за „Свободното литературно общество“: „Вярвам, че естествознанието може да ни върне съзнанието за свобода в по-красива форма, отколкото хората някога са го имали.
В нашия душевен живот действат закони, които са също толкова естествени, колкото онези, на които се подчиняват небесните тела около слънцето.
Но тези закони представляват Нещо по-висше от цялата останала природа. Това Нещо не съществува никъде другаде освен в човека. Човекът е свободен в това, което произтича от него. Той се издига над жестоката необходимост на неорганичните и органични закономерности, следва и се подчинява единствено на самия себе си.“ (Последните изречения са поставени в курсив за първи път тук, в „Списанието“ те не бяха в курсив. За тези изречения виж „Списанието“ от 12 февруари 1898 г.)
към текста >>
72.
XXVI. Позиция по отношение на християнството; „Християнството като мистичен факт“
GA_28 Моят жизнен път
Против това въставаше и етическият ми индивидуализъм, който искаше да живее морален
живот
не по външно дадена заповед, а изхождайки от разгръщането на душевно-духовната човешка същност, в която живее божественото.
Трябва да бъде отбелязано следното. Когато тогава пишех думата „християнство“, имах предвид учението за отвъдното, което действа в християнските вероучения. В тях цялото съдържание на религиозното преживяване препраща към един духовен свят, недостижим за човека, дори ако разгърне духовните си сили. Това, което религията има да каже, това, което тя има да даде като морални повели, произлиза от откровения, идващи при човека от отвън. Против това въставаше духовното ми виждане, което желаеше да преживява духовния свят точно както се възприема сетивният свят в човека и природата.
Против това въставаше и етическият ми индивидуализъм, който искаше да живее морален живот не по външно дадена заповед, а изхождайки от разгръщането на душевно-духовната човешка същност, в която живее божественото.
към текста >>
73.
XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма
GA_28 Моят жизнен път
Хегел иска идеята за нравствеността да приеме обективна форма в съвместния
живот
на хората, а Щирнер чувства, че „отделният“ (единичен) човек се обърква от всичко, което може да придаде хармонична форма на
живот
а на хората по този начин.
Хегел иска идеята за нравствеността да приеме обективна форма в съвместния живот на хората, а Щирнер чувства, че „отделният“ (единичен) човек се обърква от всичко, което може да придаде хармонична форма на живота на хората по този начин.
към текста >>
За съжаление и то беше разрушено от
живот
а и по-точно поради публичната ми антропософска дейност.
Когато след това през 1898 г. Дж. Х. Маккей се пресели за дълго в Берлин, между нас се разви чудесно приятелство.
За съжаление и то беше разрушено от живота и по-точно поради публичната ми антропософска дейност.
към текста >>
Този човек дълбоко ненавиждаше всичко в социалния
живот
на хората, което се проявява като власт (архия).
В този случай мога само напълно субективно да опиша как ми изглеждаше делото на Дж. Х. Маккей тогава и все още ми изглежда днес и какво въздействие ми оказваше то по това време. Защото знам, че той сам би се изказал съвсем различно по този въпрос.
Този човек дълбоко ненавиждаше всичко в социалния живот на хората, което се проявява като власт (архия).
За най-голяма грешка той смяташе намесата на властта в социалното управление. В „комунистическия анархизъм“ той виждаше една социална идея, осъдителна в найвисша степен, защото искаше да доведе човечеството до подобро състояние с използване на насилствени методи.
към текста >>
Маккей изпитваше благородно доверие в хората, в това, че те могат чрез самите себе си да създадат хармоничен начин на
живот
.
Той е автор на романа „Анархистите“. Прочетох го скоро след нашето запознанство. Това е едно благородно произведение, основаващо се на доверието в отделния човек. То описва убедително и с голяма нагледност социалното състояние на най-бедните от бедните. Описва обаче и как хората ще намерят пътя от нищетата към подобрението, отдавайки се изцяло на добрите сили на човешката природа и разгръщайки ги по такъв начин, че да започнат да действат в свободните социални взаимоотношения между хората, без да става необходимо прилагането на насилие.
Маккей изпитваше благородно доверие в хората, в това, че те могат чрез самите себе си да създадат хармоничен начин на живот.
Наистина той смяташе, че това ще бъде възможно едва след доста време, когато по духовен път във вътрешното същество на човека настъпи съответният обрат. Затова за настоящето той призоваваше отделния индивид, който е достатъчно напреднал, да разпространява идеите за този духовен път. Следователно това бе социална идея, която може да работи само с духовни средства.
към текста >>
Едва когато в началото на новия век в книги като „Мистиката в зората на съвременния духовен
живот
“ и „Християнството като мистичен факт“ ми се удаде да опиша преживяванията си в духовното, „етическият индивидуализъм“, след изпитанието, отново стоеше на своето правилно място.
Едва когато в началото на новия век в книги като „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ и „Християнството като мистичен факт“ ми се удаде да опиша преживяванията си в духовното, „етическият индивидуализъм“, след изпитанието, отново стоеше на своето правилно място.
Но и тук изпитанието премина така, че външното изразяване не играеше никаква роля в пълно съзнание. То протече непосредствено под това пълно съзнание и благодарение на тази близост можа да приеме формите на изразяване, с които в последните години на миналия век обличах казаното от мен по социалните въпроси. И все пак, за да се получи вярната картина, известни струващи се твърде радикални изказвания трябва да бъдат противопоставени на някои други.
към текста >>
Външният ми личен
живот
ми донесе много голямо удовлетворение благодарение на факта, че семейство Ойнике се премести в Берлин и аз можех да живея при тях, обграден от най-добрите грижи, след като за кратко преживях цялата нищета на
живот
а в собствено жилище.
Външният ми личен живот ми донесе много голямо удовлетворение благодарение на факта, че семейство Ойнике се премести в Берлин и аз можех да живея при тях, обграден от най-добрите грижи, след като за кратко преживях цялата нищета на живота в собствено жилище.
Приятелството с г-жа Ойнике скоро се превърна в граждански брак. Само толкова ще кажа за тези си лични преживявания. В тази „автобиография“ не искам никъде да споменавам за личния си живот нещо друго освен това, което играе роля за хода на моето развитие. А животът в дома на Ойнике тогава ми даде възможност да имам несмущавана от нищо опора за един вътрешно и външно раздвижен живот. Впрочем личните отношения не принадлежат на обществеността.
към текста >>
В тази „автобиография“ не искам никъде да споменавам за личния си
живот
нещо друго освен това, което играе роля за хода на моето развитие.
Външният ми личен живот ми донесе много голямо удовлетворение благодарение на факта, че семейство Ойнике се премести в Берлин и аз можех да живея при тях, обграден от най-добрите грижи, след като за кратко преживях цялата нищета на живота в собствено жилище. Приятелството с г-жа Ойнике скоро се превърна в граждански брак. Само толкова ще кажа за тези си лични преживявания.
В тази „автобиография“ не искам никъде да споменавам за личния си живот нещо друго освен това, което играе роля за хода на моето развитие.
А животът в дома на Ойнике тогава ми даде възможност да имам несмущавана от нищо опора за един вътрешно и външно раздвижен живот. Впрочем личните отношения не принадлежат на обществеността. Те не я касаят.
към текста >>
А
живот
ът в дома на Ойнике тогава ми даде възможност да имам несмущавана от нищо опора за един вътрешно и външно раздвижен
живот
.
Външният ми личен живот ми донесе много голямо удовлетворение благодарение на факта, че семейство Ойнике се премести в Берлин и аз можех да живея при тях, обграден от най-добрите грижи, след като за кратко преживях цялата нищета на живота в собствено жилище. Приятелството с г-жа Ойнике скоро се превърна в граждански брак. Само толкова ще кажа за тези си лични преживявания. В тази „автобиография“ не искам никъде да споменавам за личния си живот нещо друго освен това, което играе роля за хода на моето развитие.
А животът в дома на Ойнике тогава ми даде възможност да имам несмущавана от нищо опора за един вътрешно и външно раздвижен живот.
Впрочем личните отношения не принадлежат на обществеността. Те не я касаят.
към текста >>
Съзнавам факта, че той щеше да бъде съвсем същият при напълно различно устройване на личния ми
живот
.
А ходът на духовното ми развитие е съвършено независим от всички лични отношения.
Съзнавам факта, че той щеше да бъде съвсем същият при напълно различно устройване на личния ми живот.
към текста >>
При цялата напрегнатост на тогавашния ми
живот
сега дойде непрекъснатата загриженост за съществуването на „Списанието“.
При цялата напрегнатост на тогавашния ми живот сега дойде непрекъснатата загриженост за съществуването на „Списанието“.
Въпреки всички трудности, които имах, щях да мога да разпространя седмичника, ако имах на разположение материалните средства за целта. Но за списание, което можеше да плаща само крайно умерени хонорари и не даваше на мен самия почти никакво материално обезпечение за живот, не можеше да се направи абсолютно нищо, за да стане популярно. При неголемия тираж, в който се издаваше, когато го поех, то не можеше да преуспее.
към текста >>
Но за списание, което можеше да плаща само крайно умерени хонорари и не даваше на мен самия почти никакво материално обезпечение за
живот
, не можеше да се направи абсолютно нищо, за да стане популярно.
При цялата напрегнатост на тогавашния ми живот сега дойде непрекъснатата загриженост за съществуването на „Списанието“. Въпреки всички трудности, които имах, щях да мога да разпространя седмичника, ако имах на разположение материалните средства за целта.
Но за списание, което можеше да плаща само крайно умерени хонорари и не даваше на мен самия почти никакво материално обезпечение за живот, не можеше да се направи абсолютно нищо, за да стане популярно.
При неголемия тираж, в който се издаваше, когато го поех, то не можеше да преуспее.
към текста >>
74.
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
GA_28 Моят жизнен път
На първо място от
живот
а.
Формите на тези понятия и съждения идваха от две страни.
На първо място от живота.
Тези хора познаваха материалния труд и резултатите от него. Духовните сили, водещи човечеството напред в историята, не се появяваха пред душевния им взор. Затова и марксизмът с „материалистическата си концепция за историята“ стигаше до тях толкова лесно. Той твърдеше, че движещите сили в историческото развитие са само икономическо-материални, създавани от материалния труд. „Духовните фактори“ са просто един вид вторичен продукт, възникващ от материално-икономическото.
към текста >>
С тази дейност съдбата отново ме пренесе в една част от
живот
а, в която трябваше да се потопя.
С тази дейност съдбата отново ме пренесе в една част от живота, в която трябваше да се потопя.
Как душите на отделните работници сред тази работническа класа дремеха и сънуваха и как тези хора бяха обхванати от нещо като масова душа, която обвива техните представи, съждения и жизнената им позиция, това заставаше пред мен по това време.
към текста >>
Но хората бяха оставени на
живот
а вътре в собствената им класа, а ние сами живеехме в нашата собствена.
Имам впечатлението, че ако тогава работническото движение беше проследено с интерес и ако пролетариатът беше разгледан с разбиране от страна на по-голям брой непредубедени хора, това движение щеше да се развие по съвсем различен начин.
Но хората бяха оставени на живота вътре в собствената им класа, а ние сами живеехме в нашата собствена.
Всяка от класите имаше само теоретични представи за другата. Преговори се водеха единствено по въпросите на заплащането на труда, когато стачки и други подобни мероприятия ги налагаха. Основаваха се всевъзможни служби за социално подпомагане. Последните заслужаваха голяма похвала.
към текста >>
75.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
Епохата, в която започна да се осъществява невъзможността на
живот
а.
Така настъпи епохата, която, благодарение на собствената си същност, би трябвало да се развива в духовно направление, но която се отричаше от собствената си същност.
Епохата, в която започна да се осъществява невъзможността на живота.
към текста >>
„Повече, отколкото в която и да е друга област, в тази учещият е предоставен изцяло на самия себе си и на случайността... При формата, която прие нашият обществен
живот
, понастоящем почти всеки може да изпадне в положение да трябва все по-често да се изказва публично... Издигането на обикновената реч в произведение на изкуството се явява рядкост... Почти изцяло ни липсва усетът към красотата на словото, а още повече към характерната реч... Никому няма да бъде дадено право да пише за някой певец, ако не притежава знания за правилния начин на пеене... По отношение на сценичното изкуство се поставят далеч по-малко изисквания... Хората, които разбират дали даден стих е произнесен правилно или не, стават все по-голяма рядкост... Художествената реч днес често бива считана за несполучлив идеализъм... До това никога нямаше да може да се стигне, ако осъзнавахме по-добре присъщата на речта способност за художествено усъвършенстване...“
„Повече, отколкото в която и да е друга област, в тази учещият е предоставен изцяло на самия себе си и на случайността... При формата, която прие нашият обществен живот, понастоящем почти всеки може да изпадне в положение да трябва все по-често да се изказва публично... Издигането на обикновената реч в произведение на изкуството се явява рядкост... Почти изцяло ни липсва усетът към красотата на словото, а още повече към характерната реч... Никому няма да бъде дадено право да пише за някой певец, ако не притежава знания за правилния начин на пеене... По отношение на сценичното изкуство се поставят далеч по-малко изисквания... Хората, които разбират дали даден стих е произнесен правилно или не, стават все по-голяма рядкост... Художествената реч днес често бива считана за несполучлив идеализъм... До това никога нямаше да може да се стигне, ако осъзнавахме по-добре присъщата на речта способност за художествено усъвършенстване...“
към текста >>
Позволих си да вмъкна това тук, за да покажа как определени идеали са търсили своето разгръщане през целия ми
живот
, въпреки че мнозина искат да открият противоречия в моето развитие.
Позволих си да вмъкна това тук, за да покажа как определени идеали са търсили своето разгръщане през целия ми живот, въпреки че мнозина искат да открият противоречия в моето развитие.
към текста >>
Когато вдъхновението му даряваше стихове, за него те сякаш бяха пропити от духа на слънчеви дни в изпълнения му с трагизъм
живот
.
От тези му занимания струи поезията на Лудвиг Якобовски. Не съвсем оригинална, но все пак изпълнена с дълбоки човешки чувства и силни душевни преживявания. „Сияещи дни“ – така нарече той сборника с лирическите си стихотворения.
Когато вдъхновението му даряваше стихове, за него те сякаш бяха пропити от духа на слънчеви дни в изпълнения му с трагизъм живот.
Освен това пишеше и романи. В „Евреинът Вертер“ живее целият вътрешен трагизъм на Лудвиг Якобовски. С „Локи, роман за един бог“ той създаде произведение, породено от германската митология. Задушевността, говореща от този роман, представлява прекрасно отражение на любовта на поета към народната митология.
към текста >>
Въпреки това той поддържаше отношения с много хора и се чувстваше добре в светския
живот
.
Правейки обзор на всичко, постигнато от Лудвиг Якобовски, човек се удивлява от неговото изобилие в най-различни области.
Въпреки това той поддържаше отношения с много хора и се чувстваше добре в светския живот.
Същевременно по това време издаваше и месечника „Обществото“, който означаваше за него абсолютно претоварване.
към текста >>
Той се съсипа от
живот
а, към чието съдържание страстно се стремеше, за да може художествено да го преобрази.
Той се съсипа от живота, към чието съдържание страстно се стремеше, за да може художествено да го преобрази.
към текста >>
Изнасяха се лекции в най-разнообразни области на знанието и
живот
а.
Основа обществото „Идващите“, състоящо се от литератори, хора на изкуството, учени и хора, интересуващи се от изкуство. То се събираше веднъж седмично. Поети рецитираха своите стихове.
Изнасяха се лекции в най-разнообразни области на знанието и живота.
Вечерта завършваше с непринудени разговори. Лудвиг Якобовски беше центърът на все повече разрастващия се кръг. Всеки обичаше тази приветлива, пълна с идеи личност, внасяща в това общество тънък благороден хумор.
към текста >>
Всичко у Лудвиг Якобовски беше достойно за любов: вътрешният му трагизъм, стремежът да се избави от него към своите „сияещи дни“, отдадеността му на бурния
живот
.
Всичко у Лудвиг Якобовски беше достойно за любов: вътрешният му трагизъм, стремежът да се избави от него към своите „сияещи дни“, отдадеността му на бурния живот.
Спомени за нашето приятелство живеят постоянно в моето сърце и често с искрена преданост отправям поглед назад към недългото време на нашето общуване.
към текста >>
Тази склонност обаче беше смекчена от обстоятелството, че Марта Асмус беше изцяло посветила
живот
а си на спомени за своя преждевременно починал брат Паул Асмус, който е убеден идеалист.
В този период възникнаха и приятелски отношения с Марта Асмус, мислеща философски дама, но със силен уклон към материализъм.
Тази склонност обаче беше смекчена от обстоятелството, че Марта Асмус беше изцяло посветила живота си на спомени за своя преждевременно починал брат Паул Асмус, който е убеден идеалист.
Паул Асмус, като философ отшелник, още веднъж през последната третина на деветнадесети век изживява философския идеализъм от епохата на Хегел. Той пише труд за „аз-а“ и друг за индогерманските религии. И двата в хегелиански стил, но напълно самостоятелни по съдържание.
към текста >>
Този „материалист“ по това време много хора приемаха за човек, който желае да възкреси средновековната схоластика към нов
живот
.
Спомням си за тази лекция, защото тя беше изнесена от мен в периода, в който по-късно мнозина ме смятаха за материалист.
Този „материалист“ по това време много хора приемаха за човек, който желае да възкреси средновековната схоластика към нов живот.
към текста >>
Дълго след като
живот
ът ме отдалечи и от този приятел, в един сборник прочетох една знаменателна студия за Бохемските братя.
Това е Фридрих Екщайн, превъзходният познавач на „древното знание“. В периода на общуването ми с него Фридрих Екщайн не написа много неща. Обаче това, което написа, беше изпълнено с дух. Но от неговите изложения никой не подозира задълбочения познавач на древното познание за духа. То беше активно на заден план в неговата духовна работа.
Дълго след като животът ме отдалечи и от този приятел, в един сборник прочетох една знаменателна студия за Бохемските братя.
към текста >>
Виждах се изправен пред условията на духовния
живот
на съвремието.
Ако трябваше да развивам публична дейност в полза на духовното познание, аз бях длъжен на наруша тази традиция.
Виждах се изправен пред условията на духовния живот на съвремието.
Съгласно тях пазенето в тайна, както се е разбирало от само себе си в по-древни времена, беше невъзможно. Ние живеем в епохата, която изисква публичност навсякъде, където се появява знание. И разбирането за пазене в тайна е анахронизъм. Единственото възможно е хората постепенно да бъдат запознавани с познанието за духа и никой да не бъде допускан до дадена степен, на която се предават по-висши части от познанието, ако още не познава по-нисшите. Това отговаря също така и на устройството на началните и висшите училища.
към текста >>
76.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Понятията се струват на Гьоте твърде бедни и мъртви, за да могат да представят
живот
а и действието на душевните сили.
От осемдесетте години насам ме занимават имагинациите, които се свързваха с тази приказка в мисълта ми. В приказката виждах представен пътя на Гьоте от съзерцанието на външната природа към глъбините на човешката душа, както той си го представя в своя дух: не в понятия, а в образи.
Понятията се струват на Гьоте твърде бедни и мъртви, за да могат да представят живота и действието на душевните сили.
към текста >>
В Шилеровите „Писма за естетическото възпитание“ Гьоте вижда опит този
живот
и това действие да бъдат обхванати в понятия.
В Шилеровите „Писма за естетическото възпитание“ Гьоте вижда опит този живот и това действие да бъдат обхванати в понятия.
Шилер се опитва да покаже, че поради телесността животът на човека е подчинен на природната необходимост, а благодарение на разума му – на духовната необходимост. Той смята, че душевността би трябвало да установи вътрешно равновесие между двете. И тогава в това равновесие човекът в свобода преживява едно битие, истински достойно за човека. Всичко това се основава на разума, но е твърде елементарно за реалния душевен живот. Последният дава възможност на своите сили, коренящи се в глъбините, да блеснат в съзнанието, но в проблясъка, след като са оказали въздействие върху други също така мимолетни сили, те отново се изгубват.
към текста >>
Шилер се опитва да покаже, че поради телесността
живот
ът на човека е подчинен на природната необходимост, а благодарение на разума му – на духовната необходимост.
В Шилеровите „Писма за естетическото възпитание“ Гьоте вижда опит този живот и това действие да бъдат обхванати в понятия.
Шилер се опитва да покаже, че поради телесността животът на човека е подчинен на природната необходимост, а благодарение на разума му – на духовната необходимост.
Той смята, че душевността би трябвало да установи вътрешно равновесие между двете. И тогава в това равновесие човекът в свобода преживява едно битие, истински достойно за човека. Всичко това се основава на разума, но е твърде елементарно за реалния душевен живот. Последният дава възможност на своите сили, коренящи се в глъбините, да блеснат в съзнанието, но в проблясъка, след като са оказали въздействие върху други също така мимолетни сили, те отново се изгубват. Това са процеси, които изчезват още със своето възникване.
към текста >>
Всичко това се основава на разума, но е твърде елементарно за реалния душевен
живот
.
В Шилеровите „Писма за естетическото възпитание“ Гьоте вижда опит този живот и това действие да бъдат обхванати в понятия. Шилер се опитва да покаже, че поради телесността животът на човека е подчинен на природната необходимост, а благодарение на разума му – на духовната необходимост. Той смята, че душевността би трябвало да установи вътрешно равновесие между двете. И тогава в това равновесие човекът в свобода преживява едно битие, истински достойно за човека.
Всичко това се основава на разума, но е твърде елементарно за реалния душевен живот.
Последният дава възможност на своите сили, коренящи се в глъбините, да блеснат в съзнанието, но в проблясъка, след като са оказали въздействие върху други също така мимолетни сили, те отново се изгубват. Това са процеси, които изчезват още със своето възникване. Абстрактните понятия обаче могат да бъдат свързани само с това, което продължава по-дълго или по-кратко време.
към текста >>
Лекциите, които се изнасяха, включваха всички сфери на
живот
а и познанието.
В този период получих покана от графиня и граф Брокдорф да изнеса лекция на провежданите от тях седмични събирания. Тези мероприятия се посещаваха от представители на най-различни кръгове.
Лекциите, които се изнасяха, включваха всички сфери на живота и познанието.
Не знаех нищо за това, докато не бях поканен на една лекция. Дори не познавах семейство Брокдорф и чувах за тях за първи път. За тема ми предложиха Ницше. Аз изнесох тази лекция. След това забелязах, че сред слушателите имаше хора с голям интерес към духовния свят.
към текста >>
След това обобщих тези лекции в книгата „Мистиката в зората на съвременния духовен
живот
“.
Така че изнасях своите лекции, изхождайки от мистиката на Средновековието. Посредством идеите на мистиците от Майстер Екхарт до Якоб Бьоме намирах изразните средства за тези духовни възгледи, които всъщност си бях поставил за задача да представя.
След това обобщих тези лекции в книгата „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“.
На лекциите един ден като слушател се появи Мари фон Сиверс, която после бе избрана от съдбата да поеме с твърда ръка ръководството на основаната скоро след започването на моите лекции „Немска секция на Теософското общество“. В тази секция сега можех да разгърна своята антропософска дейност пред все повече разрастващ се кръг от слушатели.
към текста >>
За това, което ми лежеше на сърцето, а именно в
живот
а да се внесат импулсите от духовния свят, нямаше никакво разбиране.
От друга страна обаче, моите слушатели нетеософи щяха да бъдат склонни да се оставят да бъдат само „стимулирани“ от моите лекции, да ги възприемат „литературно“.
За това, което ми лежеше на сърцето, а именно в живота да се внесат импулсите от духовния свят, нямаше никакво разбиране.
Това разбиране обаче можах постепенно да открия у хора с теософски интереси.
към текста >>
Изминалото беше донесло големи постижения в сферата на външния
живот
и знанието.
Намирахме се пред портата на ново столетие.
Изминалото беше донесло големи постижения в сферата на външния живот и знанието.
към текста >>
Трябва да признаем, че човешкият дух копнее за онова гордо, всеобхватно озарение на мисълта, което човешкото знание изпитва във философските системи на схоластиката.“ „Обезсърчеността е характерен признак на духовния
живот
в края на стария и началото на новия век.
Във връзка с това от мен се изтръгна мисълта: „Въпреки всички тези и някои други постижения, например в областта на изкуството, по-проницателният човек все пак не може да се радва истински на съдържателността на нашето време. Нашите най-висши духовни потребности жадуват за нещо, което нашата съвременност предоставя едва в оскъдна степен.“ А с оглед на празнотата на тогавашната съвременна култура поглеждах назад към епохата на схоластиката, в която духовете, поне в понятия, все още са живеели в съгласие с духа. „Не трябва да се учудваме, ако по отношение на такива явления някои духове с по-дълбоки духовни потребности намират за по-удовлетворителни гордите мисловни построения на схоластиката в сравнение с идейното съдържание на собственото ни време. Ото Вилман написа забележителната книга „История на идеализма“, в която се изявява като панегирист на светогледа на миналия век.
Трябва да признаем, че човешкият дух копнее за онова гордо, всеобхватно озарение на мисълта, което човешкото знание изпитва във философските системи на схоластиката.“ „Обезсърчеността е характерен признак на духовния живот в края на стария и началото на новия век.
Тя помрачава радостта ни от постиженията на неотдавна отминалите времена.“
към текста >>
Още преди времето на участието ми в дейността на Теософското общество, през последния период от редактирането на „Списанието“ започнах да работя върху двутомната ми книга „Възгледите за света и
живот
а през деветнадесети век“, която след второто издание, разширена с обзор на развитието на светогледите от гръцката епоха до деветнадесети век, започна да излиза като „Загадките на философията“.
Още преди времето на участието ми в дейността на Теософското общество, през последния период от редактирането на „Списанието“ започнах да работя върху двутомната ми книга „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, която след второто издание, разширена с обзор на развитието на светогледите от гръцката епоха до деветнадесети век, започна да излиза като „Загадките на философията“.
към текста >>
Той бе даден от това, че Кронбах, издателят на „Списанието“, планираше да издаде сборник от трудове, които да разглеждат развитието на различните области на познанието и
живот
а през деветнадесети век.
Външният повод за създаването на тази книга може да се разглежда като нещо напълно второстепенно.
Той бе даден от това, че Кронбах, издателят на „Списанието“, планираше да издаде сборник от трудове, които да разглеждат развитието на различните области на познанието и живота през деветнадесети век.
В този сборник той искаше да има и представяне на възгледите за света и живота и ми го възложи.
към текста >>
В този сборник той искаше да има и представяне на възгледите за света и
живот
а и ми го възложи.
Външният повод за създаването на тази книга може да се разглежда като нещо напълно второстепенно. Той бе даден от това, че Кронбах, издателят на „Списанието“, планираше да издаде сборник от трудове, които да разглеждат развитието на различните области на познанието и живота през деветнадесети век.
В този сборник той искаше да има и представяне на възгледите за света и живота и ми го възложи.
към текста >>
Едно особено стимулиращо откритие в духовната област направих скоро след разработването на „Възгледите за света и
живот
а“.
Когато поглеждам назад към тази книга, ми се струва, че тъкмо в нея симптоматично е отразен моят жизнен път. Не се придвижвах напред в противоречия, както си мислят мнозина. Ако случаят беше такъв, с готовност щях да го призная. Само че това не беше истината за духовното ми развитие. Напредвах по такъв начин, че към това, което живееше в душата ми, прибавях нови области.
Едно особено стимулиращо откритие в духовната област направих скоро след разработването на „Възгледите за света и живота“.
към текста >>
Реалната еволюция на органичното от първобитните времена до настоящето застана имагинативно пред мен едва след разработването на „Възгледите за света и
живот
а“.
Реалната еволюция на органичното от първобитните времена до настоящето застана имагинативно пред мен едва след разработването на „Възгледите за света и живота“.
към текста >>
Така че това познание не можеше да действа импулсиращо във „Възгледите за света и
живот
а“.
Така че това познание не можеше да действа импулсиращо във „Възгледите за света и живота“.
Наистина втори том на книгата написах по такъв начин, че изходна точка за духовно задълбочаване в мировите загадки би могла да бъде намерена в една одухотворена форма на дарвинизма и хекелизма, видени в светлината на Гьотевия светоглед.
към текста >>
Изхождайки от него, написах и „Възгледите за света и
живот
а през деветнадесети век“.
Такова беше мнението ми тогава.
Изхождайки от него, написах и „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“.
към текста >>
77.
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
GA_28 Моят жизнен път
Аз бях поканен да направя описание на литературния
живот
.
Аз бях поканен да направя описание на литературния живот.
Така развитието на живота на фантазията през деветнадесети век също премина през моята душа. Пишех не като филолог, черпещ материал „от източниците“, а описвах това, което вътрешно бях преживял като развитие на фантазията.
към текста >>
Така развитието на
живот
а на фантазията през деветнадесети век също премина през моята душа.
Аз бях поканен да направя описание на литературния живот.
Така развитието на живота на фантазията през деветнадесети век също премина през моята душа.
Пишех не като филолог, черпещ материал „от източниците“, а описвах това, което вътрешно бях преживял като развитие на фантазията.
към текста >>
Тази работа също беше от голямо значение за мен поради факта, че трябваше да говоря за явленията от духовния
живот
, без да мога да се позова на преживяването на духовния свят.
Тази работа също беше от голямо значение за мен поради факта, че трябваше да говоря за явленията от духовния живот, без да мога да се позова на преживяването на духовния свят.
Проявяващото се в литературното творчество като истински духовни импулси от този свят остана неспоменато.
към текста >>
В този случай също появяващото се пред мен бе това, което има да каже душевният
живот
за проявлението на битието, когато застава на гледната точка на обикновеното съзнание, без да привежда съдържанието на това съзнание в активност така, че то да се издигне в духовния свят с преживяване.
В този случай също появяващото се пред мен бе това, което има да каже душевният живот за проявлението на битието, когато застава на гледната точка на обикновеното съзнание, без да привежда съдържанието на това съзнание в активност така, че то да се издигне в духовния свят с преживяване.
към текста >>
Това не беше съчинение за столетието, а сборник от статии, които трябваше да охарактеризират различните сфери на познанието и
живот
а от следната гледна точка: в каква степен човешкият „егоизъм“ се явява движеща сила в развитието на тези области.
Още по-значителни бяха преживяванията ми на „стоенето пред портата“ на духовния свят в една разработка, която трябваше да напиша за друг сборник.
Това не беше съчинение за столетието, а сборник от статии, които трябваше да охарактеризират различните сфери на познанието и живота от следната гледна точка: в каква степен човешкият „егоизъм“ се явява движеща сила в развитието на тези области.
Артур Дикс издаде този сборник. Беше озаглавен „Егоизмът“ и напълно съответстваше на духа на епохата – края на деветнадесети и началото на двадесети век.
към текста >>
Импулсите на интелектуализма, които от петнадесети век започват да се проявяват във всички сфери на
живот
а, се коренят в „индивидуалния душевен
живот
“, ако действително изразяват истинската си същност.
Импулсите на интелектуализма, които от петнадесети век започват да се проявяват във всички сфери на живота, се коренят в „индивидуалния душевен живот“, ако действително изразяват истинската си същност.
Когато човекът се изявява интелектуално, изхождайки от социалния живот, това всъщност не е истинска интелектуална проява, а само нейно подражание.
към текста >>
Когато човекът се изявява интелектуално, изхождайки от социалния
живот
, това всъщност не е истинска интелектуална проява, а само нейно подражание.
Импулсите на интелектуализма, които от петнадесети век започват да се проявяват във всички сфери на живота, се коренят в „индивидуалния душевен живот“, ако действително изразяват истинската си същност.
Когато човекът се изявява интелектуално, изхождайки от социалния живот, това всъщност не е истинска интелектуална проява, а само нейно подражание.
към текста >>
Опитах се в съвсем кратка форма да направя обзор на западноевропейската философия от Талес насетне и да покажа, че нейното развитие цели да доведе човешката индивидуалност до преживяване на света в образи-идеи така, както е направен опит да се представи това във „Философия на свободата“ по отношение на познанието и нравствения
живот
.
За тази книга ми се падна представянето на „Егоизмът във философията“. Статията ми е озаглавена така, защото общото заглавие на книгата го изискваше. Заглавието ѝ всъщност трябваше да бъде „Индивидуализмът във философията“.
Опитах се в съвсем кратка форма да направя обзор на западноевропейската философия от Талес насетне и да покажа, че нейното развитие цели да доведе човешката индивидуалност до преживяване на света в образи-идеи така, както е направен опит да се представи това във „Философия на свободата“ по отношение на познанието и нравствения живот.
към текста >>
Можете да видите, че описах от най-различни гледни точки доантропософския си душевен
живот
, преди да се отдам на открито антропософско представяне на духовния свят.
Можете да видите, че описах от най-различни гледни точки доантропософския си душевен живот, преди да се отдам на открито антропософско представяне на духовния свят.
В това не може да се открие нищо противоречащо на появата на антропософията. Защото антропософията не само не опровергава възникващата при това картина на света, а я разширява и развива.
към текста >>
Мари фон Сиверс беше тази личност, която, благодарение на цялата си същност, направи възможно да държи настрана от всичко сектантско това, което идваше от нас, и да придава на нещата характер, който се вписва в общия духовен и образователен
живот
.
Такава беше вътрешната ми ориентация, когато през 1902 г. Мари фон Сиверс и аз поехме ръководството на Немската секция на Теософското общество.
Мари фон Сиверс беше тази личност, която, благодарение на цялата си същност, направи възможно да държи настрана от всичко сектантско това, което идваше от нас, и да придава на нещата характер, който се вписва в общия духовен и образователен живот.
Тя дълбоко се интересуваше от драма, декламация и рецитация и беше завършила курсове по тези форми на изкуството в най-добрите учебни заведения в Париж, които бяха дали на уменията ѝ прекрасен завършек. По времето, по което се запознах с нея в Берлин, тя все още продължаваше обучението си, за да се запознае с различните методи на художественото слово.
към текста >>
Антропософия, но също и изкуството на поезията и рецитацията – да ги култивираме за нас скоро се превърна в съдържание на целия ни
живот
.
Между Мари фон Сиверс и мен скоро възникна дълбоко приятелство. Въз основа на това приятелство се разгърна широк кръг съвместни дейности в най-различни духовни области.
Антропософия, но също и изкуството на поезията и рецитацията – да ги култивираме за нас скоро се превърна в съдържание на целия ни живот.
към текста >>
Само в този съвместно култивиран духовен
живот
можеше да се намира центърът, от който антропософията – първоначално в рамките на Теософското общество – беше изнесена в света.
Само в този съвместно култивиран духовен живот можеше да се намира центърът, от който антропософията – първоначално в рамките на Теософското общество – беше изнесена в света.
към текста >>
Когато приех поканата на Обществото, то беше единствената институция, която можеше да се вземе на сериозно и в която съществуваше реален духовен
живот
.
За това и дума не може да става.
Когато приех поканата на Обществото, то беше единствената институция, която можеше да се вземе на сериозно и в която съществуваше реален духовен живот.
И ако убежденията, направлението и дейността на Обществото си бяха останали такива, каквито бяха тогава, никога нямаше да става нужда аз и приятелите ми да излизаме от него. В този случай в рамките на Теософското общество можеше да бъде официално сформирана само отделна секция „Антропософско общество“.
към текста >>
Тези практики достигнаха до своя връх, когато някои започнаха да твърдят за едно индуско момче, че е личността, в която Христос ще се яви в нов земен
живот
.
Но след 1906 г. в Обществото, върху чието главно ръководство нямах ни най-малко влияние, започнаха практики, напомнящи на избуяването на спиритизма, които ме принуждаваха отново и отново да подчертавам, че тази част от Обществото, която се намираше под мое ръководство, няма абсолютно нищо общо с тези неща.
Тези практики достигнаха до своя връх, когато някои започнаха да твърдят за едно индуско момче, че е личността, в която Христос ще се яви в нов земен живот.
За разпространението на този абсурд в рамките на Теософското общество бе сформирано специално общество, а именно „Звезда на Изтока“. За мен и моите приятели беше напълно невъзможно да приемем членовете на тази „Звезда на Изтока“ в Немската секция, както те желаеха и както възнамеряваше преди всичко Ани Безант в качеството си на президент на Теософското общество. И понеже ние не можехме да направим това, през 1913 г. ни изключиха от Теософското общество. Бяхме принудени да основем самостоятелно Антропософско общество.
към текста >>
Казах ясно, че тази секция нико га няма да се държи като носител на установени догми, а ще бъде място за самостоятелно духовно изследване и на общите събрания на цялото Общество тя би искала да постига взаимно разбирателство във връзка с култивирането на истинния духовен
живот
.
Когато през 1902 г. за първи път говорих в Лондон на конгреса на Теософското общество, аз казах: „Единството, което образуват отделните секции, трябва да се състои в това, че всяка една от тях да носи на центъра това, което съдържа в себе си.“ И специално подчертах, че очаквам преди всичко това за Немската секция.
Казах ясно, че тази секция нико га няма да се държи като носител на установени догми, а ще бъде място за самостоятелно духовно изследване и на общите събрания на цялото Общество тя би искала да постига взаимно разбирателство във връзка с култивирането на истинния духовен живот.
към текста >>
78.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Срещу това трябва да се възрази, че антропософското движение е основано в началото на века и че след основаването му в него никога не е правено нещо съществено, което да не е обусловено от вътрешния
живот
на духа.
Срещу това трябва да се възрази, че антропософското движение е основано в началото на века и че след основаването му в него никога не е правено нещо съществено, което да не е обусловено от вътрешния живот на духа.
За двадесет и пет години натрупах в себе си запас от духовни впечатления. Въплътих ги в лекции, статии и книги. Всичко, което правех, изхождаше от духовни импулси. Всяка тема е изведена по същество от духа. По време на войната съм говорил и на теми по повод събитията на нашето време.
към текста >>
79.
XXXIII. Вътрешни аспекти на книгата „Теософия“
GA_28 Моят жизнен път
За този, който желае да се придържа към научните методи, е много трудно да даде представа за повтарящите се земни
живот
и и за сътворяващата се от тях съдба.
Жизнената дейност се проявява в една форма на организация. Тук се разкрива влиянието на етерното тяло. Има органи на усещането и възприятието, които посредством физическото им устройство указват за астралното тяло. Пред духовното ми виждане стояха духовно следните съставни части на човека: етерно тяло, астрално тяло, Аз и т.н. За да ги опиша, се опитах да ги свържа с данните от науката за сетивния свят.
За този, който желае да се придържа към научните методи, е много трудно да даде представа за повтарящите се земни животи и за сътворяващата се от тях съдба.
Ако човек иска да говори, изхождайки не само от духовното съдържание, той трябва да прибегне до идеи, които произлизат от финото наблюдение на сетивния свят, които обаче не могат да се възприемат от хората. За един такъв по-фин начин на наблюдение устройството и развитието на човека се представя по-различно от този при животното. И ако се наблюдава тази разлика, идеята за повтарящите се животи възниква от самия живот. Само дето това не се забелязва. Така че тази идея изглежда не като взета от живота, а като произволно измислена или просто заимствана от по-древни светогледи.
към текста >>
За един такъв по-фин начин на наблюдение устройството и развитието на човека се представя по-различно от този при
живот
ното.
Има органи на усещането и възприятието, които посредством физическото им устройство указват за астралното тяло. Пред духовното ми виждане стояха духовно следните съставни части на човека: етерно тяло, астрално тяло, Аз и т.н. За да ги опиша, се опитах да ги свържа с данните от науката за сетивния свят. За този, който желае да се придържа към научните методи, е много трудно да даде представа за повтарящите се земни животи и за сътворяващата се от тях съдба. Ако човек иска да говори, изхождайки не само от духовното съдържание, той трябва да прибегне до идеи, които произлизат от финото наблюдение на сетивния свят, които обаче не могат да се възприемат от хората.
За един такъв по-фин начин на наблюдение устройството и развитието на човека се представя по-различно от този при животното.
И ако се наблюдава тази разлика, идеята за повтарящите се животи възниква от самия живот. Само дето това не се забелязва. Така че тази идея изглежда не като взета от живота, а като произволно измислена или просто заимствана от по-древни светогледи.
към текста >>
И ако се наблюдава тази разлика, идеята за повтарящите се
живот
и възниква от самия
живот
.
Пред духовното ми виждане стояха духовно следните съставни части на човека: етерно тяло, астрално тяло, Аз и т.н. За да ги опиша, се опитах да ги свържа с данните от науката за сетивния свят. За този, който желае да се придържа към научните методи, е много трудно да даде представа за повтарящите се земни животи и за сътворяващата се от тях съдба. Ако човек иска да говори, изхождайки не само от духовното съдържание, той трябва да прибегне до идеи, които произлизат от финото наблюдение на сетивния свят, които обаче не могат да се възприемат от хората. За един такъв по-фин начин на наблюдение устройството и развитието на човека се представя по-различно от този при животното.
И ако се наблюдава тази разлика, идеята за повтарящите се животи възниква от самия живот.
Само дето това не се забелязва. Така че тази идея изглежда не като взета от живота, а като произволно измислена или просто заимствана от по-древни светогледи.
към текста >>
Така че тази идея изглежда не като взета от
живот
а, а като произволно измислена или просто заимствана от по-древни светогледи.
За този, който желае да се придържа към научните методи, е много трудно да даде представа за повтарящите се земни животи и за сътворяващата се от тях съдба. Ако човек иска да говори, изхождайки не само от духовното съдържание, той трябва да прибегне до идеи, които произлизат от финото наблюдение на сетивния свят, които обаче не могат да се възприемат от хората. За един такъв по-фин начин на наблюдение устройството и развитието на човека се представя по-различно от този при животното. И ако се наблюдава тази разлика, идеята за повтарящите се животи възниква от самия живот. Само дето това не се забелязва.
Така че тази идея изглежда не като взета от живота, а като произволно измислена или просто заимствана от по-древни светогледи.
към текста >>
И ако някой желае да си направи труда да прегледа в последователните издания на „Теософия“ как отново и отново съм преработвал главата за повтарящите се земни
живот
и, точно за да приближа истината за тях до идеите, взети от наблюдението в сетивния свят, той ще открие колко съм се старал да се придържам към общопризнатия научен метод.
Аз напълно осъзнавах тези трудности. Борех се с тях.
И ако някой желае да си направи труда да прегледа в последователните издания на „Теософия“ как отново и отново съм преработвал главата за повтарящите се земни животи, точно за да приближа истината за тях до идеите, взети от наблюдението в сетивния свят, той ще открие колко съм се старал да се придържам към общопризнатия научен метод.
към текста >>
За него идеите ще започнат да живеят самостоятелен вътрешен
живот
, свободен от тяхната обвързаност със сетивата.
Още по-трудни се оказват от тази гледна точка нещата във връзка с главите „Светът на душите“ и „Царството на духовете“. В тях на този, който е прочел предшестващите разяснения просто така, че да се запознае с тяхното съдържание, представените истини ще се сторят произволно нахвърляни твърдения. Другояче обаче стоят нещата при този, при когото преживяването на идеите се е усилило благодарение на прочита на това, което е свързано с наблюдението на сетивния свят.
За него идеите ще започнат да живеят самостоятелен вътрешен живот, свободен от тяхната обвързаност със сетивата.
И тогава в него може да се осъществи следният душевен процес. Той ще осъзнае живота на освободените идеи. Те живеят и действат в неговата душа. Той ги преживява така, както чрез сетивата си преживява цветовете, звуците, топлината. И както природният свят е даден в цветове, звуци и т.н., така в преживените идеи му се дава духовният свят.
към текста >>
Той ще осъзнае
живот
а на освободените идеи.
Още по-трудни се оказват от тази гледна точка нещата във връзка с главите „Светът на душите“ и „Царството на духовете“. В тях на този, който е прочел предшестващите разяснения просто така, че да се запознае с тяхното съдържание, представените истини ще се сторят произволно нахвърляни твърдения. Другояче обаче стоят нещата при този, при когото преживяването на идеите се е усилило благодарение на прочита на това, което е свързано с наблюдението на сетивния свят. За него идеите ще започнат да живеят самостоятелен вътрешен живот, свободен от тяхната обвързаност със сетивата. И тогава в него може да се осъществи следният душевен процес.
Той ще осъзнае живота на освободените идеи.
Те живеят и действат в неговата душа. Той ги преживява така, както чрез сетивата си преживява цветовете, звуците, топлината. И както природният свят е даден в цветове, звуци и т.н., така в преживените идеи му се дава духовният свят. Разбира се, който чете първите глави на „Теософия“ без впечатлението за вътрешни преживявания, така че не забелязва метаморфозата на досегашното си преживяване на идеите, който, въпреки че е прочел предшестващото, подхожда към следващите разяснения така, сякаш е започнал да чете книгата от главата „Светът на душите“, може да стигне единствено до отричане на всичко това. На него истините ще му се сторят недоказани твърдения.
към текста >>
Това е необходимо за напредването по духовния път, но една правилно разбрана антропософска книга трябва да пробужда духовния
живот
у читателя, а не да представлява сбор от съобщения.
Тогава постепенно се появява някакво разбиране. То може да е и много слабо. Но това може и трябва – да се случи. И по-нататъшното затвърждаващо задълбочаване чрез упражненията, описани в „Как се постигат познания за висшите светове? “, се явява именно затвърждаващо задълбочаване.
Това е необходимо за напредването по духовния път, но една правилно разбрана антропософска книга трябва да пробужда духовния живот у читателя, а не да представлява сбор от съобщения.
Нейният прочит не трябва да бъде просто прочит, а преживяване с вътрешно разтърсване, напрежение и развръзка.
към текста >>
Що се отнася до моя стил, аз не пиша така, че в изреченията ми да се усеща субективният
живот
на моите чувства.
Знам колко далеч е даденото в книгите ми от това чрез вътрешната си сила да предизвика подобно преживяване в душата на читателя. Но знам също и как при написването на всяка страница вътрешната ми борба беше насочена към това да постигна възможно най-много в тази насока.
Що се отнася до моя стил, аз не пиша така, че в изреченията ми да се усеща субективният живот на моите чувства.
В писането си, прибягвайки до сух математически стил, се старая да заглуша това, което се поражда от топлотата и дълбокото чувство. Но единствено този стил може да предизвика пробуждане, защото читателят трябва да остави топлотата и чувството да бъдат пробудени в него самия. Ако се намира в замъглено състояние на съзнанието, той просто не може да им позволи да се влеят в него от този, който излага всичко това.
към текста >>
80.
XXXIV. Духовно познание и изкуство
GA_28 Моят жизнен път
Членовете на подобно общество проявяват интерес преди всичко към реалността на духовния
живот
.
В Теософското общество не се насърчаваха почти никакви интереси към изкуството. От известна гледна точка тогава това беше напълно разбираемо, обаче нещата не биваше да остават така, ако трябваше да се развива вярно разбиране за духовното.
Членовете на подобно общество проявяват интерес преди всичко към реалността на духовния живот.
В сетивния свят човекът се показва пред тях само в неговото преходно, отделено от духа битие. Струва им се, че изкуството се проявява в това отделено битие. Следователно им изглежда, че то се намира извън търсената от тях духовна реалност.
към текста >>
За Мари фон Сиверс и мен беше много важно да извикаме към
живот
в Обществото също и художествения елемент.
За Мари фон Сиверс и мен беше много важно да извикаме към живот в Обществото също и художествения елемент.
Наистина духовното познание като преживяване обхваща цялото човешко битие, извиквайки всички душевни сили. Образите на фантазията се озаряват от светлината на духовното преживяване, ако то е налице.
към текста >>
Той е напълно прав, ако става въпрос за „стимулиране“ на фантазията посредством осъзнатия разсъдъчен елемент, който е станал доминиращ в културния
живот
от началото на епохата на съзнанието.
Но тук се появява нещо, което създава препятствия. Художникът изпитва известно чувство на страх по отношение на това озаряване на фантазията от духовния свят. Той желае несъзнателност, когато се касае за господството на духовния свят в душата.
Той е напълно прав, ако става въпрос за „стимулиране“ на фантазията посредством осъзнатия разсъдъчен елемент, който е станал доминиращ в културния живот от началото на епохата на съзнанието.
Това „стимулиране“ чрез интелектуалното начало в човека има умъртвяващо въздействие върху изкуството.
към текста >>
Служи за взаимно разбиране в социалния
живот
и за съобщаване на това, което се познава по логически-интелектуален път.
„Словото“ е подложено на опасност от две страни. То може да произтича от развитието на съзнателната душа.
Служи за взаимно разбиране в социалния живот и за съобщаване на това, което се познава по логически-интелектуален път.
И в двата случая „словото“ загубва собствената си стойност. Принудено е да се приспособява към „смисъла“, който трябва да изразява. То оставя да се забрави, че в самия тон, в звученето и звукообразуването е заложена някаква действителност. Красотата, сиянието на гласните, както и характерните черти на съгласните изчезват от езика. Гласните стават бездушни, а съгласните – бездуховни.
към текста >>
Той се превръща в слуга на интелектуално познаваемото и на избягващия духа социален
живот
.
Принудено е да се приспособява към „смисъла“, който трябва да изразява. То оставя да се забрави, че в самия тон, в звученето и звукообразуването е заложена някаква действителност. Красотата, сиянието на гласните, както и характерните черти на съгласните изчезват от езика. Гласните стават бездушни, а съгласните – бездуховни. Така езикът изцяло изпада извън сферата, от която произлиза, от сферата на духовното.
Той се превръща в слуга на интелектуално познаваемото и на избягващия духа социален живот.
Така той бива изцяло откъснат от областта на изкуството.
към текста >>
81.
XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие
GA_28 Моят жизнен път
Аз се вслушвам във вибрациите в душевния
живот
на членовете на Обществото и в моето вживяване в това, което чувам, възниква начинът на водене на лекциите.
Така в тази двойственост на откритите и закритите публикации в действителност съществува нещо, произлизащо от две различни основи. Публичните съчинения се явяват резултат от това, което се бореше и работеше в самия мен. Що се касае до изданията, предназначени за частно ползване, в тях заедно с мен се бори и работи цялото Антропософско общество.
Аз се вслушвам във вибрациите в душевния живот на членовете на Обществото и в моето вживяване в това, което чувам, възниква начинът на водене на лекциите.
към текста >>
82.
XXXVI. Езотерични указания
GA_28 Моят жизнен път
Но бих искал да отбележа с цялата подобаваща тук скромност, че в описания период от
живот
а ми все още се числях към хората, които предполагат, че тези, с които си имат работа, вървят по прав, а не по крив път.
Разбира се, със задна дата е лесно да се впускаме в разсъждения относно това колко „по-разумно“ щеше да бъде да не се свързваме с организации, които по-късно ще вземат участие в клеветническата кампания.
Но бих искал да отбележа с цялата подобаваща тук скромност, че в описания период от живота ми все още се числях към хората, които предполагат, че тези, с които си имат работа, вървят по прав, а не по крив път.
В тази вяра в хората не можа да промени нищо дори и духовното съзерцание. С него не трябва да се злоупотребява, за да се изследват вътрешните намерения на ближния, ако това изследване не става по желание на самия човек. В други случаи изследването на вътрешната същност на други души си остава нещо забранено за познавача на духа така, както е забранено непозволеното отваряне на чуждо писмо. Към хората, с които си имаш работа, следва да се отнасяш така, както към всеки друг, който не обладава никакво духовно познание. А именно че съществува разлика между това да приемеш другия за праволинеен в неговите намерения, докато не разбереш обратното, и това да си враждебно настроен към целия свят.
към текста >>
Те очакват неща, които да съответстват на техния тривиален душевен
живот
, и тъй като не ги намират, се обръщат срещу организацията, към която – без да осъзнават своята неискреност – първоначално сами са се обърнали.
Фактът, че личности, участвали в тази организация – абсолютно безупречна за всеки, който я разглежда с добра воля и в духа на истината, – се превърнаха в клеветнически обвинители, е един от онези абсурди в човешкото поведение, които възникват, когато хора, които не са вътрешно чисти, се присъединяват към движения с истинно духовно съдържание.
Те очакват неща, които да съответстват на техния тривиален душевен живот, и тъй като не ги намират, се обръщат срещу организацията, към която – без да осъзнават своята неискреност – първоначално сами са се обърнали.
към текста >>
Антропософията като съдържание на
живот
а се образува, изхождайки от собствените си източници.
Едно общество като Антропософското не може да се сформира по друг начин, освен изхождайки от душевните потребности на своите членове. То не можеше да представи някаква абстрактна програма, която да гласи, че в Антропософското общество се прави това и това, а работата в него трябваше да произтича от действителността. Тази действителност обаче са душевните потребности на неговите членове.
Антропософията като съдържание на живота се образува, изхождайки от собствените си източници.
Тя се появи пред света като духовно творение. Мнозина от тези, които изпитваха вътрешно влечение към нея, се опитваха да работят съвместно с други такива хора. Благодарение на това Обществото се сформира от личности, някои от които търсеха преимуществено в областта на религията, други – в тази на науката, а трети – в сферата на изкуството. И това, което беше търсено, трябваше да може да се намери.
към текста >>
83.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
GA_28 Моят жизнен път
Докато антропософските познания се внасяха в Обществото отчасти чрез частните издания, Мари фон Сиверс и аз провеждахме съвместна работа в областта на изкуството, предопределено от съдбата да се превърне в
живот
ворен елемент в антропософското движение.
Докато антропософските познания се внасяха в Обществото отчасти чрез частните издания, Мари фон Сиверс и аз провеждахме съвместна работа в областта на изкуството, предопределено от съдбата да се превърне в животворен елемент в антропософското движение.
към текста >>
На различни места в това
живот
оописание говорих за значението, което има изкуството за човека, който има преживявания в духовния свят.
На различни места в това животоописание говорих за значението, което има изкуството за човека, който има преживявания в духовния свят.
към текста >>
през петото десетилетие от моя
живот
, аз изкарах висше училище по изкуствата, а във връзка с това съзерцавах и духовното развитие на човечеството.
Сега, по време на пътуванията, свързани с антропософската работа, които направих съвместно с Мари фон Сиверс, ми станаха достъпни съкровищата от музеите на почти цяла Европа. И така, от началото на новото столетие, т.е.
през петото десетилетие от моя живот, аз изкарах висше училище по изкуствата, а във връзка с това съзерцавах и духовното развитие на човечеството.
Навсякъде до мен беше Мари фон Сиверс, която с тънкото си и изпълнено с вкус разбиране към всичко, което преживявах при съзерцаването на изкуството и културата, сама прекрасно съпреживяваше нещата, допълвайки моите преживявания. Тя разбираше как тези преживявания се вливат във всичко, което след това дава подвижност на антропософските идеи. Защото впечатленията от изкуството, които душата ми възприемаше, проникваха в това, което се стремях да направя действено в своите лекции.
към текста >>
Винаги изпитвах най-дълбоко удовлетворение, когато забелязвах, че антропософското движение получава нов
живот
благодарение на това непрекъснато потапяне в художествения елемент.
Винаги изпитвах най-дълбоко удовлетворение, когато забелязвах, че антропософското движение получава нов живот благодарение на това непрекъснато потапяне в художествения елемент.
За да могат реалностите на духовното да бъдат обхванати с идеите и да се оформят идейно, има нужда от подвижност на работата с идеите. А тя се постига чрез изпълване на душата с изкуство.
към текста >>
Ако една даваща информация лекция бъде оживена с подвижните идеи, за които можем да благодарим на
живот
а в художественото, идващата от сантименталността неистинност, таяща се в душата на слушателя, ще бъде прокудена.
Беше необходимо Обществото да бъде предпазено от проникване на всички онези вътрешни неистини, свързани с фалшива сантименталност. Едно духовно движение винаги е изложено на такова проникване.
Ако една даваща информация лекция бъде оживена с подвижните идеи, за които можем да благодарим на живота в художественото, идващата от сантименталността неистинност, таяща се в душата на слушателя, ще бъде прокудена.
Художественото, чиито носители действително са усещането и чувството, което обаче се стреми към изпълнена със светлина яснота на оформянето и съзерцанието, може да даде най-действен противовес на фалшивата сантименталност.
към текста >>
След като разгледах в какви общи съотношения се намират помежду си съставните части на човешкото същество: физическо тяло, етерно тяло – като посредник на проявлението на
живот
а, астрално тяло – като посредник на проявлението на чувствата и волята и „носителят на Аз-а“, аз съобщих факта, че етерното тяло на мъжа е женско, а етерното тяло на жената – мъжко.
В Парижкия цикъл лекции говорих за едно съзерцание, което трябваше да претърпи дълго „съзряване“ в моята душа.
След като разгледах в какви общи съотношения се намират помежду си съставните части на човешкото същество: физическо тяло, етерно тяло – като посредник на проявлението на живота, астрално тяло – като посредник на проявлението на чувствата и волята и „носителят на Аз-а“, аз съобщих факта, че етерното тяло на мъжа е женско, а етерното тяло на жената – мъжко.
С това в антропософията беше хвърлена светлина върху един от основните въпроси на битието, които тогава често се обсъждаха. Нека само си припомним за книгата на нещастния Вайнингер „Пол и характер“ и за тогавашната поезия.
към текста >>
84.
XXXVIII. Мюнхенският теософски конгрес през 1907 г
GA_28 Моят жизнен път
Ще посоча по име по същество само онези личности, които, освен в дейността си в Обществото, са активни и в духовния
живот
.
В следващото изложение ще бъде трудно описанието на моя жизнен път да бъде отделено от историята на антропософското движение. И все пак от историята на Обществото бих искал да представя само толкова, колкото е необходимо за представянето на моята автобиография. Това ще бъде взето под внимание и при назоваването на имената на неговите активни членове. В описанието си вече се приближавам твърде много към настоящето, така че неспоменаването на някои имена много лесно би могло да доведе до недоразумения. При цялата си добра воля някой от членовете, който види, че друг е назован, а той самият – не, ще изпита чувство на горчивина.
Ще посоча по име по същество само онези личности, които, освен в дейността си в Обществото, са активни и в духовния живот.
Няма да споменавам тези, които не са внесли такава активност в Обществото.
към текста >>
Възникна антропософски
живот
, който в известна степен беше затворен в себе си и малко се интересуваше от други опити да се хвърли поглед в духовния свят.
намираха в това, което дава антропософията, фантастика, суеверия и т.н. Затова възникна кръг от членове и слушатели, които приемат антропософията, без да насочват чувствата или идеите си в друга посока, освен към нея. Те не получаваха удовлетворение от това, което им се предлагаше от други източници. Тази душевна настройка трябваше да бъде зачетена. И тъй като това се случваше, броят на членовете, както и този на слушателите на публичните лекции, все повече се увеличаваше.
Възникна антропософски живот, който в известна степен беше затворен в себе си и малко се интересуваше от други опити да се хвърли поглед в духовния свят.
Надеждите се възлагаха на разгръщането на антропософската информация, която им бе съобщавана. Те очакваха да напредват все повече в своите знания за духовния свят.
към текста >>
Чрез нея сякаш можех да прозра в дейността на Ласал и неговата епоха, както и в някои характерни моменти в
живот
а на Е.
Тя е жената, заради която Фердинанд Ласал намира преждевременната си смърт в дуел срещу един румънец. По-късно тя прави кариера на актриса и в Америка се сприятелява с Е. П. Блаватска и Олкот. Тя беше светска дама, чиито интереси по времето, по което се провеждаха моите лекции при нея, имаха силна духовна насоченост. Силните преживявания, които беше имала, придаваха на нейната поява и на всичко, което правеше, необикновена тежест.
Чрез нея сякаш можех да прозра в дейността на Ласал и неговата епоха, както и в някои характерни моменти в живота на Е.
П. Блаватска. Казваното от нея носеше субективни окраски и многообразните и произволни форми на фантазията. Но когато човек вземеше предвид това съображение, той все пак можеше да съзре истината под няколко була и тогава пред него се разкриваше една необикновена личност.
към текста >>
Благодарение на това беше направена връзка, макар и все още в слаба форма, със същността на древните мистерии, но главното беше, че конгресът придоби художествен аспект, свидетелстващ за намерението от сега нататък духовният
живот
в Обществото да не се оставя без художествен елемент.
Най-голяма стойност отдадох на това да се избегне абстрактната нехудожествена символика, за да може художественото усещане да намери своя израз. В програмата на конгреса беше включено художествено представление. Мари фон Сиверс отдавна вече беше превела възстановката на елевзинската драма на Шюре. Аз я пригодих за сценична постановка в езиково отношение. Тази драма включихме в програмата.
Благодарение на това беше направена връзка, макар и все още в слаба форма, със същността на древните мистерии, но главното беше, че конгресът придоби художествен аспект, свидетелстващ за намерението от сега нататък духовният живот в Обществото да не се оставя без художествен елемент.
Мари фон Сиверс, която изпълняваше ролята на Деметра, показа ясно в играта си нюансите, които трябваше да достигне драматичното изкуство в Обществото. Освен това бяхме стигнали до стадия, в който изкуството на рецитацията и декламацията, развито от Мари фон Сиверс чрез разработване с изхождане от вътрешната сила на словото, беше дошло до решаващата точка, от която можеше да продължи да се развива плодотворно в тази област.
към текста >>
85.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
293 „Мистиката в зората на съвременния духовен
живот
и нейното отношение към модерния светоглед“, Берлин 1901, Събр.
293 „Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед“, Берлин 1901, Събр.
съч. 7.
към текста >>
86.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
РУДОЛФ ЩАЙНЕР
ЖИВОТ
И ТВОРЧЕСТВО
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
към текста >>
„Възгледите за света и
живот
а през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
1900 г.
„Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин. „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
„Мистиката в зората на съвременния духовен
живот
“ (Събр.
1900 г. „Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр. съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин.
„Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр.
съч. 7).
към текста >>
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния
живот
, медицината, теологията.
1914 - 1923 г.
Из цяла Европа, но най-вече в Дорнах и Берлин, Рудолф Щайнер дава основополагащи познания за обновление в областта на изкуството, педагогиката, естествените науки, социалния живот, медицината, теологията.
Доразвива новото изкуство „евритмия“, чиито първи стъпки датират от 1912 г.
към текста >>
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя
живот
.
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот.
Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност. Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
към текста >>
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в
живот
а, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
В тази автобиографична книга Щайнер си спомня първите тридесет и пет години от своя живот. Въпреки че рядко говори по въпроси от личен характер, тук ни се предлага рядката възможност да погледнем по-отблизо в неговия вътрешен мир, във взаимоотношенията му с другите и в събитията, които го формират като личност.
Това не е обикновен разказ за успехите и провалите в живота, а пътят на една душа, така че ставаме свидетели на развитието на съзнанието на един съвременен духовен учител.
към текста >>
Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в
живот
а по начин, който продължава да променя
живот
а на хората. издание
Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят. Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“.
Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание
към текста >>
87.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Едно често повтаряно и основателно мнение, споделяно от всички области на човешкия духовен
живот
е, че най-голямата загадка за човека тук в рамките на нашия физически
живот
е самият човек.
Едно често повтаряно и основателно мнение, споделяно от всички области на човешкия духовен живот е, че най-голямата загадка за човека тук в рамките на нашия физически живот е самият човек.
И спокойно можем да кажем, че цел за една голяма част от нашата научна дейност, от нашите размишления и всички останали духовни процеси е разрешаването на тази загадка човека, постигането на поне малко познание за това, в какво се състои същността на човешката природа. Естествените и хуманитарните науки търсят различни пътища за разрешаването на голямата загадка, съдържаща се в думата човек. По принцип всяко по-задълбочено естествознание се опитва да постигне крайната си цел чрез обобщаването на природните процеси и другите негови обекти с намерение да схване външните закономерности. А Духовната Наука търси извора на съществуванието тъкмо за да схване, да разгадае човешката същност и предназначение. Следователно, ако е безспорно вярно, че като цяло най-голямата загадка за човека е самият човек, то с оглед на самия всекидневен живот тази мисъл може да се задълбочи още повече, като от друга страна отново подчертаем това, което всеки от нас чувства и усеща при всяка среща с хора: че по принцип всеки отделен човек от своя страна е загадка за другия и за самия себе си с особената си природа и същина.
към текста >>
Следователно, ако е безспорно вярно, че като цяло най-голямата загадка за човека е самият човек, то с оглед на самия всекидневен
живот
тази мисъл може да се задълбочи още повече, като от друга страна отново подчертаем това, което всеки от нас чувства и усеща при всяка среща с хора: че по принцип всеки отделен човек от своя страна е загадка за другия и за самия себе си с особената си природа и същина.
Едно често повтаряно и основателно мнение, споделяно от всички области на човешкия духовен живот е, че най-голямата загадка за човека тук в рамките на нашия физически живот е самият човек. И спокойно можем да кажем, че цел за една голяма част от нашата научна дейност, от нашите размишления и всички останали духовни процеси е разрешаването на тази загадка човека, постигането на поне малко познание за това, в какво се състои същността на човешката природа. Естествените и хуманитарните науки търсят различни пътища за разрешаването на голямата загадка, съдържаща се в думата човек. По принцип всяко по-задълбочено естествознание се опитва да постигне крайната си цел чрез обобщаването на природните процеси и другите негови обекти с намерение да схване външните закономерности. А Духовната Наука търси извора на съществуванието тъкмо за да схване, да разгадае човешката същност и предназначение.
Следователно, ако е безспорно вярно, че като цяло най-голямата загадка за човека е самият човек, то с оглед на самия всекидневен живот тази мисъл може да се задълбочи още повече, като от друга страна отново подчертаем това, което всеки от нас чувства и усеща при всяка среща с хора: че по принцип всеки отделен човек от своя страна е загадка за другия и за самия себе си с особената си природа и същина.
Обикновено обаче, когато се говори за загадката човек, се има предвид човека изобщо, човека без разлика по отношение на тази или онази индивидуалност; и, естествено, пред нас изникват много задачи, щом поискаме да опознаем човека изобщо в неговата същност. Но не общите загадки на съществуванието ще ни занимават днес, а по-скоро онази не по-малко важна за живота загадка, с която се сблъскваме при всяка нова среща с непознат човек. Защото хората са толкова безкрайно различни в тяхната индивидуална, съкровена същност!
към текста >>
Но не общите загадки на съществуванието ще ни занимават днес, а по-скоро онази не по-малко важна за
живот
а загадка, с която се сблъскваме при всяка нова среща с непознат човек.
Естествените и хуманитарните науки търсят различни пътища за разрешаването на голямата загадка, съдържаща се в думата човек. По принцип всяко по-задълбочено естествознание се опитва да постигне крайната си цел чрез обобщаването на природните процеси и другите негови обекти с намерение да схване външните закономерности. А Духовната Наука търси извора на съществуванието тъкмо за да схване, да разгадае човешката същност и предназначение. Следователно, ако е безспорно вярно, че като цяло най-голямата загадка за човека е самият човек, то с оглед на самия всекидневен живот тази мисъл може да се задълбочи още повече, като от друга страна отново подчертаем това, което всеки от нас чувства и усеща при всяка среща с хора: че по принцип всеки отделен човек от своя страна е загадка за другия и за самия себе си с особената си природа и същина. Обикновено обаче, когато се говори за загадката човек, се има предвид човека изобщо, човека без разлика по отношение на тази или онази индивидуалност; и, естествено, пред нас изникват много задачи, щом поискаме да опознаем човека изобщо в неговата същност.
Но не общите загадки на съществуванието ще ни занимават днес, а по-скоро онази не по-малко важна за живота загадка, с която се сблъскваме при всяка нова среща с непознат човек.
Защото хората са толкова безкрайно различни в тяхната индивидуална, съкровена същност!
към текста >>
Ако проследим внимателно потока на човешкия
живот
, ще видим, че трябва да бъдем особено внимателни тъкмо по отношение на загадката на отделния човек, тъй като целият ни социален
живот
, отношенията ни с хората, трябва да зависят повече от това, дали във всеки отделен случай успяваме не само с разума, но и с чувство и усет да се приближим към загадката на отделното човешко същество, което всеки ден толкова често застава пред нас, с което толкова често имаме работа.
Ако проследим внимателно потока на човешкия живот, ще видим, че трябва да бъдем особено внимателни тъкмо по отношение на загадката на отделния човек, тъй като целият ни социален живот, отношенията ни с хората, трябва да зависят повече от това, дали във всеки отделен случай успяваме не само с разума, но и с чувство и усет да се приближим към загадката на отделното човешко същество, което всеки ден толкова често застава пред нас, с което толкова често имаме работа.
Колко е трудно да си изясним различните страни от същността на хората, които срещаме, и колко много в живота зависи от това да сме наясно с хората, с които влизаме в съприкосновение. Тъй че към решаването на чисто индивидуалните човешки загадки, всяка от които е особена и различна у всеки отделен човек, можем да се приближим само постепенно поради голямата междина, която съществува между това, което се нарича човешка природа изобщо и онова, което откриваме у всеки отделен човек.
към текста >>
Колко е трудно да си изясним различните страни от същността на хората, които срещаме, и колко много в
живот
а зависи от това да сме наясно с хората, с които влизаме в съприкосновение.
Ако проследим внимателно потока на човешкия живот, ще видим, че трябва да бъдем особено внимателни тъкмо по отношение на загадката на отделния човек, тъй като целият ни социален живот, отношенията ни с хората, трябва да зависят повече от това, дали във всеки отделен случай успяваме не само с разума, но и с чувство и усет да се приближим към загадката на отделното човешко същество, което всеки ден толкова често застава пред нас, с което толкова често имаме работа.
Колко е трудно да си изясним различните страни от същността на хората, които срещаме, и колко много в живота зависи от това да сме наясно с хората, с които влизаме в съприкосновение.
Тъй че към решаването на чисто индивидуалните човешки загадки, всяка от които е особена и различна у всеки отделен човек, можем да се приближим само постепенно поради голямата междина, която съществува между това, което се нарича човешка природа изобщо и онова, което откриваме у всеки отделен човек.
към текста >>
Когато в
живот
а срещнем някой човек, според тази Духовна Наука или Антропософия, трябва винаги да имаме предвид, че това, което можем да възприемем от него на повърхността, е само една част, една брънка от човешката същност.
Когато в живота срещнем някой човек, според тази Духовна Наука или Антропософия, трябва винаги да имаме предвид, че това, което можем да възприемем от него на повърхността, е само една част, една брънка от човешката същност.
Един външен, материалистичен поглед към човека наистина взема за цялостния човек онова, което това външно възприемане и разумът, който е свързан с външното възприемане, могат да му дадат. Духовната Наука напротив ни показва, че човешката същност е нещо много, много сложно. И често, когато човек се впусне по-задълбочено в тази сложност на човешката природа, той може да види и отделния човек във вярна светлина. Духовната Наука трябва да ни отпраща към най-дълбоката сърцевина на човека, на която всичко онова, което можем да видим с очи и да пипнем с ръце, е само външният израз, външната обвивка. И можем да се надяваме, че ще се научим да разбираме и външното, ако успеем да вникнем в духовното ядро.
към текста >>
Това именно, което струи от прадедите към отделния човек, се нарича в
живот
а и в науката наследствени белези и качества.
И тук достигаме сърцевината на духовнонаучното гледище за човешката природа. Тук ние научаваме, че човек притежава най-напред нещо, с което се вмества в една наследствена линия. Единият поток е този, който ни извежда от единичния човек към родителите, прародителите и другите предци. Той показва качествата, които човек е наследил от баща си, майка си, прародителите си и по-далечните си прадеди. Тези качества той предава от своя страна на наследниците си.
Това именно, което струи от прадедите към отделния човек, се нарича в живота и в науката наследствени белези и качества.
Следователно човек се вмества в това, което може да се нарече наследствена линия; и, както е известно, той носи дълбоко в себе си, в сърцевината на същността си, качества, които трябва да изведем изцяло от наследствеността. Наистина, много неща у човека могат да станат обясними за нас, ако познаваме, така да се каже, неговото родословие. Каква дълбока истина се съдържа в изреченото от дълбокия познавач на човешката душа, Гьоте, по отношение на собствената му личност:
към текста >>
сериозността в
живот
а,
сериозността в живота,
към текста >>
Но ние ще видим, ако проследим развитието на един човек от неговото детство, как от сърцевината на неговата природа се разгръща това, което представлява плода на предишни
живот
и, което той никога не би могъл да наследи от дедите си.
Духовната Наука ни казва: Вярно е наистина, че човекът е потопен в потока, който можем да наречем поток на наследствеността, на наследствените белези. Но освен това в човек има и нещо друго, най-съкровената духовна сърцевина на човешката същност. На това място качествата, които човек донася със себе си от духовния свят, се свързват с онова, което могат да му дадат бащата и майката и прадедите. С това, което се излива в потока на поколенията, се свързва нещо друго, което не произлиза от непосредствените предци на човека, от родителите, не идва и от прародителите, а от съвсем други сфери, и преминава от съществувание в съществувание. От една страна казваме: тези и тези качества човек има от своите предци.
Но ние ще видим, ако проследим развитието на един човек от неговото детство, как от сърцевината на неговата природа се разгръща това, което представлява плода на предишни животи, което той никога не би могъл да наследи от дедите си.
към текста >>
Отидем ли по-нагоре към
живот
инския свят, ще открием как се извършва еволюцията на видовете.
Ако се разруши, от неговата форма не остава нищо, което да пребъде, което да може да премине в други планински кристали. Новият кристал не получава нищо от неговата форма. Изкачим ли се от минералния към растителния свят, ще стане ясно, че по този начин, от същия закон за планинския кристал не може да възникне едно растение. Едно растение може да възникне само ако произлезе от предшестващо растение. Тук формата се запазва и препредава на другото растение.
Отидем ли по-нагоре към животинския свят, ще открием как се извършва еволюцията на видовете.
Ще открием как тъкмо 19 век видя най-големите си постижения в откриването на еволюцията на видовете. Ще видим не само как от една форма се ражда друга, но и как всяко животно в утробата на майка си преминава наново през всички форми, през Нисшите фази от развитието на неговите предшественици. При животните имаме сублимиране на вида. При човека имаме не само сублимиране на вида, развитие на рода, но и развитие на индивидуалността. Натрупаното от човека през живота му като възпитание, като опит, е също толкова трудно да се загуби, колкото и следите от поредицата предшестващи животински видове.
към текста >>
Ще видим не само как от една форма се ражда друга, но и как всяко
живот
но в утробата на майка си преминава наново през всички форми, през Нисшите фази от развитието на неговите предшественици.
Изкачим ли се от минералния към растителния свят, ще стане ясно, че по този начин, от същия закон за планинския кристал не може да възникне едно растение. Едно растение може да възникне само ако произлезе от предшестващо растение. Тук формата се запазва и препредава на другото растение. Отидем ли по-нагоре към животинския свят, ще открием как се извършва еволюцията на видовете. Ще открием как тъкмо 19 век видя най-големите си постижения в откриването на еволюцията на видовете.
Ще видим не само как от една форма се ражда друга, но и как всяко животно в утробата на майка си преминава наново през всички форми, през Нисшите фази от развитието на неговите предшественици.
При животните имаме сублимиране на вида. При човека имаме не само сублимиране на вида, развитие на рода, но и развитие на индивидуалността. Натрупаното от човека през живота му като възпитание, като опит, е също толкова трудно да се загуби, колкото и следите от поредицата предшестващи животински видове.
към текста >>
При
живот
ните имаме сублимиране на вида.
Едно растение може да възникне само ако произлезе от предшестващо растение. Тук формата се запазва и препредава на другото растение. Отидем ли по-нагоре към животинския свят, ще открием как се извършва еволюцията на видовете. Ще открием как тъкмо 19 век видя най-големите си постижения в откриването на еволюцията на видовете. Ще видим не само как от една форма се ражда друга, но и как всяко животно в утробата на майка си преминава наново през всички форми, през Нисшите фази от развитието на неговите предшественици.
При животните имаме сублимиране на вида.
При човека имаме не само сублимиране на вида, развитие на рода, но и развитие на индивидуалността. Натрупаното от човека през живота му като възпитание, като опит, е също толкова трудно да се загуби, колкото и следите от поредицата предшестващи животински видове.
към текста >>
Натрупаното от човека през
живот
а му като възпитание, като опит, е също толкова трудно да се загуби, колкото и следите от поредицата предшестващи
живот
ински видове.
Отидем ли по-нагоре към животинския свят, ще открием как се извършва еволюцията на видовете. Ще открием как тъкмо 19 век видя най-големите си постижения в откриването на еволюцията на видовете. Ще видим не само как от една форма се ражда друга, но и как всяко животно в утробата на майка си преминава наново през всички форми, през Нисшите фази от развитието на неговите предшественици. При животните имаме сублимиране на вида. При човека имаме не само сублимиране на вида, развитие на рода, но и развитие на индивидуалността.
Натрупаното от човека през живота му като възпитание, като опит, е също толкова трудно да се загуби, колкото и следите от поредицата предшестващи животински видове.
към текста >>
Чак до 17 век учени и неуки не са се и съмнявали, че от обикновени, неодушевени обекти биха могли да се развият не само нисши
живот
ински видове, но и дъждовни червеи, дори че от обикновена речна тиня могат да се родят риби.
Ще дойде време, когато сърцевината на човешката същност ще бъде извеждана от предишните съществувания. Хората ще разберат, че човешката същност е плод на минали съществувания. Странна ще бъде съдбата на този закон в света. Така ще бъде и с един друг закон. Съпротивата, с която това учение ще се сблъска и с която ще трябва да свикне, ще бъде преодоляна, точно както бяха преодолени мненията на учените от миналите столетия, че живата материя може да възникне от мъртва материя.
Чак до 17 век учени и неуки не са се и съмнявали, че от обикновени, неодушевени обекти биха могли да се развият не само нисши животински видове, но и дъждовни червеи, дори че от обикновена речна тиня могат да се родят риби.
Първият, който застъпи по енергичен начин становището, че жива материя може да произлезе само от жива материя, бе големият италиански естествоизпитател Франческо Реди, 1627-1697, който показа, че живата материя се свежда само до жива материя. Това е закон, който е само предвестник на един друг закон: че душевно-духовното може да произлезе само от нещо душевно-духовно. Заради учението си Реди е бил атакуван и само с големи усилия е избегнал съдбата на Джордано Бруно, 1548-1600. Днес изгарянето вече не е на мода; но ако днес някой заяви някоя нова истина, ако например поиска да сведе душевно-духовното до душевно-духовно, макар и да не бъде изгорен, ще бъде смятан за глупак. Ще дойде време, когато ще се смята за безсмислица твърдението, че човек живее само веднъж, че няма нищо трайно, което да се съчетава с наследствените белези.
към текста >>
И както за всичко, което виждаме във физическия човек като форма, фигура и прочие външни качества, трябва да се върнем към бащата и майката, към прародителите, така и когато искаме да схванем най-съкровената същност на човека, трябва да се върнем към нещо съвсем друго, към миналия
живот
на човека.
Това е другият поток, в който е потопен човекът и за който съвременната култура не иска и да знае. Духовната Наука ни извежда към великия факт на т. нар. прераждане, на реинкарнацията и Кармата. Тя ни показва, че трябва да разглеждаме най-съкровената сърцевина на човешката същност като това, което се спуска от духовния свят и се свързва с нещо, дадено от наследствената линия, свързва се с това, което бащата и майката могат да дадат на човека. За човек, изповядващ истините на Духовната Наука, тази сърцевина е обвита с външната обвивка на това, което произлиза от наследствената линия.
И както за всичко, което виждаме във физическия човек като форма, фигура и прочие външни качества, трябва да се върнем към бащата и майката, към прародителите, така и когато искаме да схванем най-съкровената същност на човека, трябва да се върнем към нещо съвсем друго, към миналия живот на човека.
Вероятно далеч, далеч назад, отвъд всички унаследявания трябва да търсим духовната сърцевина на същността на човека, който е съществувал преди хилядолетия и който хилядолетия наред отново и отново се е раждал на Земята, и в настоящото си съществуване отново се е съединил с това, което майката и бащата са могли да му дадат. Всеки човек следователно, след като встъпи във физическия свят, има зад себе си низ от животи. И това няма нищо общо с наследствената линия. Трябва да се върнем повече от хилядолетия назад, ако искаме да проверим, какъв е бил предишният му живот, кога е преминал през Портата на смъртта. След като премине през смъртта, той живее под други форми на съществуване в духовния свят.
към текста >>
Всеки човек следователно, след като встъпи във физическия свят, има зад себе си низ от
живот
и.
прераждане, на реинкарнацията и Кармата. Тя ни показва, че трябва да разглеждаме най-съкровената сърцевина на човешката същност като това, което се спуска от духовния свят и се свързва с нещо, дадено от наследствената линия, свързва се с това, което бащата и майката могат да дадат на човека. За човек, изповядващ истините на Духовната Наука, тази сърцевина е обвита с външната обвивка на това, което произлиза от наследствената линия. И както за всичко, което виждаме във физическия човек като форма, фигура и прочие външни качества, трябва да се върнем към бащата и майката, към прародителите, така и когато искаме да схванем най-съкровената същност на човека, трябва да се върнем към нещо съвсем друго, към миналия живот на човека. Вероятно далеч, далеч назад, отвъд всички унаследявания трябва да търсим духовната сърцевина на същността на човека, който е съществувал преди хилядолетия и който хилядолетия наред отново и отново се е раждал на Земята, и в настоящото си съществуване отново се е съединил с това, което майката и бащата са могли да му дадат.
Всеки човек следователно, след като встъпи във физическия свят, има зад себе си низ от животи.
И това няма нищо общо с наследствената линия. Трябва да се върнем повече от хилядолетия назад, ако искаме да проверим, какъв е бил предишният му живот, кога е преминал през Портата на смъртта. След като премине през смъртта, той живее под други форми на съществуване в духовния свят. И когато отново настъпи момента да изживее нов живот във физическия свят, той си избира родители. Така че трябва да се върнем към Духът на човека и предишните му въплъщения, ако искаме да обясним духовно-душевното, което откриваме у него.
към текста >>
Трябва да се върнем повече от хилядолетия назад, ако искаме да проверим, какъв е бил предишният му
живот
, кога е преминал през Портата на смъртта.
За човек, изповядващ истините на Духовната Наука, тази сърцевина е обвита с външната обвивка на това, което произлиза от наследствената линия. И както за всичко, което виждаме във физическия човек като форма, фигура и прочие външни качества, трябва да се върнем към бащата и майката, към прародителите, така и когато искаме да схванем най-съкровената същност на човека, трябва да се върнем към нещо съвсем друго, към миналия живот на човека. Вероятно далеч, далеч назад, отвъд всички унаследявания трябва да търсим духовната сърцевина на същността на човека, който е съществувал преди хилядолетия и който хилядолетия наред отново и отново се е раждал на Земята, и в настоящото си съществуване отново се е съединил с това, което майката и бащата са могли да му дадат. Всеки човек следователно, след като встъпи във физическия свят, има зад себе си низ от животи. И това няма нищо общо с наследствената линия.
Трябва да се върнем повече от хилядолетия назад, ако искаме да проверим, какъв е бил предишният му живот, кога е преминал през Портата на смъртта.
След като премине през смъртта, той живее под други форми на съществуване в духовния свят. И когато отново настъпи момента да изживее нов живот във физическия свят, той си избира родители. Така че трябва да се върнем към Духът на човека и предишните му въплъщения, ако искаме да обясним духовно-душевното, което откриваме у него. Трябва да се върнем към миналите му въплъщения, към онова, което е придобил тогава. Всичко, което е донесъл оттам, начинът, по който е живял тогава, трябва да разглеждаме като причини за заложбите, предразположенията, способностите за едно или друго, които човекът притежава в новия живот.
към текста >>
И когато отново настъпи момента да изживее нов
живот
във физическия свят, той си избира родители.
Вероятно далеч, далеч назад, отвъд всички унаследявания трябва да търсим духовната сърцевина на същността на човека, който е съществувал преди хилядолетия и който хилядолетия наред отново и отново се е раждал на Земята, и в настоящото си съществуване отново се е съединил с това, което майката и бащата са могли да му дадат. Всеки човек следователно, след като встъпи във физическия свят, има зад себе си низ от животи. И това няма нищо общо с наследствената линия. Трябва да се върнем повече от хилядолетия назад, ако искаме да проверим, какъв е бил предишният му живот, кога е преминал през Портата на смъртта. След като премине през смъртта, той живее под други форми на съществуване в духовния свят.
И когато отново настъпи момента да изживее нов живот във физическия свят, той си избира родители.
Така че трябва да се върнем към Духът на човека и предишните му въплъщения, ако искаме да обясним духовно-душевното, което откриваме у него. Трябва да се върнем към миналите му въплъщения, към онова, което е придобил тогава. Всичко, което е донесъл оттам, начинът, по който е живял тогава, трябва да разглеждаме като причини за заложбите, предразположенията, способностите за едно или друго, които човекът притежава в новия живот. Защото всеки човек донася със себе си от предишния живот определени качества, присъщи му в новия живот. Определени качества, съдбата си до известна степен, човек донася със себе си.
към текста >>
Всичко, което е донесъл оттам, начинът, по който е живял тогава, трябва да разглеждаме като причини за заложбите, предразположенията, способностите за едно или друго, които човекът притежава в новия
живот
.
Трябва да се върнем повече от хилядолетия назад, ако искаме да проверим, какъв е бил предишният му живот, кога е преминал през Портата на смъртта. След като премине през смъртта, той живее под други форми на съществуване в духовния свят. И когато отново настъпи момента да изживее нов живот във физическия свят, той си избира родители. Така че трябва да се върнем към Духът на човека и предишните му въплъщения, ако искаме да обясним духовно-душевното, което откриваме у него. Трябва да се върнем към миналите му въплъщения, към онова, което е придобил тогава.
Всичко, което е донесъл оттам, начинът, по който е живял тогава, трябва да разглеждаме като причини за заложбите, предразположенията, способностите за едно или друго, които човекът притежава в новия живот.
Защото всеки човек донася със себе си от предишния живот определени качества, присъщи му в новия живот. Определени качества, съдбата си до известна степен, човек донася със себе си. Според това, какви дела е извършил, той предизвиква противодействието им и така и се чувства в обятията на новия живот. Така той донася със себе си от предишните въплъщения една дълбока същностна сърцевина и я обвива с това, което му е дадено по пътя на унаследяването.
към текста >>
Защото всеки човек донася със себе си от предишния
живот
определени качества, присъщи му в новия
живот
.
След като премине през смъртта, той живее под други форми на съществуване в духовния свят. И когато отново настъпи момента да изживее нов живот във физическия свят, той си избира родители. Така че трябва да се върнем към Духът на човека и предишните му въплъщения, ако искаме да обясним духовно-душевното, което откриваме у него. Трябва да се върнем към миналите му въплъщения, към онова, което е придобил тогава. Всичко, което е донесъл оттам, начинът, по който е живял тогава, трябва да разглеждаме като причини за заложбите, предразположенията, способностите за едно или друго, които човекът притежава в новия живот.
Защото всеки човек донася със себе си от предишния живот определени качества, присъщи му в новия живот.
Определени качества, съдбата си до известна степен, човек донася със себе си. Според това, какви дела е извършил, той предизвиква противодействието им и така и се чувства в обятията на новия живот. Така той донася със себе си от предишните въплъщения една дълбока същностна сърцевина и я обвива с това, което му е дадено по пътя на унаследяването.
към текста >>
Според това, какви дела е извършил, той предизвиква противодействието им и така и се чувства в обятията на новия
живот
.
Така че трябва да се върнем към Духът на човека и предишните му въплъщения, ако искаме да обясним духовно-душевното, което откриваме у него. Трябва да се върнем към миналите му въплъщения, към онова, което е придобил тогава. Всичко, което е донесъл оттам, начинът, по който е живял тогава, трябва да разглеждаме като причини за заложбите, предразположенията, способностите за едно или друго, които човекът притежава в новия живот. Защото всеки човек донася със себе си от предишния живот определени качества, присъщи му в новия живот. Определени качества, съдбата си до известна степен, човек донася със себе си.
Според това, какви дела е извършил, той предизвиква противодействието им и така и се чувства в обятията на новия живот.
Така той донася със себе си от предишните въплъщения една дълбока същностна сърцевина и я обвива с това, което му е дадено по пътя на унаследяването.
към текста >>
Между двете, между това, което донасяме от предишния
живот
и това, на което семейството, родословието и расата налагат отпечатък, съществува посредничество, нещо, което едновременно носи повече общи качества, но въпреки това е в състояние да бъде индивидуализирано.
Между двете, между това, което донасяме от предишния живот и това, на което семейството, родословието и расата налагат отпечатък, съществува посредничество, нещо, което едновременно носи повече общи качества, но въпреки това е в състояние да бъде индивидуализирано.
Това, което застава между наследствената линия и линията, която представлява нашата индивидуалност, е намерило израз в думата темперамент. Това, което срещаме в темперамента на човека, е в известно отношение нещо като физиономия на най-дълбоката му индивидуалност. Така ние разбираме, как индивидуалността обагря чрез качествата на темперамента предаващите се в поредицата поколения белези. Темпераментът стои между това, което донасяме със себе си като индивидуалност и произлизащото от наследствената линия. Съединявайки се, единият поток обагря другия.
към текста >>
Ние разглеждаме човека, когото срещаме в
живот
а, в когото се съчетават тези два потока, като една четиричленна същност.
Ние разглеждаме човека, когото срещаме в живота, в когото се съчетават тези два потока, като една четиричленна същност.
Така, когато наблюдаваме цялостния човек, ще можем да кажем: човекът като цяло се състои от физическото тяло, от етерното тяло или тялото на строителните сили, астралното тяло и Аза.
към текста >>
Като първо свръхсетивно звено към човека се присъединява етерното тяло, което през целия
живот
остава съединено с физическото тяло; единствено в смъртта двете се разделят.
Извън него обаче познаваме по-висши, свръхсетивни звена на човешката природа, които са също толкова действителни и субстанциални, колкото и външното физическо тяло.
Като първо свръхсетивно звено към човека се присъединява етерното тяло, което през целия живот остава съединено с физическото тяло; единствено в смъртта двете се разделят.
към текста >>
Не така стоят нещата с физическото тяло на едно живо същество: В него физическите сили действат така, че разрушават формата на
живот
, както това може да се наблюдава след смъртта, когато физическите сили разрушават формата на
живот
.
Това следващо звено на човешката природа - в Духовната Наука то се нарича етерно или жизнено тяло, а бихме могли да го наречем също и жлезисто тяло - вече не е видимо за нашето външно зрение, също както цветовете за слепия по рождение. То обаче е налице, реално осезаемо за това, което Гьоте нарича очите на Духа и дори е по-действително от външното физическо тяло, защото то е строителят, ваятелят на физическото тяло. Това етерно или жизнено тяло през цялото време между раждането и смъртта води една постоянна борба срещу разпадането на физическото тяло. Всеки минерален природен продукт, един кристал например, е така устроен, че се запазва чрез самия себе си, чрез силите на собствената си субстанция.
Не така стоят нещата с физическото тяло на едно живо същество: В него физическите сили действат така, че разрушават формата на живот, както това може да се наблюдава след смъртта, когато физическите сили разрушават формата на живот.
Тъкмо за да предотврати това разрушаване по време на живота, тъкмо срещу това, физическото тяло да следва физическите и химически сили и закони, се бори непрестанно етерното или жизненото тяло.
към текста >>
Тъкмо за да предотврати това разрушаване по време на
живот
а, тъкмо срещу това, физическото тяло да следва физическите и химически сили и закони, се бори непрестанно етерното или жизненото тяло.
Това следващо звено на човешката природа - в Духовната Наука то се нарича етерно или жизнено тяло, а бихме могли да го наречем също и жлезисто тяло - вече не е видимо за нашето външно зрение, също както цветовете за слепия по рождение. То обаче е налице, реално осезаемо за това, което Гьоте нарича очите на Духа и дори е по-действително от външното физическо тяло, защото то е строителят, ваятелят на физическото тяло. Това етерно или жизнено тяло през цялото време между раждането и смъртта води една постоянна борба срещу разпадането на физическото тяло. Всеки минерален природен продукт, един кристал например, е така устроен, че се запазва чрез самия себе си, чрез силите на собствената си субстанция. Не така стоят нещата с физическото тяло на едно живо същество: В него физическите сили действат така, че разрушават формата на живот, както това може да се наблюдава след смъртта, когато физическите сили разрушават формата на живот.
Тъкмо за да предотврати това разрушаване по време на живота, тъкмо срещу това, физическото тяло да следва физическите и химически сили и закони, се бори непрестанно етерното или жизненото тяло.
към текста >>
Физическото тяло човекът споделя с целия видим свят, етерното тяло с растенията и
живот
ните, астралното тяло с
живот
ните.
Физическото тяло човекът споделя с целия видим свят, етерното тяло с растенията и животните, астралното тяло с животните.
Четвъртото звено обаче, Азът, притежава само той; с това той изпъква сред другите видими създания. Ние обозначаваме това четвърто звено като носителя на Аза, като нещото в човешката природа, с помощта на което човек е в състояние да каже „Аз", имайки предвид себе си, да постигне самостоятелност.
към текста >>
Така човек може да снабди своя Аз с прекомерна сила или пък да повлияе на другите си звена с това, че е минал през определени преживявания в предишния си
живот
.
Когато същностната сърцевина обагри физическото и етерното тяло, това, което се получава след оцветяването, въздейства върху всяко от останалите звена, и от него зависи, какви качества ще открием у човека, дали същностната сърцевина ще въздейства по-силно върху физическото тяло или физическото тяло ще бъде по-силно. В зависимост от това какъв е човекът, той може да повлияе на едно от четирите звена и чрез ответното действие върху останалите звена възниква темпераментът. Човешката същностна сърцевина е устроена така, че когато напредва към прераждането, тя може да създаде известен превес на едно или друго свое същностно звено.
Така човек може да снабди своя Аз с прекомерна сила или пък да повлияе на другите си звена с това, че е минал през определени преживявания в предишния си живот.
към текста >>
Така голяма част от физическото тяло е непосредствен израз на физическия принцип на човешкия
живот
.
Вече бе споменато също, как четирите звена се изразяват външно във физическото тяло на човека.
Така голяма част от физическото тяло е непосредствен израз на физическия принцип на човешкия живот.
Физическото тяло като такова намира израз само във физическото тяло; ето защо физическото тяло дава външния тон при меланхолика.
към текста >>
Нека се опитаме да вникнем в тънкостите на взаимовръзката, която съществува между Аза и другите звена на човека - да приемем, че Азът упражнява особено господство, една особена власт върху
живот
а на усещанията и представите, върху нервната система; да приемем, че всичко в човека извира от неговия Аз и всичко, което той усеща, усеща силно, защото неговият Аз е силен - това наричаме холеричен темперамент.
Кръвта в нейния кръговрат, пулсиращата сила на кръвта е изразът на същинския Аз. Азът се изразява в циркулацията на кръвта, чрез преобладаващото действие на кръвта; в огнената, буйна кръв се проявява той най-вече.
Нека се опитаме да вникнем в тънкостите на взаимовръзката, която съществува между Аза и другите звена на човека - да приемем, че Азът упражнява особено господство, една особена власт върху живота на усещанията и представите, върху нервната система; да приемем, че всичко в човека извира от неговия Аз и всичко, което той усеща, усеща силно, защото неговият Аз е силен - това наричаме холеричен темперамент.
Следователно онова, което характеризира Аза, ще се прояви като преобладаващото качество. Затова у холерика преобладава кръвоносната система.
към текста >>
А онова, което създава астралното тяло, е
живот
ът в мисли, в образи, така че човекът, надарен със сангвиничен темперамент, ще има предразположението да живее в приливите и отливите на чувствата и мислите, в представите на своя образен свят.
Когато в човека преобладава астралното тяло, физическият израз ще се съдържа във функциите на нервната система, този инструмент на емоционалните приливи и отливи.
А онова, което създава астралното тяло, е животът в мисли, в образи, така че човекът, надарен със сангвиничен темперамент, ще има предразположението да живее в приливите и отливите на чувствата и мислите, в представите на своя образен свят.
към текста >>
Ако пък в действието на астралното тяло има известна прекомерност, ако съществува превес на астралното тяло и неговия израз, нервната система, която кръвта наистина обуздава, но не може да доведе напълно до състоянието на абсолютно равновесие, тогава възниква онова своеобразно състояние, в което човешкият
живот
се слага така, че човек проявява интерес към някакъв обект, но скоро го загубва и преминава бързо към друг обект; човекът просто не може да задържи вниманието си върху една представа.
Ако пък в действието на астралното тяло има известна прекомерност, ако съществува превес на астралното тяло и неговия израз, нервната система, която кръвта наистина обуздава, но не може да доведе напълно до състоянието на абсолютно равновесие, тогава възниква онова своеобразно състояние, в което човешкият живот се слага така, че човек проявява интерес към някакъв обект, но скоро го загубва и преминава бързо към друг обект; човекът просто не може да задържи вниманието си върху една представа.
Последицата от това е, че такъв един човек може да бъде въодушевен еднакво от всяко нещо, което срещне във външния свят, но без да може вътрешно да съхрани трайно този интерес; бързо отлита интересът, който е бил събуден. В тази лесна възбудимост на интереса и бързото му пренасочване от един обект към друг се състои израза на преобладаващата астралност, на сангвиничния темперамент. Сангвиникът не може да се спре на едно впечатление, не може да се задържи на един образ, да закрепи интереса си върху един обект. Той прескача от едно преживяване към друго, от възприятие към възприятие, от представа към представа, показва вятърничав характер. Това може да се наблюдава особено при сангвиничното дете; то може да създаде доста грижи: лесно се появява интересът, един образ започва да действа много лесно, скоро създава някакво впечатление, но впечатлението скоро отново изчезва.
към текста >>
Когато у един човек преобладава особено силно етерното или жизненото тяло, това, което регулира процесите на растежа и
живот
а у човека и израза на това етерно тяло, системата, от която зависи вътрешният комфорт или дискомфорт в човека, човек бива изкушен тъкмо от това да остане затворен уютно във вътрешния си мир.
Когато у един човек преобладава особено силно етерното или жизненото тяло, това, което регулира процесите на растежа и живота у човека и израза на това етерно тяло, системата, от която зависи вътрешният комфорт или дискомфорт в човека, човек бива изкушен тъкмо от това да остане затворен уютно във вътрешния си мир.
Етерното тяло е тяло, което води един вид вътрешен живот, докато астралното тяло се изразява в интереса навън, а Азът е носителят на нашата активност и воля, насочени също навън. Следователно когато това етерно тяло, което се проявява като жизнено тяло и поддържа отделните функции в равновесие, което се изразява в общо задоволство от живота, когато преобладава този самодостатъчен вътрешен живот, този живот, който предизвиква предимно вътрешния уют, тогава може да стане така, че човекът да предпочете да живее в този вътрешен уют, да се чувства толкова добре, когато в организма му всичко е наред, че да не чувства голяма нужда да насочва вътрешния си мир навън, да не е в състояние да развие силна воля. Колкото по-уютно се чувства човек във вътрешния си мир, толкова по-голяма хармония ще постигне той между вътрешното и външното. Когато случаят е такъв, когато за това е помислено дори в излишък: имаме работа с флегматика.
към текста >>
Етерното тяло е тяло, което води един вид вътрешен
живот
, докато астралното тяло се изразява в интереса навън, а Азът е носителят на нашата активност и воля, насочени също навън.
Когато у един човек преобладава особено силно етерното или жизненото тяло, това, което регулира процесите на растежа и живота у човека и израза на това етерно тяло, системата, от която зависи вътрешният комфорт или дискомфорт в човека, човек бива изкушен тъкмо от това да остане затворен уютно във вътрешния си мир.
Етерното тяло е тяло, което води един вид вътрешен живот, докато астралното тяло се изразява в интереса навън, а Азът е носителят на нашата активност и воля, насочени също навън.
Следователно когато това етерно тяло, което се проявява като жизнено тяло и поддържа отделните функции в равновесие, което се изразява в общо задоволство от живота, когато преобладава този самодостатъчен вътрешен живот, този живот, който предизвиква предимно вътрешния уют, тогава може да стане така, че човекът да предпочете да живее в този вътрешен уют, да се чувства толкова добре, когато в организма му всичко е наред, че да не чувства голяма нужда да насочва вътрешния си мир навън, да не е в състояние да развие силна воля. Колкото по-уютно се чувства човек във вътрешния си мир, толкова по-голяма хармония ще постигне той между вътрешното и външното. Когато случаят е такъв, когато за това е помислено дори в излишък: имаме работа с флегматика.
към текста >>
Следователно когато това етерно тяло, което се проявява като жизнено тяло и поддържа отделните функции в равновесие, което се изразява в общо задоволство от
живот
а, когато преобладава този самодостатъчен вътрешен
живот
, този
живот
, който предизвиква предимно вътрешния уют, тогава може да стане така, че човекът да предпочете да живее в този вътрешен уют, да се чувства толкова добре, когато в организма му всичко е наред, че да не чувства голяма нужда да насочва вътрешния си мир навън, да не е в състояние да развие силна воля.
Когато у един човек преобладава особено силно етерното или жизненото тяло, това, което регулира процесите на растежа и живота у човека и израза на това етерно тяло, системата, от която зависи вътрешният комфорт или дискомфорт в човека, човек бива изкушен тъкмо от това да остане затворен уютно във вътрешния си мир. Етерното тяло е тяло, което води един вид вътрешен живот, докато астралното тяло се изразява в интереса навън, а Азът е носителят на нашата активност и воля, насочени също навън.
Следователно когато това етерно тяло, което се проявява като жизнено тяло и поддържа отделните функции в равновесие, което се изразява в общо задоволство от живота, когато преобладава този самодостатъчен вътрешен живот, този живот, който предизвиква предимно вътрешния уют, тогава може да стане така, че човекът да предпочете да живее в този вътрешен уют, да се чувства толкова добре, когато в организма му всичко е наред, че да не чувства голяма нужда да насочва вътрешния си мир навън, да не е в състояние да развие силна воля.
Колкото по-уютно се чувства човек във вътрешния си мир, толкова по-голяма хармония ще постигне той между вътрешното и външното. Когато случаят е такъв, когато за това е помислено дори в излишък: имаме работа с флегматика.
към текста >>
Човекът трябва да е господар на физическия си
живот
, както трябва да бъде господар на една машина, ако иска да я използва.
Вече видяхме, че при меланхолика физическото тяло, т. е. най-плътното звено на човешката същност, става господар над другите.
Човекът трябва да е господар на физическия си живот, както трябва да бъде господар на една машина, ако иска да я използва.
Но винаги, когато това най-плътно звено получи надмощие, човек се чувства така, сякаш не той е господарят, сякаш не може да си служи с него. Защото физическото тяло е инструментът, който той трябва да владее всецяло посредством по-висшите си звена. Сега обаче господства физическото тяло и оказва съпротива на другите тела. Тогава човекът не е способен да използва този инструмент пълноценно, така че другите принципи биват възпрепятствани: възниква дисхармония между физическото тяло и другите части. Така изглежда физическата система, която е втвърдена, когато действа прекомерно.
към текста >>
Много лесно
живот
ът ни засяга болезнено и мъчително.
Човекът не може да направи отново подвижно онова, което е трябвало да направи подвижно. Вътрешният човек не съумява да направи нищо против физическата си система; той чувства вътрешни пречки. Те се изразяват в това, че човек трябва да насочи силата си към тези вътрешни пречки. Нещата, които той не може да преодолее, причиняват мъка и болка; те са причината за това, човек да не може да отправи непринуден поглед към света около себе си. Тази принуда създава един извор на вътрешна горест; това човек усеща като болка и неудоволствие, като лошо настроение.
Много лесно животът ни засяга болезнено и мъчително.
Определени мисли и представи започват да стават трайни, човек започва да се вглъбява в себе си, става меланхоличен. Непрекъснато има някакви болки. Причината за всичко това е, че физическото тяло оказва съпротива на вътрешния уют на етерното тяло, на подвижността на астралното тяло и на целеустремеността на Аза.
към текста >>
И така, когато с помощта на едно здраво познание схванем същността на темпераментите, някои неща в
живот
а ще ни се изяснят; но пред нас ще се открие и възможността да употребяваме това знание практически, нещо, което иначе не бихме могли да направим.
И така, когато с помощта на едно здраво познание схванем същността на темпераментите, някои неща в живота ще ни се изяснят; но пред нас ще се открие и възможността да употребяваме това знание практически, нещо, което иначе не бихме могли да направим.
Нека обърнем поглед към редица неща, с които непосредствено се сблъскваме в живота. Това, което виждаме като смесица от четирите звена на човешката същност, изпъква във външната страна на човека ясно и понятно. Нека само разгледаме начина, по който темпераментът се изразява във външната страна на човека.
към текста >>
Нека обърнем поглед към редица неща, с които непосредствено се сблъскваме в
живот
а.
И така, когато с помощта на едно здраво познание схванем същността на темпераментите, някои неща в живота ще ни се изяснят; но пред нас ще се открие и възможността да употребяваме това знание практически, нещо, което иначе не бихме могли да направим.
Нека обърнем поглед към редица неща, с които непосредствено се сблъскваме в живота.
Това, което виждаме като смесица от четирите звена на човешката същност, изпъква във външната страна на човека ясно и понятно. Нека само разгледаме начина, по който темпераментът се изразява във външната страна на човека.
към текста >>
Можете да намерите хиляди примери в
живот
а, един такъв пример от духовната история е философът Йохан Готлиб Фихте, големият немски холерик.
Но поради това, че на растежа на Аза и неговите кръвни сили нещо се противопоставя, равновесието между богатството и пъстротата на растежа се запазва. Следователно, когато Азът вземе превес, той може да задържи растежа. Тогава той буквално задържа другите звена на човека в техния растеж, не признава правото на астралното и етерното тяло. Съвсем осезаемо ще различите в холеричния темперамент, във външния вид, във всичко, което изпъква външно, израза на това, което е активно във вътрешността, израза на същинската дълбока вътрешна и силна природа на човека, на съсредоточения в себе си Аз. Холериците се отличават по правило с това, че сякаш са с потиснат растеж.
Можете да намерите хиляди примери в живота, един такъв пример от духовната история е философът Йохан Готлиб Фихте, големият немски холерик.
Още на външен вид той се откроява като такъв. Фихте е изглеждал на външен вид като с потиснат растеж. С това той ясно е издавал, че другите звена са били потискани поради превеса на Аза. Не астралното тяло със своята градивна способност е преобладаващото, а преобладава Азът, усмирителят, ограничителят на градивните сили. Оттук - по правило - при тези силни, ярки волеви натури, при които Азът слага юзди на свободните градивни сили на астралното тяло, се наблюдава ниска, стегната фигура.
към текста >>
То ще работи върху другите звена в своя подвижен в себе си
живот
.
Погледнете сангвиника! Забележете този характерен поглед, който се проявява още у сангвиничното дете и който бързо се насочва към нещо, но също толкова бързо се отвръща от него; това е един весел поглед; една вътрешна радост и веселост светят в този поглед, в който се изразява това, което идва от дълбините на човешката природа, от подвижното астрално тяло, което преобладава у сангвиника.
То ще работи върху другите звена в своя подвижен в себе си живот.
То ще направи и външния образ на човека толкова подвижен, колкото е възможно. Да, ние можем да познаем цялата външна физиономия, трайния облик, както и жестовете като израз на подвижното, пъргаво и плавно астрално тяло. Астралното тяло притежава склонността да образува, да оформя. Вътрешното избива навън; затова сангвиничният човек е строен и гъвкав. Дори в стройната фигура, в строежа на костите прозира вътрешната подвижност на астралното тяло в цялостния човек.
към текста >>
Всичко това може да бъде само скицирано тук; но човешкият
живот
става за нас много по-разбираем, когато работим по този начин, когато видим, как Духът въздейства на формите, как външността на човека може да стане израз на душевния му мир.
Всичко това може да бъде само скицирано тук; но човешкият живот става за нас много по-разбираем, когато работим по този начин, когато видим, как Духът въздейства на формите, как външността на човека може да стане израз на душевния му мир.
Така Вие виждате, колко значим принос към решаването на тази загадка може да даде Духовната Наука, но само, когато човек вземе под внимание цялата действителност, към която принадлежи и духовното, когато човек не се задоволи просто със сетивно-реалното, и тогава от познанието може да последва житейска практика. Такова познание може да избликне единствено от Духовната Наука, така че да допринесе за благото на цялото човечество и на отделния индивид.
към текста >>
Така чисти те разбира се не се срещат толкова често в
живот
а.
Изложих Ви основните типове темпераменти.
Така чисти те разбира се не се срещат толкова често в живота.
Всеки човек притежава основния тон на един темперамент и заедно с него има и по нещо от другите. Наполеон например е имал много от флегматика в себе си, макар че е бил холерик. От това дали владеем практически живота, зависи умението ни да позволим върху душата ни да въздейства онова, което се изразява физически.
към текста >>
От това дали владеем практически
живот
а, зависи умението ни да позволим върху душата ни да въздейства онова, което се изразява физически.
Изложих Ви основните типове темпераменти. Така чисти те разбира се не се срещат толкова често в живота. Всеки човек притежава основния тон на един темперамент и заедно с него има и по нещо от другите. Наполеон например е имал много от флегматика в себе си, макар че е бил холерик.
От това дали владеем практически живота, зависи умението ни да позволим върху душата ни да въздейства онова, което се изразява физически.
към текста >>
Цялото разнообразие, красота и богатство на
живот
а са възможни само благодарение на темпераментите.
Колко е важно това, се вижда най-добре, когато човек има предвид, че темпераментите могат да се изродят, че дори това, което срещаме като едностранчивост, също може да се изроди. Какво би бил светът без темпераментите! Ако хората имаха само един темперамент? Най-скучното нещо, което можете да си представите! Светът би бил скучен без темпераментите не само в сетивния, но и във висшия смисъл.
Цялото разнообразие, красота и богатство на живота са възможни само благодарение на темпераментите.
Нима не виждаме как всичко велико в живота може да бъде предизвикано тъкмо благодарение на едностранчивостта на темпераментите, но и как те могат да се изродят в едностранчивост; нима не ни тревожи детето, когато виждаме, че холеричният темперамент може да се изроди в злост, сангвиничният във вятърничавост, меланхоличният в мрачно настроение и така нататък?
към текста >>
Нима не виждаме как всичко велико в
живот
а може да бъде предизвикано тъкмо благодарение на едностранчивостта на темпераментите, но и как те могат да се изродят в едностранчивост; нима не ни тревожи детето, когато виждаме, че холеричният темперамент може да се изроди в злост, сангвиничният във вятърничавост, меланхоличният в мрачно настроение и така нататък?
Какво би бил светът без темпераментите! Ако хората имаха само един темперамент? Най-скучното нещо, което можете да си представите! Светът би бил скучен без темпераментите не само в сетивния, но и във висшия смисъл. Цялото разнообразие, красота и богатство на живота са възможни само благодарение на темпераментите.
Нима не виждаме как всичко велико в живота може да бъде предизвикано тъкмо благодарение на едностранчивостта на темпераментите, но и как те могат да се изродят в едностранчивост; нима не ни тревожи детето, когато виждаме, че холеричният темперамент може да се изроди в злост, сангвиничният във вятърничавост, меланхоличният в мрачно настроение и така нататък?
към текста >>
Докато темпераментите се задържат в нормалните граници, те представляват онова, което прави
живот
а красив, разнообразен и величествен.
Когато апелираме към това, което е налице, а не към това, което не е налице, ще видим - житейската практика ще го покаже - че в действителност тогава, когато сангвиничната сила стане едностранчива, тя се оставя да бъде завладяна от важните обекти. Това се постига по косвен път. Добре е, когато темпераментът се развива по правилния начин още в детска възраст, но често възрастния човек трябва да вземе в ръце собственото си възпитание дори и в по-късни години.
Докато темпераментите се задържат в нормалните граници, те представляват онова, което прави живота красив, разнообразен и величествен.
Колко пуст би бил животът, ако всички хора бяха еднакви по отношение на темперамента. Но за да уравновеси една едностранчивост на темперамента, човек трябва често и в по-късна възраст да се заеме със собственото си възпитание. И в този случай човек не бива да се опитва да си втълпява траен интерес към някакви неща, а да си каже: Аз съм в крайна сметка сангвиник; сега си търся такива предмети в живота, покрай които интересът ми да може бързо да отминава, на които е правилно да не се задържам и ще се занимавам тъкмо с това, към което с пълно право мога да загубя интерес още в следващата минута.
към текста >>
Колко пуст би бил
живот
ът, ако всички хора бяха еднакви по отношение на темперамента.
Когато апелираме към това, което е налице, а не към това, което не е налице, ще видим - житейската практика ще го покаже - че в действителност тогава, когато сангвиничната сила стане едностранчива, тя се оставя да бъде завладяна от важните обекти. Това се постига по косвен път. Добре е, когато темпераментът се развива по правилния начин още в детска възраст, но често възрастния човек трябва да вземе в ръце собственото си възпитание дори и в по-късни години. Докато темпераментите се задържат в нормалните граници, те представляват онова, което прави живота красив, разнообразен и величествен.
Колко пуст би бил животът, ако всички хора бяха еднакви по отношение на темперамента.
Но за да уравновеси една едностранчивост на темперамента, човек трябва често и в по-късна възраст да се заеме със собственото си възпитание. И в този случай човек не бива да се опитва да си втълпява траен интерес към някакви неща, а да си каже: Аз съм в крайна сметка сангвиник; сега си търся такива предмети в живота, покрай които интересът ми да може бързо да отминава, на които е правилно да не се задържам и ще се занимавам тъкмо с това, към което с пълно право мога да загубя интерес още в следващата минута.
към текста >>
И в този случай човек не бива да се опитва да си втълпява траен интерес към някакви неща, а да си каже: Аз съм в крайна сметка сангвиник; сега си търся такива предмети в
живот
а, покрай които интересът ми да може бързо да отминава, на които е правилно да не се задържам и ще се занимавам тъкмо с това, към което с пълно право мога да загубя интерес още в следващата минута.
Това се постига по косвен път. Добре е, когато темпераментът се развива по правилния начин още в детска възраст, но често възрастния човек трябва да вземе в ръце собственото си възпитание дори и в по-късни години. Докато темпераментите се задържат в нормалните граници, те представляват онова, което прави живота красив, разнообразен и величествен. Колко пуст би бил животът, ако всички хора бяха еднакви по отношение на темперамента. Но за да уравновеси една едностранчивост на темперамента, човек трябва често и в по-късна възраст да се заеме със собственото си възпитание.
И в този случай човек не бива да се опитва да си втълпява траен интерес към някакви неща, а да си каже: Аз съм в крайна сметка сангвиник; сега си търся такива предмети в живота, покрай които интересът ми да може бързо да отминава, на които е правилно да не се задържам и ще се занимавам тъкмо с това, към което с пълно право мога да загубя интерес още в следващата минута.
към текста >>
Необходимо е, когато характера на холеричното дете заплашва да се изроди в едностранчивост, във възпитанието му да бъдат привлечени неща, които трудно могат да се преодолеят, вниманието му да бъде насочено към трудностите в
живот
а, като му се предложат трудни за преодоляване неща.
Когато човек възпитава едно холерично дете, той трябва да обръща внимание и на това, че това дете развива, разгръща преди всичко друго, мощните си вътрешни сили. Необходимо е детето да бъде запознато с това, което може да му създаде трудности във външния свят.
Необходимо е, когато характера на холеричното дете заплашва да се изроди в едностранчивост, във възпитанието му да бъдат привлечени неща, които трудно могат да се преодолеят, вниманието му да бъде насочено към трудностите в живота, като му се предложат трудни за преодоляване неща.
На пътя му трябва да се изпречват такива неща, които му оказват съпротива. Съпротивления, трудности трябва да бъдат поставяни на пътя на холеричното дете. Човек трябва да опита да направи живота му не така лесен. Той трябва да му създава трудности, така че холеричният темперамент да не бъде потискан, а да му се дава воля тъкмо чрез това, че пред детето стоят известни трудности, които то трябва да преодолее. Не бива холеричният темперамент на детето да му се изтръгва със сила, да му се отнема, така да се каже, чрез възпитанието.
към текста >>
Човек трябва да опита да направи
живот
а му не така лесен.
Когато човек възпитава едно холерично дете, той трябва да обръща внимание и на това, че това дете развива, разгръща преди всичко друго, мощните си вътрешни сили. Необходимо е детето да бъде запознато с това, което може да му създаде трудности във външния свят. Необходимо е, когато характера на холеричното дете заплашва да се изроди в едностранчивост, във възпитанието му да бъдат привлечени неща, които трудно могат да се преодолеят, вниманието му да бъде насочено към трудностите в живота, като му се предложат трудни за преодоляване неща. На пътя му трябва да се изпречват такива неща, които му оказват съпротива. Съпротивления, трудности трябва да бъдат поставяни на пътя на холеричното дете.
Човек трябва да опита да направи живота му не така лесен.
Той трябва да му създава трудности, така че холеричният темперамент да не бъде потискан, а да му се дава воля тъкмо чрез това, че пред детето стоят известни трудности, които то трябва да преодолее. Не бива холеричният темперамент на детето да му се изтръгва със сила, да му се отнема, така да се каже, чрез възпитанието. Възпитанието трябва да бъде насочено тъкмо към онези неща, спрямо които детето може да приложи сила, спрямо които проявяването на холеричния темперамент е оправдано. Холеричното дете трябва да се научи да се бори с обективния свят, изхождайки от една вътрешна необходимост. Ето защо човек трябва да се опита да му създаде такова обкръжение, в което холеричният темперамент да може да се прояви в преодоляването на тези трудности, като особено добре е, ако може то да преодолява тези трудности в дребното, незначителното; детето да бъде накарано да прави нещо, за което е нужно да изразходва огромна сила, където холеричният темперамент се проявява напълно, но в действителност побеждават нещата, а изразходваната сила се разпилява на вятъра.
към текста >>
То трябва да види, че в
живот
а има неща, които могат да накарат човек да изпита болка.
Само не бива да се мисли, че човек трябва да забавлява детето, да се опитва да го развеселява. Човек не бива да го развлича; така само ще затвърдите неговото униние, болката в душата. Ако го тласкате натам, където може да намери удоволствие, то ще става все по-затворено и по-затворено. Изобщо добре е, когато човек се опита да лекува младия меланхолик не като го обгражда с ведра компания, ами като го остави да изпита оправдана болка. Пренасочете детето като му покажете, че в света има страдание.
То трябва да види, че в живота има неща, които могат да накарат човек да изпита болка.
Макар и да не бива да се прекалява, всичко зависи все пак от това да бъде предизвикана болка от външните неща, която да го отклони от вътрешната.
към текста >>
Както при сангвиничното дете магическите слова са любовта към една личност, при холеричното почитта и уважението към способностите на възпитателя, то при меланхоличното дете това, от което зависи всичко, е възпитателите да бъдат личности, които в
живот
а са преминали през известни изпитания, които действат и говорят, изхождайки от своя наситен с изпитания
живот
.
Не е лесно да се направлява меланхоличното дете. Но тук отново има едно магическо средство.
Както при сангвиничното дете магическите слова са любовта към една личност, при холеричното почитта и уважението към способностите на възпитателя, то при меланхоличното дете това, от което зависи всичко, е възпитателите да бъдат личности, които в живота са преминали през известни изпитания, които действат и говорят, изхождайки от своя наситен с изпитания живот.
Детето трябва да усеща, че възпитателят наистина е познал болката. Накарайте детето да разпознае във всички неизброими неща от живота личните житейски драми. Най-щастлив е меланхоликът, който може да израсне близо до човек, който е излязъл мъдър от тежките преживявания; тогава една душа въздейства на друга по най-успешен начин. Когато до меланхоличното дете стои човек, който, противно на основаващото се в душата на детето влечение към скръбта, може да говори напълно основателно за болки и страдания, които му е причинил външният свят, тогава меланхоличното дете се окуражава от това споделяне на изживяното, от това съпреживяване на оправданата болка. Един човек, който може да накара другите да почувстват и усетят в разказа му, че е бил подложен на изпитания от съдбата, такъв човек е благодат за меланхоличното дете.
към текста >>
Накарайте детето да разпознае във всички неизброими неща от
живот
а личните житейски драми.
Не е лесно да се направлява меланхоличното дете. Но тук отново има едно магическо средство. Както при сангвиничното дете магическите слова са любовта към една личност, при холеричното почитта и уважението към способностите на възпитателя, то при меланхоличното дете това, от което зависи всичко, е възпитателите да бъдат личности, които в живота са преминали през известни изпитания, които действат и говорят, изхождайки от своя наситен с изпитания живот. Детето трябва да усеща, че възпитателят наистина е познал болката.
Накарайте детето да разпознае във всички неизброими неща от живота личните житейски драми.
Най-щастлив е меланхоликът, който може да израсне близо до човек, който е излязъл мъдър от тежките преживявания; тогава една душа въздейства на друга по най-успешен начин. Когато до меланхоличното дете стои човек, който, противно на основаващото се в душата на детето влечение към скръбта, може да говори напълно основателно за болки и страдания, които му е причинил външният свят, тогава меланхоличното дете се окуражава от това споделяне на изживяното, от това съпреживяване на оправданата болка. Един човек, който може да накара другите да почувстват и усетят в разказа му, че е бил подложен на изпитания от съдбата, такъв човек е благодат за меланхоличното дете.
към текста >>
Ако пък сме меланхолици, ще направим добре, ако открием външно оправдани болки и мъки в
живот
а, за да имаме възможност да изживеем нашата меланхолия във външния свят; тогава ще постигнем нужния баланс.
При самовъзпитанието може да използваме същия метод; винаги трябва да оставяме нашите налични предразположения и сили да се проявят, и не бива да ги потискаме изкуствено. Ако например холеричният темперамент се изразява толкова силно в нас, че започва да ни пречи, тогава трябва да оставим тази намираща се в нас сила да се прояви на воля, като търсим такива неща, в които в известно отношение да пречупим нашата сила, които не водят нашите сили наникъде, и то в такива неща, които са незначителни, маловажни.
Ако пък сме меланхолици, ще направим добре, ако открием външно оправдани болки и мъки в живота, за да имаме възможност да изживеем нашата меланхолия във външния свят; тогава ще постигнем нужния баланс.
към текста >>
При тези принципи на възпитание, виждаме как Духовната Наука се намесва в практическите въпроси на
живот
а, там, където става дума за интимните страни на
живот
а, и тъкмо чрез тези интимни страни на
живот
а Духовната Наука доказва своята практичност, своята забележителна практическа страна.
При тези принципи на възпитание, виждаме как Духовната Наука се намесва в практическите въпроси на живота, там, където става дума за интимните страни на живота, и тъкмо чрез тези интимни страни на живота Духовната Наука доказва своята практичност, своята забележителна практическа страна.
Безкрайно ценни житейски умения би могъл да придобие човек, когато усвои тези реалистични познания на Духовната Наука. Когато става дума за това да се справим с живота, трябва да дочуем тайните, които самият живот ни нашепва, а те се намират отвъд сетивното. Само истинската Духовна Наука е в състояние да изясни неща като човешките темпераменти, и така да ни доведе до убеждението, че трябва да използваме Духовната Наука по такъв начин, че тя да служи за благото и истинския напредък на живота, на живота, когато е млад и на живота, когато е по-стар.
към текста >>
Когато става дума за това да се справим с
живот
а, трябва да дочуем тайните, които самият
живот
ни нашепва, а те се намират отвъд сетивното.
При тези принципи на възпитание, виждаме как Духовната Наука се намесва в практическите въпроси на живота, там, където става дума за интимните страни на живота, и тъкмо чрез тези интимни страни на живота Духовната Наука доказва своята практичност, своята забележителна практическа страна. Безкрайно ценни житейски умения би могъл да придобие човек, когато усвои тези реалистични познания на Духовната Наука.
Когато става дума за това да се справим с живота, трябва да дочуем тайните, които самият живот ни нашепва, а те се намират отвъд сетивното.
Само истинската Духовна Наука е в състояние да изясни неща като човешките темпераменти, и така да ни доведе до убеждението, че трябва да използваме Духовната Наука по такъв начин, че тя да служи за благото и истинския напредък на живота, на живота, когато е млад и на живота, когато е по-стар.
към текста >>
Само истинската Духовна Наука е в състояние да изясни неща като човешките темпераменти, и така да ни доведе до убеждението, че трябва да използваме Духовната Наука по такъв начин, че тя да служи за благото и истинския напредък на
живот
а, на
живот
а, когато е млад и на
живот
а, когато е по-стар.
При тези принципи на възпитание, виждаме как Духовната Наука се намесва в практическите въпроси на живота, там, където става дума за интимните страни на живота, и тъкмо чрез тези интимни страни на живота Духовната Наука доказва своята практичност, своята забележителна практическа страна. Безкрайно ценни житейски умения би могъл да придобие човек, когато усвои тези реалистични познания на Духовната Наука. Когато става дума за това да се справим с живота, трябва да дочуем тайните, които самият живот ни нашепва, а те се намират отвъд сетивното.
Само истинската Духовна Наука е в състояние да изясни неща като човешките темпераменти, и така да ни доведе до убеждението, че трябва да използваме Духовната Наука по такъв начин, че тя да служи за благото и истинския напредък на живота, на живота, когато е млад и на живота, когато е по-стар.
към текста >>
С разсъдъка си забелязваме: нашата сангвиничност започва да ни играе всякакви номера и заплашва да се изроди в един непостоянен начин на
живот
, нашето внимание прелита от обект на обект.
Човек може да вземе в свои ръце и собственото си възпитание. Понеже, когато става въпрос за това да се заемем със собственото си възпитание, темпераментите могат също да ни бъдат от особена полза.
С разсъдъка си забелязваме: нашата сангвиничност започва да ни играе всякакви номера и заплашва да се изроди в един непостоянен начин на живот, нашето внимание прелита от обект на обект.
На това човек може да се противопостави, ако поеме по правилния път. Сангвиникът стига до целта не като си каже: Имаш сангвиничен темперамент, трябва да се отучиш от него. Разумът, пряко приложен в тази област, е често само пречка. Непряко обаче той е способен на много. Разумът тук е възможно най-слабата душевна сила.
към текста >>
Меланхоличният темперамент не трябва, следователно, да отбягва болките и мъките в
живот
а, а тъкмо да ги намира, да ги съпреживява, за да бъде отклонена болката му към подходящите обекти и събития.
Ако човек забележи, че неговата меланхолия може да пpepaжданe в едностранчивост, трябва да опита направо да си създаде основателни външни препятствия и да иска да прозре тези основателни външни препятствия в тяхната цялост, така че да отклони болката и склонността към външните обекти. Това може да направи разумът.
Меланхоличният темперамент не трябва, следователно, да отбягва болките и мъките в живота, а тъкмо да ги намира, да ги съпреживява, за да бъде отклонена болката му към подходящите обекти и събития.
към текста >>
С други думи виждате, че Духовната Наука не само не ни отклонява от реалността и от истинския
живот
, а на всяка крачка осветява пътя ни към истината и ни напътства навсякъде в
живот
а да се съобразяваме с действителността.
С други думи виждате, че Духовната Наука не само не ни отклонява от реалността и от истинския живот, а на всяка крачка осветява пътя ни към истината и ни напътства навсякъде в живота да се съобразяваме с действителността.
Защото странните хора са тъкмо онези, които смятат, че трябва да се придържат към външната сетивна илюзия. Ние трябва да потърсим по-дълбоки основания, ако искаме да проникнем в тази действителност и ще можем да постигнем разбиране за многообразието на живота само когато се отдадем на подобни наблюдения.
към текста >>
Ние трябва да потърсим по-дълбоки основания, ако искаме да проникнем в тази действителност и ще можем да постигнем разбиране за многообразието на
живот
а само когато се отдадем на подобни наблюдения.
С други думи виждате, че Духовната Наука не само не ни отклонява от реалността и от истинския живот, а на всяка крачка осветява пътя ни към истината и ни напътства навсякъде в живота да се съобразяваме с действителността. Защото странните хора са тъкмо онези, които смятат, че трябва да се придържат към външната сетивна илюзия.
Ние трябва да потърсим по-дълбоки основания, ако искаме да проникнем в тази действителност и ще можем да постигнем разбиране за многообразието на живота само когато се отдадем на подобни наблюдения.
към текста >>
Следователно, ако човекът е най-голямата загадка на
живот
а и ако държим тази загадка да ни се разкрие, нека да се обърнем към Духовната Наука, която единствено може да я разреши.
Нашият практичен усет ще става все по-индивидуален, ако не сме принудени да прибягваме до общовалидната рецепта: Да, ти не трябва да прогонваш лекомислието с помощта на сериозността! - а когато разберем кои са качествата у човека, които трябва да се пробудят.
Следователно, ако човекът е най-голямата загадка на живота и ако държим тази загадка да ни се разкрие, нека да се обърнем към Духовната Наука, която единствено може да я разреши.
Не само човекът изобщо е загадка за нас, но и всеки отделен човек, който застане пред нас в живота, всяка нова индивидуалност ни задава нова загадка, в която също няма да можем да проникнем, ако размишляваме с нашия разум. Трябва да се спрем на индивидуалността. И тогава Духовната Наука ще започне да действа от нашата най-дълбока същностна сърцевина, тогава ще можем да направим Духовната Наука най-великия житейски импулс. Докато остава само теория, в нея няма нищо ценно. Тя трябва да бъде прилагана в човешкия живот.
към текста >>
Не само човекът изобщо е загадка за нас, но и всеки отделен човек, който застане пред нас в
живот
а, всяка нова индивидуалност ни задава нова загадка, в която също няма да можем да проникнем, ако размишляваме с нашия разум.
Нашият практичен усет ще става все по-индивидуален, ако не сме принудени да прибягваме до общовалидната рецепта: Да, ти не трябва да прогонваш лекомислието с помощта на сериозността! - а когато разберем кои са качествата у човека, които трябва да се пробудят. Следователно, ако човекът е най-голямата загадка на живота и ако държим тази загадка да ни се разкрие, нека да се обърнем към Духовната Наука, която единствено може да я разреши.
Не само човекът изобщо е загадка за нас, но и всеки отделен човек, който застане пред нас в живота, всяка нова индивидуалност ни задава нова загадка, в която също няма да можем да проникнем, ако размишляваме с нашия разум.
Трябва да се спрем на индивидуалността. И тогава Духовната Наука ще започне да действа от нашата най-дълбока същностна сърцевина, тогава ще можем да направим Духовната Наука най-великия житейски импулс. Докато остава само теория, в нея няма нищо ценно. Тя трябва да бъде прилагана в човешкия живот. Пътят към тази цел е възможен, но дълъг.
към текста >>
Тя трябва да бъде прилагана в човешкия
живот
.
Следователно, ако човекът е най-голямата загадка на живота и ако държим тази загадка да ни се разкрие, нека да се обърнем към Духовната Наука, която единствено може да я разреши. Не само човекът изобщо е загадка за нас, но и всеки отделен човек, който застане пред нас в живота, всяка нова индивидуалност ни задава нова загадка, в която също няма да можем да проникнем, ако размишляваме с нашия разум. Трябва да се спрем на индивидуалността. И тогава Духовната Наука ще започне да действа от нашата най-дълбока същностна сърцевина, тогава ще можем да направим Духовната Наука най-великия житейски импулс. Докато остава само теория, в нея няма нищо ценно.
Тя трябва да бъде прилагана в човешкия живот.
Пътят към тази цел е възможен, но дълъг. Той се осветява от нас, само ако го превърнем в реалност. Тогава нашите възгледи се преобръщат и ние го забелязваме; познанията се преобразяват. Предразсъдък е да се смята, че познанията могат да останат абстрактни; едва когато навлязат в духовното, те изпълват цялата ни дейност и тогава целият живот се изпълва от тях. Тогава посрещаме живота с познанието за индивидуалността, стигащо до чувството и усета, и изразяващо се в голямото уважение и почит към нея.
към текста >>
Предразсъдък е да се смята, че познанията могат да останат абстрактни; едва когато навлязат в духовното, те изпълват цялата ни дейност и тогава целият
живот
се изпълва от тях.
Докато остава само теория, в нея няма нищо ценно. Тя трябва да бъде прилагана в човешкия живот. Пътят към тази цел е възможен, но дълъг. Той се осветява от нас, само ако го превърнем в реалност. Тогава нашите възгледи се преобръщат и ние го забелязваме; познанията се преобразяват.
Предразсъдък е да се смята, че познанията могат да останат абстрактни; едва когато навлязат в духовното, те изпълват цялата ни дейност и тогава целият живот се изпълва от тях.
Тогава посрещаме живота с познанието за индивидуалността, стигащо до чувството и усета, и изразяващо се в голямото уважение и почит към нея. Шаблоните могат лесно да бъдат разпознати. Обяснимо е желанието да се управлява живота, като се вкарва в шаблони, но той не се оставя да бъде третиран като шаблон. Нужно е само едно истинско познание и то се превръща в чувство, което човек трябва да изпитва към индивидуалността на човека, към индивидуалността в целия живот. Тогава нашето съзнателно духовно познание, така да се каже, ще се влее в нашето чувство така, че ще можем да оценим в пълна степен загадката, която представлява всеки отделен човек.
към текста >>
Тогава посрещаме
живот
а с познанието за индивидуалността, стигащо до чувството и усета, и изразяващо се в голямото уважение и почит към нея.
Тя трябва да бъде прилагана в човешкия живот. Пътят към тази цел е възможен, но дълъг. Той се осветява от нас, само ако го превърнем в реалност. Тогава нашите възгледи се преобръщат и ние го забелязваме; познанията се преобразяват. Предразсъдък е да се смята, че познанията могат да останат абстрактни; едва когато навлязат в духовното, те изпълват цялата ни дейност и тогава целият живот се изпълва от тях.
Тогава посрещаме живота с познанието за индивидуалността, стигащо до чувството и усета, и изразяващо се в голямото уважение и почит към нея.
Шаблоните могат лесно да бъдат разпознати. Обяснимо е желанието да се управлява живота, като се вкарва в шаблони, но той не се оставя да бъде третиран като шаблон. Нужно е само едно истинско познание и то се превръща в чувство, което човек трябва да изпитва към индивидуалността на човека, към индивидуалността в целия живот. Тогава нашето съзнателно духовно познание, така да се каже, ще се влее в нашето чувство така, че ще можем да оценим в пълна степен загадката, която представлява всеки отделен човек.
към текста >>
Обяснимо е желанието да се управлява
живот
а, като се вкарва в шаблони, но той не се оставя да бъде третиран като шаблон.
Той се осветява от нас, само ако го превърнем в реалност. Тогава нашите възгледи се преобръщат и ние го забелязваме; познанията се преобразяват. Предразсъдък е да се смята, че познанията могат да останат абстрактни; едва когато навлязат в духовното, те изпълват цялата ни дейност и тогава целият живот се изпълва от тях. Тогава посрещаме живота с познанието за индивидуалността, стигащо до чувството и усета, и изразяващо се в голямото уважение и почит към нея. Шаблоните могат лесно да бъдат разпознати.
Обяснимо е желанието да се управлява живота, като се вкарва в шаблони, но той не се оставя да бъде третиран като шаблон.
Нужно е само едно истинско познание и то се превръща в чувство, което човек трябва да изпитва към индивидуалността на човека, към индивидуалността в целия живот. Тогава нашето съзнателно духовно познание, така да се каже, ще се влее в нашето чувство така, че ще можем да оценим в пълна степен загадката, която представлява всеки отделен човек.
към текста >>
Нужно е само едно истинско познание и то се превръща в чувство, което човек трябва да изпитва към индивидуалността на човека, към индивидуалността в целия
живот
.
Тогава нашите възгледи се преобръщат и ние го забелязваме; познанията се преобразяват. Предразсъдък е да се смята, че познанията могат да останат абстрактни; едва когато навлязат в духовното, те изпълват цялата ни дейност и тогава целият живот се изпълва от тях. Тогава посрещаме живота с познанието за индивидуалността, стигащо до чувството и усета, и изразяващо се в голямото уважение и почит към нея. Шаблоните могат лесно да бъдат разпознати. Обяснимо е желанието да се управлява живота, като се вкарва в шаблони, но той не се оставя да бъде третиран като шаблон.
Нужно е само едно истинско познание и то се превръща в чувство, което човек трябва да изпитва към индивидуалността на човека, към индивидуалността в целия живот.
Тогава нашето съзнателно духовно познание, така да се каже, ще се влее в нашето чувство така, че ще можем да оценим в пълна степен загадката, която представлява всеки отделен човек.
към текста >>
Ето защо Духовната Наука представлява основата на
живот
а.
Ето защо Духовната Наука представлява основата на живота.
А цветът и плодът на един такъв живот, вдъхновяван от Духовната Наука, е любовта. Затова Духовната Наука може да каже, че основава нещо, което съставлява почвата за най-прекрасната цел на човешкото предопределение: истинската, неподправена човешка любов. В нашето състрадание, в нашата любов, в начина, по който се отнасяме към отделния човек, в нашето поведение, трябва да познаем изкуството да живеем чрез Духовната Наука. Ако оставим в чувството и усета да се влеят живот и любов, човешкият живот би станал един красив израз на плодовете на Духовната Наука.
към текста >>
А цветът и плодът на един такъв
живот
, вдъхновяван от Духовната Наука, е любовта.
Ето защо Духовната Наука представлява основата на живота.
А цветът и плодът на един такъв живот, вдъхновяван от Духовната Наука, е любовта.
Затова Духовната Наука може да каже, че основава нещо, което съставлява почвата за най-прекрасната цел на човешкото предопределение: истинската, неподправена човешка любов. В нашето състрадание, в нашата любов, в начина, по който се отнасяме към отделния човек, в нашето поведение, трябва да познаем изкуството да живеем чрез Духовната Наука. Ако оставим в чувството и усета да се влеят живот и любов, човешкият живот би станал един красив израз на плодовете на Духовната Наука.
към текста >>
Ако оставим в чувството и усета да се влеят
живот
и любов, човешкият
живот
би станал един красив израз на плодовете на Духовната Наука.
Ето защо Духовната Наука представлява основата на живота. А цветът и плодът на един такъв живот, вдъхновяван от Духовната Наука, е любовта. Затова Духовната Наука може да каже, че основава нещо, което съставлява почвата за най-прекрасната цел на човешкото предопределение: истинската, неподправена човешка любов. В нашето състрадание, в нашата любов, в начина, по който се отнасяме към отделния човек, в нашето поведение, трябва да познаем изкуството да живеем чрез Духовната Наука.
Ако оставим в чувството и усета да се влеят живот и любов, човешкият живот би станал един красив израз на плодовете на Духовната Наука.
към текста >>
Ще се научим да го познаваме, когато още е дете; ще се научим постепенно да уважаваме и ценим своеобразното, загадъчното в индивидуалността на детето и как да се отнасяме към тази индивидуалност в
живот
а, защото Духовната Наука не ни дава просто общи мисловни указания, така да се каже, а ни показва как в нашето поведение към човека да решим загадките, които стоят за решаване: Да обичаме човека така, както бихме го обичали, ако не просто го опознаем с разума си, а му позволим напълно да ни въздейства, ако позволим нашите духовнонаучни познания да окрилят нашите чувства, нашата любов.
Ние ще се научим да познаваме отделния човек във всяко отношение, ако го опознаем от духовнонаучно гледище.
Ще се научим да го познаваме, когато още е дете; ще се научим постепенно да уважаваме и ценим своеобразното, загадъчното в индивидуалността на детето и как да се отнасяме към тази индивидуалност в живота, защото Духовната Наука не ни дава просто общи мисловни указания, така да се каже, а ни показва как в нашето поведение към човека да решим загадките, които стоят за решаване: Да обичаме човека така, както бихме го обичали, ако не просто го опознаем с разума си, а му позволим напълно да ни въздейства, ако позволим нашите духовнонаучни познания да окрилят нашите чувства, нашата любов.
Ето тази е първопричината, която може да създаде истинската, плодотворна, неподправена човешка любов. Тази е основата, която ни помага да съзрем, къде трябва да търсим най-дълбоката същностна сърцевина на всеки отделен човек. И когато се изпълним с познание за Духа, нашият социален живот ще протича така, че всеки отделен човек ще се научи да открива и регулира своето поведение към човека, като с всеки се държи с уважение, почит и проникновение към загадката човек. Само онзи, който поначало живее в абстракции, може да говори с кухи понятия; който обаче се стреми към истинско познание, ще го постигне и ще открие пътя към другия човек; той ще открие решението на загадката за другия човек в собственото си поведение, в собственото си държание.
към текста >>
И когато се изпълним с познание за Духа, нашият социален
живот
ще протича така, че всеки отделен човек ще се научи да открива и регулира своето поведение към човека, като с всеки се държи с уважение, почит и проникновение към загадката човек.
Ние ще се научим да познаваме отделния човек във всяко отношение, ако го опознаем от духовнонаучно гледище. Ще се научим да го познаваме, когато още е дете; ще се научим постепенно да уважаваме и ценим своеобразното, загадъчното в индивидуалността на детето и как да се отнасяме към тази индивидуалност в живота, защото Духовната Наука не ни дава просто общи мисловни указания, така да се каже, а ни показва как в нашето поведение към човека да решим загадките, които стоят за решаване: Да обичаме човека така, както бихме го обичали, ако не просто го опознаем с разума си, а му позволим напълно да ни въздейства, ако позволим нашите духовнонаучни познания да окрилят нашите чувства, нашата любов. Ето тази е първопричината, която може да създаде истинската, плодотворна, неподправена човешка любов. Тази е основата, която ни помага да съзрем, къде трябва да търсим най-дълбоката същностна сърцевина на всеки отделен човек.
И когато се изпълним с познание за Духа, нашият социален живот ще протича така, че всеки отделен човек ще се научи да открива и регулира своето поведение към човека, като с всеки се държи с уважение, почит и проникновение към загадката човек.
Само онзи, който поначало живее в абстракции, може да говори с кухи понятия; който обаче се стреми към истинско познание, ще го постигне и ще открие пътя към другия човек; той ще открие решението на загадката за другия човек в собственото си поведение, в собственото си държание.
към текста >>
Духовната Наука трябва да бъде житейска практика, духовен жизнен фактор, изцяло практика, изцяло
живот
, а не суха теория.
Така ще разрешим индивидуалната загадка, загадката за това, как да се държим ние самите с другите. Ние ще открием същностната сърцевина на другия само с помощта на един житейски мироглед, който идва от Духа.
Духовната Наука трябва да бъде житейска практика, духовен жизнен фактор, изцяло практика, изцяло живот, а не суха теория.
към текста >>
Това са познания, които могат да действат върху всяка фибра на човека, които могат да владеят всяко отделно действие в
живот
а.
Това са познания, които могат да действат върху всяка фибра на човека, които могат да владеят всяко отделно действие в живота.
Едва така Духовната наука - и това може да се види добре в разглеждането на интимните качества на човека, каквито са темпераментите - става истинско житейско изкуство. По този начин се разпалва най-прекрасното между хората, а именно, когато гледаме човека в лицето и не само проникваме в загадката, но и се научаваме да обичаме: когато позволим на любовта да потече от една индивидуалност към друга индивидуалност. От теоретични доказателства Духовната Наука не се нуждае; нейните доказателства привежда самия живот. Духовният човек знае, че за всяко нещо може да се приведат аргументи „за" или „против", че на всяко нещо може да се възрази. Истинските доказателства са тези, които животът носи, а животът на всяка крачка ни показва истината, за това което мислим, когато разглеждаме човека от позициите на духовнонаучното познание; защото истината се състои в едно хармонично, пламтящо от живот и проникващо до най-съкровените тайни на живота познание.
към текста >>
От теоретични доказателства Духовната Наука не се нуждае; нейните доказателства привежда самия
живот
.
Това са познания, които могат да действат върху всяка фибра на човека, които могат да владеят всяко отделно действие в живота. Едва така Духовната наука - и това може да се види добре в разглеждането на интимните качества на човека, каквито са темпераментите - става истинско житейско изкуство. По този начин се разпалва най-прекрасното между хората, а именно, когато гледаме човека в лицето и не само проникваме в загадката, но и се научаваме да обичаме: когато позволим на любовта да потече от една индивидуалност към друга индивидуалност.
От теоретични доказателства Духовната Наука не се нуждае; нейните доказателства привежда самия живот.
Духовният човек знае, че за всяко нещо може да се приведат аргументи „за" или „против", че на всяко нещо може да се възрази. Истинските доказателства са тези, които животът носи, а животът на всяка крачка ни показва истината, за това което мислим, когато разглеждаме човека от позициите на духовнонаучното познание; защото истината се състои в едно хармонично, пламтящо от живот и проникващо до най-съкровените тайни на живота познание.
към текста >>
Истинските доказателства са тези, които
живот
ът носи, а
живот
ът на всяка крачка ни показва истината, за това което мислим, когато разглеждаме човека от позициите на духовнонаучното познание; защото истината се състои в едно хармонично, пламтящо от
живот
и проникващо до най-съкровените тайни на
живот
а познание.
Това са познания, които могат да действат върху всяка фибра на човека, които могат да владеят всяко отделно действие в живота. Едва така Духовната наука - и това може да се види добре в разглеждането на интимните качества на човека, каквито са темпераментите - става истинско житейско изкуство. По този начин се разпалва най-прекрасното между хората, а именно, когато гледаме човека в лицето и не само проникваме в загадката, но и се научаваме да обичаме: когато позволим на любовта да потече от една индивидуалност към друга индивидуалност. От теоретични доказателства Духовната Наука не се нуждае; нейните доказателства привежда самия живот. Духовният човек знае, че за всяко нещо може да се приведат аргументи „за" или „против", че на всяко нещо може да се възрази.
Истинските доказателства са тези, които животът носи, а животът на всяка крачка ни показва истината, за това което мислим, когато разглеждаме човека от позициите на духовнонаучното познание; защото истината се състои в едно хармонично, пламтящо от живот и проникващо до най-съкровените тайни на живота познание.
към текста >>
88.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Съвременният
живот
поставя различни въпроси за това, какво човек е наследил от предците си.
Съвременният живот поставя различни въпроси за това, какво човек е наследил от предците си.
Ето защо назряват толкова много „въпроси на съвремието" и „изисквания на времето". От колко много въпроси гъмжи днес светът: социалният въпрос, въпросът за жените, въпроси за възпитанието и училището, правни въпроси, въпроси на здравеопазването и т.н. и т.н. Човек се опитва да се справи с тях по най-разнообразни начини. Броят на тези, които изникват с една или друга рецепта за да „решат" този или онзи въпрос, или поне да допринесат за неговото решаване е неимоверно голям.
към текста >>
Който е в състояние да хвърли по-задълбочен поглед върху
живот
а, няма да може да се защити чрез едно единствено чувство от всички тези явления.
Който е в състояние да хвърли по-задълбочен поглед върху живота, няма да може да се защити чрез едно единствено чувство от всички тези явления.
Същността е в това, че нашето време на изисквания, поставяни на човека, предлага крайно недостатъчни средства. Мнозина искат да реформират живота, без всъщност да познават неговата природа. Който иска да прави предложения, какво трябва да става за в бъдеще, не бива да се задоволява с това, да опознава живота само на повърхността му, а трябва да го изследва в неговата дълбочина.
към текста >>
Мнозина искат да реформират
живот
а, без всъщност да познават неговата природа.
Който е в състояние да хвърли по-задълбочен поглед върху живота, няма да може да се защити чрез едно единствено чувство от всички тези явления. Същността е в това, че нашето време на изисквания, поставяни на човека, предлага крайно недостатъчни средства.
Мнозина искат да реформират живота, без всъщност да познават неговата природа.
Който иска да прави предложения, какво трябва да става за в бъдеще, не бива да се задоволява с това, да опознава живота само на повърхността му, а трябва да го изследва в неговата дълбочина.
към текста >>
Който иска да прави предложения, какво трябва да става за в бъдеще, не бива да се задоволява с това, да опознава
живот
а само на повърхността му, а трябва да го изследва в неговата дълбочина.
Който е в състояние да хвърли по-задълбочен поглед върху живота, няма да може да се защити чрез едно единствено чувство от всички тези явления. Същността е в това, че нашето време на изисквания, поставяни на човека, предлага крайно недостатъчни средства. Мнозина искат да реформират живота, без всъщност да познават неговата природа.
Който иска да прави предложения, какво трябва да става за в бъдеще, не бива да се задоволява с това, да опознава живота само на повърхността му, а трябва да го изследва в неговата дълбочина.
към текста >>
Целият
живот
е като едно растение, което съдържа не само това, което разкрива пред очите, а носи и едно бъдещо състояние в скритите си дълбини.
Целият живот е като едно растение, което съдържа не само това, което разкрива пред очите, а носи и едно бъдещо състояние в скритите си дълбини.
Който има едно растение пред себе си, което тепърва ще покарва листа, той добре знае, че на стеблото, на което поникват листа, ще се появят и цветове, и плодове. Но как някой би могъл да каже, как ще изглеждат тези органи, ако изследва само това, което понастоящем се разкрива пред очите. Само този, който се е запознал със същността на растението, може да направи това.
към текста >>
Така и целият човешки
живот
съдържа в себе си основите на бъдещето.
Така и целият човешки живот съдържа в себе си основите на бъдещето.
За да може да се каже нещо за това бъдеще обаче, би трябвало да се проникне в скритата природа на човека. Нашето съвремие не проявява особено голяма склонност към това. То се занимава с всичко, което е на повърхността и си мисли, че ще изпадне в несигурност, ако се наложи да пристъпи към това, което се изплъзва на повърхностното наблюдение. При растението нещата са значително по-прости. Човек знае, че подобни нему дават толкова и толкова често цветове и плодове.
към текста >>
Човешкият
живот
обаче е неповторим и цветовете, които трябва да даде, досега не са съществували.
За да може да се каже нещо за това бъдеще обаче, би трябвало да се проникне в скритата природа на човека. Нашето съвремие не проявява особено голяма склонност към това. То се занимава с всичко, което е на повърхността и си мисли, че ще изпадне в несигурност, ако се наложи да пристъпи към това, което се изплъзва на повърхностното наблюдение. При растението нещата са значително по-прости. Човек знае, че подобни нему дават толкова и толкова често цветове и плодове.
Човешкият живот обаче е неповторим и цветовете, които трябва да даде, досега не са съществували.
Въпреки това те са налични като заложба, също както и цветовете на едно понастоящем даващо листа растение.
към текста >>
Различните реформаторски идеи на настоящето биха могли да станат наистина плодотворни и практични едва тогава, когато бъдат извлечени от едно такова дълбоко изследване на човешкия
живот
.
Има една възможност да се каже нещо за това бъдеще - ако се проникне под повърхността на човешката природа до нейната същност.
Различните реформаторски идеи на настоящето биха могли да станат наистина плодотворни и практични едва тогава, когато бъдат извлечени от едно такова дълбоко изследване на човешкия живот.
към текста >>
Задачата, да се даде едно обхващащо същността на човешкия
живот
светоусещане, би трябвало да има за основа Духовната Наука.
Задачата, да се даде едно обхващащо същността на човешкия живот светоусещане, би трябвало да има за основа Духовната Наука.
За това, което днес многократно е наричано така, и дали е оправдано да се издига подобно схващане, не става дума. Отнася се много повече за същността на тази Духовна Наука и за това, какво може да бъде тя според тази същност. Тя не би трябвало да бъде само сива теория, която единствено удовлетворява любопитството към познанието, също не и средство за някои хора, които от самолюбие биха искали да имат по-висока степен на развитие. Тя може да бъде истинската помощ в решаването на най-важните задачи на съвременното човечество в развитието му към неговото благополучие.
към текста >>
Радикали и умерени, както и консерватори във всички области на
живот
а ще проявяват към нея силно съмнение, тъй като тя няма да може да угоди на нито една групировка, понеже постулатите й лежат извън всякакви догматични учения.
Тя, разбира се, трябва да има предвид, че ще изпита оспорване и съмнения след като си е избрала именно такава мисия.
Радикали и умерени, както и консерватори във всички области на живота ще проявяват към нея силно съмнение, тъй като тя няма да може да угоди на нито една групировка, понеже постулатите й лежат извън всякакви догматични учения.
към текста >>
Тези постулати се коренят единствено и само в истинското познание за
живот
а.
Тези постулати се коренят единствено и само в истинското познание за живота.
Който опознае живота, ще може да си поставя задачи, които взема от самия живот, и няма да съставя предварително нарочни програми, тъй като знае, че в бъдеще ще властвуват същите основни закони на живота, които важат и в настоящето. Духовното изследване по необходимост ще се занимава със зачитането на съществуващото. Но тя знае също, че всяко раждане включва растеж и развитие. Затова тя счита, че в съвременното състояние се съдържат и кълновете на промяната, на развитието. Тя не изнамира програми, а ги извежда от съществуващата действителност.
към текста >>
Който опознае
живот
а, ще може да си поставя задачи, които взема от самия
живот
, и няма да съставя предварително нарочни програми, тъй като знае, че в бъдеще ще властвуват същите основни закони на
живот
а, които важат и в настоящето.
Тези постулати се коренят единствено и само в истинското познание за живота.
Който опознае живота, ще може да си поставя задачи, които взема от самия живот, и няма да съставя предварително нарочни програми, тъй като знае, че в бъдеще ще властвуват същите основни закони на живота, които важат и в настоящето.
Духовното изследване по необходимост ще се занимава със зачитането на съществуващото. Но тя знае също, че всяко раждане включва растеж и развитие. Затова тя счита, че в съвременното състояние се съдържат и кълновете на промяната, на развитието. Тя не изнамира програми, а ги извежда от съществуващата действителност. Но това, което извежда, в известен смисъл също е програма, защото носи в себе си природата на промяната.
към текста >>
Допуснато беше, че в едно растение, в
живот
ното и в човешкото тяло действува подобна сила, която възбужда жизнените явления, както магнетичната сила предизвиква привличането.
Но в края на 18. и първата половина на 19. век това вече не беше „ненаучно". Установено бе, че веществата и силите, действуващи в един минерал, не могат от само себе си да метаморфозират в един жив организъм. Последният трябва да притежава особена „сила", която бе означена като „жизнена сила".
Допуснато беше, че в едно растение, в животното и в човешкото тяло действува подобна сила, която възбужда жизнените явления, както магнетичната сила предизвиква привличането.
По-късно материализмът отхвърли подобна представа. Официалната наука прие, че живият организъм се изгражда по същия начин, както и т. нар. неодушевен предмет, че в организма не властвуват други сили, освен присъщите и на минерала; само че тук те действуват по-комплицирано, като изграждат едно сложно образувание. В днешно време само най-закостенелите материалисти се придържат към това непризнаване на „жизнената сила". Много от естествениците се убедиха, че все пак трябва да се приеме подобна жизнена сила.
към текста >>
Това етерно или жизнено тяло е общо за човека, растенията и
живот
ните.
Това етерно или жизнено тяло е общо за човека, растенията и животните.
То въздействува върху вътрешните движения на соковете, върху растежа, размножаването и другите процеси във физическото тяло. То е строител и конструктор на физическото тяло, негов обитател и архитект. Физическото тяло може да се нарече копие или израз на етерното тяло. Относно формата и големината двете тела са сходни при човека, но не са съвсем еднакви. При животните обаче, и още повече при растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по отношение на форма и размери.
към текста >>
При
живот
ните обаче, и още повече при растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по отношение на форма и размери.
Това етерно или жизнено тяло е общо за човека, растенията и животните. То въздействува върху вътрешните движения на соковете, върху растежа, размножаването и другите процеси във физическото тяло. То е строител и конструктор на физическото тяло, негов обитател и архитект. Физическото тяло може да се нарече копие или израз на етерното тяло. Относно формата и големината двете тела са сходни при човека, но не са съвсем еднакви.
При животните обаче, и още повече при растенията, етерното тяло значително се отличава от физическото по отношение на форма и размери.
към текста >>
Астралното тяло е общо само за човека и
живот
ните.
Астралното тяло е общо само за човека и животните.
То е носител на сетивния живот.
към текста >>
То е носител на сетивния
живот
.
Астралното тяло е общо само за човека и животните.
То е носител на сетивния живот.
към текста >>
Необразованият дивак следва обаче своите страсти и желания почти като
живот
но.
„Азът" на съвременния човек обаче в никакъв случай не е една проста същност. Неговата природа може да се опознае, ако се сравняват хората в различните степени от тяхното развитие. Ако се сравнят напр. необразованият дивак, европейският средностатистически гражданин с един идеалист се вижда, че всички имат способността да се назоват с „Аз". Азово тяло имат и тримата.
Необразованият дивак следва обаче своите страсти и желания почти като животно.
Високоразвитият, напротив, се подчинява на някои, а други сам обуздава. Идеалистът доразвива от първоначалните нагони и страсти много по-висши качества. Всичко това произтича от факта, че „Азът" действува върху другите елементи на човешката природа. Дори в това се състои и задачата му - да облагородява и пречиства другите съставни части на човека.
към текста >>
Издигайки се над
живот
ните, човешкият „Аз" просветва, но по отношение на по-низшите си съставни части, човек е все още близко до
живот
ните.
Така при този, който е преодолял състоянието, правещо го зависим от външния свят, по-низшите елементи повече или по-малко са се променили под влияние на Азът.
Издигайки се над животните, човешкият „Аз" просветва, но по отношение на по-низшите си съставни части, човек е все още близко до животните.
Неговото етерно тяло е само носител на жизнените сили, на растежа и размножаването.
към текста >>
Така човек се учи в
живот
а; и когато се обърне от позициите на перспективата назад, може да установи, че е научил много, но не може да говори за една значителна промяна на темперамента и характера, за подобряване или влошаване на паметта.
Може да се достигне обаче и до едно по-висше и по-съкровено въздействие върху собствената същност. Това се случва, когато не само астралното тяло бъде обогатено, но и етерното бъде преструктурирано.
Така човек се учи в живота; и когато се обърне от позициите на перспективата назад, може да установи, че е научил много, но не може да говори за една значителна промяна на темперамента и характера, за подобряване или влошаване на паметта.
Ученето засяга астралното тяло; последните промени пък се отнасят до етерното или жизнено тяло. Така че не е неточно, ако промените в астралното тяло се сравнят с хода на минутната стрелка, а промените на етерното тяло - със стрелката показваща часовете.
към текста >>
Колкото по-интензивно работи върху жизненото тяло, толкова повече то се преобразява в това, което Антропософията нарича Духът-
Живот
(според източната мъдрост: „Буди")
Когато човек пристъпи т. нар. окултно обучение, тогава съзнателно и индивидуално трябва да работи чрез своя Аз, върху промяната на навиците, темперамента, характера, паметта и т.н.
Колкото по-интензивно работи върху жизненото тяло, толкова повече то се преобразява в това, което Антропософията нарича Духът-Живот (според източната мъдрост: „Буди")
към текста >>
На едно по-високо равнище имаме Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнаващата Душа, а на едно още по-високо равнище - Духът-Себе, Духът-
Живот
и Човекът-Дух.
От казаното става ясно, че при човек може да говорим за четири звена на неговата същност: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Азово тяло.
На едно по-високо равнище имаме Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнаващата Душа, а на едно още по-високо равнище - Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух.
И като се говори за носителите на човешките качества, то тогава става дума именно за тези четири тела.
към текста >>
В никакъв случай не бива да се мисли, че те се развиват така, че в определен период от
живот
а, напр.
Като възпитател, човек трябва да работи върху тези четири тела. И ако иска работата му да е успешна, той трябва да изследва тяхната истинска природа.
В никакъв случай не бива да се мисли, че те се развиват така, че в определен период от живота, напр.
при раждането, са на едно ниво. Тяхното развитие се осъществява през различните възрастови периоди по различен начин. И върху познанието на законите на това развитие почиват правилните основи на възпитанието и преподаването.
към текста >>
До смяната на зъбите през седмата година, тялото на човека има задачата да работи върху себе си, и тази задача е много по-сложна от задачите през всички други периоди от
живот
а.
С физическото раждане на физическото тяло, човек се излага на физическото обкръжение от външния свят, докато преди това е бил покрит от защитната майчина обвивка. Както по-рано са му въздействували силите и соковете на майчината обвивка, така сега му въздействуват силите и елементите на външния свят.
До смяната на зъбите през седмата година, тялото на човека има задачата да работи върху себе си, и тази задача е много по-сложна от задачите през всички други периоди от живота.
Физическите органи трябва да придобият определени форми през този период: техните структурни отношения трябва да приемат определени насоки и тенденции. По-късно се осъществява растежът, но този растеж се осъществява с оглед на формите, развили се в предходния период. Ако са образували правилни форми, развиват се правилни органи и обратно. Това, което човек е пропуснал да направи до седмата година като възпитател, по-късно не може да се навакса. Както природата преди раждането създава правилната среда за физическото тяло на човека, така и възпитателят трябва да се грижи след раждането за правилното физическо обкръжение.
към текста >>
Гръцкият философ Аристотел е нарекъл човека най-подражателното
живот
но.
Има две вълшебни думи, които разкриват, как детето встъпва в контакт с обкръжението си. Те са подражание и пример.
Гръцкият философ Аристотел е нарекъл човека най-подражателното животно.
За никоя друга възраст тази сентенция не важи толкова много, колкото за детската до смяната на зъбите. Детето подражава на всичко, което става в обкръжаващата го действителност, и в подражанието физическите органи придобиват формите, които се запазват. „Физическото обкръжение" трябва да се приема в най-широк смисъл. Към него се отнасят не само осезаемо възприемаемия свят, а и всичко, което се отразява в обкръжението, което може да въздействува върху духовните сили на детето. Тук принадлежат всички морални или неморални, разумни или безразсъдни постъпки, които то може да види.
към текста >>
Не е нужно изобщо да споменаваме тук, че подобна кукла, естествено, е отвратителна и разваля естетическия усет за цял
живот
.
Както мускулите на ръката стават силни, само ако извършват необходимата работа, така и мозъкът и другите органи на човешкото физическо тяло биват насочвани правилно, само ако получават правилните впечатления от обкръжаващата ги среда. Един пример ще покаже най-добре, за какво става дума. Можем да направим на детето кукла като сгънем стара салфетка, от двата края направим краката, от другите два върха - ръцете, от един възел - главата и после нарисуваме очи, нос и уста. Може и да купим една т. нар. „красива кукла" с истински коси и изрисувани страни, и да я дадем на детето.
Не е нужно изобщо да споменаваме тук, че подобна кукла, естествено, е отвратителна и разваля естетическия усет за цял живот.
Основният възпитателен въпрос е съвсем друг. Ако детето има пред себе си куклата от сгъната салфетка, трябва да я допълни във фантазията си. Тази дейност на фантазията влияе изключително формиращо върху мозъка. Той се развива така, както мускулите на ръката се развиват от съответната работа. Ако детето получи „красивата кукла", мозъкът му остава неангажиран.
към текста >>
Всички играчки, които се състоят само от мъртви математически форми, действат опустошаващо и убийствено върху градивните сили на детето, и обратно, всичко, което стимулира представата за
живот
о, въздействува правилно.
Тази дейност на фантазията влияе изключително формиращо върху мозъка. Той се развива така, както мускулите на ръката се развиват от съответната работа. Ако детето получи „красивата кукла", мозъкът му остава неангажиран. Той закърнява и изсъхва, вместо да се развива. Ако хората можеха да проникнат в развиващия се чрез формите си мозък така, както това прави Духовната Наука, сигурно щяха да дават на децата си само такива играчки, които са способни да стимулират способността на мозъка за изграждане на образи.
Всички играчки, които се състоят само от мъртви математически форми, действат опустошаващо и убийствено върху градивните сили на детето, и обратно, всичко, което стимулира представата за живото, въздействува правилно.
В нашето материалистическо време се произвеждат малко добри играчки. Каква полезна играчка например е тази, която чрез две летвички, които се разместват, показва двама ковачи, които обработват с чуковете си даден предмет като се навеждат последователно. Такова нещо може да се купи днес само на село. Много полезни са и онези книги с картинки, чиито фигури могат да се местят с конци отдолу, така че детето само да оживи мъртвата картина. Всичко това създава вътрешна подвижност на органите, а оттук се изгражда и правилната им форма.
към текста >>
Тъй като тя е нещо реално в
живот
а, а не само сива теория, каквато може би все още изглежда днес в очите на някои теософи.
Радостта и желанието са силите, които тласкат физическите форми на органите към правилно развитие. По този път човек тежко може да прегреши като постави детето в неподходящи физически отношения към околната среда. Това може да се случи особено по отношение към хранителните инстинкти. Детето може да бъде прехранено с такива неща, че да загуби здравите си хранителни инстинкти, докато чрез правилно хранене може да ги развие така, че само да си изисква всичко до чашата вода и да отхвърля всичко, което може да му навреди. Духовната Наука може да посочи поединично всички хранителни вещества и вкусови средства, за които тук се говори, ако бъде призована към изграждане на едно възпитателно изкуство.
Тъй като тя е нещо реално в живота, а не само сива теория, каквато може би все още изглежда днес в очите на някои теософи.
Към силите, които влияят градивно върху физическите органи, се числят и радостта от обкръжението, ведрият лик на преподавателя и преди всичко искрената, непринудена любов. В такава любов, която обгръща с равномерна топлота, в истинския смисъл на думата покълват формите на физическите органи.
към текста >>
И който не е имал възможност в този период да погледне към някого с безгранично уважение, той цял
живот
ще трябва да плаща за това.
Поради това е необходимо младият човек да види в своите възпитатели личностите, чрез възприемането на които да бъдат събудени желаните интелектуални и морални сили. Както за първите години от детството подражание и образец бяха вълшебните думи за възпитанието, така сега те са следване и авторитет. Естественият, непринуден авторитет трябва да представлява непосредствения духовен пример, чрез който младият човек да развие съвест, навици, желания, който да даде правилна насока на темперамента, изобщо да постигне всичко необходимо за правилната ориентация в света. Красивите поетични слова: „и всеки да си избере герой, когото с радост да последва на Олимп", добре подхождат за тази възраст. Уважение и страхопочитание са силите, чрез които етерното тяло расте правилно.
И който не е имал възможност в този период да погледне към някого с безгранично уважение, той цял живот ще трябва да плаща за това.
Където тази почит липсва, там жизнените сили на етерното тяло закърняват. Можем да си представим следния ефект върху младата душа: На осемгодишно момче често говорят за особено почитана личност. Всичко, което то чува за нея, предизвиква у него свещен трепет. Наближава денят, в който за пръв път ще види уважаваната личност. Трепетно страхопочитание го обхваща, когато отваря вратата, зад която ще се покаже уважаваният човек.
към текста >>
Хубавите чувства, които това изживяване носи, принадлежат към незабравимите неща в
живот
а.
Където тази почит липсва, там жизнените сили на етерното тяло закърняват. Можем да си представим следния ефект върху младата душа: На осемгодишно момче често говорят за особено почитана личност. Всичко, което то чува за нея, предизвиква у него свещен трепет. Наближава денят, в който за пръв път ще види уважаваната личност. Трепетно страхопочитание го обхваща, когато отваря вратата, зад която ще се покаже уважаваният човек.
Хубавите чувства, които това изживяване носи, принадлежат към незабравимите неща в живота.
И щастлив е онзи, който не само в празнични мигове, а постоянно е в състояние да погледне към учителите и възпитателите си като към естествени и неоспорими авторитети.
към текста >>
След този период трябва да се вземе под внимание, че образите на
живот
а водят до усърден стремеж към подражание в душата на младия човек.
Към тези живи авторитети, към тези олицетворения на моралната и интелектуална мощ, трябва да се присъединят и духовните авторитети. Големите примери от историята, възпитанието на образцови мъже и жени - точно те трябва да определят съвестта, духовната ориентация, а не абстрактни морални постулати, които едва тогава могат да имат ефект, когато заедно с настъпване на половата зрялост астралното тяло се освобождава от майчината астрална обвивка. Особено часовете по история трябва да бъдат организирани от тази гледна точка. Преди смяната на зъбите, разказите, приказките и т.н., които биват поднасяни на детето, носят радост, разнообразие, ведрост.
След този период трябва да се вземе под внимание, че образите на живота водят до усърден стремеж към подражание в душата на младия човек.
Не бива да се подценява положителната роля на подходящи негативни примери за премахването на лошите навици. Малко помагат заплахи срещу такива лоши навици и привички; ако обаче някой жив образ на съответен лош навик може да въздействува върху младежката фантазия и покаже докъде това влечение реално може да доведе, това средство положително ще допринесе за изкореняване на навика. Всеки път се потвърждава, че не абстрактните представи влияят върху развиващото се етерно тяло, а живите образи, тяхната духовна нагледност. Всичко споменато тук обаче трябва да бъде проведено с голям такт, за да не доведе до обратния ефект. При приказките всичко зависи от начина на разказване.
към текста >>
Необходимо е младият човек да проумее тайните на природата и законите на
живот
а не чрез сухи понятия, а чрез символи.
В периода между смяната на зъбите и половата зрялост, духовно-образните или както бихме могли да кажем, „символните" представи отново влизат в сила, но по съвсем друг начин.
Необходимо е младият човек да проумее тайните на природата и законите на живота не чрез сухи понятия, а чрез символи.
Сравненията за духовните зависимости трябва да бъдат поднесени по такъв начин, че закономерностите на битието по-скоро да бъдат прозрени и усетени зад сравнението, отколкото да бъдат схванати чрез мисловни понятия. „Всичко преходно е само символ" - тази трябва да бъде ръководна нишка за възпитанието през този период. Безкрайно важно е човек да усети тайните на битието чрез сравнения и образи, преди те да бъдат представени пред душата му под формата на природни закони.
към текста >>
Тук изключително добре може да се види, колко плодотворно влияе Антропософията върху практическия
живот
.
Тук изключително добре може да се види, колко плодотворно влияе Антропософията върху практическия живот.
Ако някой, който прави тези сравнения по материалистически начин, пристъпи към млади хора, по правило не може да им направи особено впечатление. Обикновено такъв човек си измисля сравненията по умствен път. Такива сравнения, с които самият този човек не е свързан, не влияят убедително върху този, за когото са предназначени. Ако на някого се говори образно, влияние оказват не само думите и жестовете; от разказвача към слушателя тръгва един фин духовен поток. Ако споделящият сам нямо топлото вярващо чувство към своето сравнение, то няма да окаже влияние и върху този, към когото е насочено.
към текста >>
Непосредственият
живот
прелива от възпитателя към възпитаника и обратно.
Това е възможно, само ако човек носи убежденията на Духовната Наука и сравненията произтичат от нея. Истинският антропософ прибягва до горното сравнение с излитането на душата от тялото, по най-естествен начин, защото за него то е истина. За него излизането на пеперудата от какавидата наистина е най-ниската степен на този процес, който на по-високо стъпало се повтаря по-усъвършенствувано чрез излизането на душата от тялото. И той самият абсолютно вярва на това. И тази вяра прелива чрез тайни потоци от говорещия към слушащия и влияе убедително.
Непосредственият живот прелива от възпитателя към възпитаника и обратно.
Но за този живот е необходимо възпитателят да черпи от пълния извор на Духовната Наука, която ще насити думите му и всичко, което се излъчва от него, с много усет, чувство и топлина. Чудесна перспектива се отваря тогава пред цялата педагогика. Ако бъде оплодена от жизнения извор на Духовната Наука, тя ще получи могъщи жизнени сили. Опипването в тъмното, което е така характерно за тази област, би престанало. Цялото възпитателно изкуство, цялата педагогика са сухи и мъртви, ако не получават винаги свежите сокове от този корен.
към текста >>
Но за този
живот
е необходимо възпитателят да черпи от пълния извор на Духовната Наука, която ще насити думите му и всичко, което се излъчва от него, с много усет, чувство и топлина.
Истинският антропософ прибягва до горното сравнение с излитането на душата от тялото, по най-естествен начин, защото за него то е истина. За него излизането на пеперудата от какавидата наистина е най-ниската степен на този процес, който на по-високо стъпало се повтаря по-усъвършенствувано чрез излизането на душата от тялото. И той самият абсолютно вярва на това. И тази вяра прелива чрез тайни потоци от говорещия към слушащия и влияе убедително. Непосредственият живот прелива от възпитателя към възпитаника и обратно.
Но за този живот е необходимо възпитателят да черпи от пълния извор на Духовната Наука, която ще насити думите му и всичко, което се излъчва от него, с много усет, чувство и топлина.
Чудесна перспектива се отваря тогава пред цялата педагогика. Ако бъде оплодена от жизнения извор на Духовната Наука, тя ще получи могъщи жизнени сили. Опипването в тъмното, което е така характерно за тази област, би престанало. Цялото възпитателно изкуство, цялата педагогика са сухи и мъртви, ако не получават винаги свежите сокове от този корен. Духовната Наука притежава подходящи сравнения за всички мирови тайни, чиито образи са сътворени не от човека, а от самите мирови сили.
към текста >>
Каква полза от това, ако на младия човек се покажат всички възможни минерали, растения,
живот
ни, физически опити, без тези сетивни възприятия да се свържат с духовните тайни.
Че едно такова нещо е повече, отколкото сетивата възприемат, трябва да бъде разбрано чрез сърцето и въображението. Предположението, че битието има тайни, трябва да бъде почувствано. Не може да се възрази, че подобен подход помрачава чистото сетивно възприятие; напротив, чрез оставането при чистото сетивно възприятие се помрачава истината. Тъй като цялата действителност на нещата се състои от Дух и материя, вярното наблюдение трябва не по-малко грижливо да обърне внимание на всички душевни сили, а не само на физическия израз. Ако хората можеха да видят, как всичко в душата и тялото запустява чрез едно чисто сетивно преподаване, както това вижда антропософът, те щяха да мислят по друг начин.
Каква полза от това, ако на младия човек се покажат всички възможни минерали, растения, животни, физически опити, без тези сетивни възприятия да се свържат с духовните тайни.
Ясно е, че материалистично настроеният човек не може да предприеме твърде много с нещата, за които говорим; за антропософите това не е така. За тях е напълно ясно, че практическото възпитателно изкуство никога не може да поникне от материалистически възгледи. Колкото и да си въобразяват Материалистите, че тези възгледи са практични, толкова те са непрактични в реалния живот. По отношение на живата действителност материалистическите възгледи са направо фантастни; спрямо тях, доводите на Духовната Наука по необходимост също са длъжни да изглеждат като нещо абнормно. Несъмнено, ще трябва да се преодолеят още някои пречки, докато възникналите от живия живот принципи на Духовната Наука се наложат в педагогиката.
към текста >>
Колкото и да си въобразяват Материалистите, че тези възгледи са практични, толкова те са непрактични в реалния
живот
.
Тъй като цялата действителност на нещата се състои от Дух и материя, вярното наблюдение трябва не по-малко грижливо да обърне внимание на всички душевни сили, а не само на физическия израз. Ако хората можеха да видят, как всичко в душата и тялото запустява чрез едно чисто сетивно преподаване, както това вижда антропософът, те щяха да мислят по друг начин. Каква полза от това, ако на младия човек се покажат всички възможни минерали, растения, животни, физически опити, без тези сетивни възприятия да се свържат с духовните тайни. Ясно е, че материалистично настроеният човек не може да предприеме твърде много с нещата, за които говорим; за антропософите това не е така. За тях е напълно ясно, че практическото възпитателно изкуство никога не може да поникне от материалистически възгледи.
Колкото и да си въобразяват Материалистите, че тези възгледи са практични, толкова те са непрактични в реалния живот.
По отношение на живата действителност материалистическите възгледи са направо фантастни; спрямо тях, доводите на Духовната Наука по необходимост също са длъжни да изглеждат като нещо абнормно. Несъмнено, ще трябва да се преодолеят още някои пречки, докато възникналите от живия живот принципи на Духовната Наука се наложат в педагогиката. Но това е естествено. За мнозина нейните истини са все още необичайни. Но ако действително са истина, рано или късно те ще се влеят в културата.
към текста >>
Несъмнено, ще трябва да се преодолеят още някои пречки, докато възникналите от живия
живот
принципи на Духовната Наука се наложат в педагогиката.
Каква полза от това, ако на младия човек се покажат всички възможни минерали, растения, животни, физически опити, без тези сетивни възприятия да се свържат с духовните тайни. Ясно е, че материалистично настроеният човек не може да предприеме твърде много с нещата, за които говорим; за антропософите това не е така. За тях е напълно ясно, че практическото възпитателно изкуство никога не може да поникне от материалистически възгледи. Колкото и да си въобразяват Материалистите, че тези възгледи са практични, толкова те са непрактични в реалния живот. По отношение на живата действителност материалистическите възгледи са направо фантастни; спрямо тях, доводите на Духовната Наука по необходимост също са длъжни да изглеждат като нещо абнормно.
Несъмнено, ще трябва да се преодолеят още някои пречки, докато възникналите от живия живот принципи на Духовната Наука се наложат в педагогиката.
Но това е естествено. За мнозина нейните истини са все още необичайни. Но ако действително са истина, рано или късно те ще се влеят в културата.
към текста >>
Много би се отнело от
живот
а на младия човек, който в този период не получи развитие на музикалния си усет Особено ако този усет у него изцяло липсва, ще му убегнат някои важни страни от битието Не бива да се пренебрегват обаче и другите изкуства.
Чувственият свят се развива по правилен начин с помощта на описаните сравнения и символи, особено с помощта на всичко онова, което историята и други източници са запазили за образите на известни личности. Съответното задълбочаване в тайните и красотите на природата също е важно за изграждането на чувствения свят. И тук особено внимание трябва да се обърне на грижата за развиване на естетическото чувство и пробуждането на художествения усет. Музикалното изживяване донася на етерното тяло онзи ритъм, който способствува за схващане на скрития ритъм на всички неща.
Много би се отнело от живота на младия човек, който в този период не получи развитие на музикалния си усет Особено ако този усет у него изцяло липсва, ще му убегнат някои важни страни от битието Не бива да се пренебрегват обаче и другите изкуства.
Събуждането на сетивата за архитектониката на стилистичните форми, за пластичните фигури, за линията и щриха, за хармонията на цветовете - нищо от това не бива да липсва в учебния план на възпитателя. Колкото и скромни да са усилията в тази насока, не бива да се поддаваме на възражението, че те са излишни. Радост от живота, любов към битието, сила за работа, всичко това израства от грижата за усета към естетичното и художественото. И отношението от човек към човек бива облагородено чрез този усет. Моралното чувство, което също бива развито в този период чрез примери от живота, чрез образцови авторитети, се развива сигурно, ако чрез чувството за красиво, доброто бъде възприето като красиво, а лошото като грозно.
към текста >>
Радост от
живот
а, любов към битието, сила за работа, всичко това израства от грижата за усета към естетичното и художественото.
И тук особено внимание трябва да се обърне на грижата за развиване на естетическото чувство и пробуждането на художествения усет. Музикалното изживяване донася на етерното тяло онзи ритъм, който способствува за схващане на скрития ритъм на всички неща. Много би се отнело от живота на младия човек, който в този период не получи развитие на музикалния си усет Особено ако този усет у него изцяло липсва, ще му убегнат някои важни страни от битието Не бива да се пренебрегват обаче и другите изкуства. Събуждането на сетивата за архитектониката на стилистичните форми, за пластичните фигури, за линията и щриха, за хармонията на цветовете - нищо от това не бива да липсва в учебния план на възпитателя. Колкото и скромни да са усилията в тази насока, не бива да се поддаваме на възражението, че те са излишни.
Радост от живота, любов към битието, сила за работа, всичко това израства от грижата за усета към естетичното и художественото.
И отношението от човек към човек бива облагородено чрез този усет. Моралното чувство, което също бива развито в този период чрез примери от живота, чрез образцови авторитети, се развива сигурно, ако чрез чувството за красиво, доброто бъде възприето като красиво, а лошото като грозно.
към текста >>
Моралното чувство, което също бива развито в този период чрез примери от
живот
а, чрез образцови авторитети, се развива сигурно, ако чрез чувството за красиво, доброто бъде възприето като красиво, а лошото като грозно.
Много би се отнело от живота на младия човек, който в този период не получи развитие на музикалния си усет Особено ако този усет у него изцяло липсва, ще му убегнат някои важни страни от битието Не бива да се пренебрегват обаче и другите изкуства. Събуждането на сетивата за архитектониката на стилистичните форми, за пластичните фигури, за линията и щриха, за хармонията на цветовете - нищо от това не бива да липсва в учебния план на възпитателя. Колкото и скромни да са усилията в тази насока, не бива да се поддаваме на възражението, че те са излишни. Радост от живота, любов към битието, сила за работа, всичко това израства от грижата за усета към естетичното и художественото. И отношението от човек към човек бива облагородено чрез този усет.
Моралното чувство, което също бива развито в този период чрез примери от живота, чрез образцови авторитети, се развива сигурно, ако чрез чувството за красиво, доброто бъде възприето като красиво, а лошото като грозно.
към текста >>
Мисленето в своята същностна форма като вътрешен
живот
, изразен чрез отвлечени понятия, трябва да отстъпи на заден план в периода, за който сега говорим То трябва да се развие неповлияно, равномерно и самостоятелно, докато душата възприема сравненията и образите за
живот
а и природните тайни опосредствувано.
Мисленето в своята същностна форма като вътрешен живот, изразен чрез отвлечени понятия, трябва да отстъпи на заден план в периода, за който сега говорим То трябва да се развие неповлияно, равномерно и самостоятелно, докато душата възприема сравненията и образите за живота и природните тайни опосредствувано.
Така, заедно с другите душевни процеси, мисленето също трябва да се обогати между седмата година и половата зрелост. Способността за анализиране трябва да узрее, за да може после, след половата зрелост, човек да е способен да развива собствено мнение за явленията на живота и познанието Колкото по-малко се влияе преди това върху развитието на аналитичната способност, колкото по-успешно се способствува за развитието на другите душевни сили, толкова по-добре е за цялостния понататъшен живот на съответната личност.
към текста >>
Способността за анализиране трябва да узрее, за да може после, след половата зрелост, човек да е способен да развива собствено мнение за явленията на
живот
а и познанието Колкото по-малко се влияе преди това върху развитието на аналитичната способност, колкото по-успешно се способствува за развитието на другите душевни сили, толкова по-добре е за цялостния понататъшен
живот
на съответната личност.
Мисленето в своята същностна форма като вътрешен живот, изразен чрез отвлечени понятия, трябва да отстъпи на заден план в периода, за който сега говорим То трябва да се развие неповлияно, равномерно и самостоятелно, докато душата възприема сравненията и образите за живота и природните тайни опосредствувано. Така, заедно с другите душевни процеси, мисленето също трябва да се обогати между седмата година и половата зрелост.
Способността за анализиране трябва да узрее, за да може после, след половата зрелост, човек да е способен да развива собствено мнение за явленията на живота и познанието Колкото по-малко се влияе преди това върху развитието на аналитичната способност, колкото по-успешно се способствува за развитието на другите душевни сили, толкова по-добре е за цялостния понататъшен живот на съответната личност.
към текста >>
Както през първите години на детството обкръжението на детето трябва да бъде пропито от любов и радост, така и нарастващото етерно тяло трябва да има в себе си чрез физически упражнения
живот
о усещане за своя растеж и непосредственото изживяване за своите нарастващи сили.
Антропософията осигурява правилните предпоставки не само за духовната, но и за физическата страна на възпитанието. Нека и тук дадем един подходящ пример с младежките игри и спорта.
Както през първите години на детството обкръжението на детето трябва да бъде пропито от любов и радост, така и нарастващото етерно тяло трябва да има в себе си чрез физически упражнения живото усещане за своя растеж и непосредственото изживяване за своите нарастващи сили.
Тези упражнения трябва да бъдат така организирани, че при всяко движение, при всяка крачка младият човек да усеща: „Ето, сега аз усещам в себе си растящата сила". И това чувство трябва да се поддържа като една трайна вътрешна радост, като един вътрешен комфорт. За да бъдат проведени такива физически упражнения е необходимо повече от едно рационално знание за анатомичния и физически строеж на човешкото тяло. Тук е нужно и вътрешно, интуитивно и чувствено познание за взаимодействието между този вътрешен комфорт от една страна и движенията на човешкото тяло от друга. Организаторът на подобни упражнения трябва да може да усеща в самия себе си как определено положение на крайниците или тяхно движение поражда радостното чувство за сила, и как в други случаи се стига до един вид „загуба на сили".
към текста >>
Не е нужно „виждане" в духовните светове, а само усетът, да се приложи в
живот
а това, което произлиза от Антропософията.
И това чувство трябва да се поддържа като една трайна вътрешна радост, като един вътрешен комфорт. За да бъдат проведени такива физически упражнения е необходимо повече от едно рационално знание за анатомичния и физически строеж на човешкото тяло. Тук е нужно и вътрешно, интуитивно и чувствено познание за взаимодействието между този вътрешен комфорт от една страна и движенията на човешкото тяло от друга. Организаторът на подобни упражнения трябва да може да усеща в самия себе си как определено положение на крайниците или тяхно движение поражда радостното чувство за сила, и как в други случаи се стига до един вид „загуба на сили". Предпоставка за развитието на спорта и физическите упражнения в тази насока, е възпитанието на самия възпитател в духа на Антропософията.
Не е нужно „виждане" в духовните светове, а само усетът, да се приложи в живота това, което произлиза от Антропософията.
Особено, ако в практически области като възпитанието бъдат приложени знанията на Духовната Наука, скоро биха престанали абсолютно ненужните поучения, че тези знания тепърва трябва да се доказват. Ако ги приложим по правилен начин, те сами ще се докажат в живота и ще го направят здрав и силен. Тъкмо чрез това, че се прилагат практически, в хода на времето ще се докаже, че са верни и по-добри от всички „логически" и т. нар. „научни" основания. Духовните истини се познават най-добре чрез техните плодове, а не чрез псевдонаучните доказателства, които едва ли са нещо повече от празна логическа престрелка.
към текста >>
Ако ги приложим по правилен начин, те сами ще се докажат в
живот
а и ще го направят здрав и силен.
Тук е нужно и вътрешно, интуитивно и чувствено познание за взаимодействието между този вътрешен комфорт от една страна и движенията на човешкото тяло от друга. Организаторът на подобни упражнения трябва да може да усеща в самия себе си как определено положение на крайниците или тяхно движение поражда радостното чувство за сила, и как в други случаи се стига до един вид „загуба на сили". Предпоставка за развитието на спорта и физическите упражнения в тази насока, е възпитанието на самия възпитател в духа на Антропософията. Не е нужно „виждане" в духовните светове, а само усетът, да се приложи в живота това, което произлиза от Антропософията. Особено, ако в практически области като възпитанието бъдат приложени знанията на Духовната Наука, скоро биха престанали абсолютно ненужните поучения, че тези знания тепърва трябва да се доказват.
Ако ги приложим по правилен начин, те сами ще се докажат в живота и ще го направят здрав и силен.
Тъкмо чрез това, че се прилагат практически, в хода на времето ще се докаже, че са верни и по-добри от всички „логически" и т. нар. „научни" основания. Духовните истини се познават най-добре чрез техните плодове, а не чрез псевдонаучните доказателства, които едва ли са нещо повече от празна логическа престрелка.
към текста >>
Всяка едностранчивост в
живот
а, всички мъртви понятия, основаващи се на откъслечни познания, претендиращи че формират човешките представи за продължителни периоди от време, пречат на възпитанието.
С половата зрелост настъпва времето, когато човек узрява за способността да анализира научените от по-рано неща. Нищо по-лошо не може да се случи на човек от прекалено рано събудената му аналитична способност. Можем да съдим за нещата, едва след като сме натрупали материал за анализ. Ако предварително си изградим самостоятелна оценка, тя ще се окаже лишена от своите здрави основи.
Всяка едностранчивост в живота, всички мъртви понятия, основаващи се на откъслечни познания, претендиращи че формират човешките представи за продължителни периоди от време, пречат на възпитанието.
За да узрее за мислене, човек трябва да изпита преклонение пред това, което другите вече са мислили преди него. Няма здраво мислене, което да не се предхожда от живия усет за истината, поддържан от неоспоримата вяра в авторитета. Ако бихме следвали този педагогически принцип, нямаше да сме свидетели, как младите хора прекалено рано се провъзгласяват за зрели, като по този начин сами се лишават от възможността да изпитат всестранно и непредубедено уроците на живота. Защото всеки анализ, който не израства върху споменатите душевни съкровища, се превръща в тежко бреме. Веднъж стигнал до определен извод, младият човек винаги ще бъде под неговото влияние и нито едно изживяване нямаше да протече така, както би протекло, ако този извод не съществуваше.
към текста >>
Ако бихме следвали този педагогически принцип, нямаше да сме свидетели, как младите хора прекалено рано се провъзгласяват за зрели, като по този начин сами се лишават от възможността да изпитат всестранно и непредубедено уроците на
живот
а.
Можем да съдим за нещата, едва след като сме натрупали материал за анализ. Ако предварително си изградим самостоятелна оценка, тя ще се окаже лишена от своите здрави основи. Всяка едностранчивост в живота, всички мъртви понятия, основаващи се на откъслечни познания, претендиращи че формират човешките представи за продължителни периоди от време, пречат на възпитанието. За да узрее за мислене, човек трябва да изпита преклонение пред това, което другите вече са мислили преди него. Няма здраво мислене, което да не се предхожда от живия усет за истината, поддържан от неоспоримата вяра в авторитета.
Ако бихме следвали този педагогически принцип, нямаше да сме свидетели, как младите хора прекалено рано се провъзгласяват за зрели, като по този начин сами се лишават от възможността да изпитат всестранно и непредубедено уроците на живота.
Защото всеки анализ, който не израства върху споменатите душевни съкровища, се превръща в тежко бреме. Веднъж стигнал до определен извод, младият човек винаги ще бъде под неговото влияние и нито едно изживяване нямаше да протече така, както би протекло, ако този извод не съществуваше. Младият човек трябва да притежава усета, че първо трябва да учи, а едва после да си изгражда мнение за нещата. Това, което разумът има да каже по даден конкретен повод, трябва да бъде казано едва след като всички други душевни сили вече са казали своята дума; до този момент разумът следва да играе само посредническа роля. Той трябва да служи само за да обхваща сетивните впечатления, да ги приеме такива, каквито са, без да ги подлага на каквито и да е незрели съждения.
към текста >>
Едва когато антропософските среди се проникнат от убеждението, че духовнонаучните истини са плодотворни, ако ги прилагаме във всички области на
живот
а и не се задоволяваме само да теоретизираме върху тях, едва тогава
живот
ът ще открие цялото си многообразие пред Духовната Наука.
Второто необходимо условие е свързано с правилното развитие на самата Антропософия.
Едва когато антропософските среди се проникнат от убеждението, че духовнонаучните истини са плодотворни, ако ги прилагаме във всички области на живота и не се задоволяваме само да теоретизираме върху тях, едва тогава животът ще открие цялото си многообразие пред Духовната Наука.
В противен случай и занапред Антропософията ще продължава да се счита за един вид религиозно сектантство на отделни особняци и мечтатели. Ако обаче постигне положителни и полезни резултати, антропософското движение ще извоюва пълно и трайно признание.
към текста >>
89.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
В тази яснота, душевната топлина, създала
живот
в процеса на творчеството, изчезва напълно.
Интелектът е онази душевна сила, при чието проявление човек ангажира своята дълбока същност в най-слаба степен. Не без основание се говори за студен интелектуализъм. Нужно е само да се замислим какво влияние оказва интелектуализма върху художественото възприятие и върху самото изкуство. Той ги прогонва и умъртвява. Хората на изкуството винаги са се страхували, че техните произведения могат да бъдат обяснени от интелекта, с помощта на понятия или символи.
В тази яснота, душевната топлина, създала живот в процеса на творчеството, изчезва напълно.
Художникът би искал творбата му да бъде разбрана от чувствата, а не от разума. Едва тогава топлината, която художникът влага в творбата, преминава в отсрещния човек; обаче интелектуалното обяснение отблъсква тази топлина.
към текста >>
В социалния
живот
интелектуализмът отдалечава хората един от друг.
В социалния живот интелектуализмът отдалечава хората един от друг.
В човешката общност те могат да се включат, само ако предадат на своите действия - които винаги означават радост или болка за другите - нещо от своята собствена душа. Човек трябва да възприема не само външната активност у другите, но и част от тяхната душа. Обаче в онези действия, които се пораждат от интелекта, човек изобщо не влага душевна топлина и тя не може да прелее в другите.
към текста >>
Всяка душевно-духовна намеса спрямо едно дете, се отразява благотворно или болестотворно върху неговия телесен
живот
.
Подобно отношение към познанието за човека е изключително вредно за възпитанието на детето. Защото при него тялото, душата и Духа образуват единно цяло в много по-голяма степен отколкото при възрастния. Не е възможно да полагаме грижи за детското здраве, опирайки се на съвременните научни обяснения, а после да „добавим" към здравия организъм това, което му съответствува в душевен и в духовен смисъл.
Всяка душевно-духовна намеса спрямо едно дете, се отразява благотворно или болестотворно върху неговия телесен живот.
Душата и Духът определят физическия облик на земния човек. Всеки телесен процес е едно откровение на душевните и духовни сили.
към текста >>
Теоретически това би трябвало да се признае, обаче практически то не води до никъде, защото съвременното човечество просто е изгубило самата първичност на своя инстинктивен
живот
.
Теоретически това би трябвало да се признае, обаче практически то не води до никъде, защото съвременното човечество просто е изгубило самата първичност на своя инстинктивен живот.
И ако днес човек не се опита да изгради една инстинктивна педагогика тъкмо от своите инстинкти, не му остава друго, освен да се лута в пълен мрак.
към текста >>
Новото човечество вече е напуснало периода на инстинктивния
живот
.
Антропософското познание показва, че интелектуалната ориентация на науката дължи своето съществуване на една необходима фаза от развитието на човечеството.
Новото човечество вече е напуснало периода на инстинктивния живот.
Интелектът разбра своето изключително значение. Човечеството се нуждаеше от него, за да поеме правилния път на своето развитие. А той води към онази степен на съзнание, която то трябва да постигне в определен период, както и отделния човек трябва да придобие определени способности в съответната възраст. Обаче под влияние на интелекта, инстинктите замират.
към текста >>
Интелектуализмът води човека към една по-задълбочена съзнателност и тъкмо с нейна помощ той трябва да получи това, което инстинктивния
живот
днес не може да му даде.
И човек не може да се върне към тях, без да се изправи срещу еволюцията на човечеството.
Интелектуализмът води човека към една по-задълбочена съзнателност и тъкмо с нейна помощ той трябва да получи това, което инстинктивния живот днес не може да му даде.
към текста >>
Но сега част от етерния организъм се освобождава от непосредственото влияние на физическия организъм и придобива известна самостоятелност, чрез която се превръща в самостоен, относително независим от физическия организъм носител на душевен
живот
.
Антропософията точно посочва, как във физическия организъм е вложен един друг, етерен организъм. До седмата година този етерен организъм действува в рамките на физическия организъм.
Но сега част от етерния организъм се освобождава от непосредственото влияние на физическия организъм и придобива известна самостоятелност, чрез която се превръща в самостоен, относително независим от физическия организъм носител на душевен живот.
към текста >>
Ето защо след тази възраст детският душевен
живот
не се изчерпва само с подражанието.
Ето защо след тази възраст детският душевен живот не се изчерпва само с подражанието.
Но детето все още не е в състояние да изгражда отношенията си с другите хора чрез логични мисли и умозаключения. Това става възможно едва когато с настъпването на половата зрялост една част от душевния организъм се отдели от съответната част на етерния организъм и стане напълно самостоятелна. От седмата до четиринадесетата или петнадесетата година решаваща за детето е не логичната му преценка за хората и нещата от неговото обкръжение, а силата на авторитета.
към текста >>
НАГОРЕ